Решение по дело №138/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20207220700138
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                              Р Е Ш Е Н И Е   № 150

 

                                           гр. Сливен, 11.11.2020 г.

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Сливен, в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                    

                                                         ЧЛЕНОВЕ:ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                              ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 138/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба на Г.Н.В. *** против Решение № 66/25.06.2020г., постановено по АНД № 111/2020г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е изменено Наказателно постановление № 6415/19.09.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция ”Пътна инфраструктура” - София, с което, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата и на основание чл.53, ал.1 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лева, като съдът е намалил размера на глобата на 2000 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано, като касаторът излага подробни доводи единствено за несправедливост на определеното от съда наказание. Иска се изменение на решението, в частта относно размера на наказанието, като се намали наложената глоба от 2000 лева на 1000 лева.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В писмено становище  от пълномощник – адв. П.И. АК – Р., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира доказателства.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – А. П. оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. От същата се установява, че на 27.08.2019 г. в 15.49 часа на път III-554, на 50 метра след кръгово кръстовище пред фабрика „Градус 3“ с посока гр. Нова Загора-гр. Раднево, касаторът Г.Н.В. управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Скания", модел Р 500 ЛA 4x2 MЛA с peг. № ………. и полуремарке с 3 оси с peг. № …………, когато бил спрян за проверка от инспектори контрол по РПМ при АПИ гр. София. Било направено измерване и установено, че водачът Г.Н.В. осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3 07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по чл.3, т.2 от Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредбата, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата. Измерването било извършено с техническо средство ел. везна PW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18 м, при което било установено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.050 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б."а" на Наредбата, както и при разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.950 т., при допустимо максимално натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1. т.3, б."б" от Наредбата.

С оглед извършените измервания срещу Г.Н.В. бил съставен АУАН с № 0006985/27.08.2019 год. за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б. „а" от Закона за пътищата. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

РС Нова Загора приел, че нарушението, извършено от Г.В. е съставомерно, но наложеното наказание е несправедливо и намалил наложената глоба на 2000 лева.

Решението на РС Нова Загора е валидно и допустимо. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение.

Безспорно се установява, че ППС управлявано от касатора, след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата №11/2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на Наредба №11/2011г., в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Правилни са изводите на съда за ангажиране на отговорността на касатора на соченото основание. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б"а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 от Наредбата №11/2001год., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Това се потвърждава и от санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл.25чл.26 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл,  касаторът е от кръга на лицата - субекти на нарушението.

Основателни са обаче наведените с касационната жалба доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В администртивнонаказателната преписка липсват данни за предишни нарушения по Закона за пътищата на водача, а от представените пред първата и пред настоящата инстанция удостоверения, издадени от „Транс Груп България“ ООД се установява, че годишното брутно трудово възнаграждение на касационния жалбоподател възлиза едва на 8 509,21 лева. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева, при което при липса на мотиви при определяне конкретния размер на административното наказание наказващият орган не е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция отчита като смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е първо и доколкото не се касае за значително превишение на тонажа, а  причинените щети на пътната настилка са незначителни, приема, че определеният от РС Нова Загора размер на глобата от 2000лв. е явно несправедлив и същият следва да бъде намален до законовия минимум, който се възприема като съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност.  

На основание гореизложеното, решението на РС Нова Загора следва да се отмени, като НП се измени по отношение размера на глобата, който се намали от 2000 лева на 1000 лева.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Сливенски административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 66/25.06.2020г., постановено по АНД № 111/2020г. по описа на Районен съд Нова Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6415/19.09.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция ”Пътна инфраструктура” - София, с което, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата и на основание чл.53, ал.1 от с.з., на Г.Н.В. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 1000 /хиляда/ лева.

 

               Решението е окончателно.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                                                    

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: