Решение по дело №754/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 345
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20215640100754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. гр. Хасково, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640100754 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен,
предявен от Т. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. Х., ********************; против
„Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
*********************, представлявано от З. О. Б. и С. З. В..
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия и имал установени облигационни
отношения с „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като единият от обектите, за които ползвал
електрическа енергия бил офис в гр. Х., *******************, с измервателна точка /ИТН/
4087190. На **.**.**** г. ищецът получил с пощенска пратка писмо изх. № 9151294 от 31.03.2021
г., с което ответникът претендирал за плащане сумата 451,01 лева като допълнително начислена
дължима сума, вследствие на установено неизмерване, твърдяно от доставчика, и в резултат на
това била коригирана сметка за ел. енергия за периода от **.**.**** г. - **.**.**** г. за 36 дни, на
основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. В писмото си ответното дружество посочвало, че на **.**.**** г.
при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с ИТН 4087190, град Х.,
****************, на клиент с клиентски номер **********, който бил номерът на ищеца, било
констатирано от служители на ответника, че електромерът не отчита електрическата енергия, за
което бил съставен констативен протокол № 611663 от **.**.**** г. В писмото се сочело, че това
се дължи на присъединен проводник преди мерене, вследствие на което ползваната електроенергия
била неизмерена и незаплатена. Към него били приложени цитираният констативен протокол,
фактура № **********/31.03.2021 г. и справка за коригиране на сметката за електроенергия. Във
фактурата бил посочен срок за плащане до **.**.**** г. Поради несъгласието на ищеца с така
претендираната сума и с твърдението за неотчетена електрическа енергия, се налагало, той да
защити правата си по съдебен ред поради опасността ответникът да преустанови снабдяването с
1
електрическата енергия след изтичането на посочения срок за плащане, каквато била практиката
му и според ОУ на дружеството. Претенцията на ответника за заплащане на посочената сума била
изцяло неоснователна, т.к. липсвало виновно действие на ищеца, а разпоредбите на ПИКЕЕ
противоречали на чл.82 от ЗЗД, поради което и на основание чл.15 ал.З от ЗНА не се прилагали от
съдилищата като незаконосъобразни. Разпоредбите на чл. 104 - 107 от Закона за енергетиката не
въвеждали изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните
задължения. В ПИКЕЕ, раздел IX, били уредени условията и редът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на
отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. В последователната практика на
ВКС по реда на чл.290 от ГПК, била изцяло отречена възможността, доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него
и обвързващи потребителите ОУ. Поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и
т.18 от ЗЗП, подобни клаузи били нищожни, по силата на чл.146 ал.1 и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като
нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В практиката си
ВКС застъпвал и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неизмерване и неточно отчитане на
доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност. Средството за търговско измерване /СТИ/ на електрическата енергия –
електромерът било собственост на разпределителното дружество, което го монтирало на
определено от него място, стопанисвало се и се поддържало винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имали само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран на
потребителите, а в настоящия случай СТИ било монтирано в електротабло, което според
констативния протокол е било заключено, респ. ищецът е нямал достъп до него. Последният
отишъл на местото на процесната проверка, но едва след като проверяващите служители са били
отворили и отключили вратата на таблото, поради което на практика той не присъствал, когато са
били установени твърдените в протокола нередности и когато е отворена вратата на таблото и не е
видял лично, дали е имало или е нямало пломба на вратата, както и дали в действителност при
отварянето са били налице описаните нередности в протокола. Незаконосъобразно в чл.50 ал.1 и
ал.2 от ПИКЕЕ автоматично се прехвърлял рискът и последиците дори от елементарна повреда в
отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която той следвало да репарира в полза на
доставчика, и то без да се докажат негови виновни действия. В случая размерът на начислената
дължима сума (1/2 от пропускателната способност на кабела при ежедневно 8 - часово
натоварване) и периодът, за който е начислена - 36 дни, било незаконосъобразно, тъй като по
отношение на периода и методиката за извършване на корекцията следвало да е приложимо
правилото на ал.З на чл.54 от ОУ на ответника, а ал. 2 била прогласена за нищожна с решение №
1259/ 01.07.2014 г. по гр.д. № 3628/2013 г. на ПОС.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че той не дължи на ответника сумата от 451,01 лева, претендирана с писмо изх. №
9151294/ 31.03.2021 г. и начислена с фактура № **********/ 31.03.2021 г. като дължима
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество
електрическа енергия за електромер № ********* за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., за обект
с адрес: гр. Х., *******************, с ИТН 4087190. В открито съдебно заседание ищецът не се
явява, а се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа предявения иск и иска
2
уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита предявения иск за неоснователен и като такъв следвало да се
отхвърли изцяло, т.к. в случая налице били всички предпоставки за преизчисляване на
количеството електрическа енергия. На **.**.**** г. служители на ответника извършили проверка
на електромер № *********, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца /чл.46
от ПИКЕЕ от 2009 г./. Констатирано било, че абонатът е присъединен преди електромер с меден
проводник със сечение 6 кв.мм. Правилната схема на свързване на електромера била възстановена.
За тези действия, извършилите проверката лица съставили констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на СТИ № 611663/ **.**.**** г., в присъствието на полицейски служител и на
клиента, като бил подписан от тези лица (чл.49 ал.2 ПИКЕЕ). Така налице били предпоставките по
чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при което операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление
на количеството електрическа енергия и начислил допълнително количество на клиента, а именно
- в размер от 2 318 kWh, като стойността им, изчислена по определената от КЕВР прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за
период от 36 дни (чл.54 ал.1, вр. чл.56 ал.3 ПИКЕЕ) била в размер на 451,01 лв. с ДДС. Началната
дата на извършеното преизчисление – **.**.**** г. била датата на предходната проверка на
електромера, съгласно КП № 617106/ **.**.**** г., а последната дата **.**.**** г. била датата на
проверката. За посочената сума била издадена процесната фактура № **********/ 31.03.2021 г.,
изпратена на ищеца с писмо (чл.56 ал.1 ПИКЕЕ) и получена от него, видно от приложенията към
исковата молба. Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията
и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия /чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX, чл.50 ал.2, чл.56 ал.1 и 3 от същите.
Цитираните норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. На
следващо място, ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр.
чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к. посочените
законови разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния
потребител. Напротив единственото условие за едностранна корекция било, установяването по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Считано от 04.05.2019 г., в сила били нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на
количеството ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответната ел.мрежа, като от този
процес вече били изключени крайните снабдители - §1 т.28а б.“а“ и т. 34б б.“а“ от ДР на ЗЕ. Ето
защо вече ирелевантни били ОУ на ЕВН ЕС, респ. наличието в тях на изричен ред за
уведомяването на клиентите. Предвид изложените съображения, предявеният иск, като
неоснователен, следвало да се отхвърли изцяло, като на ответника се присъдят деловодни
разноски. Това становище се поддържа в открито съдебно заседание и допълнителни писмени
молби от пълномощник – юрисконсулт на ответника, който прави възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца на пълномощника му адвокатски хонорар, като иска намаляването му до
минималния такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
3
за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребява
електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. Х., *****************; с ИТН 4087190, по
партида с клиентски номер **********. На 10.02.2021 г. двама служители на ответника, в
присъствието на самия ищец, са извършили проверка в имота, за което са съставили констативен
протокол № 611663 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване /СТИ/. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. №
*********. Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние се сочи: електромерно
табло с място на монтаж – улица, тип ТЕПО, заключено, без данни за пломба. Протоколът съдържа
констатации при проверката, установила, че абонатът е присъединен преди електромер с меден
проводник със сечение 6 кв.мм. В протокола са отразени извършените действия след проверката:
уведомяването на МВР на тел.112 и пломбиране. Същият е подписан от извършилите проверката и
от присъствалия ищец. Данните по протокола се потвърждават от показанията на разпитания по
искане на ответника свидетел П. СТ. П., ел.монтьорът извършил проверката и съставил процесния
протокол. Той сочи още, че на место връчили екземпляр от протокола на ищеца, както и
възстановили правилната схема. Таблото било заключено, но липсвали пломбите на вътрешната
заключена врата на електромера. Само техниците имали ключове до двете врати за достъп до
електромера, но те можели да се отварят и без ключ, когато липсват пломбите – огъвала се и след
това се възстановявала обратно. Към горецитирания констативен протокол е представената по
делото и изготвена от ответника справка за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща
имота на ищеца и проверявания в него електромер, издадена на 15.02.2021 г., на основание чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ. Видно от нея, за периода 05.01.- **.**.**** г., за 36 календарни дни, е
преизчислено количеството ел.енергия, при 8,05 – ½ от пропускателната способност на кабела в
kW, 8 – за всекидневно 8-часово ползване на ел.енергия, при цена от 0,194568 за един kWh с ДДС -
всичко 2 318 кВч на стойност 451,01 лв. За тази сума пари, ответникът е издал на името на ищеца
фактура № **********/ 31.03.2021 г., с клиентски номер **********, място на потребление в гр.
Х., *****************; с ИТН 4087190. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер
с № ********* за периода 05.01.- **.**.**** г., на стойност 451,01 лв., с ДДС. За процесната
проверка на електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо с изх.
№ 9151294/ 31.03.2021 г. В него се сочат гореописаните обстоятелства по проверката,
констатациите и коригирането на сметката за ел.енергия за цитираните период и стойност, на
основание чл.50 а 2 от ПИКЕЕ.
Останалите, събрани по делото писмени доказателства не следва да се обсъждат от съда,
доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ответника,
съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема, като
компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на материалите по делото и направени
допълнителни проучвания и изчисления, вещото лице сочи, че описаното в констативния протокол
въздействало върху измерването на ел.енергия, като СТИ не отчитало цялото количество
електричество, консумирано в процесния ИТН. Това водело до частично измерване на
ел.енергията. В случая правилно била приложена методиката за изчисляване на неотчетеното
количество ел.енергия, според чл.50 ал.2 и чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ. Началният момент на
неизмерване бил **.**.**** г., когато била извършена предходна проверка на СТИ. Електромерът
4
попадал в групата на еднофазните електромери по ред 27 от Заповед № А-616/ 11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН. Върху електромера имало изискуемите знаци за премината
първоначална метрологична проверка, като е трябвало да премине вторична проверка през 2023 г.
и сроковете по цитираната заповед били спазени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ.
приема наличието на правен интерес у ищeца за предявяването му. За оспорената от него като
недължима и незаплатена сума, ответникът е издал фактура, като в настоящото производство
настоява, че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУЕВН ЕС и
чл.59 ал.1 ОУЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ.
електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че
клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема
предявения иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно е и е
категорично установено по делото, че ищецът потребява електрическа енергия, доставяна му от
ответника до имот, находящ се в гр. Х., *****************; с ИТН 4087190, по партида с
клиентски номер **********. Страните не спорят още, че на 10.02.2021 г. двама служители на
ответника, са извършили проверка в имота на електромер еднофазен с идентификационен №
********* г., на която е присъствал и самият ищец; установила, че абонатът е присъединен преди
електромера с меден проводник със сечение 6 кв.мм. Не се оспорва и констатацията, потвърдена и
от вещото лице, че това присъединяване въздействало върху измерването на ел. енергия, като СТИ
не отчитало цялото количество електричество, консумирано в процесния обект на ищеца.
Основните спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното
удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в
случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на сметката на ищеца за
ел.енергия за процесния период с оспорената сума, на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, на което се
позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо и в настоящото производство, а
така също и в изготвената сметка за коригиране. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна уредба и съдебна практика, съдът
достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се
позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно
отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана
в чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката, вр. чл.50 ал.2 и чл. 56 ал.1 и 3 от ПИКЕЕ, които
норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. В конкретния случай
проверката на електромера е извършена на **.**.**** г., а корекцията обхваща периода 05.01.-
**.**.**** г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и
влизането в сила на предвидените в чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани
в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Според чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/ или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три
месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване; като
5
преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Това преизчисляване се извършва, въз
основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, според чл.50 ал.5 от
същите. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на процесната
проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова
възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел.енергия. Но трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290
от ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но
дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от
отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото доказване в
настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на ответното дружество бе, да
установи сочената от него неправомерна манипулация от ищеца като негов абонат, момента на
осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за
да ангажира отговорността на потребителя. То не доказа, именно ищецът да е осъществил
нерегламентирания начин на свързване на електромера, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от
ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ. Същевременно,
ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в изправност, в т.ч. и
на начина му на свързване с мрежата, и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца,
потребяващ електрическа енергия. Още повече, че това кореспондира със задължението за
поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца и за което ответникът също не
ангажира доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к.
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че
процесната изчислена в следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. Ето защо искът
следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 451,01 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в
размер на 2 318 кВч, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Х., *****************; с ИТН
4087190, по партида с клиентски номер **********; за периода 05.01.-**.**.**** г., по фактура №
**********/ 31.03.2021 г.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350 лева, от които
50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ред. ДВ бр.7 от 22.01.2019 г./, според която дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в горецитирания размер. В този смисъл,
неоснователно е ответното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на
ищеца, уговорено и платено в размер именно от 300 лв., предвид на което съдът не го намалява.
6
Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. Х.,
********************; НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. П., *********************,
представлявано от З. О. Б. и С. З. В.; сумата от 451,01 лева, представляваща коригирана
стойност на електрическата енергия в размер на 2 318 кВч, доставена до имот на ищеца,
находящ се в гр. Х., *****************; с ИТН 4087190, по партида с клиентски номер
**********; за периода 05.01. - **.**.**** г., по фактура № **********/ 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н.
Г. с ЕГН ********** СУМАТА от 300 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – като на ответника на ел. адрес от л.70, като му се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
7