№ 1279
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100511484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителката Н. К.К., чрез надлежно
упълномощената адв. К.Й. М. от САК (пълномощно по лист 69 от делото на СРС),
срещу съдебно решение № 20149571 от 30.06.2021г., постановено по гр. дело №
49824/2020г. по описа на СРС, 86 с-в, с което е оставена без уважение молбата за
защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
необоснованост. Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът Н. К.К., лично и чрез представителя
си по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна Б.А. Б., не е подаден
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият лично и чрез представителя си по
пълномощие адв. В.И. Г. от САК, оспорва жалбата, като неоснователна. Не сочи
доказателства.
В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Не представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Наведените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни. Първоинстанционният съд неправилно е формирал извод за
неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от Н. К.К..
Между страните липсва спор, че молителката е съпруга на ответника и
въззиваем Б. А.Б.. Последното се установява и от неоспореното писмено доказателство
– заверено от страната копие на удостоверение за сключен граждански брак №
********** от 20.08.2016г., издадено от Столична община, район Средец. Следва, че
молителката е легитимирана да търси защита от домашно насилие съгласно нормата на
чл. 3, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН, тъй като е съпруга на ответника.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
въззиваемият е извършил спрямо въззивницата акт на домашно насилие, както следва:
на 04.10.2020 г. към 11.30 часа в дома на страните, находящ се в гр. София, на ул.
„****, като я хванал за ръцете и я дърпал и удрял.
Опора за този извод е кредитираната от съда декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
чиято доказателствена стойност не е оборена от другите, събрани по делото
доказателства. Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения
2
насилнически акт, тъй като съдържа данни както за извършителя на насилието, така и
за времето и мястото на последното, като изхожда от лицето – молител пред съда. Това
писмено доказателство кореспондира и с показанията на свидетеля Р.Д.Т.-А., която
към момента на насилието е разговаряла по телефона с молителката и е чула разговора
между страните /лист 62-63 от делото на СРС/. Съдът кредитира показанията , като
обективно дадени под страх от наказателна отговорност, като съобрази и нормата на
чл. 172 от ГПК. При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и
събраните писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че
показанията на свидетеля са обективни и отразяват действителните отношения между
страните на процесната дата.
Показанията на свидетелката Л.М.П., не следва да се кредитират, тъй като
същата не е била очевидец на станалото и знае за отношенията между страните на
процесната дата само от разказа на ответника.
За настоящия спор е ирелевантно какъв е бил повода за агресивното поведение
на Б. А.Б. към молителката, тъй като от събраните доказателства се установи
безспорно, че действието на ответника на 04.10.2020 г. към 11.30 часа в дома на
страните, находящ се в гр. София, на ул. „****, представлява акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, във формата на физическо, психическо и
емоционално насилие срещу Н. К.К.. Дали случилото се на 04.10.2020 г. към 11.30 часа
в дома на страните е било провокирано действие поради влошените им лични
отношения, е без правно значение за спора.
Следва, че деянието на ответника е доказано с доказателствените средства
съгласно приложимите разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.
С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, а спрямо въззиваемия – да се приложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
чрез която ще се даде защита на пострадалото лице. Същевременно, неизпълнението
на мярката ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
негативни правни последици за въззиваемия. Съдът не е обвързан от искането на
молителката и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.
16, ал. 1 от ЗЗДН). Предвид установеното, че извършеното насилие е с нисък
интензитет, съдът налага на извършителя глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в минималния
размер от 200 лева, която се дължи в полза на държавния бюджет.
По изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени, а молбата
за защита на Н. К.К. по ЗЗДН – да се уважи.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от двете
страни, поради което съдът дължи произнасяне.
Като съобрази изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът
осъжда Б. А.Б. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за
молбата за защита от домашно насилие, а във вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС и държавна такса за въззивното производство от 12.50 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззиваемият дължи разноски на
въззивницата за настоящото производство в размер на 300 лева, представляващи
3
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
16.05.2022г., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
реалното им извършване /лист 11 от делото/.
Искането за присъждане разноски на въззиваемия е неоснователно и съдът го
оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20149571 от 30.06.2021г. по гр. дело №
49824/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Б. А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, като:
ЗАДЪЛЖАВА Б. А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Н. К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****;
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. А.Б., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Б. А.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в
полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Б. А.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 държавни такси в общ размер на
37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Б. А.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на Н. К.К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****, сумата от 300.00 (триста) лева – разноски по
въззивно гр. дело № 11484/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. А.Б., ЕГН **********, за
4
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 11484/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районните управления на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5