М О Т И В И :

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия В.В.А., с ЕГН ********** *** за извършени престъпления от общ характер, а именно:

На 15.03.2014 г., в ***, противозаконно пречил на органи на властта – Б.П.С. и Х.В.Х. – полицаи при Второ РУ “Полиция” – град Плевен, да изпълнят задълженията си като му извършат проверка по Закона за българските документи за самоличност - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

На 15.03.2014 г., в *** се заканил с убийство с думите “Ще те убия” спрямо длъжностно лице главен полицай – Б.П.С., при изпълнение на службата му, като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 2, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Предлага подсъдимият В.В.А. да бъде признат за виновен и по двете извършени престъпления.

Относно налагане на наказание по чл. 270, ал.1 от НК моли съда да му наложи наказание “Пробация”, с пробационни мерки – чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес в размер на 1 година, при периодичност 5 пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от една година и за извършеното престъпление чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 2, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК, моли съда да му наложи наказание “Пробация”, с пробационни мерки – чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес в размер на 1 година, при периодичност 5 пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от една година, като на осн. чл. 23 от НК му се определи едно общо най тежко наказание “Пробация”.

Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия В.В.А., при условията на чл.269, ал.3, т. 2, т. 3 и  т. 4, б. “а” и б. “в” от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване, същият  не е бил установен, нито пък е известно местоживеенето му в страната.

Установени бяха данни за подсъдимия, че е напуснал пределите на Република България и се намира в Р. ***, но не се установиха данни за адрес на пребиваването му.

Видно от справка, с рег. № 316000-22656, ек. № 2 от 07.07.2015 г. на ОД на МВР – Плевен, подсъдимият В.В.А. е обявен за издирване с телеграма на ГД “НП” – София, № 34833 от 28.08.2014 г.

Видно от докладна записка, с рег. № 3581 от 05.10.2015 г. на ОЗ “Охрана” – Плевен и след направена справка в кметството е установено че подсъдимият В.А. се намира в република *** и не се е завърнал в ***, като в справката е посочено, че същият е обявен за ОДИ и във връзка с влезли в сила присъди.

Съдът прие, че отсъствието на подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства разкриването на обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно дълго време, тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове.

Защитникът на подсъдимия В.В.А.  – адвокат Д.Т. *** сочи, че от събраните по делото доказателства, които кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, обвиненията се доказаха по безспорен и несъмнен начин.

Естествено, защитникът изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия В.А., с които съдът се съобразява при постановяване на присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, намира за установено следното:

За времето от 19:00 часа до 00:00 часа на 15.03.2014 г. свидетелите Б.П.С. и Х.В.Х. – полицейски служители към Второ-РУП – Плевен били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на територията на *** съгласно предварително одобрен план, с рег. № ***/2014 г. на Директора на ОД на МВР – град Плевен за провеждане на специализирана полицейска операция за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността в малките населени места. Около 19:45 часа при движение с патрулен автомобил по улица “Девети септември”, полицейските служители забелязали подсъдимия В.В.А. и решили да му извършат проверка. ***. спрял автомобила, като без да слиза от него, поискал подсъдимият да представи документ за самоличност. Подсъдимият А. без каквато и да е причина започнал да крещи на свидетеля Б.С. “Какъв си ти, че ще ми искаш личната карта, бе? Я си еби майката бе помияр!”. 

Полицейските служители излезли от патрулната кола. В този момент подсъдимият В.А. се нахвърлил срещу свидетелят Б.С. и го ударил по гърдите. Свидетелят Б.С. отблъснал подсъдимият В.А., но той отново налетял към него, като продължил да му крещи: “Ще ти еба майката! Ще те убия и майката ви ще еба”.

Повтаряйки многократно обидите и заплахите, подсъдимият В.А. започнал да взема от земята и да хвърля по свидетеля Б.С. и свидетеля Х.Х. различни предмети.

Отправената заплаха за убийство, съпроводена с блъскане и хвърлянето на предмети към свидетеля Б.С. би могла да възбуди в него основателен страх от осъществяването й.

Чувайки виковете на подсъдимия, на мястото на инцидента започнали да се струпват хора. Сред тях брата на подсъдимия В.А. – свидетелят С.В.А., който се опитал да го успокои. Събралите се на място хора посъветвали полицейските служители да се оттеглят оттам, за да не се създава още напрежение и да не ескалира ситуацията. Наблизо нямало други полицейски екипи, които да окажат съдействие на свидетеля Б.С. и свидетеля Х.Х. и те напуснали района на инцидента. Агресивното поведение на подсъдимия осуетило извършването на проверка от страна на полицейските служители по Закона за българските документи за самоличност.

В подкрепа на така изложената фактическа обстановка са и прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-962/2014 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Плевен.

Съдът счита, че са налице условията на чл. 303, ал. 2 НПК и намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подсъдимият В.В.А. е извършил деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК - с действията си е попречил на двамата свидетели, които са орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - полицейски служители от структурата на ОД на МВР – Плевен, разполагали с правомощия да издават разпореждания на граждани при изпълнение на служебните си задължения.

 За да приеме деянието за доказано съдът обсъди заедно и поотделно всички гласни доказателства - показанията на свидетелите Б.П.С., Х.В.Х., С.В.А. и Е.И.М.. В подкрепа на обвинението са приложените писмени доказателства по ДП, в т. ч. обясненията на подсъдимия. Изложените факти и обстоятелства не се оспорват от страните, затова е съдът не излага в детайли мотиви в тази насока.

Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:

Подсъдимият В.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 270, ал. 1 от НК, а именно - на 15.03.2014 г., в ***, противозаконно пречил на органи на властта – Б.П.С. и Х.В.Х. – полицаи при Второ РУ “Полиция” – град Плевен, да изпълнят задълженията си като му извършат проверка по Закона за българските документи за самоличност.

Престъплението по чл. 270, ал. 1 НК изисква от обективна страна лицето, на което е попречено да изпълни задълженията си, да има качеството орган на властта. Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че свидетелите Б.С. и Х.В. имат качеството орган на властта.   

В обективната страна на състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е предвидена формата на изпълнението на деянието като "противозаконно пречене" на полицейските служители да изпълнят задълженията си. Начинът на извършване деянието може да бъде изразен в различни фактически форми поначало на активно препятстване от дееца на органа на властта да изпълни задълженията си.

Деянието подсъдимият В.В.А. е осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното.

Осъществените от подсъдимия действия, са насочени  срещу орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК /в хипотезата на служители при орган на държавна власт, натоварени с упражняването на властнически функции/ - полицай Б.С. и полицай Х.Х., полицейските служители в 02-РУП при ОД на МВР-Плевен, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Видно от събрания доказателствен материал, подсъдимият В.А. не се съобразява с нареждането на Б.С. да си представи документите за самоличност.

Предвид изложените съображения съдът призна В.В.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: отегчаващи отговорността обстоятелства: предишни осъждания,  лоши  характеристични данни.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода или глоба от петстотин до две хиляди лева . Предвид това съдът приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление наказание “Пробация”,  с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, т. 2 и т.6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година,  с периодичност  на изпълнение – 5 (пет) пъти седмично; задължителни  периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа  в рамките на 1 (една) година.

 

По отношение обвинението по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 2, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК

На 15.03.2014 г., в *** се заканил с убийство с думите “Ще те убия” спрямо длъжностно лице главен полицай – Б.П.С., при изпълнение на службата му, като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна подсъдимият В.В.А. с действията си, обективирани чрез отправени думи и цялостното поведение и действия през въпросната вечер и цялостната агресия и арогантност, насочена срещу Б.П.С. е реализирал съставомерните признаци на престъпление “закана с убийство”. Тоест В.А. се е заканил с престъпление против личността на дадено лице - в случая убийство. Като от цитираните закани по-горе не само е могло да бъде възбуден страх, но и такъв реално  е възбуден  у С., негативни емоции и страх. Още повече, че цялостното невъздържано, агресивно и арогантно поведение на В.А.  е способствало допълнително за това.

На следващо място, Законът, дори не изисква реално предизвикан и изпитан страх у пострадалия, достатъчно е както е в конкретния случай деецът, тоест подсъдимият В.А. да съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че той стига до съзнанието на свидетеля Б.С. и той я възприема като действителна заплаха.

Ето защо, съдът възприема за доказани всички елементи на престъпния състав - по чл. 144, ал. 3 от НК и оттам правния извод – подсъдимият В.В.А.  да бъде признат за виновен по това обвинение, а и да бъде осъден по него.

От обективна страна посоченото престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Освен това, така отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.

На следващо място, деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата.

Според съда, в конкретния казус всички горепосочени изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл. 144, ал. 3 от НК са налице.

Безспорно се установиха репликите на подсъдимия към свидетеля Б.С., факта, че същият ги е възприел лично, както и обстоятелствата около отправяне на заканите от В.А. към него. Така фактът, че са изречени от подсъдимия в пияно състояние, придружени и с опити за физическо насилие, мотивират съдът да приеме, че същият е бил напълно в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването им у свидетеля А..

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия В.А. с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Последното се установява категорично от показанията преди всичко на свидетелите Х.В.Х. и Б.П.С. – очевидци на случилото се. Посредством последните категорично се установи, че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с убийство спрямо Б.П.С., възприемането на последните и реакциите на пострадалия. Но това негово съзнание не само, че не е оказало възпиращо въздействие върху дееца, а напротив – той съзнателно се е заканил с убийство на свидетеля С..

С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия В.В.А., като такова по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 2, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание “Пробация”,  с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, т. 2 и т.6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година,  с периодичност  на изпълнение – 5 (пет) пъти седмично; задължителни  периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа  в рамките на 1 (една) година.

Съдът на осн.чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия В. Василева А., а именно - наказание “Пробация”,  с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, т. 2 и т.6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година,  с периодичност  на изпълнение – 5 (пет) пъти седмично; задължителни  периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа  в рамките на 1 (една) година.

Според  преценката на съда, така определеното по вид и размер наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат най-добре целите на специалната и генералната превенция, съгласно чл.36от НК.

Причината за извършване на престъплението е  нежеланието на подсъдимия да се съобразява с установеният правов ред.

При така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона съдът постанови своята осъдителна присъда.

                                

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: