Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.Дряново, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 171 по описа за
2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ.
В исковата молба от
О.Е.Д. ***, чрез пълномощник адв. В.В.О. от САК, със съдебен адрес ***, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., се излага, че на 08.10.2016 г. на
път I-5, в района на км. 139 +800, при
управление на товарен автомобил влекач марка Мерцедес с рег. № ***, с
полуремарке с рег. № ***, водачът П.И.Р.изгубил контрол върху автомобила,
навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка Фиат с рег. № ***,
управляван от сина на ищеца Е.О. Д., при което причинил по непредпазливост
смъртта на последния, за което бил признат за виновен с влязла в сила Присъда №
32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Окръжен съд Габрово.
По отношение на
товарния автомобил - влекач марка Мерцедес с рег. № *** с полуремарке марка
Шмид с рег. № ***, със *** бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" с полица № BG/22/116000564591 валидна от 21.04.2016
г. до 20.04.2017 г.
Във връзка със смъртта на сина си, ищецът направил следните разходи за
погребение и изработка на надгробен паметник: на
03.10.2017 г. сумата от 111,97 лв. за декоративни камъни; на 11.10.2017 г.
сумата от 376,80 лв. за строителни материали; на 18.10.2017 г. сумата от 190
лв. за облицовъчен материал и аксесоари; на 09.11.2017 г. сумата от 1400 лв. за
паметник от триплекс; на 07.11.2018 г. сумата от 123,60 лв. за блокчета камък;
на 27.11.2018 г. сумата от 161,53 лв. за 25 кг.цимент, 20 кг. пясък, фракция и
плоча вибропресована; на 29.11.2018 г. сумата от 360 лв. за изработка на
паметник от мрамор и на 30.11.2018 г. сумата от 420 лв. за каменоделски услуги.
С молби с вх. №
308/08.01.2019 г. и вх. № 937/18.01.2019 г. ищецът сезирал ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно с приложена
банкова сметка, ***о изплатено.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника *** да заплати на ищеца
сумата от 3 143,90 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
- направени разходи
за погребението на сина му, ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендират се разноски.
Извън срока по чл.
131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан по размер. Оспорват се твърденията за реално
сторени разходи във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 08.10.2016
г., които по своето естество представляват имуществени вреди за ищеца и са в
пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. В тази
връзка се излага, че претендираните суми не били заплатени за необходими
дейности по повод настъпилото ПТП. В приложените към исковата молба разходни
документи се претендирали суми за изработка на два паметника - от мрамор и от
триплекс, за декоративни камъни, повторно за неясен облицовъчен материал и
аксесоари, за строителни материали и повторно за цимент, пясък, фракция и плочи
вибропресовани, като не се посочвала необходимостта от изработване на два
паметника, както и от промяна и преправяне и повтаряне на сторените строителни
дейности и положени първоначално материали. В тази връзка се оспорват всички
претендирани от ищеца разходи като неотносими,
извършвани без необходимост, поради което същите били недължими и завишени
по размер.
Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Габровски окръжен съд подсъдимият
П.И.Р.е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, за това, че на 08.10.2016 г., на път I-5, км. 139+800, пътен
участък между с. Донино, общ. Габрово и разклона за с. Лесичарка, при
управление на МПС - товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“ с peг. № *** и прикачено ремарке с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и
чл. 67, ал. 1, чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 68, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Е.О. Д. ***, като му е наложено наказание две години лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.
С Решение №
235/25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново е отменена присъда № 32/01.06.18
г. по НОХД № 36/18 г. на Габровския окръжен съд, с която подсъдимия П.И.Р.е
признат за виновен да е допуснал нарушения по чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 ЗДвП
и чл. 63, ал. 2, чл. 67, ал. 1 ППЗДвП, като е признат за невинен и оправдан в тази част
на обвинението. Присъдата е изменена,
като е отменено приложението чл. 66, ал. 1 НК и е определен общ първоначален режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от две години. В останалата част присъдата
е потвърдена.
С Решение № 12/02.07.2019
г. по н. д. № 1198/2018 г. на ВКС въззивното
решение № 235/25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/18 г. на Апелативен съд -
Велико Търново е оставено в сила.
Присъда №
32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Габровски
окръжен съд е влязла в законна сила на 02.07.2019 г.
Страните не спорят,
че към датата на настъпилото ПТП -
08.10.2016 г. за товарния автомобил с рег. № *** е била валидно сключена с
ответното дружество *** застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № BG/22/116000564591 валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г.
От приложеното
удостоверение изх. № 859/20.10.2016 г. за наследници на Е.О. Д., както и от
приложен препис-извлечение от Акт за смърт на същото лице, се установява, че Е.О.
Д. е починал на 08.10.2016 г.
като ищецът О.Е.Д. е негов законен наследник – баща.
От показанията на
св. С.С. се установява, че след смъртта на сина си ищецът изградил надгробен
паметник в гробищния парк в гр. Дряново, както и паметник на мястото на пътно транспортното
произшествие, с цел приятелите на сина му да се сещат за него, когато минават оттам. Свидетелят заедно
със свои приятели помогнал при разтоварването на двете паметни плочи, тъй като
били тежки.
По делото са представени 7 бр. фактури с №
**********/03.10.2017 г., № **********/11.10.2017 г., № **********/18.10.2017
г., № **********/09.11.2017 г., №
**********/29.11.2018 г., № **********/27.11.2018 г. и № **********/30.11.2018
г., както и товарителница № **********/07.06.2018 г.,
придружени с касови бонове, от които се установява, че за материали за
изграждането на двата паметника и транспорт за доставянето им ищецът е заплатил
общо 3143,90 лв. с
ДДС, каквато сума се претендира с исковата молба.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
и не се оспорва от страните, се установява, че вещото лице е извършило оглед и
измерване на надгробния паметник на Е.Д. ***, както и на паметника, поставен на
мястото на състояло се пътно транспортно произшествие на път I-5, в района на км. 139+800.
При изпълнението на
възпоменателния паметник на надгробното място са вложени материали, които по
обем и съдържание съответстват на представените по делото: Фактура №
**********/03.10.2017 г. за 7 бр. торби за декоративни камъни обли на стойност 111,97 лв.; Фактура №
**********/11.10.2017 г. за строителни материали в т.ч. цимент, пясък чакъл за
бетон, армировка, мозайка и чакъл под бетон на стойност 376,80 лв.; Фактура №
**********/18.10.2017 г. за облицовъчни материали и аксесоари - мрамор и
мраморни елементи свещник и ваза на стойност 190 лв. и Фактура № **********/09.11.2017
г. за паметник от триплекс на стойност 1400,00 лв. Общата стойност на вложените
материали за изработка на надгробния паметник в гробищния парк на гр. Дряново е
2078,77 лв. с ДДС, съгласно описаните по-горе фактури.
Съгласно заключението
на вещото лице пазарната стойност на извършените строителни дейности във връзка
с изпълнението на надгробния паметник в гробищния парк на гр. Дряново е 2547,73
лв. с ДДС, включваща 2078,77 лв. за материали, 244,20 лв. за труд и 224,76 лв.
за доставно-складови разходи за транспорт, натоварване и разтоварване.
При изпълнението на
паметника, поставен на мястото на пътно-транспортното произшествие на път I-5, в района на км. 139+800, са
вложени материали, които по обем и съдържание съответстват на представените по
делото: Фактура № **********/ 29.11.2018 г. за изработка на паметник от мрамор
на стойност 360,00 лв.; Фактура № **********/27.11.2018 г. за доставка на
материали за бетон на вибропресовани плочки за пешеходен достъп до паметника на
стойност 161,53 лв. и Фактура № **********/30.11.2018 г. за каменоделска услуга
на стойност 420,00 лв. Общата стойност на вложените материали за изработка на
паметника, поставен на мястото на ПТП, е 941,53 лв. с ДДС, съгласно описаните
по-горе фактури. Видно от товарителница № **********/07.11.2018 г. за доставка на
камък на блок от гр. Монтана е заплатена сумата от 123,60 лв.
Съгласно
заключението на вещото лице пазарната стойност на извършените строителни
дейности във връзка с изпълнението на паметника, поставен на мястото на ПТП е 1270,00
лв. с ДДС, включваща 1013,53 лв. за материали, 122,98 лв. за труд и 133,49 лв.
за разходи за транспорт.
На 08.01.2019
г. ищецът е подал молба до ответника, като застраховател, с искане да му бъде
изплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие
на настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП, в размер на 2078,77 лв., като е приложил фактури: № **********/03.10.2017 г., № **********/11.10.2017
г., № **********/18.10.2017 г. и № **********/09.11.2017 г., като посочил и банкова
сметка, ***безщетение.
На
18.01.2019 г. ищецът е подал молба до ответника с искане да му бъде изплатено
обезщетение за допълнително причинени имуществени вреди в размер на 1065,13 лв., като е приложил фактури: № **********/29.11.2018
г. № **********/ 27.11.2018 г., № **********/30.11.2018 г. и доставка от 07.11.2018
г.
С писмо изх. №
2415/12.03.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с подадените молби с вх. № 308/08.01.2019 г. и с вх. № 937/18.01.2019
г. е определил застрахователно обезщетение в размер на 1 500,00 лв. за
имуществени вреди, с който размер ищцът не се е съгласил.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Правното
основание на предявения иск е
по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ, които разпоредби предвиждат възможност за увредения да иска
заплащане на обезщетение за причинените му имуществените
вреди пряко от застрахователя. Искът е
допустим, тъй като във вр. с чл. 498, ал. 3
от КЗ е проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното му от застрахователя обезщетение.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, съдът намира, че
въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 36/2018 г. на ГОС се
установява, че на 08.10.2016 г., на път I-5, км. 139+800, е настъпило ПТП, при
което П.И.Р.при управление на МПС -
товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“ с peг.
№ *** и прикачено ремарке с peг.
№ ***, по непредпазливост е причинил смъртта на Е.О.
Д. ***, т. е. налице са предпоставките на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние на водача на
застрахованото при ответника МПС и вина на водача.
Ищецът О.Е.Д. е законен наследник, баща на починалото лице.
Не се спори, че към
датата на настъпилото ПТП - 08.10.2016
г. за товарния
автомобил с рег. № *** е била валидно сключена с ответното дружество *** застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“
Обемът на
отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования,
които увредените са претърпели в следствие на непозволеното увреждане.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в общ размер от 3 143,90 лв.,
представляващи сторени разходи за изграждане на два паметника във връзка със
смъртта на сина му. Първият - надгробния паметник в гробищния парк на гр.
Дряново, а вторият - паметник, поставен на мястото на пътно-транспортното
произшествие, в което е загинал синът му, на път I-5, в района на км. 139+800. В
исковата молба са посочени конкретно сторените разходи, за които са представени
и съответните фактури.
Съгласно
заключението на вещото лице при изпълнението на възпоменателния паметник на
надгробното място са вложени материали, които по обем и съдържание съответстват
на представените по делото 4 бр. фактури, като общата стойност на вложените
материали за изработка на надгробния паметник в гробищния парк на гр. Дряново е
2078,77 лв. с ДДС.
При изпълнението на
паметника, поставен на мястото на пътно-транспортното произшествие на път I-5, в района на км. 139+800, са
вложени материали, които по обем и съдържание съответстват на представените по
делото 3 бр. фактури, като общата стойност на вложените материали за изработката
на този паметник е 941,53 лв. с ДДС, както и 123,60 лв. с ДДС за доставка,
съгласно представената товарителница, или общо 1065,13 лв. с ДДС.
Както беше посочено
и по-горе обемът на отговорността на застрахователя по сключения договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и
непосредствени вреди от непозволеното увреждане.
В конкретния случай
съдът
намира предявения иск за имуществени
вреди за основателен до размер от 2078,77 лв., т. е.
за разходите, сторени за надгробния паметник на починалия в гробищния парк на
гр. Дряново. Този разход е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането,
тъй като лицето е загинало в резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, поради което сторените разходи за надгробен паметник, които съдът
намира за разумни, са пряка и непосредствена вреда и закономерна последица от
непозволеното увреждане. Съдът споделя становището на процесуалния представител
на ищеца, че изграждането на надгробния паметник не представлява изпълнение на морален
дълг на ищеца, тъй като синът му не е починал от естествена смърт, а резултат
на пътно-транспортното произшествие, поради което тези разходи представляват пряка
имуществена вреда от увреждането и подлежат на обезщетение.
Съдът намира, че разходите,
сторени за изпълнението на паметника, поставен на мястото на
пътно-транспортното произшествие, не са в пряка причинна връзка със самия
деликт. Макар паметникът да е изграден точно на това място с цел, когато
приятелите на починалия минават оттам да си спомнят за него, близките му нямат нито
задължение, нито нравствен дълг да изградят паметник на мястото на неговата
кончина. Това е едно лично решение, поради което сторените разходи за
изграждането на този паметник не са в пряка причинно-следствена връзка със
самото увреждане и в този смисъл нямат
качество на претърпяна имуществена вреда от увруждането, поради което не
подлежат на обезщетение.
Поради изложеното
предявеният иск за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размер от 2078,77 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 3 143,90 лв., за разликата от 1065,13 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради
основателността на исковата претенция в посочения по-горе размер, се дължи и лихва за забава. Чл. 497 от КЗ ограничава отговорността
на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от по-ранната
от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106,
ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В конкретния случай
на 08.01.2019
г. ищецът е подал молба до ответника, като
застраховател, с искане да му бъде изплатено обезщетение за причинените му
имуществени вреди, като е представил 4 бр. фактури, удостоверяващи разходи за вложените материали за изработката
на надгробния паметник. С писмо изх. № 2415/12.03.2019 г. ответникът е уведомил
ищеца, че във връзка с подадените молби
с вх. № 308/08.01.2019 г. и с вх. № 937/18.01.2019 г. е определил
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 лв. С
исковата молба се претендира законна лихва, считано от 19.04.2019 г., която
дата е по-късна от тези в чл. 497 от КЗ, поради което законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в
размер от 2078,77 лв., следва да се присъди от 19.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
И двете
страни са направили искане за присъждане на разноски.
Пълномощникът
на щеца претендира разноски
за адвокатско възнаграждение на основание договор за правна помощ от 25.10.2020 г., видно
от който адв. В.В.О.
от САК е представлявал безплатно ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С
молба, озаглавена списък на разноските, е поискано съдът да определи
адвокатското възнаграждение, като начисли и ДДС. Представено е и удостоверение,
че адв. В.В.О. е лице, регистрирано по
ЗДДС.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван от
юрисконсулт Р. Ч..
С оглед изхода на
спора и направеното искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно заявената
претенция в размер на 3143,90 лв., адвокатското възнаграждение се определя от съда в размер на 450,07
лв. При този
изход на делото, дължимото адвокатско възнаграждение е 297,59 лв. без ДДС или 357,11 лв.
с ДДС, поради което, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. адвокатското възнаграждение в
размер на 357,11 лв с ДДС, съразмерно с уважената
част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за правната помощ. С оглед
на това и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя дължимото за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство на ответника в размер на 100 лв. При този изход на делото, съобразявайки чл. 78, ал. 3 ГПК, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 33,88 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен
от внасяне на държавни такси и разноски. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда заплатеното от бюджета на съдебната
власт възнаграждение за вещо лице в размер на 132,24 лв., съобразно уважения
размер на иска, както и държавна такса в размер 83,15 лв., съобразно уважения
размер на иска, или общо 215,39 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Е.Д., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. В.О., СУМАТА от 2078,77 лв. /две хиляди седемдесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разходи за изграждане на надгробен паметник на
наследодателя му Е.О. Д., починал на 08.10.2016 г. в резултат на настъпило на
08.10.2016 г. на път I-5, км. 139+800 ПТП, причинено от П.И.Р.при управление на
МПС - товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“ с peг. № *** и прикачено
ремарке с peг. № ***, застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застрахователна
полица № BG/22/116000564591 валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част от 2078,77
лв. до претендирания размер от 3 143,90 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В.О. от САК, ЕГН **********,
с адрес ***,
СУМАТА от 357,11 лв. /триста петдесет
и седем лева и единадесет стотинки/ с ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА О.Е.Д., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. В.О., ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, СУМАТА от 33,88 лв.
/тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски
районен съд сумата от 83,15 лв. /осемдесет и три лева и петнадесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска и сумата от 132,24
лв. /сто тридесет и
два лева и двадесет и четири стотинки/ - разноски по делото, представляващи
изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещо лице съобразно уважения
размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: