№ 100300
гр. С., 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20221110148337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* (заявител) срещу
П. М. М. с ЕГН ********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични
вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми
са 600 лева главница; 42 лева и 77 стотинки възнаградителна лихва; 97 лева договорна
неустойка; 48 лева и 67 стотинки законова лихва за забава за периода 21. 12. 2021 г. – 01. 08.
2022 г.; и 150 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01. 04. 2022 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски
кредит № 571455 и погасителен план, заявителят е предоставил на длъжницата парична сума
в размер на 600 лева, а тя се е задължила да му върне главницата заедно с фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % (изчислена на годишна основа) на
седемнадесет ежеседмични вноски, две от които в размер на 4 лева и 67 стотинки, а
останалите петнадесет в размер на по 42 лева и 54 стотинки. Годишният процент на
разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в
размер на 49, 9 %. От друга страна, заявителят и длъжницата са уговорили също така две
неустойки: първата в размер на 253 лева и 56 стотинки, дължима в случай на неизпълнение
на длъжниковото задължение да представи уговорено обезпечение (чл. 11), втората за забава
в размер на законовата лихва от деня на забавата до датата на погасяването на задължението
(чл. 6).
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
1
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 11 от договора в
размер на 253 лева и 56 стотинки съдът приема за косвен разход по кредита, което личи и от
включването й в погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при изчисляването на
годишния процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят. При правилно
изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази
неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до претендираната неустойка за забава в размер на 150 лева, която
според заявлението е била „еднократно начислена“, заповедният съд приема следното.
Неустойка за забава действително е уговорена в чл. 6 от договора за потребителски кредит,
но като договорно отражение на законоустановеното право на обезщетение при забава на
парични задължения по чл. 86 ЗЗД. Тя се начислява в размер на законовата лихва за периода
на забавата. В договора липсва клауза за неустойка за забава, която се начислява като брутна
сума еднократно. При това положение претенцията за неустойка за забава противоречи на
представения договор за потребителски кредит. Отделно от това присъждането на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквото заявителят претендира в размер на 48
лева и 67 стотинки, наред и заедно с неустойка за забава, каквато той също претендира в
размер на 150 лева, е противозаконно. Ако заповедният съд издаде заповед за изпълнение и
за двете суми, длъжницата би понесла две гражданскоправни санкции за едно и също
неизпълнение, а заявителят би получил две обезщетения за едни и същи вреди (решение №
1823 от 27. 10. 1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г., ВС, V г. о.).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки поради противоречие със
закона. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като
пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* срещу в частта,
в която се претендира от П. М. М. с ЕГН ********** заплащането на сумата от 97 лева
договорна неустойка и на сумата 150 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01.
04. 2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 571455 от 21. 09. 2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „СИТИ КЕШ“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2