№ 1690
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110134584 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.З.“ АД
искова молба насочена против ЗД „Е.“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500.00лв. – част
от вземане в размер на 938.59лв., представляваща невъзстановена част от изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета №
*********/01.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 48.75лв. – мораторна лихва за периода
12.07.2021г. – 27.06.2022г.
С протоколно определение от 27.01.2023г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, чрез
увеличаване размера на претенцията от първоначално заявените 500.00лв. на
537.47лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
31.03.2021г., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ е настъпило ПТП
между лек автомобил „Ауди А 6“ с ДК № РВ ** АВ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Пежо 208“ с ДК № РВ ***
ХР, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахования при ответника автомобил е причинил виновно щети по МПС-то
застраховано при ищеца. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е
образувана преписка по щета № *********/01.04.2021г., по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2266.80лв. и са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че до ответника е изпратена
регресна покана за възстановяване на сумата от 2281.80лв., но с писмо от 02.11.2021г.
ответното дружество е изплатило част от сумата – 1343.21лв., като се сочи, че
неизплатената част е в размер на 938.59лв. Релевират се съображения, че ответното
дружество дължи и мораторна лихва в размер на 48.75лв. за периода 12.07.2021г. -
27.06.2022г.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответното
дружество не оспорва изложените в исковата молба фактически съображения, като се
оспорва единствено размера на претендираната сума. Твърди се, че отговорността му е
за сумата от 1343.21лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства, а именно: че на
31.03.2021г., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ е настъпило ПТП
между лек автомобил „Ауди А 6“ с ДК № РВ ** АВ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Пежо 208“ с ДК № РВ ***
ХР, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахования при ответника автомобил е причинил виновно щети по МПС-то
застраховано при ищеца, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № *********/01.04.2021г., по която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2266.80лв. и са сторени ликвидационни
разноски в размер на 15.00лв., че до ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата от 2281.80лв., като с писмо от 02.11.2021г. ответното
дружество е изплатило част от сумата – 1343.21лв., като неизплатената част е в размер
на 938.59лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
Както се посочи, по-горе в изложението с доклада по делото е обявено за
безспорно обстоятелството, че при ищеца във връзка с процесното ПТП е образувана
преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2266.80лв. От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена по делото
съдебно – автотехническа експертиза се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на застрахованото при ищеца МПС – „Пежо 208“ с ДК № РВ *** ХР,
изчислена на база средни пазарни цени е 1865.68лв. С оглед заключението на вещото
лице, ответникът дължи на ищеца възстановяване на сумата от 1880.68лв., включваща
необходимата стойност за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил
и 15.00лв. – ликвидационни разноски. Не е спорно обстоятелството, че след получена
регресна покана, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1343.21лв., респективно
неизплатената част е в размер на 537.47лв. Доколкото след допуснатото, на основание
2
чл. 214 ГПК, изменение на иска, размерът на същия е увеличен именно до сумата от
537.47лв., претенцията се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложените на л.
26 и л. 27 по делото регресна покана и приложения към нея се установява, че
изпратената от ищеца Покана за доброволно изпълнение е получена от ответното
дружество на 11.06.2021г. /дата печат/, респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ,
ЗД „Е.“ е в забава от 12.07.2021г. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена
за периода 12.07.2021г. – 27.06.2022г., за сумата от 48.75лв. За процесния период
размерът на лихвата за забава върху уважената част на претенцията с правно основание
чл. 411 ГПК / 537.47лв./, изчислен с помощта на компютърна програма е 52.41лв.
Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер, същата се явява
изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
500.00лв., от които 100.00лв. – внесена държавна такса, 300.00лв. – депозит за вещо
лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
(АДРЕС), да заплати на ЗК „Д.З.“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: (АДРЕС) на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите
както следва: 537.47лв. – представляваща невъзстановена част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета №
*********/01.04.2021г., във връзка с настъпило на 31.03.2021г., в гр. Пловдив, на бул.
„Цар Борис III Обединител“ - ПТП между лек автомобил „Ауди А 6“ с ДК № РВ **
АВ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек
автомобил „Пежо 208“ с ДК № РВ *** ХР, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 48.75лв. – мораторна лихва за
периода 12.07.2021г. – 27.06.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗК „Д.З.“ АД, ЕИК ****, сумата от 500.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3