Р Е Ш Е Н И Е
Номер 40 Година 24.01.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Д. Ф.
Прокурор
Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева наказателно административен характер
дело номер 2146 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.73, във връзка с чл.70, ал.2, т.7 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по молба на М.Г.В. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.К. ***, с което се иска
възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно
постановление № 20-0769-005673/16.03.2021г. издадено от началник група към ОД
на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа молбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, прави искане да се
отхвърли молбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на искането и
счита, че следва да бъде отхвърлено.
Предложението за възобновяване на
административнонаказателното производство по издаване на влязло в сила
наказателно постановление № 20-0769-005673/16.03.2021г. издадено от началник
група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ е допустимо, предявено от
заинтересовано лице по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗАНН, а разгледано по
същество е неоснователно.
За да се възобнови приключило с влязло в сила
наказателно постановление административнонаказателно производство, следва да е
налице някое от материалноправните основания, визирани в разпоредбата на чл.70 от ЗАНН. В случая, се
твърди, че е налице хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното
производство подлежи на възобновяване когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето,
по отношение на което е издаден актът по ал.1, наказващият орган или
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван,
както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани.
С наказателно постановление № 20-0769-005673/16.03.2021г.
на началник група към ОД на МВР гр.Бургас на М.В. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба
в размер на 200 лева и лишаване правото да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за това, че на 31.12.2020г., около 10,30ч. в гр.Бургас, на пл.“Царица Йоанна“ е
управлявал л.а.Опел Астра с рег.№А9918ВХ, който не е регистриран по надлежния
ред, като след справка с ОДЧ на ОДМВР Бургас е установено, че МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 23.05.2018г., Прието е, че лицето
е нарушило виновно чл.140, ал.1 от ЗДвП –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Наказателното
постановление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, с отбелязана дата на
връчване 15.04.2021г. То е обжалвано от М.В. с жалба вх.№
769000-27253/07.11.2022г., по която е образувано производството по нахд №
4425/2022г. по описа на БРС. С определение № 2356/21.11.2022г., жалбата е
оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В мотивите
на определение е прието, че наказателното постановление е редовно връчено по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 15.04.2021г. и е влязло в сила на 23.04.2021г.,
а подадената жалба е просрочена. Определението не е обжалвано и е влязло в сила
на 02.12.2022г., съгласно направеното на него отбелязване.
В
нормата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН са предвидени две хипотези, като наличието
на която и да е от тях е основание за възобновяване на административнонаказателното
производство. Първата хипотеза е, когато вследствие на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила лицето е било лишено от възможността да
участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно
представляван, а втората – когато лицето не е могло да участва лично или чрез
пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.
В
случая не е налице нито една от двете хипотези, тъй като от представените по
делото доказателства не се установява в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до лишаване на лицето от възможността за участва в
производството, съответно, че то не е могло да участва по причини които не е
могло да отстрани. Видно от АУАН № 20-0769-005673 от 31.10.2020г., той е
съставен в присъствието на М.В. и лицето е получило препис от него и е имало
възможността да подаде писмени възражения в срока предвиден в на чл.44, ал.1 от ЗАНН, тоест молителя е участвал лично в хода на административнонаказателното
производство и правото му на защита не е било нарушено.
Твърденията
на молителя, че е налице изключително забавяне на наказващия орган при
произнасянето му, цели пет месеца, в резултат на което е заминал извън страната
и е бил лишен от правото да обжалва наказателното постановления, не водят до
извод различен от изложения.
На
първо място, административнонаказателното производство приключва с издаването
на наказателното постановление, като действията по негово връчване не са част
от това производство. От момента на редовното връчване на едно наказателно
постановление тече срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН за неговото обжалване. При
евентуално допуснати процесуални нарушения при връчване на наказателното постановление
този срок не започва да тече и докато то не бъде редовно връчено не влиза в
законна сила, съответно подадената срещу него жалба не е просрочена. Ето защо,
дори и да е налице забавяне при произнасянето от страна на наказващият орган,
това не лишава лицето от правото му да обжалва, съответно не го лишава от
правото да участва в административнонаказателното производство. В този смисъл,
в случая, е налице влязъл в сила съдебен акт – определение № 2356/21.11.2022г.,
постановено по нахд № 4425/2022г. по описа на БРС, съгласно което наказателното
постановление е било редовно връчено на 15.04.2021г., по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при така извършеното връчване,
поради което правото на защита на лицето не е било нарушено и то не е било
лишено от правото да обжалва, както твърди.
На
второ място, действително в нормата на чл.54, ал.1 от ЗАНН, е предвидено, че наказващият
орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването ѝ, който
срок в случая е спазен. Видно от административната преписка, във връзка със
съставения АУАН е била образувана преписка в Районна прокуратура Бургас, като с
постановление от 26.02.2021г. на прокурор при Районна прокуратура Бургас е
отказано започването на наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1
от НК. В едномесечен срок от постановяване на този отказ е издадено и
процесното наказателно постановление на 16.03.2021г., поради което е налице
спазване на предвидения в чл.54, ал.1 от ЗАНН срок, съответно не е налице
изключително забавяне от страна на наказващия орган. В случая, правилно
наказателното постановление е било издадено едва след постановяване на отказа
за започване на наказателно производство, доколкото ако това производство е
било образувано и се приеме, че деянието е престъпление и на лицето бъдат
наложени съответните наказания предвидени в НК, с едновременното издаване на
наказателно постановление и налагане на предвидените в ЗДвП административни
наказания би се стигнало до нарушаване принципа „non bis
in idem“.
На
трето място, съгласно чл.34, ал.4 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълк.дело № 1/2014г. на ВКС и
ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН, са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността на наказващия орган да реализира отговорността на съответното
лице. В случая АУАН е съставен на 31.10.2020г., а наказателното постановление е
издадено на 20.03.2021г., тоест в предвидения 6-месечен давностен срок, като
евентуалното неспазване на едномесечния срока по чл.54, ал.1 от ЗАНН, не е
съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен и с
изтичането му не се погасява възможността да бъде издадено наказателно
постановление въз основа на съставения АУАН.
С оглед на
изложеното, искането на М.В. за възобновяване на административнонаказателното
производство по влязлото в сила наказателно постановление е неоснователно, поради
липса на предвидените от законодателя предпоставки в нормата на чл.72, ал.2,
т.7 от ЗАНН, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:*** за възобновяване на административнонаказателното
производство по влязло в сила наказателно постановление № 20-0769-005673/16.03.2021г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.