Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр.В**, 30.07.2020
година
ВИМЕТОНАНАРОДА
ВОС
гражданска колегия в открито заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АН** П**
при секретаря Илияна
Каменова в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията П** гр.дело № 69 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по иск на НАП гр.София против "Ф**-Г"
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В**, Ю** п** зона, К**бензиностанция,
административна сграда, стая 3, ет. 2 и Р** Г** М** - синдик на "Ф**-Г" ООД, с адрес
на упражняване на дейността: гр. С**, ул. „К** Б** I" № **, ет. *, ап. * с правно
основание чл.694 ТЗ относно
установяване съществуването и дължимостта на неприети
в производството по несъстоятелност срещу "Ф**-Г" ООД публични
вземания в размер на 10 920,54 лв.
В исковата молба се твърди ,че с Решение № 157 от 10.10.2014
г., постановено по т.д. № 467/2013 г. по описа на ВОС, е открито производство
по несъстоятелност срещу "Ф**-Г" ООД. Решението е вписано по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20141013154829.
С молба с
изх. № 24-04-330/11#55/05.08.2019 г. НАП е предявила публични вземания в
производството по несъстоятелност срещу длъжника.
В ТРРЮЛНЦ
под № 20191001133501 по партидата на "Ф**-Г" ООД, е обявен, изготвен
от синдика, списък на неприетите вземания на кредитори на дружеството.
Национална
агенция за приходите, на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ, е подала възражение с
изх. № 24-04-330/11#56/04.10.2019 г. срещу списъка. Видно от Опис на пощенски
пратки, подадени от НАП на „М** Е**" ООД - лицензиран пощенски оператор от
07.10.2019 г., два броя пратки, съдържащи посоченото възражение, адресирани до Окръжен съд В** и синдика, са били
предадени на служител на оператора на същата дата. Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 2 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 621 от ТЗ, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата,
поради което считат, че възражението е подадено в законоустановения седмодневен срок от обявяване на списъка
в ТРРЮЛНЦ, който в конкретния случай е изтекъл на 08.10.2019 г.
С
Определение от 07.10.2019 г., постановено по т.д. № 467/2013 г. по описа на ВОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на "Ф**-Г" ООД под № 20191007164407
съдът по несъстоятелността, след като е приел, че няма подадени възражения
срещу списъка на неприетите вземания на кредитори на дружеството е одобрил
същия без изменение.
С молба с
изх. № 24-04-330/11#57/11.10.2019 г. Национална агенция за приходите е
направила искане посоченото определение да бъде отменено на основание чл. 253
от ГПК предвид подаването в законоустановения срок на
възражение срещу списъка на неприетите вземания, което не е било разгледано от
съда по несъстоятелността.
Към
16.10.2019 г. агенцията не е уведомявана за произнасяне на съда по искането за
отмяна на Определение от 07.10.2019 г., постановено по т.д. № 467/2013 г. по
описа на Окръжен съд Видин.
Предявеният иск е за
установяване съществуването и дължимостта на
предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу "Ф**-Г"
ООД, публични вземания в общ размер на 10 920,54 лв., от които 9 065,00 лв. -
главници и 1 855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., поради следното:
Основания
за възникване на публичните вземания са влезли в сила наказателни
постановления, електронен фиш за налагане на глоба, както и изпълнителни
листове издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, а именно:
Наказателно постановление № 0010/09.01.2013 г. на
Комисия за регулиране на съобщенията;
Наказателно постановление № 54/03.05.2011 г. на Съвета
за електронни медии;
Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
0318314/21.08.2012 г. на ОД на МВР
Габрово;
Изпълнителен лист от 06.07.2012 г. по гр.д. №
2387/2011 г. на ВРС
Изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по гр.д. № 440/2012
г. на ВРС.
Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в случай, че
публичните вземания са установени с влязъл в сила акт същите следва да бъдат
включени в списък на приети от синдика вземания така, както са предявени и не
могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ, включително и чрез
предявяване на установителен иск по реда на чл. 694
от същия закон. Посочената разпоредба е създадена с оглед обществения интерес
от попълване на фиска и има за цел защита на
публичните вземания, установени с влезли в сила актове след изчерпването на
възможностите на обжалването им по административен и съдебен ред. В този смисъл
е и съдебната практика, обективирана в Решение № 43
от 20.06.2014 г. по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, I-во, Т.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което
касационната инстанция приема, че „забраната по чл. 164, ал. 4 от ДОПК за
оспорване по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ на публично вземане, установено с
влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната
сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността". Аналогични аргументи относно приложението на чл. 687,
ал. 2 от ТЗ и чл. 164, ал. 4 от ДОПК са застъпени и в Решение № 566 от
29.12.2005 г., постановено по т. д. № 1 по описа за 2005 г. на Апелативен съд-
гр. Пловдив, в което съдът е заключил, че влезлите в сила актове имат
задължителна удостоверителна сила, съгласно чл. 143 от ГПК (отм.), сегашна
разпоредба чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което установените публични вземания
подлежат на включване в списък на приетите вземания.
Цитираната
разпоредба на ДОПК има императивен характер и не прави разграничение с оглед
момента на възникване на публичното вземане, установено с влезлия в сила акт -
преди или след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу дружеството, поради което, считат че синдикът незаконосъобразно е включил публичните
вземания, установени с влезли в сила актове, в списък на неприети вземания на
кредитори на длъжника.
По
отношение дължимостта на лихвите върху публичните
вземания - главници, посочени в. т. 1, 4 и 5 от исковата молбасе
поддържа следното:
Вземанията
за лихви са акцесорни и като такива не могат да
възникват сами по себе си. Те възникват в зависимост от главния дълг, следват
главното задължение, прехвърлят се и се залагат заедно с него. По своето правно
естество лихвата се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в сроковете за
доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в
съответния закон. ДОПК не съдържа специални правила по отношение изчисляването
размера на лихвата, поради което се прилагат специалните закони - Законът за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, в който е закрепено императивното
правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси,
отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен
характер се събират със законната лихва, която е основният лихвен процент плюс
10 пункта.
В
съответствие с изискванията на чл. 366 от ГПК прилагат справка за размера на неприетите вземания, предмет на
иска, по отделни основания.
Доколкото
не съществува спор относно размера на неприетите публични вземания, а само
относно тяхната дължимост, молят да бъде отделен като безспорен факт,
че размерът на дължимите, неприети в производството по несъстоятелност публични
вземания е 10 920,54 лв., от които 9 065,00 лв. - главници и 1 855,54 лв. - лихви,
начислени до 03.04.2019 г., както и законната лихва, начислена върху главниците
след същата дата до окончателното им погасяване като публични вземания в размер
на 9 549,48 лв., от които 9 065,00 лв. - главници и 484,48 лв. - лихви са
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника.
Иска се на основание чл. 694 от ТЗ съдът да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта
на предявените от Националната агенция за приходите в производството по
несъстоятелност срещу "ФАНТИ-Г" ООД, гр. Видин, неприети публични
вземания в общ размер на 10 920,54 лв., от които 9 065,00 лв. - главници и 1
855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., както и законните лихви, начислени
върху главниците след посочената дата до окончателното им погасяване.
В срока е постъпил отговор от синдика , в който оспорва иска като
недопустим, прави възражение за погасяване на претенцията по давност и моли да
се отхвърли като неоснователна.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
С Решение
№ 157 от 10.10.2014 г., постановено по т.д. №
467/2013 г. по описа на Окръжен съд - Видин, е открито производство по
несъстоятелност срещу "ФАНТИ-Г" ООД. Решението е вписано по партидата
на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20141013154829.
С молба с
изх. № 24-04-330/11#55/05.08.2019 г. Национална агенция за приходите е
предявила публични вземания в производството по несъстоятелност срещу длъжника.
В ТРРЮЛНЦ
под № 20191001133501 по партидата на "Ф**-Г" ООД, е обявен, изготвен
от синдика, списък на неприетите вземания на кредитори на дружеството.
Национална
агенция за приходите, на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ, е подала възражение с
изх. № 24-04-330/11#56/04.10.2019 г. срещу списъка. Видно от Опис на пощенски
пратки, подадени от НАП на „М** Е**" ООД - лицензиран пощенски оператор от
07.10.2019 г., два броя пратки, съдържащи посоченото възражение, адресирани до Окръжен съд В** и синдика, са били предадени
на служител на оператора на същата дата. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2
от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 621 от ТЗ, срокът
не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата, поради
възражението е подадено в законоустановения
седмодневен срок от обявяване на списъка в ТРРЮЛНЦ, който в конкретния случай е
изтекъл на 08.10.2019 г.
С
Определение от 07.10.2019 г., постановено по т.д. № 467/2013 г. по описа на
Окръжен съд Видин, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на "Ф**-Г" ООД под
№ 20191007164407 съдът по несъстоятелността, след като е приел, че няма
подадени възражения срещу списъка на неприетите вземания на кредитори на
дружеството е одобрил същия без изменение.
С молба с
изх. № 24-04-330/11#57/11.10.2019 г. Национална агенция за приходите е
направила искане посоченото определение да бъде отменено на основание чл. 253
от ГПК предвид подаването в законоустановения срок на
възражение срещу списъка на неприетите вземания, което не е било разгледано от
съда по несъстоятелността.
Към
16.10.2019 г. агенцията не е уведомявана за произнасяне на съда по искането за
отмяна на Определение от 07.10.2019 г., постановено по т.д. № 467/2013 г. по
описа на ВОС.
Горното е обусловило правния им интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по
несъстоятелност срещу "Ф*-Г" ООД, публични вземания в общ размер на 10 920,54 лв., от които 9
065,00 лв. - главници и 1 855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., Поради това и ищецът
с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.1 от ТЗ.
Определението е обявено в ТР на
08.10.19г. а исковата молба е подадена на 18.10.19г.-т.е. в срока по ал.1 ТЗ
Основания
за възникване на публичните вземания са влезли в сила наказателни
постановления, електронен фиш за налагане на глоба, както и изпълнителни
листове издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, а именно:
Наказателно постановление № 0010/09.01.2013 г. на
Комисия за регулиране на съобщенията;
Наказателно постановление № 54/03.05.2011 г. на Съвета
за електронни медии;
Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
0318314/21.08.2012 г. на ОД на МВР Г**;
Изпълнителен лист от 06.07.2012 г. по гр.д. №
2387/2011 г. на Районен съд Видин;
Изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по гр.д. № 440/2012
г. на Районен съд Видин.
При
така установените по делото обстоятелства ВОС приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в случай, че
публичните вземания са установени с влязъл в сила акт същите следва да бъдат
включени в списък на приети от синдика вземания така, както са предявени и не
могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ, включително и чрез предявяване
на установителен иск по реда на чл. 694 от същия
закон. Посочената разпоредба е създадена с оглед обществения интерес от
попълване на фиска и има за цел защита на публичните
вземания, установени с влезли в сила актове след изчерпването на възможностите
на обжалването им по административен и съдебен ред. В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение № 43 от 20.06.2014
г. по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, I-во, Т.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, в което касационната инстанция приема, че „забраната по
чл. 164, ал. 4 от ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ на публично
вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин
на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял
задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството
по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите
на масата на несъстоятелността". Аналогични аргументи относно приложението
на чл. 687, ал. 2 от ТЗ и чл. 164, ал. 4 от ДОПК са застъпени и в Решение № 566
от 29.12.2005 г., постановено по т. д. № 1 по описа за 2005 г. на Апелативен
съд- гр. Пловдив, в което съдът е заключил, че влезлите в сила актове имат
задължителна удостоверителна сила, съгласно чл. 143 от ГПК (отм.), сегашна
разпоредба чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което установените публични вземания
подлежат на включване в списък на приетите вземания.
Цитираната
разпоредба на ДОПК има императивен характер и не прави разграничение с оглед
момента на възникване на публичното вземане, установено с влезлия в сила акт -
преди или след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу дружеството, поради което, синдикът незаконосъобразно е
включил публичните вземания, установени с влезли в сила актове, в списъка на
неприетите вземания на кредитори на длъжника.
По
отношение дължимостта на лихвите върху публичните
вземания - главници, посочени в. т. 1, 4 и 5 от исковата молбасе
поддържа следното:
Вземанията
за лихви са акцесорни и като такива не могат да
възникват сами по себе си. Те възникват в зависимост от главния дълг, следват
главното задължение, прехвърлят се и се залагат заедно с него. По своето правно
естество лихвата се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в сроковете за
доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в
съответния закон. ДОПК не съдържа специални правила по отношение изчисляването
размера на лихвата, поради което се прилагат специалните закони - Законът за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, в който е закрепено императивното
правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси,
отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен
характер се събират със законната лихва, която е основният лихвен процент плюс
10 пункта.
В
съответствие с изискванията на чл. 366 от ГПК прилагат справка за размера на неприетите вземания, предмет на
иска, по отделни основания.
Доколкото
не съществува спор относно размера на неприетите публични вземания, а само
относно тяхната дължимост, съдът с определение от
17.02.20120 г. е обявил забезспорен и ненуждаещ се от
доказване факт, че размерът на дължимите, неприети в производството по
несъстоятелност публични вземания е 10 920,54 лв., от които 9 065,00 лв. -
главници и 1 855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., както и законната
лихва, начислена върху главниците след същата дата до окончателното им
погасяване като публични вземания в размер на 9 549,48 лв., от които 9 065,00
лв. - главници и 484,48 лв. - лихви са възникнали до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника.
По възражението за
погасяване по давност на претенцията:
От доказателствата
по делото се установява, че претендираните задължения за главници
и лихви не са погасени с абсолютната
десетгодишна давност съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, която разпоредба гласи: „С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало
да се плати
публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността освен
в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предвид горното публичните вземания не са
погасени по давност, тъй като
давността е била прекъсната с предприемане на действия по
принудителното им събиране на основание
чл. 172, ал.
2 от ДОПК.
Ето
защо съдът счита, че искът с правно основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ, за
установяване съществуването
и дължимостта на предявените от Националната агенция
за приходите в производството по несъстоятелност срещу "Ф*-Г" ООД,
гр. Видин, неприети публични вземания в общ размер на 10 920,54 лв., от които 9
065,00 лв. - главници и 1 855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., както
и законните лихви, начислени върху главниците след посочената дата до
окончателното им погасяване, следва да бъде уважен.
При този изход на процеса
ответната страна следва да бъде
осъдена
да заплати по сметката на
ОС В** държавна
такса в размер на 109,20 лева,
която се събере от масата
на несъстоятелността.
На основание
чл.78,ал.3 и ал.8
от ГПК, следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца, но липсват доказателства за направени такива
, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между НАП гр.С** и "Ф**-Г" ООД, ЕИК **1, със седалище и адрес на управление: гр. В**, Ю** п*а
з*, Комплекс бензиностанция, административна сграда, стая 3, ет. 2 и Р** Г** М* - синдик на "Ф**-Г" ООД, с адрес
на упражняване на дейността: гр. С**, ул. „К** Б* I" № 77, ет. 3, ап. 7 съществуването и дължимостта на предявените от НАП в производството по
несъстоятелност срещу "Ф**-Г" ООД, гр. В**, неприети публични
вземания в общ размер на 10 920,54 лв., от които 9 065,00 лв. - главници и 1
855,54 лв. - лихви, начислени до 03.04.2019 г., както и законните лихви,
начислени върху главниците след посочената дата до окончателното им погасяване,
ОСЪЖДА "Ф**-Г" ООД, ЕИК **, /в
несъстоятелност/, да заплати на ОС-В** държавна такса върху уважените
искове в размер на 109,20 лева, които да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: