РЕШЕНИЕ
№260706/30.6.2021г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
седми юни
Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3035 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.”
ЕООД, представлявано от управителя инж.Д.Т.К., против Наказателно Постановление № В-20-ДНСК-42/29.06.2020г., издадено от Заместник –началник на
ДНСК-София, с което на „ Д.”
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. на осн.чл.237
ал.1 т.6 от ЗУТ.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат доводи за
това, че неправилно наказващият орган е приел, че от посочения „ кофражен план“
към конструктивната част на проекта не може да се извежда нарушение на
показателите на застрояване. Те се установяват от архитектурната част на
проекта, за която е била извършена реална оценка за съответствие с изискванията
на ПУП.На следващо място се сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността
на „Д.“ ЕООД за това нарушение, тъй като в случая има отделен доклад за оценка
на съответствие на проекта по част „Конструктивна“, изготвен от друго лице,
извън състава на дружеството-консултант.В жалбата се навеждат доводи и за това,
че само с цитиране на отделни думи от проекта част „ОВК“ и „ПБ“ не може да се
обуслови пълна липса на съгласуваност между проектите по тези части с проекта
по част „Архитектура“. В жалбата се сочи още, че в хода на производството са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в
наказателното постановление за първи път са посочени нови обстоятелства,
свързани с наличие на стълби от жилищни помещения за достъп до четвърти етаж
или таван, както и че в акта и постановлението са посочени различни дати на извършване
на нарушението.Отделно от това се излага становище, че неправилно е била
определена и датата на извършване на нарушението в постановлението, тъй като
изпълнителното деяние се състои в изготвяне на комплексен доклад за оценка за
съответствие, а е прието, че то е извършено на датата , на която възложителят е
входирал инвестиционните проекти и оценката за тях
пред административния орган, компетентен да ги одобри. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението.
За съдебното заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощени процесуални представители, като депозираната жалба се
поддържа на посочените в нея основания.По същество адв. К. излага становище, че неправилно не е
било взето предвид обстоятелството, че за конструктивната част от проекта има
изготвена отделна оценка от лице, което не е от състава на дружеството и което
съгласно законовите разпоредби, действали към момента на извършване на
оценката, води до извод, че „Д.“ ЕООД не е допуснало нарушение на чл.142 ал.5
т.1 от ЗУТ.По отношение на посочените в постановлението несъответствия между
отделните части на проекта, адв.К. пледира да не се кредитират заключенията на
изготвените по делото експертизи .На следващо място защитата отново излага
доводи за това, че в акта и постановлението са посочени различни дати на
извършване на нарушението, което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила.В заключение адв.К. пледира за отмяна на постановлението,
а в условията на евентуалност – да се приложи настоящата санкционна разпоредба,
която е по-благоприятна с оглед на размера на предвиденото наказание. Направено
е и искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и за депозит за изготвяне на СТЕ.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Ю.к. Кармине потвърждава, че в акта и
постановлението са вписани различни дати на извършване на нарушението, но сочи,
че тази в акта се дължи на техническа грешка .На следващо място излага
становище, че е налице разнопосочна съдебна практика относно момента , в която
нарушението се счита за извършено.В единия случай се приема, че е на датата на
изготвяне на доклада, а в другия- датата , на която се внасят инвестиционните
проекти пред органа по тяхното одобряване.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на сключен
консултантски договор, „ Д.” ЕООД следвало да изготви оценка за съответствие
на инвестиционен проект съгласно
чл.142 ал.6 т.2 и чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ, касаеща строеж „ жилищна
сграда“ в УПИ ХХІ – 1655, 1656, кв.58, по плана на С.О „Вилна зона“- Варна.
Възложител бил Добринка К.а.
В изпълнение на своите задължения
от страна на „ Д.” ЕООД бил изготвен комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите за
описаната сграда.В изготвянето на доклада участвали технически правоспособни
лица по съответните части.Техническият контрол по част „Конструктивна“ бил
осъществен от инж. Д.К., който не бил част от специалистите в дружеството. Той
бил изготвил оценка за съответствие за тази част съгласно чл.142 ал.10 от ЗУТ.В
доклада било посочено, че строежът е пета категория, като след анализ на всички
документи било дадено заключение, че инвестиционният проект отговаря на
издадени ПУП-ПРЗ по съответните показатели- площ, плътност, кинт
и озеленяване, както и че е налице съгласуваност между отделните части на
проекта, а именно по отношение на чертежите- разпределение по етажи, ситуация,
разрези и др., коти и характерни точки в части архитектура, конструкции,
вертикална планировка, паркоустрояване, и др.
Във връзка с дадената
положителна оценка за съответствие, от страна на възложителя в район
„Приморски“, община Варна, били подадени заявления с вх.№ АУ-125321ПР/23.12.2019г. и
вх.№ АУ002596ПР/08.01.2020г. за
съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, от главния архитект на район
„Приморски". Въз основа на тях било издадено разрешение за строеж №
5/10.01.2020г. за „Жилищна сграда" в УПИ XXI-1655,1656, кв.58 по плана на
„Вилна зона", гр. Варна.За това разрешение била уведомена РДНСК –Варна по
реда на чл.149 ал.5 от ЗУТ и от св.Й.В. била извършена съответната проверка за
законосъобразност.
При нея, след запознаване с всички
строителни книжа, ПУП-ПРЗ и др., св.В. установила, че за имота има влязъл в
сила ПУП-ПРЗ, който предвиждал свободно застрояване с плътност < 20%; коефицент на
интензивност на застрояването /Кинт/ < 0.60; озеленяване > 70% и височина 2 етажа /7 м./.В обяснителната записка към одобрения
технически инвестиционен проект било посочено, че е предвидено изграждането на жилищна
сграда със застроена площ /ЗП/ = 264.97 м2;
разгъната застроена площ /РЗШ = 794.37 м2; Пл. = 19.9%; Кинт = 0.59; озеленяване = 75% и височина = 3 етажа /кота корниз
+8.40/. От част „Конструктивна",
чертежи „Кофраж плоча Б на кота +5.55-над 2 етаж", „Кофраж на плоча В на
кота +8.35-над 3 етаж" и „Кофраж плоча Г на кота +11.15-над 4 етаж",
ставало ясно, че в имота се предвижда
изграждането на 4-етажна, а не на 3-етажна сграда.Св.В. установила това
несъответствие между етажността на разрешения строеж,
което се потвърждавало и от чертеж „Схема WC" от проекта по част „ОВК", от
който ставало ясно , че вентилацията на
санитарните помещения е изведена над „IV етаж". Отделно от това, в проекта по част
„Пожарна безопасност" /ПБ/, чертеж „Схема на евакуация - етаж 3
+5.60", били предвидени евакуационни изходи и за жилищата
на четвърти етаж, като показаното разпределение на етажа на кота
+5.60 не отговаря на същото по част „Архитектура".
Поради
това св.В. приела, че инвестиционните проекти по част:
„Конструктивна", „ОВК" и „ПБ" на строежа са
били изработени в нарушение на действащия за имота ПУП, по отношение на максимално допустимата етажност и Кинт и освен
това, те
не си съответствали взаимно с проекта по част „Архитектура".
С оглед на установеното при
проверката св.В. съставила Констативен протокол РС № 5 / 10.01.2020г., в който
описала констатациите си и дала заключение , че издаденото разрешение за строеж
не съответства с предвижданията на ПУП, че одобрения инвестиционен проект не е
съобразен с нормативите за устройството на територията , дадени в ЗУТ и Наредба
№ 7 за ПНУТ / 22.12.2003г.
В последствие била издадена и
Заповед № ДК-11-ВН-05 / 31.01.2020г., с която Началника на РДНСК-Варна, отменил
издадено разрешение за строеж.
На 19.03.2020г. св.В. съставила
против „Д.“ ЕООД акт за установяване на нарушение, в който описала установеното
при проверката и приела, че извършената оценка за съответствие е изготвена в
нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 т.1 и т.4 от ЗУТ, доколкото било
установено несъответствие на строежа с
показателите на ПУП и несъответствие
между отделните части на инвестиционните проекти.Било прието, че нарушението е
извършено на 08.01.2020г. – датата, на която инвестиционните проекти са били
внесени за съгласуване и одобрение.
При предявяването на акта
възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които били изложени съображения и аргументи за това, че
това, че описаните в акта нарушения не са извършени .Била оспорена и датата, на
която се твърдяло, че е допуснато нарушението. Поради тези и други съображения
било формулирано искане производството да бъде прекратено.
Въз основа на съставения акт,
против „ Д.” ЕООД било издадено и
атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло
описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е
допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1 и
т.4 от ЗУТ.Депозираните против акта
възражения били разгледани и приети за неоснователни. Поради това и на основание
чл.237 ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ на „ Д.”
ЕООД, била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 30 000лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св. Й.В. -актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно.
От тях се установи, че св. В. е установила нарушението при извършена служба
проверка на документацията, въз основа на която е била дадена оценката за
съответствие.Свидетелката посочи, че
действително оценката за съответствие аз част „Конструктивна“ е била дадена от
инж.Димо К., както и че е имало различна документация за строежа, като тя е
взела тази, в която била предвидена най-голямата височина на сградата , и се
позовала на нея.
По искане на въззивната страна съдът
в хода на съдебното следствие назначи съдебно-техническа , а в последствие и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, чиито заключения съдът кредитира. В заключението
си вещото лице сочи, че между проекта в част „ архитектура“ и част „
конструктивна“ – на кота 5,60, е налице несъответствие между етажността на сградата, като сградата била проектирана като
четириетажна и макар четвъртия етаж да не бил показан в проекта част „
архитектура“, той присъствал в останалите части- конструктивна и ОВК.По този
начин застроената площ се увеличава , което пък води до увеличаване на кинт за имота, който след съответните изчисления става
ясно, че е равен на 0,68, с което пък се нарушават изискванията на ПУП.Вещото
лице е дало заключение и че не е налице съгласуваност между проектите по част
„Архитектура“, „Ел и ВиК“ със част „ конструктивна „
и „ОВК“, защото на кота 5,60 са били
показани три броя стълбища- основното стълбище на сградата и два броя
допълнителни стълби от метал, които са за излизане на следващо ниво.В част „ЕЛ
и ВиК“ тези допълнителни стълбища липсвали.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените и от двете страни писмени доказателства- инвестиционни
проекти, заповеди, доклади, писма и др., които кредитира като относими към
спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
, а именно тези по административно- наказателната преписка , показанията на св. В., и
заключението на съдебно-техническите експертизи, които са последователни,взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № ВН
-20-ДНСК-42/29.06.2020г. е издадено от
заместник началник на ДНСК-София, съгласно Заповед № РД
-13 -196/01.07.2019г. на Началника на ДНСК-София и на основание чл.239
ал.2 от ЗУТ.
По делото безспорно е установено, а
и не се оспорва, че от страна на „Д.“ ЕООД е бил издаден комплексен доклад за
съответствие на инвестиционние проект за строеж на
сграда .Спорният момент е дали тази сграда, която в ПУП е била предвидена да е
на три етажа с плосък покрив, е била проектирана като такава на четири етажа,
като респективно това води до промяна на постигнатите показатели за интезивност- кинт и едновременно
с това до несъответствие между различните части на проекта. Следващият спорен
момент е дали дружеството следва да носи отговорност за тези несъотвествие след като положителната оценка за
съответствие в част „Конструктивна“ е била дадена от външно за дружеството
лице, по реда на чл.142 ал.10 от ЗУТ.
От събраните по делото доказателства- инвестиционни проекти, доклад и
др., от показанията на св.В. и от заключенията на съдебно- техническите
експертизи се установява, че в одобреният инвестиционен проект по част
„Архитектура" се съдържат чертежи: Ситуация; Ниво ±0.00; Ниво +2.80; Ниво
+5.60; План покрив; Разрез 1-1; Фасада Юг-Запад; Фасада Север-Запад; Фасада
Север-Изток и Фасада Юг. Съгласно тях в имота е било предвидено изграждане на многофамилна
жилищна сграда на три етажа, състояща
се от общо 11 жилища. Тези жилища подробно са описани в обяснителната записка
към част „Архитектура“, като в нея са посочени и постигнатите градоустройствени показатели, а имено застроена площ /ЗП /= 264.97 м2;
разгъната застроена площ /РЗП/ = 794.37 м2; Пл. = 19.9%; Кинт = 0.59; озеленяване = 75% и височина = 3 етажа , с кота корниз
+8.40.
Едновременно с това , към одобреният
инвестиционен проект по част „Конструктивна", са приложени чертежи за „Кофраж плоча Б на кота +5.55-над 2
етаж", „Кофраж на плоча В на кота +8.35-над 3 етаж" и „Кофраж плоча Г на кота +11.15-над 4
етаж". В обяснителната записка за част „ПБ“ пък изрично е посочено, че
строежът ще се състои от четири надземни етажа, като на четвъртия етаж се
оформя един апартамент, две спални и два санитарни възела към апартаментите на
трети етаж.В същата тази част, на стр. 7, в т.3 „Външни и вътрешни покрития“,
също е посочено, че на височината на тавана на третия и четвъртия етаж, по
периметъра на строежа ще се изпълни ивица от топлоизолация.Отново в тази част,
на стр.9 , в таблица 4, е посочено че сградата е от ІІ степен на ОУ, със
застроена площ 264, 97 кв.м. на четири етажа.Поради изложеното до тук и като
съобрази заключенията на СТЕ, съдът намира, че правилно от страна на
наказващият орган е било установено, че в имота се е предвиждало изграждането
на 4 –етажна, а не на 3- етажна сграда, каквито са били предвижданията на ПУП.
Това безспорно е довело до увеличаване на разгъната застроена площ, доколкото
застроената част на четвъртия етаж става 112 кв.м. В случая тази площ не е била
включена при определяне на РЗП на проектираната сграда, а при нейното включване
РЗП би била приблизително равна на 906кв. При такава РЗП , показателят Кинт е 0,68, което не съответства на предвижданията на
ПУП.С оглед на това съдът намира за безспорно установено, че от страна на „Д.“
ЕООД е било допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ.Обстоятелството, че
положителната оценка за съответствие в част „Конструктивна“ е била дадена от
друго правоспособно лице, не води до отпадане на отговорността на дружеството.
Това е така защото лицето, даващо оценка за съответствие, е длъжно да извърши
необходимата проверка за всички части от проекта.В този смисъл е и
представеното от адв.К. писмо от ДНСК.Не на последно място, на стр.4 от
изготвения комплексен доклад за част „Конструктивна“ в т.2.2.,
изрично е посочено, че сградата е проектирана на четири нива.Т.е. това
обстоятелство е било известно при даване на положителната оценка, в която в
други нейни части се сочи, че сградата ще е на три етажа.
Тези констатирани несъответствия с
предвижданията на ПУП безспорно водят до извод и че не е налице съгласуваност
между отделните части на проекта.Всички предвиждания за изграждане на четири
етажна сграда са в противоречие с тези, в които е визирано изграждането на три
етажна сграда.Такива несъответствия са тези между част „Конструктивна“ и част
„ОВК“ с част „Архитектура“ и се отнасят именно до предвидено изграждане на
четвърти етаж, вътрешни ажурни стълбища към него през отделни помещения на
трети етаж и извеждане на вентилацията на санитарните помещения над четвъртия
етаж.Въпреки това от страна на „Д.“ ЕООД е била дадена положителна оценка за
съответствие, с което е била нарушена разпоредбата на чл.142 ал.5 т.4 от ЗУТ.
От това може да се направи извод, че дружеството не е изпълнило законовото си
задължение да извърши реална оценка за съответствие и по отношение на отделните
части на инвестиционния проект.
Правилно е било прието, че на „Д.“
ЕООД е следвало да се наложи наказание на основание чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, тъй
като именно в тази законова норма е предвидена санкция за лице, извършило
оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на
чл.142 ал.5 от ЗУТ, каквото в случая е налице.
Независимо от това обаче съдът
намира, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с датата на извършване на нарушението. В
съставеният против дружеството акт е посочено, че нарушението е извършено на 08.01.2020г.
в Район „Приморски““ при Община-Варна, като това била датата, на която
инвестиционните проекти за строежа са били внесени за съгласуване и одобряване
от главния архитект. В наказателното постановление пък е прието, че нарушението
е осъществено на 23.12.2019г. , на която дата е било входирано
в деловодството на район „Приморски“, община Варна, заявление с вх. № АУ
-125321 ПР/ 23.12.2019г. за одобряване на инвестиционните проекти, в едно със
съпътстващата го документация, част от която е и оценката за съответствие.Т.е.
в хода на производството е било прието, че едни и същи действия са извършени на
две различни дати, което освен че не отговаря на обективната истина,
представлява и нарушение на процесуалните правила. От приложените по преписката
заявления е видно, че със Заявление № АУ125321 ПР от 23.12.2019г. пред
компетентните органи са били представени за съгласуване и одобряване
инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, а Заявление №
АУ002596ПР от 08.01.2020г. е било подаване за издаване на разрешение за
строеж.С оглед на това и остава неясно защо при съставяне на акта като дата на
извършване на нарушението е била приета 08.01.2020г., като следва да се
отбележи, че в ЗАНН и в НПК не е предвидена хипотеза , при която грешното
посочване на датата на извършване на деянието да може да се квалифицира като
техническа грешка.От своя страна наказващият орган е приел, че правилната дата
е 23.12.2019г. По този начин от една страна в постановлението са били въведени
нови обстоятелства, които не са били известни на нарушителя при съставяне на
акта, а от друга неправилно е било прието, че това е датата на извършване на
нарушението.Този извод съдът прави въз основа на разпоредбата на чл.237 ал.1
т.6 от ЗУТ, която предвижда наказание за лице, което е извършило оценка за
съответствие на инвестиционния проект в нарушение на изискванията на чл.142
ал.5 от ЗУТ. Т.е. изпълнителното деяние се състои в извършване на оценката и за
неговата съставомерност не се изисква представянето й пред съответните органи.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неправилно
определяне на датата на извършване на нарушението. С оглед на това и наказателното постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на „Д.“ ЕООД да се присъдят направените по делото
разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е
посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 1 430лв. Този размер
съответства на посочения в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
.Поради това и съобразявайки
обстоятелството, че делото е с
фактическа и правна сложност и бе разгледано в няколко съдебни заседания , съдът намира , че на
„Д.“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение именно в размер на 1
430лв., както и разноски в размер на 300лв., за внесен депозит за изготвената
съдебно-техническа експертиза, или общо 1 730лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В-20-ДНСК-42/29.06.2020г., издадено от
Заместник –началник на ДНСК-София, с
което на
„ Д.” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 30 000 лв. на
осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.
ОСЪЖДА
ДНСК да заплати на „Д.“ ЕООД , ЕИК
*********, разноски в размер на 1
730лв./ хиляда седемстотин и тридесет лева/ , от които 1 430 лв. / хиляда
четиристотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение и 300 / триста/ лева
за депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: