Р Е Ш Е Н И Е
№643 21.02.2024г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На пети февруари 2024г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
ПРОКУРОР: Гриша Мавров
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №688 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на П.И.З. *** с
искане за осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба 08.11.2023г до окончателното плащане на сумата, причинени от отменена
като незаконосъобразна Заповед за задържане № 1959зз-197/07.05.2023г издадена от старши полицай при Първо РУ към
ОД МВР Стара Загора. Предявен е и акцесорен иск за осъждане на ответника да
заплати обезщетение в размер на 325.95лв за забавено плащане на паричното
задължение от 5 000лв, в периода от 07.05.2023г до 08.11.2023г.
В исковата молба се твърди, че Заповед
№1959зз-197/07.05.2023г, издадена от Старши полицай при Първо РУ ОД МВР Стара
Загора е отменена като постановена в противоречие с материалния закон по силата
на съдебно Решение № 269/22.06.2023г постановено по АНД №1471/23г по описа на
РС Стара Загора, влязло в законна сила на 28.07.2023г. От упражнената без
основание административна принуда ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитване на осезателен страх за живота си, неудобство,
намалена работоспособност, влошено здраве, силно притеснение и чувство на
несигурност в продължителен период от време, злепоставяне в обществото.
В
хода по същество процесуалния представител на ищеца поддържа, че
неоснователното лишаване от свобода, макар и за кратък период от време е
причинило унижение на личността на
ищеца, чувства на страх и депресия, както и влошаване на здравословното
състояние, които преживявания и тяхната връзка с незаконосъобразния
административен акт се установяват от показанията на разпитаните свидетели на
ищеца.
От съда се иска да бъде уважена
исковата претенция изцяло, като се присъдят и разноските по делото.
Ответникът оспорва основателността на
предявения главен иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с твърдение за
липса на втората предпоставка от фактическия състав на отговорността на
държавата за вреди, а именно причинно-следствената връзка между твърдените
негативни чувства и незаконосъобразния административен акт. Липсва публичност
на ареста, за да се обоснове причинно –следствена връзка между чувството на
неудобство и злепоставяне пред обществото, а освен това приятелите на ищеца са
узнали за задържането от неговия син, съгласно дадените от него показания в
качеството му на свидетел по делото. Чувството на страх за живота и опасения,
че може да бъде спрян за проверка преднамерено, които попречили на ищеца да
управлява МПС и да ходи на работа не са пряка и непосредствена последица на
незаконния арест, защото не е установено да са му извършвани проверки като
водач на МПС след датата на задържането му. Иска от съда да бъде отхвърлен
изцяло предявения иск като неоснователен, а в условията на евентуалност заявява
искане да бъде определен размер на обезщетение, който съответства на вредите,
преживени като пряка и непосредствена последица от незаконния административен
акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на главната искова претенция, съответно и за
акцесорната за присъждане на обезщетение за забава. Обоснова се с краткия срок
на задържането –между два и три часа. Не е доказано обострянето на което и да е
общо заболяване на ищеца във времето непосредствено след датата на задържането.
Приятелите на ищеца са научили за задържането му от неговия син, което отрича
причинно следствената връзка между неудобството и злепоставянето и
административния акт. Няма данни ищецът да е подлаган на каквото и да било
форма на нечовешко и унизително отношение при изпълнението на заповедта за
арест, нито на по-различно третиране или отношение. Заповедта за арест е
незаконосъобразно, но нейното изпълнение е извършено по нормативните правила.
Твърденията за страх и притеснение от преследване не се доказват от извършените
действия по проверка на водач на МПС, които са правомерни действия по служба,
без да е установена тяхната незаконосъобразност. Разминават се и свидетелските
показания на свидетелите на ищеца относно продължителността на изпитвания стрес
и негативно емоционално състояние, съответно до август 2023г и до настоящия
момент. Нито една твърдЯ.вреда не е доказана.
Причинно следствената връзка е отречена и от събраните по делото доказателства
за упражняван от ищеца търговска дейност, чрез притежаване на търговско
дружество и за полагане на труд като служител към Общинска полиция, което
предполага по-висока устойчивост и познаване на правилата за изпълнение на
заповед за арест, което е продължило и кратко време.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ против юридическото лице ОД на МВР Стара Загора, представлявано
от длъжностни лица – старши полицай при Първо РУ към същата дирекция, което е
автор на незаконосъобразния административен акт, чието изпълнение се твърди да представлява
причинно следствена връзка с преживените чувства на страх, неудобство,
злепоставяне, намалена работоспособност, влошено здраве, силно притеснение и
чувство за несигурност в продължителен период от време.
Предявения иск е допустим – претенцията за
присъждане на обезщетение е заявена след отмяната на незаконосъобразния
административен акт от чието изпълнение се твърди да са настъпили
неимуществените вреди и е насочена срещу юридическото лице, което е имуществено
и обективно отговорно при сбъдване на фактическия състав на предвидената в чл.1
ал.1 от ЗОДОВ отговорност на държавата за вреди на гражданите от
незаконосъобразна административна дейност, включително правна или фактическа.
Разгледан по същество е частично
основателен.
На първо място естеството на
административния акт – полицейска заповед за задържане и по-специално нейното
изпълнение причинява страдания, които са неизбежни, а поради това и стоящи вън
от съмнение. Тези неизменно присъщите страдания, няма да бъдат правно
квалифицирани като вреди – елементи от фактическия състав на ЗОДОВ, когато са
причинени при изпълнение на законосъобразна заповед за арест, чрез която се
упражнява форма на административна принуда, имаща за обект правото на свобода.
Причиняването на страдания, които не са неизбежно присъщи като следващи от
естеството на принудата и нейния обект на засягане представляват вреди, когато
надхвърлят необходимото за постигане на целта – задържане под стража,
независимо дали са резултат от изпълнението на законосъобразна заповед, или не.
Следователно изпълнението на незаконосъобразна заповед за задържане е условие,
без което не биха настъпили вредите, изразяващи се в неизбежно присъщите страдания от ограничаване на правото на
свободно придвижване. В исковата молба като основания на предявения иск е
посочено изпълнението на незаконосъобразна заповед за задържане и конкретните
страдания, които се квалифицират правно като вреди поради незаконосъобразността
на административния акт. В исковата молба не са посочени като основания
действия по изпълнението на този административен акт, които надхвърлят
необходимото за постигане на разпоредените с него последици – задържане на
ищеца, изразяващи се в поставяне на белезници без необходимост и проява на
признаци на болестта диабет. Тези страдания са съобщени на съда, чрез
обясненията на ищеца в хода по същество, без да е предприето изменение на
основанията на предявения иск – това процесуално действие се заявява изрично, а
изменението се допуска с нарочно съдебно определение. Ето защо посочените в
хода по същество физически страдания, изразяващи се в болки в ръцете, които са
извити зад гърба на ищеца при поставяне на белезниците и несъвместимостта на
периода на задържане с общото здравословно състояние на ищеца не могат да бъдат
разглеждани като основания на предявения иск. Нормата на чл.214 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК отразява диспозитивното начало на исковия процес, изразяващо се в
определяне на основанията и предмета на търсената съдебна защита / спорното
материално право на обезщетение/ от ищеца, и е гаранция за равното участие на
страните в този процес. Следователно предмет на настоящото съдебно решение са
фактите, посочени в исковата молба, представляващи основанията, породили
материалното право, чиято защита се претендира да бъде осигурена, чрез
осъдителен съдебен акт. Обясненията на ищеца са средство за доказване на
исковата му претенция и следва да бъдат взети предвид при преценка на нейната
основателност.
Страданията, описани в исковата молба са психоемоциални преживявания – осезателен страх за живота,
неудобства, злепоставяне, намалена работоспособност, силно притеснение, чувство
на несигурност, както и физически страдания от влошено здраве, изпитвани в един
продължителен период от време.
Относно твърдението за влошено психично
здраве – страх за живота, силно притеснение, чувство на несигурност, намалена
работоспособност ищеца се позова на експертно становище, изготвено вън от
правилата и от органите, посочени в Наредбата за медицинската експертиза и
поради изрично беше указана както процесуалната недопустимост на това становище
като средство за доказване, така и липсата на доказателства за тези вреди. За
доказване на тези вреди ищецът ангажира гласни средства за доказване, събрани
при разпит на двама свидетели – съпруга и син, които поради заинтересованост от
изхода на делото, предвид емоционалната, семейна и родствена връзка, следва да
се ценят с оглед на всички събрани доказателства, но и при съобразяване с
факта, че това са най-близките лица, които могат да възприемат положението на
ищеца след изпълнението на заповедта за задържане. Според показанията на
съпругата ищецът е общителен и сговорчив, неконфликтен човек. Съобщава, че е
узнала за задържането му, но той се е прибрал на същия ден вечерта видимо
притеснен – с опасения да не бъде спиран преднамерено от службите за контрол на
движението по пътищата, поради това, че е защитил синът им. Вдигнал високо
кръвно и му прилошало. Към исковата молба е представена Амбулаторен лист за
преглед от лека специалист по повод изяви на високи стойности на кръвното
налягане, но от дата 02.10.2023г, която е пет месеца по-късно от датата
07.05.2023г. Съпругата твърди, че е посетил личния лекар още на следващия ден
след задържането, както и психолог, но няма документ по делото, който да
удостоверява преглед от личен лекар с дата 08.05.2023г., нито други медицински
документи, от които да се установи, че след 07.05.2023г общото здравословно
състояние на ищеца се е влошило и по-специално последвали са изяви на хронични
болести, каквато е посочената в
Амбулаторния лист основна диагноза по МКБ 119 /Хипертонично сърце/. Според
анамнезата към датата на преглед -02.10.2023г ищецът е със завишени стойности
на кръвното налягане, със захарен диабет на перорална терапия, а субективните
оплаквания са за главоболие, световъртеж, сърцебиене, тежест в лява гръдна
половина. Провежданото лечение на основната диагноза, чиито изяви са описани в
анамнезата е със задоволителен ефект.
Между датата на задържане и датата на изява на общото заболяване няма
данни по делото за здравословното състояние на ищеца. Следователно може да се
приеме за доказан този факт, за който са представени годни средства за неговото
доказване, какъвто е Амбулаторния лист за преглед от лекар-специалист и този
факт е, че на 02.10.2023г, пет месеца след вредоносното събитие ищецът е имал
изяви на общото заболяване Хипертонично сърце. От датата на задържането до тази
дата обаче не са представени доказателства за прояви и влошаване на това
заболяване или на другото – неинсулино зависим
захарен диабет, въпреки указанията на съда, че не се сочат доказателства за
вредите, които са претърпени като пряка и непосредствена последица от
задържането. Влошаването на здравословното състояние като непосредствена и
пряка последица на задържането не се доказва от изяви на общо заболяване с
давност от пет месеца след вредоносното събитие, а ако не е доказано началото
на твърдяното влошаване на здравословното състояние то е обективно невъзможно
да се проследи и неговата продължителност. Физическите страдания, изразяващи се
във влошено здравословно състояние не са установени по делото, а те не попадат
в обхвата на стоящите вън от съмнение вреди, които лишаването от свобода, макар
и за кратък период от време причинява. Епикризата с дата 20.07.2020г от Клиниката по еднокринология и болести на обмяната, приложена по АНД
1471/23г по описа на РС Стара Загора установява, че не инсулинозависимия
захарен диабет датира отпреди 15.07.2020г, без да е посочено другото общо
заболяване Хипертонично сърце, което може да е усложнение на тази диагноза, но
както се посочи и по-горе, за да бъде установена пряка причинно-следствена
връзка е необходимо да са представени от ищеца доказателства за това, че
непосредствено след задържането или в кратък медицински обоснован период след
него са налице прояви на тези общи заболявания. Следователно основанието –
влошено здравословно състояние не е доказано по делото и не може да бъде взето
предвид като съставомерен факт по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и съответно да обоснове и
следващо се парично обезщетение.
Установено е по делото от показанията на
свидетелите и обясненията на самия ищец, че той е приел задържането като проява
на лично отношение на полицейските органи към него, поради възникналия спор
относно правото му да разговаря със сина си по време на извършваната на
последния проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози в
сградата на КАТ Стара Загора, на която е присъствал и който спор е причината за
незаконосъобразното задържане. Този спор, приключен със задържането на ищеца
обяснява – по правилата на житейската логика и посочения в исковата молба
страх, но не за живота, както е вписано в нея, а от преднамерени проверки с
оглед личността, както и притеснението и чувството за несигурност, които този
страх от нови взаимоотношения с полицейските органи поражда. Поради този
изпитван страх ищецът е ограничил социалните си контакти, не е управлявал МПС и
не е ходил на лов тоест въздържал се е да извършва дейности, които подлежат на
контрол от органите на МВР. От показанията на втория свидетел се установява, че
тези страхове от преднамерени проверки имат своя произход и от убеждението, че
му е извършена полицейска регистрация. Въпреки заинтересоваността на
свидетелите не може да бъдат игнорирани техните показания, които съвпадат
относно релевирания с исковата молба страх и
свързаните с него притеснения, неудобства и ограничаване на извършваните
обичайно дейности, чието съдържание и произход изясняват както свидетелите,
така и ищецът в своите обяснения. Съпругата и синът на ищеца са неговото
семейство, с което той живее заедно, а това обективно позволява да бъде
възприето поведението, емоционалното му състояние, както и сочената от него
причина. Продължителността на изпитвания страх от проверки, поради който ищецът
е ограничил социалните си контакти, не е управлявал МПС, не е ходил на лов,
въздържал се е от извършване на всяка дейност, която подлежи на контрол от
органите на МВР има своето начало от вечерта на 07.05.2023г, като продължава
според съпругата на ищеца до края на 2023г., а според синът му и към настоящия
момент. Показанията на свидетелите относно края на изпитваните страхове и
водените от тях ограничения на обичаните дейности не могат да се определят като
противоречиви показания, защото са плод на субективните оценки на поведението
на техния съпруг и баща. Следва в тази
връзка да се вземе предвид, че с Решение № 269/22.06.2023г постановено по АНД №1471/23г
по описа на РС Стара Загора процесната Заповед за задържане е отменена, а то е
влязло в сила на 28.07.2023г не обжалвано, след което на 08.09.2023г ищецът се
е снабдил с изпълнителен лист. Влизането в сила на съдебното Решение за отмЯ.на заповедта за задържане като незаконосъобразно и
снабдяването с изпълнителен лист са факти, които слагат край на спора относно
законосъобразността на задържането и би следвало да доведат до морално
удовлетворение на ищеца, което да повлияе положително изпитвания страх от
преднамерени проверки. Освен това наличието на полицейска регистрация е факт,
който може да бъде проверен по инициатива на лицето и ако до отмяната на
заповедта за задържане е налице несигурност у ищеца относно неговото правно
положение, то след постановяване на съдебното решение тези опасения нямат
своето обективно основание. Ето защо след влизане в сила на съдебното решение
връзката между негативните преживявания и незаконосъобразния административен
акт в конкретния случай е прекъсната. Няма друго средство, което да отхвърли
моралните щети върху чувството за достойнство, което е накърнено от
изпълнението на заповедта за задържане. Ареста не е бил публичен, нито
разгласен, поради което чувството на неудобство и не общуване с приятели е
причинено от това, че семейството на ищеца е споделило с приятелите му тоест
липсва причинно следствената връзка между незаконосъобразния акт и тези емоции,
поради което не могат да бъдат правно квалифицирани като вреди по смисъла на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказано по делото е чувството на страх от преднамерени
действия на полицейските органи, поради създадената у ищеца представа, че е
задържан като средство за разправа с него с оглед на възникналия спор относно
допустимостта на намесата му при извършваната проверка. Съгласно Решението на
РС Стара Загора намесата на ищеца в хода на извършваната проверка не е
основание за заповед за ареста, поради което настоящия състав като съд по
обезщетението е обвързан да приеме, че изпитвания страх от необосновани и
незаконосъобразни проверки и действия от страна на полицейските органи е в
пряка причинно следствена връзка с отменената
заповед за арест, чиято незаконосъобразност произтича от липсата на
законно основание тоест извършено е задържане като средство за прекратяване на
възникналия спор. Именно поради това и с
отмяната на заповедта за задържане, поради липсата на не правомерно поведение,
което да представлява законна причина за арест съдът посочи по-горе, че
връзката между не законосъобразния акт и вредите се прекъсва от момента на
влизане на решението в сила, от който и ответникът изпада в забава и дължи
обезщетение по акцесорния иск за забавено плащане на главното парично
задължение.
Основателно и доказано е искането за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в изпитван страх
и притеснение от необосновани от закона и предприети с оглед личността проверки
от полицейски органи, поради установеното по силата на съдебното решение за отмЯ.на административния акт, че поведението на ищеца не
представлява пречене на полицейския орган да изпълнява задълженията си и следователно
липсва законно основание за задържане, а ако такова липсва, то с оглед повода
за лишаването от свобода, страховете на ищеца имат своята обективна
причинно-следствена връзка с постановяването и изпълнението на
незаконосъобразния административен акт. Проявите на този страх са въздържането
от извършване на дейности по управление на МПС, но ако правоспособността на
водач на МПС не е спорна, доколкото в деня на задържането ищецът е управлявал
автомобил и не е констатирана не правоспособност, то за правото на лов няма
доказателства. В тази връзка следва да се припомни отново диспозитивното начало
– ищецът въвежда фактите, които счита за пораждащи правото му на имуществено
обезщетение, а съдът указва, че за тях или за някои от тях не се сочат
доказателства, което е сторено по отношение на посочените в исковата молба
страдания – физически и емоционални. На следващо място относно твърдението, че
този страх е довел до не упражняване на правото на труд съдът взе предвид
посоченото, че ищецът е управител на притежаваното от него еднолично дружество
с ограничена отговорност – търговец по правно организационна форма, но
самостоятелен субект. Дейността на управителя на едноличното търговско
дружество е представителство по силата на закона при извършване на търговската
дейност и формиране на волята на юридическото лице. Дружествените дялове
принадлежат само на ищеца от 03.05.2023г, когато са му прехвърлени от К. Г. Д.,
поради което и правноорганизационна форма на
търговеца от ООД е преминала в ЕООД, като ищецът е продължил да бъде единствен
управител. Няма доказателства дружеството да е извършвало търговска дейност от
създаването си през 11.2022г, която да е била препятствана след 07.05.2023г,
поради обективното състояние на управителя да изпълнява функциите си.
Обичайната търговска практика е в случай на действащото търговско дружество,
чийто управител е възпрепятстван да го ръководи и представлява да се
упълномощават трети лица с функциите на управителя. Няма данни за такива правни
действия. Ето защо не е доказано препятстване на упражняването на дейността на
управителя на търговското дружество в периода след 07.05.2023г и не може този
факт да се квалифицира като вреда, подлежаща на обезвреждане. При преценка
основателността на иска и размера на обезщетението съдът взе предвид обективните
факти, за които по делото са събрани доказателства и само те подлежат на правна
оценка като вреди, пряко и непосредствено причинени от незаконосъобразен
административен акт, съгласно приетото по-горе. За времето от 07.05.2023г до
28.07.2023г, когато влиза в сила Решение №269/30.06.2023г постановено по АНД
№1471/23г по описа на РС Стара Загора на ищецът се следва обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300лв за изпитвания страх от необосновани и
предприети с оглед личността му проверки от органите на МВР при управление на
МПС, от извършване на която дейност се е въздържал и за изпитваното чувство на
уронено достойнство при задържането му, което е вън от съмнение и се свързва с
твърдението за изпитвано неудобство. В съображение при определяне размера на
обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД / обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост/ е и времето на задържане на лицето
от 12.15ч до 14.30ч на 07.05.2023г, което е точно два часа и петнадесет минути.
По акцесорния иск: С влизане в сила на
съдебното решение за отмЯ.на административния акт
отпада занапред презумпцията за законност на административните актове,
поради установената към момента на
издаването им незаконосъобразност, с което завършва фактическия състав на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо ответникът изпада в забава от момента на влизане в сила
на конститутивните съдебни решения за отмЯ.на
административния акт. От момента на издаването им до момента на тяхната отмЯ.административните актове се ползват от презумпцията за
законност, поради което пораждат и задължение за изпълнение при това и за
административния орган, когато е приложимо, и съответно настъпва разпоредената
правна или и фактическа промЯ./ изпълняемост на
актовете, което е различно от правото на принудително изпълнение, свързано с
влизането им в сила или с допуснато по закон или разпореждане предварително, но
винаги принудително изпълнение/. Периода на действие на административните
актове е с начало от момента на
издаването им, а не на влизането им в сила, до който могат и да са изпълнени, но
този начален момент не поставя ответникът в забава, поради посоченото по-горе –
за времето от датата на издаването им до датата на отмяната им те пораждат
действие по силата на презумпцията за законност на административната дейност.
Тази е причината, поради което в чл.204 от АПК като условие за допустимост на
иска за обезщетение на вреди от незаконосъобразен административен акт е влизане
в сила на съдебно решение за неговата отмяна, дори когато оспорването и искът
са съединени. Ето защо периодът, за
който се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението по главния иск е с начален момент от 28.07.2023г до датата на
предявяване на исковата молба 08.11.2023г и е в размер на 11.37лв. Този иск
следва да бъде отхвърлен за времето от 07.05.2023г до 28.07.2023г и за разликата до 325.95лв.
Претенциите на страните за присъждане на
разноските по делото и на възнаграждение за един адвокат се разрешават по
правилата на чл.10 ал.1 и ал.3 от ЗОДОВ – държавната такса и разноските се
дължат изцяло от ответника, когато искът е уважен изцяло или частично, а
възнаграждението за един адвокат, заплатено от ищеца се присъжда съразмерно на
уважената част от иска. На основание чл.10
ал.4 от ЗОДОВ ищецът дължи на ответника възнаграждение за юрисконсулт, но не
повече от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В случая разноски по делото не са сторени от
ищеца, но е заплатена държавна такса в размер от 10лв, който следва да се
присъди изцяло. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което следва да се разгледа преди да се определи
частта, която е съответна на уважения размер на иска. Уговореното и заплатено
възнаграждение е в размер на 700лв., което е със 100лв по-малко от установения
в чл.7 ал.2 т.2 вр. с чл.8 ал.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и няма основания да бъде намалено, защото процесуалния
представител е изготвил искова молба, отстранил е указаните не редовности, присъствал е в съдебно заседание и оказал
уговорената правна помощ. Уважения размер на главната и акцесорната искови
претенции е 311.37лв, разделен на предявения от 5 000лв определя сумата от
43.60 като съответна на уважения размер на исковите претенции – главна и
акцесорна.
Възнаграждението на юрисконсулта се
определя по правилата на чл.9 ал.4 от ЗОДОВ вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл. 23 от
Наредбата за правната помощ в размер на 100лв, но в случая на основание чл.6 т.1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
тълкуването на тази правна норма, дадено от ЕСПЧ по делото Станков срещу
България, присъждането на възнаграждение за юрисконсулт дори и в минималния
размер ще доведе до лишаване на ищеца от съществена част от присъденото му
обезщетение – сумата от 100лв е равна на 1/3част от обезщетението.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара
Загора на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на П.И.З. ЕГН **********
сумата от 300лв /триста/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразна Заповед №1959зз-197/07.05.2023г, издадена от старши полицай
при Първо РУ към ОД МВР Стара Загора, ведно със законната лихва от 08.11.2023г
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11.37лв/ единадесет и
тридесет и седем/, представляваща обезщетение за забава за периода от
28.07.2023г до 08.11.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.З.
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед
№1959зз-197/07.05.2023г издадена от старши полицай при Първо РУ ОД на МВР Стара
Загора за разликата над 300лв до пълния размер от 5 000лв, както и
претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода от 07.05.2023г до
28.07.2023г и за разликата от 11.37лв до 325.35лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара
Загора да заплати на П.И.З. ЕГН ********** сумата от 53.60лв / петдесет и три и
шестдесет/, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: