Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр.Монтана, 17.05.2023 г.
Административен съд - Монтана, в открито заседание на
четвърти май през две хиляди и двадесет и трета година в състав
Председател: Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Рени
Цветанова
при
секретар Александрина Александрова и с участието
на
прокурора Анна Иванова разгледа
докладваното
от
съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №294/2023г.
по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закон за
изпълнение на наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС)
С Решение №58/08.02.2023г., постановено по адм.дело
№467/2022г. на Административен съд Монтана е отхвърлил
предявения иск от Г.В.В., ,изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора –Ловеч, срещу Главна дирекция“Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на Правосъдието ,с правно основание на иска
чл.284 и сл. във вр. с чл.3 от ЗИНЗС , за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от действия на органите по изпълнение на
наказанията в Затвора -Плевен ,изразяващи се в блокиране на личната му партида
в касата на Затвора, за периода:15.07.2019г.-26.06.2020г. ,когато не е можел да
ползва сумите за задоволяване на личните си нужди и да ползва лавката в Затвора
за услугите ,които предлага ,в размер на 50 000лв.,ведно със законна
лихва върху сумата ,считано от увреждането до окончателно изплащане на сумата. Недоволен от така постановеното
решение, касатора в лично качество и чрез назначения му процесуален
представител адвокат П. го обжалва и моли да бъде отменено. В съдебно
заседание, касатора и назначения му процесуален представител адвокат П.
поддържат жалбата си и молят да бъде отменено обжалваното решение, като
поддържат, че неправилно първостепенният съд е приел, че не са налице основания
да се уважи исковата претенция.
Ответната страна, в постъпил писмен отговор оспорва
касационната жалба, а по същество на спора
не взима становища по делото.
Прокурора дава мотивирано заключение за
неоснователност на жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно.
Настоящият състав на Административен съд - Монтана,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в жалбата, намира
за установено следното:
Жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е правилно като краен резултат. Това е така, тъй като в хода на
съдебното производство са събрани относимите за спора доказателства, които са
обсъдени в мотивите на обжалваното решение, като първостепенният съд не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обратно на
твърдението изложено в касационната жалба, първостепенният съд изрично е
посочил в мотивите си, че не кредитира свидетелските показания на свидетеля С***
досежно конкретни факти и обстоятелства, които са посочени в обжалваното
решение.
Решението е
съответно на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Първостепенният съд, обосновано е приел,
че касатора не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
за периода в който в исковата претенция се претендира да е търпял такива. В
мотивите си, след събиране на относимите за делото доказателства,
първостепенният съд е отбелязал, че касатора е имал възможност и е направил
разходи за лекарства (л.152,153 по делото), разходи за стоки от първа
необходимост (л.104 по делото). От събраните по делото доказателства е
установено, че касатора е бил в добро общо здравословно състояние през периода
на исковата претенция. При обсъждането на събраните по делото доказателства,
първостепенният съд стига до обоснован извод, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в
случая в мотивите на първостепенният съд е направено смесване на производствата
развиващи се по реда на ЗИНЗС и Закон за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ) и са изведени изводи за липсата на основания на исковата
претенция при разглеждането и по реда ЗОДОВ. Както правилно отбелязва, касатора
в ОСЗ на 04.05.2023г., в случая производството пред първостепенният съд не се
развива по реда на ЗОДОВ, а по специалният ред описан в ЗИНЗС, тоест изложените
мотиви за приложението на основанията по ЗОДОВ са неотносими към разглежданото
дело. Действително, както правилно отбелязва касатора, разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС предвижда, че в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното, тоест в тежест на доказване на
ответника е в хода на съдебното производство е да обори твърденията за вреди с
неимуществен характер претърпени от лишения за свобода. С представените по
делото доказателства, ответника е оборил твърдението на касатора, че през
релевантния за исковата претенция период е претърпял неимуществени вреди, като
това обстоятелство е посочено в мотивите на обжалваното решение. Действително с
излагането на мотиви за приложението на ЗИНЗС и ЗОДОВ по отношение на воденото
производство и произнасянето по исковата претенция, първостепенният съд излага
вътрешно противоречиви мотиви, тъй като в двете съдебни производство тежестта
на доказване е върху различни страни в процеса – върху ответника по реда на
ЗИНЗС, върху ищеца по реда на ЗОДОВ. Както бе посочено по-горе, това
обстоятелство се отчита от настоящата съдебна инстанция, но с отбелязване, че
като краен резултат извода на първостепенният съд, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Действително от страна на ответника са налице
неправомерни действия, но събраните по делото доказателства не установяват
претендираните от касатора вреди, който да се присъдят по специалният ред
предвиден в ЗИНЗС, тъй като липсват предпоставките да се приеме нарушението
като такова по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В тази връзка следва да се посочи, че
представените от касатора писмени доказателства не установяват касационни
основания,тъй като те са индиция само за това, че той е считал, че има действия
на затворническата администрация, които е оспорвал в други призводства.
Водим от
горното и на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№58/08.02.2023г., постановено по адм.дело №467/2022г. на Административен съд
Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: