Номер 293920.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
Секретар:Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501085 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община
Благоевград против решение № 5871/17.07.2020 ., постановено по гр.д. №
682/2020 г. по описа на БлРС.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда за недоказване на реалното съкращение на щата на
длъжността, заемана от ищцата, като несъобразен с практиката на ВКС.
Оспорва и уважаването на претенцията на ищцата по чл. 225, ал. 1 от КТ без
съдът да е отчел, че е останала недоказана, каквото изрично възражение
общината е направила като не се е произнесъл и по направеното възражение
за прихващане със сумата, изплатена на ищцата по чл. 220, ал. 1 от КТ за
неспазено предизвестие. Подробни съображение са изложени в жалбата.
Въззиваемата оспорва доводите в жалбата, сочейки, че изводите
в атакувания акт са законосъобразни. Представя писмена защита.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице
с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения в закона
двуседмичен срок.
С атакуваното решение РС е уважил предявените от Я.Я срещу
1
Община, Благоевград искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ
като е отменил заповедта на кмета, с която е прекратил трудовото
правоотношение, признавайки уволнението ѝ за незаконно; възстановил я е на
заеманата от нея преди уволнението длъжност организатор „Културни прояви
и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ и е присъдил
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за 6 месеца в размер на 6 312,36 лв.
За да се произнесе по доводите в жалбата БлОС, въз основа на
събраните по делото доказателства, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
С атакуваната заповед № 112-ЧР-Д/5.3.2020 г., издадена от
кмета на Община Благоевград е прекратено трудовото провоотношение на
общината с Я.Я, която е заемала длъжността организатор „Културни прояви,
връзка с културните институции“ в Направление „Култура“, по посочената в
заповедта причина – съкращение на щата.
Видно от сключения на 4.3.2015 г. трудов договор между
страните ищцата е назначена не на длъжността организатор „Културни
прояви, връзка с културните институции“ в Направление „Култура“, а на
длъжността организатор „Културни прояви, връзка с културните институции
и реклама“ в Направление „Култура“, като предвид действащото преди
уволнението щатно разписание от 1.3.2019 г. са съществували и двете
длъжности и според поименното щатно разписание са заемани от различни
лица съотв. от Е.Н. и от Я.Я.
Установи се от щатното разписание действало от 1.3.2019 г. -
преди уволнението на ищцата и щатното разписание, действащо след това от
5.3.2020 г., че общата численост на персонала в Направление „Култура“ е
било редуцирана със съкращение на два щата от 15 на 13.
Длъжността на ищцата в новото щатно разписание липсва.
Твърдението й е, че реално съкращение на щата липсва, тъй като
изпълняваните от нея функции не са премахнати и продължават да
съществуват и да се изпълняват от лицата, заемащи длъжности в
Направление „Култура“.
2
Ответникът не оспорва факта, че трудовите функции на
изпълняваната от Я. длъжност продължават да се изпълняват в Направление
„Култура“, но сочат че те са възложени като трудови функции към нови
различни длъжности и според практиката на ВКС в такива хипотези се
приема, че е налице съкращение на щата.
Според БлОС оспорването от ищцата, че не е налице
действително съкращение на щата, с аргумента, че изпълняваните от нея
функции съществуват - е несъстоятелно. Практиката на ВКС приема, че
реално съкращение на щатна бройка е налице не само като отпаднат
трудовите функции на съкратената длъжност, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите й функции изцяло
се разпределят между други длъжности /вж. определение № 262/22.3.2018 г.
на ВКС по гр.д. № 4896/2017 г. и цитираните в него решения на ВКС/. Затова
единствено и само от сочения от ищцата факт не може да се обоснове извод
за фиктивно съкращение на щата.
По този довод на ищеца ответникът сочи, че липсва
новосъздадена с новото щ.р. длъжност, чиито функции, задължения и
изисквания да са същите или поне еднакви в преобладаващата си част с тази
на ищцата; както и че одобрените нови длъжности специалист „Комуникации
и реклама“, младши експерт “Връзки с обществеността“, „Старши експерт“,
„Главен експерт“ са с различни функции и задачи от съществувалите преди
това.
Сочи, че единствено сходни са били задачите и функциите на
заеманата от ищеца длъжност организатор „Културни прояви, връзка с
културните институции и реклама“ с тези от длъжността организатор
„Културни прояви, връзка с културните институции“, като щата от по 1 бр. и
за двете длъжности е премахнат.
За преценка на реално съкращение на щата на длъжността,
заемана от ищцата БлОС съобрази следното:
В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е
упражнил потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с
ищцата, което в настоящия казус означава да докаже, че е е налице реално
3
съкращение на щата на длъжността, заемана от ищцата.
От анализа на длъжностните характеристики за създадените с
новото щатно разписание длъжности в направление „Култура“ в община
Благоевград, се установява, че трудовите функции, присъщи за длъжността
заемана от ищцата не са премахнати.
Въпреки, че не се премахнати, от това не следва непременно
извод за идентичност с всички новосъздадени длъжности. Такава
идентичност според БлОС се установява при сравняване на трудовите
функции за длъжността заемана от ищцата - организатор „Културни прояви,
връзка с културните институции и реклама“ с длъжността по новото щ.р. -
специалист „Комуникации и реклама“
Видно е, че основната цел и на двете длъжности е свързана с
планиране и организиране на културни мероприятия и осъществяване на
връзки с културните институции на територията на Община Благоевград.
Преките задължения също по естеството си съвпадат и имат отношение за
осъществяване на главната цел, като съществуващите различния при
сравняване на разписаните конкретни задължения не могат да обосноват
извод за същественост на различията до степен, която да определи
длъжността по новото щ.р. специалист „Комуникации и реклама“ като нова,
различна в сравнение с длъжността, заемана от ищцата преди уволнението й
огранизатор „Културни прояви, връзка с културните институции и реклама“.
Формулираните нови преки задължения не са определящи за длъжността,
специалист „Комуникации и реклама“ предвид основната й цел. Това е видно
при сравняване на преките задължения за двете длъжности по съотв.
длъжностни характеристики. Ако за заеманата от ищцата длъжност те са: да
участва в изготвянето на проект за годишен културен календар на общината
–т.1; да планира и организира провеждане на мероприятия от културния
календар на общината- т. 2; да осъществява контакти с ръководители на
творчески формации, културни институции и организации по въпроси,
свързани с компетенциите на длъжността - т.3; да създава и поддържа база
данни за контакти с културни институции, училища, детски заведения и
организации с идеална цел, които осъществяват културна дейност на
територията на общината – т. 4; подпомага изготвянето на годишни и месечни
4
план-сметка на Направление Култура, като събира необходимата първична
информация –т. 5; изготвя предложения за нови инициативи и събития в
културния календар на общината – т. 6; участва в дейността на работни групи
и комисии в разработването на проекти, свързани с дейността на Направление
„Култура“ - т. 7; поддържа и актуализира интернет страницата на
Направление „Култура“- т. 8; изготвя и разпространява рекламни материали
във връзка с предстоящи културни събития- т. 9; отговаря за организацията и
протичане на културните събития – т.10, то те за длъжността по новото щ.р.
специалист „Комуникации и реклама“ преките задължения са – да извършва
дейности по идентифициране потенциалните възможност за реклама
културните мероприятия, организирани от общината – т. 1; да участва в
организацията и изготвянето на утвърдения годишен културен календар на
общината –т.2; да участва в разработването на проекти свързани с
комуникация и рекламна дейност на общината - т.3; да участва в
кооринацията на дейността между творчески формации, културни институции
и организации по въпроси, свързани с компетенциите на длъжността– т. 4;да
участва и предлага на кмета проекти свързани с маркетинговата стратегия на
общината –т. 5; да изготвя план за дейността на ангажиментите между
регионални и национални медии с цел популяризиране на културния живот в
общината – т. 6; да планира и осъществява кореспонденция с представители
на браншови организации - т. 7; да поддържа и актуализира интернет
страницата на Направление „Култура“- т. 8; съвместно разработване на
проекти с висши учебни заведения с цел подобряване на маркетинга и
рекламата на общината - т. 9; да идентифицира подизпълнители по конкретни
културни проекти и провежда преговори с тях – т. 10; анализира
публикациите в медиите за обществено мнение за дейността на Направление
„Култура“ и информира ежедневно прекия си ръководител – т.11.
Ето защо БлОС споделя извода на РС за недоказване от работодателя на
реално съкращаване на щата на длъжността, заемана от ищцата. С оглед така
направения извод безпредметно е да се анализират трудовите функции за
останалите новосъздадени длъжности – на младши експерт “Връзки с
обществеността“, „Старши експерт“ и „Главен експерт“, като съдът за
пълнота отбелязва, че счита, че се касае реално за създаване на нови
длъжности, тъй като макар и да има припокриване с някои от трудовите
5
функции от длъжността заемана от ищцата, то те не са определящи за
съответната нова длъжност /напр. за длъжността младши експерт “Връзки с
обществеността“ /, или пък са налице и други нови задължения, които са със
същата тежест/както с припокриващите се задължения от длъжността заемана
от ищцата/ за определяне облика на съответната длъжност – напр. за
длъжностите на „Старши експерт“ и на „Главен експерт“.
Макар и да няма значение, ще следва да се отбележи, че
неправилно е прието от РС, че не са представени длъжностите
характеристики на длъжностите: организатор в културно –информационен
център и на организатор „Ползване на материално-техническа база, на което
непредставяне се позовава и въззиваемия, а жалобоподателят е възразил, тъй
като тези две характеристики се съдържат в кориците на
първоинстанционното дело.
След като няма реално съкращаване на щата, то правилно и
законосъобразно е решението, с което е отменена заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата, поради което в тази му част следва
да се потвърди,
То следва да се потвърди и в частта, с която е уважен иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението от
ищцата длъжност, като очевидно РС е допуснал ЯФГ при изписване в
диспозитива на решението на длъжността й, тъй като според трудовия
договор ищцата е назначена на длъжността организатор „Културни прояви,
връзка с културните институции и реклама“, която е различна от длъжността
организатор „Културни прояви, връзка с културните институции“, на която е
било назначено друго лице, също уволнено. Уважаването иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ предполага единствено и само признаване уволнението за
незаконно.
По отношение на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за присъденото обезщетение, поради оставянето на
ищцата на работа за 6 месечен период след уволнението в размер на 6 312,36
лв., общината в жалбата навежда довод за недоказването му, като посочва, че
съдът неправилно е приел, че тя не е оспорила оставянето на ищцата без
работа, както и незаконосъобразно не се е произнесъл по възражението й за
6
прихващане с изплатената на ищцата сума за неспазено предизвестие по чл.
220, ал. 1 от КТ в размер на 997,50 лв..
При произнасяне по доводите на общината по изцяло уважения
от РС иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ БлОС съобрази
следното:
С исковата молба депозирана на 30.04.2020 г. ищцата е
представила трудовата си книжка, от която е видно че след прекратяване на
трудовото й правоотношение с Общината на 5.3.2020 г. няма отбелязване за
друго трудово правоотношение.
Общината в отговора на исковата молба, депозиран на
15.6.2020 г. е възразила, че „не е вярно, че ищщата след прекратяване на
трудовото й правоотношение до момента не работи“. В проведеното пред РС
с.з. на 06.07.2020 г. по съществото на делото ищцата представя служебна
бележка № 60-08-01-32892/19.06.2020 г. от Агенция по заетостта, според
която Я.Я е регистрирана като търсещо работа лице/безработна на 09.03.2020
г.
При така установените факти, според БлОС, жалбата срещу
присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е частично основателна. РС
правилно е присъдил обезщетение за оставянето на ищцата без работа за
периода от 6.3.2020 г. до датата на последното с.з. пред РС – 6.7.2020 г. За
този период ищцата е доказала, че е останала без работа с представената от
нея трудова книжа, със сл. Бележка на Агенцията по заетостта, издадена на
19.6.2020 г. до която дата след като в нея няма друго отбелязване следва, че
лицето от датата на регистрацията й в Агенцията 9.3.2020 г. е продължило да
е безработно, като факта на оставянето й без работа се доказва според БлОС
и след това до датата на с.з.6.7.2020 г., в което служебната бележка е
представена, тъй като ответникът не е възразил, че оспорва оставянето й без
работа след датата на издаване на сл. бележка. Това е от значение, тъй като
оспорването на Общината с отговора по исковата молба е за оставянето на
ищцата без работа на ищцата до момента т.е. оспорва се, че тя не работи за
част от релевантния, визиран в чл. 225, ал. 1 КТ 6 месечен период - от
прекратяването на трудовото правоотношение до депозиране на отговора на
15.6.2020 г. За извода си БлОС съобрази ТР 6/2013 г. от 15.7.2013 г. по т.д.
7
6/2013 г. на ВКС ОСГК, според което доказателствената тежест да установи
факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение е на ищеца, както и последващите произнасяния на ВКС,
който в цитираното от жалбоподателя решение № 129/20.5.2019 г. по гр.д. №
4466/2018 г. на 4-то г.о. приема, че ищецът следва да установи оставянето си
без работа не само в началния момент след уволнението си, а до края на
периода и Р. № 70/20.03.2014 г. по гр.д. 5120/2013 г. 3- то г.о., в което
изрично е посочено за необходимостта от представяне на доказателства за
оставянето без работа за целия исков период в случай, че работодателят е
възразил.
РС е присъдил обезщетение за целия визиран в чл. 225, ал. 1 от
КТ период от 6 месеца, за който се дължи обезщетение, който считано от
6.3.2020 г. изтича на 06.09.2020 г., като РС е присъдил обезщетение и за
бъдещ период от 2 месеца, изтичащ след датата на последното с.з. 6.7.2020 г.
ВКС е имал възможността да посочи, че подобно произнасяне
по бъдещи претенции е допустимо. От това обаче, според БлОС логично е да
се приеме, че не се ограничава работодателят от възможността да възрази
срещу оставянето на ищцата без работа за неизтеклия пред РС период от два
месеца с въззивната жалба. Няма как да му се отрече възможността да изрази
становище по факти в т. ч. и да ги оспори по време на новонастъпилия
период, след датата на последното с.з. пред РС. Видно е, че Общината е
оспорила този факт с въззивната жалба, като въззиваемата не е ангажирала
пред БлОС доказателства за продължаване на оставянето й без работа след
6.7.2020 г. Поради недоказване на оставянето й без работа за последните два
месеца от релевантния по чл. 225, ал. 1 от КТ 6 месечен период, за който й се
дължи обезщетение, то решението на РС за присъждане на сумата от 2 104,12
лв. следва да се отмени и за нея иска се отхвърли. За останалата част от
периода за първите 4-те месеца на ищцата й се следва сумата от 4 208,24 лв.
От нея обаче следва да се приспадне получената чиста сума по чл. 220, ал. 1
от КТ от 997,50 лв. за неспазено предизвестие. За прихващането Общината е
направила своевременно възражение с отговора на исковата молба, по което
РС не взел никакво отношение, като работодателят е представил и
доказателства за реалното й получаване от ищцата. След прихващане на
сумата от 997,50 лв. от сумата 4 208,24 лв., следва, че решението на РС по
8
отношение на иска за обезщетение следва да се потвърди за сумата от 3
210.74 лв. / 4208.24-997.50/ и отмени за сумата, с която се прихваща.
Връщането й се дължи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД- отпадане на
основанието на което е получена и отчитане невъзможността получаването й
да се съвмествява с едновременното получаване и на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ. Получаването й от ищцата се доказва с начисляването й, наред с
други суми в представения фиш за м. март, 2020 г., в който е отразено, че
сумата е изплатена по банков път.
С оглед изхода на въззивното производство и предвид чл. 78,
ал. 6 ГПК решението следва да се отмени в частта, в която общината е
осъдена да заплати държавна такса над сумата от 288,43 лв. лв. /от която по
иска за обезщетение 128,43 лв. и за останалите два неоценяеми иска по 80 лв./
съотв. с която е осъдена да заплати разноски на ищцата над сумата от 543 лв.
На общината при определяне от БлОС на юрисконсултско възнаграждение от
по 100 лв. за всяка от двете съдебни инстанции също се следват разноски за
възнаграждение в общ размер за двете съдебни инстанции от 22 лв. /по 11 лв.
за всяка/ към която следва да се прибави и сумата за платената държавна
такса, съобразно отхвърления размер на иска за обезщетение от 62 лв. или
общо дължимата на общината сума за разноски за двете съдебни инстанции
възлиза на 84 лв. На въззиваемата също се дължат разноски от 543 лв. за
настоящата съдебна инстанция, съобразно частичната неоснователност на
жалбата.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 ,ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 5871/17.07.2020 г., постановено по гр.д. №
682/2020 г. по описа на БлРС в частта, с която е присъдено обезщетение по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл 225, ал. 1 КТ за сумата над 3 210.74 лв.,
в частта с която Общината е осъдена да заплати държавна такса над сумата от
288,43 лв., а на Я.Я разноски над сумата от 543 лв. и вместо това постановява:
Отхвърля предявения от Я. А. Я. срещу Община Благоевград
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за размера над сумата от 3 210,74 лв. до предявения размер от
9
6 312,36 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
30.04 2020 г. до окончателното му заплащане.
Потвърждава решението в останалата атакувана част.
Осъжда Община Благоевград да заплати на Я. А. Я.
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 543 лв.
Осъжда от Я. А. Я. да заплати на Община Благоевград
направените разноски за двете съдебни инстанция в размер на 84 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от
21.10.2020 г. - деня на обявяване на решението, посочен в с.з., пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10