Мотиви на присъда №83/21.04.2015г. по НОХД №173/2015г.
по описа на Окръжен съд гр. Бургас.
Подсъдимият Д.П.М.,
ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. първо, вр. ал.
2 от НК - за това, че на 13.08.2014г. на ГКПП - Малко
Търново, на трасе вход, от Република Турция към Република България, без
надлежно разрешително пренесъл през границата на страната с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Фаетон“
с peг. № А3534 МК високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, вр. с Приложение №
1 от ЗКНВП – хероин с общо тегло от 14 805,260 грама на стойност 1 332 473,40
лева /съгласно Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, като същото е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, така
както е формулирано в обвинителния акт, като излага съображения какви
фактически обстоятелства счита за установени и прави анализ на събраните по
делото доказателствени материали. Пледира за осъдителна присъда, като на
подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода в размер към минималния, а
именно 15 години, което да бъде изтърпяно в затвор при усилено строг
първоначален режим, глоба в размер на 200 000 лева, както и да се приложат
разпоредбите на чл. 242, ал. 7 от НК за предмета на контрабандата и на ал. 8 на
чл. 242 от НК по отношение на превозното средство, послужило за извършването й.
Защитникът на подсъдимия Д.М. – адвокат Сава Каров от БАК,
по време на съдебните прения сочи, че действително се касае за тежко
престъпление и по делото безспорно е установено пренасянето на голямо
количество наркотично вещество, но счита, че не е установено по несъмнен начин,
че подсъдимият съзнателно е пренесъл през границата на страната процесното
наркотично вещество. На следващо място застъпва становище, че предвидената в закона
минимална санкция от 15 години лишаване от свобода е прекалено тежка, а
размерът на глобата от 200 000 лева – непосилен за подзащитния му.
Другият защитник на подсъдимия Д.М. – адвокат Валентин Калчев от САК, по време на
съдебните прения поддържа, че не е доказана субективната страна на
инкриминираното деяние и пледира за оправдателна присъда. Алтернативно, ако
съдът признае подзащитния му за виновен, моли за налагане на наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Д.П.М.,
по време на проведеното съдебно следствие, дава обяснения по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение (протокол от с.з. от 21.04.2015г. – л.42-43), в които
по същество отрича умисъл в действията си. Заявява, че в Турция се е доверил на
човек на име А., който му обещал билки за подобряване на състоянието на болната
му съпруга. Предоставил му колата си за около 40 минути. Когато се върнал,
човекът му обяснил, че билките са свършили, но негови познати ще му се обадят в
България и ще му донесат. Посочва, че отворил багажника на автомобила, за да
провери дали багажът му е вътре и тръгнал. След това отворил багажника при
проверка на митницата. Отрича да е знаел в автомобила да е имало тайник. Твърди,
че не е изхвърлял и мобилен телефон с цел неговото укриване. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, заявява, че се чувства виновен за това, че
се е предоверил, като сочи, че не е предполагал в какво е забъркан.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.П.М. е роден на *** год. в гр.С. и живее в същия
град. Той е **, **
гражданин, **, ** образование,
**, и е с ЕГН **********.
На 13.08.2014г. свидетелят Н.К. –
главен митнически
инспектор при Митница Бургас, бил на работа на ГКПП -Малко Търново дневна смяна
за времето от 08.00 до 20.00
часа. Около 15.00 часа на трасе вход от Република
Турция към Република България, след паспортен контрол в зоната на митническа контрола,
пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № А 3534 МК, управляван от подсъдимия Д.М..
На въпрос дали има нещо за деклариране, подсъдимият отговорил отрицателно, след
което св.К. извършил щателна митническа проверка на
лекия автомобил. Отворил багажника и видял, че вътре се намират закупени от
подсъдимия хранителни продукти. Накарал го да изпразни багажника. В хода на
проверката на св.К. му направило впечатление, че
между задните седалки и дъното на багажника има преграда. При отварянето й
митническият служител установил, че в кухина на багажното отделение, затваряща
се с тапицирана дървена плоскост, се намират жълти пакети с кръгообразна форма,
съдържащи кафяво прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин.
За случая били уведомени
началникът на граничния пункт и разследващите инспектори при Митница Бургас. Автомобилът
бил откаран в специализирания гараж за повторна митническа проверка. До
идването на разследващите органи, св.И.Б. - старши
граничен полицай при ГПУ Малко Търново, охранявал подс.М.
и автомобила, който е бил заключен. След пристигането на разследващите на
местопроизшествието, свидетелят Б. насочил
дистанционното на проверявания автомобил към същия, за да го отключи, като за
момент отклонил погледа си от подсъдимия. Обръщайки се отново към него видял,
че М. извършил рязко движение, което свидетелят възприел като изхвърляне на
нещо. Приближил се до мястото и видял на земята захвърлен мобилен телефон марка
„Самсунг“.
С протокол за претърсване и
изземване от 13.08.2014 г.,
надлежно одобрен от съдия при Окръжен съд – Бургас, са били иззети въпросния мобилен
телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ 351791061193859, ведно
със СИМ карта № 89359032200022574307, ползваният от подс.М. мобилен телефон марка „VERTU-S
000168” с ИМЕЙ 3557110200007, ведно със СИМ карта №
89359032200005852951, намерените в автомобила тридесет пакета с кръгообразна форма,
жълти на цвят, както и лекият автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“, с рег. № А 3534 МК (протокол на л. 56-57, том І
от ДП и фотоалбум към него на л. 58-60, том І от ДП).
С протокол за отделяне на
представителни проби, на основание чл. 90, ал. 3 от ЗКНВП, чл. 4, ал. 2 от
Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични
вещества, растения и прекурсори, както и за вземане
на представителни проби от тях /обн. ДВ, бр.18/2006 г./, както и във връзка с чл. 111, ал. 5 НПК, е било
извършено отделяне на представителни проби от иззетите 30 броя пакета с
неправилна форма, обвити с жълто тиксо, съдържащи кафяво прахообразно вещество,
реагиращо на хероин при направените наркотестове и
химически изследвания (л. 12-22, том ІІ от ДП).
В хода
на разследването била извършена химическа експертиза – протокол № 384/07.10.2014 г., от заключението на вещото лице по която се установява, че кафявото
прахообразно вещество, съдържащо се в иззетите 30 броя пакети, е хероин с общо
тегло 14 805,260 грама и със съдържание на диацетилморфин
в границите от 47.70 % до 59.00 % (л. 7-11, том ІІ от ДП).
Общата
стойност на инкриминираното наркотично вещество, изчислена съобразно нормите на
Постановление №23/29.01.1998 год.
на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 1 332 473,40 лева.
Съгласно заключението на
извършената по делото дактилоскопна експертиза -
протокол № 223/15.08.2014 г., по иззетите 30 броя пакети не са били установени годни дактилоскопни следи (л. 23, том ІІ от ДП).
На 18.08.2014
г. бил извършен оглед на иззетия л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“,
с рег. № А 3534 МК (протокол
на л. 61 - 64, том I от ДП и фотоалбум към него на л.
65-66, том І от ДП), като в огледния протокол са били
подробно описани и фиксирани подвижната дървена плоскост, облицована с плат,
поставена в дъното на багажника на автомобила, както и обособената с нея кухина.
Експертното становище на
изготвената по делото автотехническа и оценъчна експертиза е, че пространството
в багажното отделение с размери 98/28/44, изградено с преграда от дървена
плоскост, където са открити иззетите 30 броя пакети, не е фабрично, а специално
пригодено. Към датата на инкриминираното деяние – 13.08.2014
г., стойността на превозното средство – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“,
с peг. № А3534МК и рама WVWZZZ3Z68002342,
с което е пренесено наркотичното вещество е 20 500 лева (л.26-27,
том ІІ от ДП).
Чрез извършената на досъдебното
производство техническа експертиза на иззетите 2 броя мобилни телефони и СИМ-карти са били изведени наличните записи на входящи,
изходящи и неприети повиквания, както и текстови съобщения в паметта на
мобилните телефони и съдържанието им е пренесено на хартиен носител (л. 36-42, том ІІ от ДП).
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията
на разпитаните по делото свидетели Н.К., И.Б. и Ч.М., частично от
обясненията на подсъдимия Д.М. – относно времето на
осъщественото пътуване до Република Турция и връщането му обратно с
управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“, с peг. № А3534МК, времето и мястото на
извършената проверка и задържането му - на ГКПП - Малко Търново, в писмените доказателствени средства – протокол
за претърсване и изземване от 13.08.2014г. (л.56-57, том I от ДП), протокол
за оглед от 18.08.2014г. (л.61-64,
том I от ДП); протокол за отделяне на представителни
проби (л.12-22, том ІІ от ДП), протокол за личен
обиск на подс.М. (л.26, том
ІІІ от ДП); в събраните по делото на досъдебната фаза
писмени доказателства – справки за
съдимост (л.23, том І, л.28, том ІІІ от ДП), копие от удостоверение за граждански
брак (л.33, том І от ДП),
протокол за доброволно предаване (л.71, том І от ДП), копия от паспорт и лична карта на подс.М. (л.13-21, том ІІІ от ДП),
приемо-предавателен протокол от 13.08.2014г. (л.6, том ІІІ от ДП), Акт за установяване на митническо
нарушение №381/13.08.2014г. (л.8,
том ІІІ от ДП), протокол за извършена митническа проверка (л.9-10,
том ІІІ от ДП), заповед за задържане (л. 22-23, том ІІІ от ДП), писмо рег. № РК-14209/10.09.2014г.
от сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас с приложени към него 2 бр. договори за
покупко–продажба (л. 71 – 76, том ІІ от ДП), писмо изх.
№ 13-00-334/22.08.2014г. от
Агенция по вписванията с приложена компютърна справка относно вписвания,
отбелязвания или заличавания по персоналната партида на подсъдимия Д.П.М. (л. 78 – 81, том ІІ от ДП), писма и справки от
мобилните оператори (л. 45, л. 48-49, л. 52, л. 55-56, л. 59, л. 62, л. 64, л.
66, л. 68, том ІІ от ДП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК; в приетите по
делото експертни заключения – протокол
№384/07.10.2014г. за извършена химическа експертиза (л.7-11, том ІІ от ДП), протокол №223/15.08.2014г.
за извършена дактилоскопна експертиза (л.23, том ІІ от ДП), автотехническа оценъчна експертиза (л.26-27, том ІІ от ДП) и протокол за извършена техническа
експертиза (л.36-42, том ІІ от ДП), във веществените доказателствени средства –
албум с фотоснимки, направени при извършеното на 13.08.2014г.
претърсване и изземване (л.58-60, том І от ДП), албум с фотоснимки, направени при извършения на 18.08.2014г. оглед на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с peг. № А 3534 МК (л.65-66, том І от ДП), както и в приложените по делото веществени доказателства – хероин
с общо тегло от 14
805,260 грама (от които 14 316,89 грама, предадени за унищожаване на Агенция
„Митници“ и 488,37 грама, представляващи представителни проби, предадени за
съхранение на Агенция „Митници“), лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“ с peг. № А3534МК, намиращ се на
съхранение в Митница – Бургас, свидетелство за регистрация на автомобила - част
II № ********* и 1 брой ключ за него, мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 351791061193859, ведно със СИМ карта № 89359032200022574307, мобилен телефон марка „VERTU - S 000168“ с ИМЕЙ 3557110200007, ведно със СИМ карта № 89359032200005852951, опаковките от трийсетте пакета, в
които е било поставено високорисковото наркотични вещество – хероин, 1 бр.
бележка с изписани на нея ръкописно следните текстове „****
З. С. ИАРА София“, „ЕГН/********** 30 лв.“, 1 бр. бележка с изписани на нея ръкописно следните
текстове „**** Т.“, 1 бр. бележка с изписани на нея
ръкописно следните текстове „A. B.“,
„***“, 1 бр. бележка с изписани на нея ръкописно
следните текстове „S. U.“,
„****“, „F. S.“, „***“.
При изграждане на своите изводи относно съществените факти от предмета на
доказване, съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Н.К., И.Б.
и Ч.М., които последователно, хронологично подредено
и правдиво излагат личните си възприятия относно събитията, на които са били
свидетели или участници и въз основа на които се изгражда пълна картина относно
инкриминираните събития. Показанията им взаимно се допълват и между тях не се
наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти. Същевременно тези
гласни доказателствени средства кореспондират със заключенията на вещите лица
по химическата и автотехническа експертизи, с прочетените и приобщени по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства и с предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени такива.
От показанията на св.Н.К. – главен митнически инспектор при Митница Бургас,
се установява, че на 13.08.2014 г.,
около 15.00 часа, същият е извършил щателна
митническа проверка на лек автомобил, управляван от подс.М.,
при която в кухина на багажното отделение, затваряща се с тапицирана дървена
плоскост, открил 30 броя пакети с хероин. В съдебно заседание св. К. подробно
описва по какъв начин е открил специално пригоденото пространство, както и намерените
вътре пакети, облепени с жълто тиксо. Този свидетел обяснява в детайли точно
какви действия са били предприети от органите на митницата и на гранична
полиция по отношение на подсъдимия М.. Веднага след това подсъдимият е бил отведен
в болницата в Малко Търново за извършване на медицински преглед, след което е бил
откаран в полицейското управление, където е бил задържан.
До идването на разследващите
органи лекият автомобил и подсъдимият са били охранявани от св.И.Б.
– старши граничен полицай в ГПУ Малко Търново. Последният бил уведомен от
началника на смяната Б. Д., че във връзка с открито
количество наркотични вещества в лек автомобил, е необходимо да охранява
шофьора. Този свидетел установява, че подсъдимият лично е откарал автомобила до
специализирания гараж, заключил го, след което ключовете са били съхранявани от
Б. до пристигането на разследващите органи. В
показанията си пред съда същият е категоричен, че в момента, в който е натиснал
дистанционното управление, за да отключи лекия автомобил, забелязал, че подс.М. изхвърля предмет, за който след това констатирал,
че представлява мобилен телефон „Самсунг“, черен на
цвят, иззет впоследствие по надлежния ред. Обстоятелството, че въпросният
мобилен телефон „Самсунг“ с поставената в него СИМ-карта се е ползвал именно от подсъдимия М., който го
изхвърлил по време на проверката, се потвърждава и от изисканите и приложени по
делото справки на електронен носител, предоставени от „БТК“ ЕАД (л. 48-49, том
ІІ от ДП), установяващи, че клетките, от които са провеждани разговори с
иззетите два мобилни телефона в периода м. 7.2014 г. – 13.08.20014 г., съвпадат.
От показанията на св.Ч.М. - експерт в ТДНС Бургас се установява, че при
извършен от него личен обиск на подс.М. по Закона за ДАНС,
открил бележки с изписани цифри и имена на български език и на латиница (л.26, том ІІІ от ДП). След като подсъдимият потвърдил, че
бележките са негови, св.М. предал същите на
разследващия орган с протокол за доброволно предаване от 19.08.2014
г. (л. 71, том І от ДП).
По делото не е налице спор
относно годността на извършеното претърсване и изземване, при което са иззети
веществени доказателства, подробно описани в съответния протокол от 13.08.2014г., респективно законосъобразното им приобщаване
към материалите по делото.
От приобщените по делото документи,
свързани със собствеността на въпросния л.а. „Фолксваген Фаетон“ (л. 71 – 76,
том ІІ от ДП), се установява, че същият принадлежи на подсъдимия Д.М..
Съдът изцяло възприема изготвените
на досъдебното производство експертни заключения, като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Подсъдимият М. не оспорва, че той
е управлявал собствения си л.а. „Фолксваген
Фаетон“ с peг. № А 3534 МК, в който при извършена на 13.08.2014
г. на ГКПП – Малко Търново щателна митническа
проверка са били открити тридесет броя пакети с кръгообразна форма, опаковани с
жълто тиксо, съдържащи кафяво прахообразно вещество, за което впоследствие е
установено, че представлява хероин. Подсъдимият отрича да е знаел, че в
собствения му автомобил е имало тайник. Твърди, че не е знаел, че пренася
високорисково наркотично вещество – хероин, както и, че не е изхвърлял мобилен
телефон с цел неговото укриване. Наличието на наркотика в автомобила си
обяснява с версията, че докато е бил в гр. Лозенград в Република Турция се е
доверил на човек на име А., на когото предоставил колата си за около 40 минути,
за да му достави билки за подобряване на състоянието на болната му съпруга, като
след връщането на автомобила само отворил багажника, за да провери дали багажът
му е вътре и тръгнал, без да забележи преградата в дъното на багажното
отделение, а разбрал за същата едва при митническата проверка на ГКПП – Малко
Търново.
Обясненията на подсъдимия са
доказателствено средство, но и средство за защита. В тази връзка същите следва
да се преценяват внимателно относно тяхната обективност, като се съпоставят
с всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
непосредствено в хода на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия М. в горепосочената им
част съдът оценява като негова защитна версия, неподкрепена от доказателствата
по делото, поради което и ги приема за недостоверни. На обясненията, че не е знаел, че
в собствения му автомобил е имало тайник и че едва ли не преградата, изработена
от дървена плоскост, облицована с плат от същата материя, която покрива и
багажното отделение, е била изготвена за 40-те минути, през което време
подсъдимият твърди, че е предоставил автомобила си на лице с име А., противостоят
заключението на изготвената по делото автотехническа и оценъчна експертиза,
както и данните от огледния протокол от 18.08.2014 г. установяващи, че пространството в багажното отделение на
автомобила на подсъдимия, изградено с преграда от дървена плоскост, не е
фабрично, а специално пригодено. Същевременно начинът по който е изработена
тази преграда, включващ освен тапицирането й с плат, подобен на материята,
покриваща багажното отделение, но и монтиране на пластмасови елементи и метална
лайсна за закрепването й, предполага по-дълго време,
необходимо за прецизното й изготвяне. Наред с това от приложените по делото
документи, свързани със закупуването на въпросния л.а.
„Фолксваген Фаетон“ от
подсъдимия (л. 71 – 76, том ІІ от ДП), се установява, че М. е придобил
собствеността върху това МПС през месец август 2013 г.,
т.е. една година преди датата на извършване на
инкриминираното деяние, поради което и е нелогично да се приеме, че същият не е
знаел за съществуването на тайника. Напротив за знанието си относно
съществуването на пространството в багажното отделение на автомобила, изградено
с преграда от дървена плоскост, подсъдимият признава при предявяване на
разследването – протокол от 02.02.2015г. (л. 62, том
ІІІ от ДП), когато обаче заявява, че считал, че това пространство е
предназначено за ски пособия. В подкрепа на извода на съда, че подсъдимият е
знаел, че осъществява контрабанда на наркотични вещества е и поведението му по
време на извършване на проверката, изразило се в изхвърляне на мобилен телефон
„Самсунг“ с цел укриването му от разследващите
органи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.
242, ал. 4, предл. първо, вр. с ал. 2 от НК, тъй като
на 13.08.2014 г. на ГКПП -
Малко Търново, на трасе вход, от Република Турция към Република България, без
надлежно разрешително пренесъл през границата на страната с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Фаетон“
с peг. № А3534 МК високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, вр. с Приложение №
1 от ЗКНВП - хероин с общо тегло от 14 805,260 грама, със съдържание на диацетилморфин в границите от 47.70
% до 59.00 % (подробно описани в диспозитива на присъдата), на
стойност 1 332 473,40 лева /съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството/, като същото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Д.М., който е пренесъл през
границата на страната 30 броя пакета, съдържащи хероин с общо тегло от 14
805,260 грама, високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП, чиято
употреба и държане са поставени под забранителен режим, съгласно цитирания
закон. Подсъдимият е извършил пренасянето на наркотичното вещество, без да е
имал за това надлежно разрешение. Обективно пренасянето на наркотичното
вещество е било извършено посредством лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“ с peг. № А3534 МК, собственост на
подсъдимия и управляван от него, като наркотика е бил разпределен в 30 броя
пакета, обвити с жълто тиксо и поставени в специално пригодено пространство в
багажното отделение, изградено с преграда от дървена плоскост. Подсъдимият е
бил снабден с въпросното наркотично вещество на територията на Република Турция
от неустановено по делото лице.
Деянието е квалифицирано по
по-тежкия квалифициран състав на чл. 242, ал. 4 от НК, с оглед наличието на
стойностният критерий особено големи размери, който обективно е осъществен с
надвишаването на стойността на предмета на престъплението над 140 минимални
работни заплати към инкриминирания период /общата стойност
от 1 332 473,40 лева, определена съобразно Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
надхвърля многократно 140 кратния размер на минималната работна заплата за
страната към момента на деянието/, както и поради
наличие на особено тежък случай. Квалифициращото обстоятелство особено тежък
случай по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, в случая е осъществено с оглед
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Степента на
обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелството, че се касае за
пренос на високорисково наркотично вещество в голямо количество и с висок
процент на активния компонент. Действително подсъдимият е неосъждан,
но данните за личността му могат да бъдат извлечени от характеристиката на
конкретното инкриминирано деяния. В случая то се отличава с изключително висока
степен на обществена опасност, предвид количеството, вида и стойността на
контрабандираното наркотично вещество и разкрива много по- висока степен на
обществена опасност в сравнение с други с идентична правна квалификация. Ето
защо осъществяването му разкрива висока степен на обществена опасност и на
извършителя му и дава възможност да се приеме, че са налице условията, очертани
в разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал противоправния характер на деянието и пряко е целял настъпването на общественоопасните
му последици. Въз основа на анализа на цялостната доказателствена съвкупност
съдът приема, че подсъдимият е знаел, че контрабандира инкриминираното
високорисково наркотично вещество. Знанието на подсъдимия се извежда от
комплекс от доказателства, които са взаимносвързани и кореспондиращи си едни с
други по отношение на авторството на подсъдимия в извършването на
инкриминираното деяние - това са заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза и данните от огледния протокол от 18.08.2014
г., установяващи, че пространството в багажното
отделение на автомобила на подсъдимия, изградено с преграда от дървена
плоскост, не е фабрично, а специално пригодено; документите за собственост на л.а. „Фолксваген Фаетон“, установяващи, че подс. М.
е придобил собствеността върху този автомобил една година преди датата на
деянието и няма как да не е знаел за съществуването на тайника; направеното
признание от подсъдимия при предявяване на разследването, когато е заявил, че е
знаел за съществуването на това пространство в багажника на автомобила му, но е
считал, че е предназначено за ски пособия; поведението на подсъдимия по време
на извършване на проверката, изразило се в изхвърляне на мобилен телефон „Самсунг“ с цел укриването му от разследващите органи.
По изложените съображения и с
оглед констатираната съставомерност на инкриминираното
деяние, искането за оправдаване на подсъдимия М. по обвинението, повдигнатото
му с обвинителния акт, се явява неоснователно.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на наказанието съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата
му възраст, данните за трудовата му ангажираност, както и тежкото здравословно
състояние на съпругата му. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете вида, количеството
и стойността на инкриминираното наркотично вещество (многократно надвишаващо 140
кратния размер на минималната работна заплата за страната към момента на
деянието), характеризиращи деянието като такова с изключително висока степен на
обществена опасност. В случая съдът счита, че не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подс. М. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не се констатират нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и при наличието на
отегчаващо такова, не може да се обоснове несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите
такива, поради което и наложи на подсъдимия кумулативно
предвидените в нормата на чл. 242, ал. 4 от НК наказания лишаване от свобода и
глоба в минимално предвидените им размери, а именно лишаване
от свобода за срок от петнадесет години и глоба от двеста хиляди лева.
Съдът
постанови наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно
от подсъдимия, защото липсва дори теоретична възможност за условно осъждане по
чл. 66 от НК предвид срока на наложеното по настоящото дело наказание лишаване
от свобода. Поради това и на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи наложеното
наказание лишаване от свобода за срок
от петнадесет години да се изтърпи от подсъдимия Д. в затвор при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК съдът приспадна от наложеното на
подсъдимия Д.М. наказание лишаване от свобода за срок
от петнадесет години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 13.08.2014 г.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл. 242, ал. 7 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
предмета на контрабандата – хероин с общо тегло от 14 805,260 грама (от които 14 316,89 грама,
предадени за унищожаване на Агенция „Митници“ и 488,37 грама, представляващи
представителни проби, предадени за съхранение на Агенция „Митници“).
На основание
чл. 242, ал. 8 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на превозното
средство, послужило за превозването на предмета на контрабандата, а именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“ с peг. № А3534
МК (намиращ се на съхранение в Митница – Бургас), ведно с 1 бр. ключ за същия и
свидетелство за регистрация - част II № *********. Съдебната практика е
изяснила непротиворечиво, че критерият за преценка дали превозното средство е
послужило като средство за пренасяне на наркотичното вещество е обстоятелството
дали наркотичното вещество е било укрито в самото превозно средство. Настоящият
случай е именно такъв. Наркотичното вещество е било укрито в специално
пригодено пространство в багажното отделение на автомобила, управляван от
подсъдимия, като по този начин превозното средство е използвано като средство,
с помощта на което е било извършено пренасянето на наркотичното вещество през
границата на страната.
По отношение на веществените доказателства по делото:
1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“ с
ИМЕЙ 351791061193859, ведно със СИМ карта №
89359032200022574307 и 1 бр. мобилен телефон марка „VERTU - S 000168“ с ИМЕЙ 3557110200007,
ведно със СИМ карта № 89359032200005852951, съдът
постанови същите да се върнат на подсъдимия Д.М..
Относно веществените доказателства - 1 бр. бележка с изписани на нея ръкописно
следните текстове „*** З. С. ИАРА София“, „ЕГН/********** 30 лв.“, 1 бр.
бележка с изписани на нея ръкописно следните текстове „**
Т.“, 1 бр. бележка с изписани на нея ръкописно следните текстове „A. B.“, „**“,
1 бр. бележка с изписани на нея ръкописно следните текстове „S. U.“, „***“,
„F. S.“, „**“, съдът постанови да останат към делото, на основание
чл. 112, ал. 4 от НПК, а що се отнася до веществените доказателства – опаковките
от трийсетте пакета, в които е било поставено високорисковото наркотични
вещество – хероин, постанови да се унищожат като вещи без стойност, след приключване на делото с влязла в
сила присъда.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати в
полза на държавата, по сметка на ДАНС – Бургас, сума в размер на 828.52 (осемстотин двадесет и осем лева и петдесет и две
стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски на досъдебното
производство, както и да заплати в полза на Висш съдебен съвет, по сметка на
Окръжен съд – гр. Бургас, сума в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лева,
представляваща направени в съдебното производство разноски – заплатени
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: