О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№……….…………….2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на втори ноември 2021г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА ч.адм.д. №
2377/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на “Тием Варна Трейдинг“ ООД, ЕИК *********и “Тием Варна
Бийч“ ОД, ЕИК *********, двете дружества
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. “*********представлявани от
управителя Т.М.К., за спиране изпълнението на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на
Началника на РДНСК Варна за премахване на преместваем обект: „заведение за
бързо обслужване“, находящ се в ПИ с идентификатор *********по КККР на гр.
Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна държавна
собственост.
Молителите твърдят, че в
описаната заповед погрешно като собственик на обекта е посочен “Белвекс“ ООД вместо “Тием Варна Бийч“ ООД, свързано с
“Тием Варна Трейдинг“ ООД. Заявяват, че в случая
редът за спиране на предварителното изпълнение е този по чл.166 от АПК, като
цитираната разпоредба изисква като условие за спиране причиняване на значителна
или трудно поправима вреда за оспорващия. Твърдят наличието на такава непоправима
вреда за дружествата, изразяваща се в загуба на инвестираните значителни
средства за построяването на обекта, повреда на последния и невъзможността
същият да се ползва на друго място, и/или да бъде продаден или отдаден под
наем. Като доказателство са представени 28 бр. фактури, за установяване
стойността на самия преместваем обект като съоръжение в размер на
42 045.95 лв. Представя и ценово предложение за сумата от 64 237.50
лв. по демонтиране, транспортиране, складиране и евентуално повторно монтиране
на обекта.
На изложените
основание претендират спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Съдът, след като се
запозна с представените с жалбата доказателства, констатира, че с процесната
заповед е наредено премахването на преместваем обект: „заведение
за бързо обслужване“, находящ се в ПИ с идентификатор *********по КККР на
гр.Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна държавна
собственост, съгласно чл.2 ал.2 т.1 от ЗДС, вр. чл.18 ал.1 от КРБ и чл.6 ал.3
от ЗУЧК, от собственика на преместваемия обект – „Белвекс“ ООД. В мотивите на
заповедта е посочено, че „Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски
плаж „Кабакум Север- 1” представляващ ПИ с идентификатор *********по КККР на
гр. Варна, по силата на Договор за наем с държавата № Т-РД-35-12/15.09.2020г.,
а процесният преместваем обект се стопанисва от „Тием Варна Трейдинг“ ООД .
Констатирано е, че обекта е поставен без разрешение за поставяне от Главния
архитект на Община Варна, в нарушение изискванията на чл.57а от ЗУТ и чл.13
ал.3 от ЗЧУК.
В т.2
от заповедта, на осн. чл.57а ал.6 от ЗУТ е определен едномесечен срок за
доброволно изпълнение от датата на получаването й, в който собственикът на
преместваемия обект и наемател на плажа да премахне незаконно поставения
преместваем обект
Предвид
гореустановеното и след извършването на служебна справка в деловодната система
на Адм.съд-Варна, съдът намира молбата за спиране предварителното изпълнение на
Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК-Варна за
недопустима, на следните основания:
Предварителното
изпълнение на административния акт е допуснато по силата на чл.217
ал.1 т.11 от ЗУТ, според която разпоредба жалбите и протестите
против заповеди по чл. чл.57а, ал.3 /на което основание е издадена и процесната
заповед/ и чл.57а, ал.9 не спират изпълнението. Това означава, че
производството се развива по реда на чл.166 от АПК, като в случая посоченият
законов текст дерогира суспензивния ефект на жалбата, предвид нормата на ал.1
на чл.166 от АПК. Искането за спиране се разглежда по реда и при условията на чл.166
ал.4, вр. ал.2 от АПК.
Съгласно същите съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение, като задължителна процесуална предпоставка
обаче за това е обжалването на самия административен акт, чието предварително
изпълнение е допуснато по силата на закона. При всяко положение на делото, до
влизане в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона.
Без да
има съдебно оспорване, съдът може да спре предварително изпълнение, но само в
хипотезата на чл.60 ал.1 от АПК /когато не е допуснато по силата на закона, а е
по разпореждане на административния орган/, която в случая не е налице.
Молителите
не установяват наличието на висящо съдебно производство по оспорване на
процесното разпореждане. Данни за това съдът не установи и след извършена
служебна проверка в деловодната система. В случай, че предстои подаване на
жалба срещу административния акт, засегнатата страна може да поиска спиране на
предварителното изпълнение на процесната заповед в производството по
разглеждането й.
Допълнително следва
да се посочи и това, че молбата е подадена от лица без правен интерес, които не
са адресат на акта. За същите не е налице и правен интерес от оспорване на
заповедта, респ. и да исакт спиране на предварителното й изпълнение.
Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице и друга предпоставка за допустимост на искането
за спиране, тъй като липсва правен интерес
от търсената съдебна защита. По принцип, правният интерес
от искането за спиране се презюмпира от факта на оспорване на самия акт /като
тук изобщо няма оспорване на самата заповед/. Наред с това обаче, следва да се
отчете и обстоятелството, че дружествата не са адресат на процесната заповед,
поради което и за тях не е налице правен интерес да искат спиране на
предварителното й изпълнение.
При това положение
искането за отмяна на предварителното изпълнение на разпореждането е
недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
По тези съображения и
на основание чл.159 т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на “Тием
Варна Трейдинг“ ООД, ЕИК *********и “Тием Варна Бийч“ ОД, ЕИК *********, двете дружества със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул. “*********представлявани
от управителя Т.М.К., за спиране изпълнението на Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна за премахване на преместваем обект:
„заведение за бързо обслужване“, находящ се в ПИ с идентификатор *********по
КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“; и ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.адм.дело № 2377/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: