№ 801
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110200100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв. Пл. Х.,
ВТАК, пълномощник на „ БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.В. Търново, ул.” Ц. Церковски” № 38,вх.А, ет.6, представлявано от П.Х.Г.-
управител против НП № 23-0001617/05.10.2021 год. на Директор на РД АА Варна.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че АНО неправилно е приложил материалния закон, както и,
че е допуснал нарушение на чл.42,ал.1,т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, като се
прави анализ на хипотезите на чл.104, ар.7 от ЗАвтПр. На следващо място се твърди, че
липсват доказателства, че информацията от дигиталните карти на водачите не е била
съхранявана от превозвача. Твърди се, че съгласно сключен на 10.04.2020 г. договор между
дружеството-жалбоподател и Froctom България, последното е поело задължение за сваляне
на данни от тахографите на автомобилите на превозвача и дигиталните карти на водачите,
но поради проблеми със системата, файловете извлечени от Froctom България от паметта на
дигиталните тахографи на МПС на превозвачите и картите на водачите за проверявания от
контролните органи период, не са запазени от изпълнителя по договора. С оглед на
изложеното се сочи, че трето лице носи вина за неизпълнение на задължението, във връзка с
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, съотв. последният не е бил наясно, че качените файлове на флаш паметта,
предоставена на проверяващите, не съдържа необходимите данни, с оглед на факта, че не е
разполагал с програма за отварянето на файловете. Излага се становище, че неправилно е
квалифицирано деянието, като в действителност е нарушена правната норма на чл.93г,ал.2
от ЗАвтПр. Иска се АНО да бъде осъден да плати в полза на въззивника сторените от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева.
1
В съдебното производство въззиваемата – Директора на РД АА Варна, редовно призован не
се представлява. Изразява мотивирано становище по отношение изложеното в жалбата в
придружителното писмо, с което е представил административно-наказателната преписка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № 292798/31.08.2021
год. е констатирано, че на 22.06.2021 год. в гр.Варна , в административната сграда на РД АА
Варна, превозвачът Бумеранг шипинг ООД, притежаващо лиценз на Общността за
международен превоз на товари № 4577, валиден до 07.11.2025 год. не е спазил
законоустановения 7 дневен срок, изтичащ на 21.06.2021 год. да предостави на служителите
на РД АА Варна за проверка, изисканата с покана изх. № 14-00-51-773/01.06.2021 год.,
получена на 14.06.2021 год. от управителя П.Х.Г. по раздел I,т.5,изр.2, предл.1 информация,
извлечена от паметта на дигитален тахограф марка „ Continental”, тип: 1381.121230,сер. №
**********, монтиран на влекач марка „ Рено” от кат. N3, с рег. № ***, за периода на
комплексната проверка от 01.08.2020 год. до 30.11.2020 год., видно от съдържанието на
флаш памет представена от превозвача, с който влекач са извършвани международни
превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент / ЕО/ 561/2006, видно от информация
извлечена от паметта на дигиталната карта на водача Й.Д.К. с ЕГН **********, 3 броя CMR
от дати 02.10.2020 год., 27.10.2020 год. и 02.11.2020 год., копие на приемно-предавателен
протокол от 21.06.2021 год. и писмени обяснения на превозвача.Актът е съставен на
31.08.2021 год. в гр.Варна, РД АА Варна, след извършена комплексна проверка на
превозвача „ БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД.
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на нарушение на чл.91в,
т.2,предл.1 от ЗАвтПр.
Акта е съставен в присъствието на представляващ дружеството, който в съответната графа в
акта е посочил,че има възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0001617/05.10.2021 год. , с което за
извършено нарушение на чл.91в,т.2,предл.1 от ЗАвтПр, на осн.чл.104,ал.7 от ЗАвтПр
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв..
Разпитани в хода на съдебното производство актосъставителят И. и свидетеля при
установяване на нарушението и съставяне на акта Г. потвърждават констатациите в акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като ги намира за обективни и
безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
2
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И. и Г., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – покана рег.
индекс 14-00-51-773/01.06.2021 год., опис на документи представени за проверка , копия на
документи, справка за нарушител, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-08-
80/24.01.2020год. на Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН
също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството- нарушител и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в
присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените,
водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането
на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и
в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в
какво е обвинен.
На дружеството е вменено нарушение на чл.91в, т.2,предл.1 от ЗАвтПр, която разпоредба
предвижда задължение за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от картата на водача.
Санкционната норма на чл.104,ал.7 от ЗАвтПр, предвижда ангажиране на административно-
наказателната отговорност на превозвач, който не съхранява извлечените данни от картата
на водача за период от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните
органи.
3
В случая правилно е ангажирана отговорността на превозвача въз основа на втората
алтернативно предвидена в санкционната норма хипотеза, свързана с отказ да се представи
на контролните органи извлечението на изисканите данни от картата на съответния водач за
посочения период, доколкото не предоставянето на същите в указания срок се приравнява
по своята същност и резултат с реализиран отказ в този смисъл. Описаното в
обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление изпълнително деяние е обективирано в не предоставяне на поискана
информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача Й.Д.К., от което
недвусмислено следва, че се касае за отказ за предоставянето на информация. Нормата на
чл.104,ал.7 от ЗАвтПр не предвижда изискването отказът за предоставяне на данни от
картата на водача да е изричен, от което следва, че същият може да се реализира и с
мълчаливото бездействие на превозвача да изпълни искането за предоставяне на изисканите
от контролните органи данни.
Неоснователно според състава на съда е възражението, че друго дружество е поело
задължението за сваляне на данните от тахографите на автомобилите на превозвача и
дигиталните карти на водачите, респ., че негова е отговорността за липсата на исканата
информация.
Съгласно съдебната практика, административно-наказващият няма законово задължение да
търси причините за отказа - дали те се дължат на самото не съхраняване на информацията,
която е извлечена от картата на водача, или са от друго естество.
В този смисъл са основателни и изложените в придружителното писмо доводите на
административно-наказващия орган, че с оглед естеството на дигиталния тахограф и
картатата за монтаж и настройки на същия, което се изяснява от съответните разпоредби на
Наредба № 3/07.04.2009 г., издадена от Министъра на транспорта, посочената карта служи за
активиране, калибриране и извличане на информация от дигиталните тахографи, като
последната се издава и използва от оторизирани сервизи, които извършват монтажи и
сервизно обслужване на тахографи. В тази връзка, превозвачът е имал възможност
своевременно да представи изисканата от него информация, като положи необходимите
усилия същата да бъде извлечена по посочения начин в оторизиран сервиз.
Следва да се отбележи, че доколкото отговорността на юридическите лица е обективна
такава, същите следва да носят отговорност при неизпълнение на техните административни
задължения, дори в случаите, когато неизпълнението е пряка или косвена последица от
взаимоотношенията им с други субекти, които въз основа на договорни отношения са
обвързани с осъществяването на действия, които рефлектират върху изпълнението на тези
задължения.
Съдът не споделя и възраженията на въззивника за неправилно приложение на материалния
закон при квалифицирането на процесното деяние. Цитираната от жалбоподателя
разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба) Н - 3/07.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент ( ЕС ) № 165/2014 год. на Европейския парламент
и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт
4
задължава превозвачите да извличат данните от картата на водача най - малко веднъж на 28
дни. Задължението за периодично извличане на посочените данни е различно от
задължението такива данни да бъдат представени в съответен срок на контролните органи и
следователно процесното нарушение правилно е било квалифицирано от наказващия орган.
Поради това е неприложима и санкционната разпоредба на чл.93г, ал.2 от ЗАвтПр,
предвиждаща санкция за превозвач, който не е осигурил извличането на всички данни от
тахографа или от картата на водача, тъй като същата касае задължение, съвсем различно от
процесното.
Съдът намира, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не
се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства, които съществено отличават
конкретното деяние от нарушенията от същия вид. Касае се за формално нарушение, с
реализирането на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да
гарантира съответната правна норма, а именно ефективното осъществяване на контрол
върху извършваната от превозвачите дейност.
Като взе предвид, че санкцията за извършеното нарушение е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК . Разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, но в
съдебното производство въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт. Ето
защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно.
От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като
се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева, платено в брой. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.
5
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и
пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001617/05.10.2021 год. на Директор на РД АА Варна, с което
на „ БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.В. Търново, ул.”
Ц. Церковски” № 38,вх.А, ет.6, представлявано от П.Х.Г.-управител за извършено
нарушение на чл.91в,т.2, предл.1 от ЗАвтПр, на осн.чл.104,ал.7 от ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв..
ОСТАВЯ без уважение искането на Директора на РД АА Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Пл. Х., ВТАК , процесуален представител на „
БУМЕРАНГ ШИПИНГ” ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6