О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 19 февруари 2020 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 19 февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 122 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК
(Административно-процесуален кодекс), вр. с чл. 188 от Закон за данък върху
добавената стойност(ЗДДС).
Образувано е след постъпила жалба от „Б.К.“
ЕООД, гр. Русе, ул. Тулча“ №8, вх. 7, ет.3, чрез управителя Б.К.. С жалбата се
оспорва допуснатото с нарочно разпореждане на административния орган предварително
изпълнение на Заповед №65-ФК от 10.02.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС - „запечатване кафетерия 77, находящ се в гр.
Русе, ул. „Давид“ №19,
стопанисван от „Б.К.“ ЕООД с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок
от 14(четиринадесет) дни“.
Иска се отмяна на допуснатото по силата на нарочното разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на заповедта.
Изложени са съображения, подкрепящи
направеното особено искане, като се твърди, че действията на органа по
изпълнението биха довели и причинили на жалбоподателя непоправими или трудно
поправими щети, пропуснати ползи, уронване на авторитета на заведението,
несъразмерими с извършеното нарушение и нарушаващи принципа за съразмерност,
разписан в чл.6 от АПК.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства/наличната административна преписка/, прие че искането за спиране
на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед №65-ФК от 10.02.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП се
явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, в законоустановения срок
за оспорване.
Какви са фактите, установени на база на наличните доказателства по
делото:
На 02.02.2020 г., от органи по приходите при ТД на НАП –
Варна е извършена проверка на търговски обект – кафетерия 77, такъв по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Русе, , ул. „Давид" №19,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „Б.К.“ ЕООД.
В хода на проверката било констатирано, че не е издадена
фискална касова бележка за извършена покупко-продажба на дата 01.02.2020г.,
12,36 часа, за сумата от 6.50 лева, платена чрез ПОС терминал. Неиздаването на
фискален касов бон се потвърждавало и от изведен клен на 01.02.2020г. ,
съгласно който продажбата не е регистрирана.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен
състав на нарушение по чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.),
вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Резултатите
от проверката са материализирани в „Протокол за извършена проверка сер. АА № 0385557/02.02.2020год.“,
налични са и други писмени доказателства-обяснения на управителя на фирмата и
удостоверително писмо.
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №65-ФК
от 10.02.2020г., с която на „Б.К.“ ЕООД,
гр. Русе, ул. Тулча“ №8, вх. 7, ет.3 била наложена, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, ПАМ спрямо обекта-„запечатване кафетерия 77, находяща се в
гр. Русе, ул. „Давид“ №19, стопанисван от „Б.К.“ ЕООД с ЕИК *********, и
забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни“.
Със заповедта за налагане на ПАМ №65-ФК от 10.02.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, е разпоредено и предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка по реда на чл.60,
ал.1 от АПК, като е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до 3
дни от датата на връчване на заповедта. Видно от разписка за връчване,
запечатването на търговския обект е предвидено да извърши на 20.02.2020 г., в 17.00
часа.
Мотивите на АО за разпореденото предварително изпълнение
са, че то е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид при наличие на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК и
конкретно: а) за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява
интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респ. за правилното
определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите
публични задължения; б) поради съществуването на опасност изпълнението на акта
да бъде осуетено, или сериозно затруднено; в) от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Относно необходимостта от защита на особено важни
държавни интереси е прието, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС имат
санкционен и превантивен характер. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение
на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за
фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от
облагане, би била непосредствена. Неспазването на задължението за издаване на
касова бележка винаги води до негативни последици за фиска, щото не се отчитат
приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане.
Посочено е, че цялостното поведение на търговеца води до
обоснования извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред
в страната.
Прието е също, че с неизпълнението на задължението за
издаване на касова бележка жалбоподателят нарушава и еднаквите правни условия,
създадени от законодателството за всички правни субекти, като получава
предимство пред тези от тях, които отчитат приходите си в пълен обем.
На последно място е съобразено, че от закъснението на
изпълнението на ПАМ може да последва значително или труднопоправима вреда, а
именно съществено отклонение от данъчно облагане. Нарушението препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. Именно с цел да се
промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи
до неблагоприятни последици за фиска се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Съдът, при така установените
релевантни факти, прави следните правни изводи:
Жалбата срещу Заповед №65-ФК от 10.02.2020г. досежно
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е
подадена от надлежна страна – адресат на разпореждането за предварително
изпълнение на ПАМ, в тридневния срок по чл. 60, ал.4 от АПК. Заповедта видно от
приложена разписка е връчена на 17.02.2020 г., а съдът е сезиран с жалба, на 19.02.2020г.
Ето защо жалбата е допустима и
подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал.5 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Правомощието на административния
орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е
уредено с разпоредбата на чл. 60 от АПК, към която препраща чл. 188 от ЗДДС. Член
60 от АПК регламентира възможността за постановяване на разпореждане за
предварително изпълнение, включено в административния акт, ако това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В тежест на административния орган е
да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените
предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за
предварителното му изпълнение.
В конкретния случай е констатирано нарушение
на 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. сочи, че „Независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата“.
Не се спори, че „Б.К.“ ЕООД, е
задължен субект по чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г., както и че стопанисва търговския обект, спрямо който е наложена процесната
ПАМ. При извършване на проверката към датата, на която се твърди-01.02.2020г.,
12,36 часа, не е издадена касова бележка за покупка и плащане чрез ПОС-терминал,
което е нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо,
че според дружеството се касае за технически проблем.
Вярно е и това, че неиздаването на
касови бележки за извършените от задължените лица продажби на стоки и услуги
винаги има последици за фиска, доколкото води до укриване на приходи/обороти,
респ. до отклонение от облагане.
В конкретния случай стойността на неотчетената
продажба е на стойност 6,50 лева. При инвентаризация в касата на ресторанта при
проверката на 01.02.2020г.,
12,36 часа, от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, не е
установена разлика между разчетената и фактическата наличност. Следователно
липсват данни за други неотчетени продажби и може да се приеме, че се касае за
инцидентен случай.
Липсват каквито и да било обективни
данни за изложеното в разпореждането, че търговецът е създал организация в
обекта, целяща отклонение от облагане. Напротив, установено е функциониращо в
обекта ФУ, като не са установени разлики между разчетената и установената
касова наличност. Липсват данни за други подобни нарушения.
По никакъв начин в мотивите към
разпореждането не е обоснована втората хипотеза по чл. 60, ал.1 от АПК, а именно
наличието на опасност да се осуети или сериозно затрудни изпълнението на акта.
Липсват каквито и да било
доказателства и за твърдението, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може
да последва значителна или труднопоправима вреда. Изложените в тази връзка
мотиви имат отношение по-скоро към самото налагане на ПАМ, не и към
разпореждането за нейното предварително изпълнение.
В заключение следва да се посочи, че
както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, освен
общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са
изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към
фиска. От изложените към разпореждането по чл. 60 от АПК мотиви не става ясно
как при установените при проверката данни се обосновава особено важният държавен
интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че
изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от
закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими
вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително
изпълнение на мярката по силата на закона.
Посоченото в
заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя, като основание за
допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е предвидено в
нормата на чл. 22 ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки,
а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не
обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на
задължението за издаване на фискална касова бележка за извършена продажба, съставлява
нарушение по чл. 186 ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно
изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая от
административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да
наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30
дни" и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително
изпълнение. Тук общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане
на ПАМ и продължителността на същата /14 дни/, без да е необходима по-засилена
мярка, изразяваща се в предварително изпълнение.
Превантивният
характер на ПАМ, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за
допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ
и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо
да бъдат доказани различни предпоставки.
Липсата на конкретни
факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те
обосновават една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
С оглед гореизложеното
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски - сумата от 350 лева, включваща в себе
си заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение от 3000 лева и 50 лева държавна
такса за разглеждане на спора. Разноските се възлагат в тежест на Националната
агенция по приходите съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК и чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Отменя
по жалба на „Б.К.“
ЕООД, гр. Русе, ул. Тулча“ №8, вх. 7, ет.3, чрез управителя Б.К., разпореждане на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за предварителното изпълнение на Заповед №65-ФК от 10.02.2020г. за
налагане на принудителна административна
мярка - „запечатване кафетерия 77,
находяща се в гр. Русе, ул. „Давид“ №19, стопанисвана от „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *********,
и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни“.
Осъжда Националната агенция по приходите да
заплати на „Б.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 350(Триста и петдесет) лева
– деловодни разноски, от които 300 лева - адвокатско възнаграждение и 50 лева-
държавна такса за разглеждане
на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия
: