Определение по дело №312/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 181
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700312
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 181

 

Гр.Враца, 11.04..2023г.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ­­­­­­ІІ-ри състав, в закрито заседание на 11.04.2023г. /единадесети април, две хиляди двадесет и трета година/, в състав :

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.дело № 312 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпило е писмо от Председателят на НБПП /НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ/ гр. София, с което уведомява съда, че с Решение № ВР-408-11338/2022 от 03.06.2022г. на особения представител на ищеца по делото К.Д.И. - * Р.Д.А. *** е определено възнаграждение за предоставената правна помощ по КАД № 600/2021г. на АдмС-Враца в размер на 360 лв.  за която сума се твърди, че е изплатена. Иска се сумата да бъде присъдена в полза на НБПП на основание 189 от НПК и чл.81 вр. чл.78 ал.7  от ГПК и във вр. чл.27а от ЗПП и да се издаде изпълнителен лист в полза на НБПП. Към писмото е приложено решението на НБПП № ВР-408- 11338/2022 от 03.06.2022г.

Съдът намира, че молбата е ДОПУСТИМА,  като предявена от надлежна страна, тъй като разпоредбата на чл.27а от ЗПП дава възможност на НБПП да иска възстановяване на направените разноски от лицата, на които е предоставена правна помощ. Предявяването на същата не е ограничено със срока, предвиден в  разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, като съдът може да се произнесе по разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от страната, получила правна помощ, едва след приключване на делото и определянето му  от НБПП.

 Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на Искова молба, предявена от  К.Д.И.,***, против ГД “ИН“ гр.София. С Определение № 26/19.01.2022г. по ЧКАД № 8/2022г. по описа на Административен Съд – гр.*** е допусната правна помощ на К.И. по чл.21 т. 3 от ЗПП - процесуално представителство, тъй като е било налице посоченото в чл. 23 ал. 3 от ЗПП основание – лицето няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С Определение № 746 от 28.04.2021г. Административен Съд – гр. *** на основание чл.83 ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК е освободен жалбоподателя К.И. от заплащане на държавна такса.  С Определение в открито от 03.02.2022г. по ЧКАД № 8/2022г. по описа на Административен Съд – гр.***, * Р.Д.А. *** е назначен за служебен адвокат - особен представител на ищеца. Претенциите на ищеца са уважени частично  с Решение № 146/14.04.2022г. по КАД № 600/2021г. на АдмС-Враца., като от поисканите 20 000 лв. обезщетение са присъдени 120 лв.

Видно от приложените писмо и решение на НБПП, на особения представител на ищеца па настоящето дело – * Р.Д.А., е определено възнаграждение в размер на 360 лв. за предоставената правна помоощ по КАД № 600/2021г. на АдмС-Враца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че  на НБПП не се дължи възстановяване на заплатената от него сума като адвокатско възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. Разпоредбата на чл.27а от ЗПП предвижда, че в определени от закона случаи лицето, на което е предоставена правна помощ, следва да възстанови на НБПП направените от него разноски. Относимата норма на  ГПК е тази на чл.78 ал.7, съгласно която изплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение се присъжда само ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена и то съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение, лицето дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая обаче получилото правна помощ от съда лице – ищец К.Д.И., е освободено от заплащане на държавна такса, тъй като е прието, че няма достатъчно средства да ги заплати, на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК.

Разпоредбата на чл.83 ал.3 от ГПК предвижда, че когато по отношение на страна е признато от съда, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и разноски, те се заплащат от бюджета на  съда, независимо от изхода на делото. При така установеното, ищецът не дължи заплащане на  разноски по делото, вкл. и възстановяване на адвокатското възнаграждение, което НБПП е изплатило на адвоката, който му е оказал правна помощ.

По тези съображения съдът намира, че в случая спрямо лицето, получило правна помощ по настоящето дело, не може да се приложи разпоредбата на чл.27а от ЗПП, поради което направеното в този смисъл искане следва да се отхвърли.

Предвид на изложеното, Съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТХВЪРЛЯ  искането на Председателя на НБПП за присъждане на определените с Решение № ВР-408-11338/2022 от 03.06.2022г. на НБПП на особения представител на ищеца по делото К.Д.И. - * Р. Д. А. ***, възнаграждение за предоставената правна помощ по КАД № 600/2021г. на АдмС-Враца в размер на 360 лв. на НБПП.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО съгласно чл. 285 ал. 1 изр.3-то от ЗИНЗС подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА  пред тричленен състав АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 7 /седмо/ - дневен срок от уведомяването на страните – ищеца К.Д.И. и ответника ГДИН.

 

 Да се уведоми и Председателя на НБПП, с препис от настоящето Определениеза сведение.

 

АДМ. СЪДИЯ :