Р Е Ш Е Н И Е
№І- 56 13.04. 2020 година, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
при
секретаря А. Ц.,
прокурора
Гергана Илиева ,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 163 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от Х.М.,действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител Н.А.М.,жалбата предявена
от процесуален представител адвокат Стефан
Кенов от АК-Кюстендил, против Решение № 259/12.11.2019г., постановено по гр.д.№
952/2019г. по описа на РС-Карнобат.Със същото решение е отхвърлена молбата на Н.А.М. ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, действаща като майка и законен представител на Х.М. с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр. Ш., К. Б.за промяна на името на дъщеря й Х.М. на Х. Н.М..
Във въззивната жалба се излага фактическата обстановка по делото ,като се
твърди, че в интерес на детето Х. е да носи името на майка си , а не на чужд
човек, което било „обществено неприемливо“; изложени са съображения- че майката
и законен представител на детето е тази, която
е най-заинтересована от защита личните права на нейното дете.Моли се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата за промяна името на детето
Х..В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител
на въззивницата- адвокат Кенов, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
Препис от жалбата е връчен
на РП-Карнобат и на Община-Карнобат,
които не заявяват становище по
въззивната жалба.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
представител на Окръжна прокуратура заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Бургаският Окръжен съд,след
преценка доводите на въззивника, събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.19 от ЗГР.
Изложената
в решението на РС-Карнобат фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания
доказателствен материал, от който става ясно следното:
Детето Х.М. е родена на ***г***, К. Б.,
от майка Н.А.М..Към момента на раждането му майката Н. била в граждански брак с Н. Х.М.;същият,
според твърденията на майката Н. ,
не е биологичен баща на детето Х..
Според закона на държавата, в която
детето е родено/ в случая К. Б./, майката записала детето
с лично име „Х.“ и с фамилно име- „М.“, което фамилно име към този
момент било и брачно фамилно име на
майката Н.. В акта за раждане,съставен в К. Б., майката Н. била
посочена като единствен родител
на детето Х.М..
В молбата до РС-Карнобат майката и законен представител на малолетното дете Х. твърди, че е прекратила гражданския си брак с лицето Н.
Х.М., което се установява и от
представеното по делото удостоверение на
Община-Смядово; след прекратяване на брака си майката възстановила предбрачното си фамилно име и се
назовава „М.“/Н.А.М./.
По делото е представено удостоверение за раждане на детето Х.М.,*** на
21.05.2018г., в което като единствен родител на детето е посочена майката Н.А.М..
В молбата, с която съдът е сезиран ,
се претендира смяна името на малолетното дете Х.М., като за в бъдеще
то се назовава „Х. Н.М.“- става
ясно, че се иска добавяне
като бащино име на детето личното име на майката с наставката „-ова“ ,
и се иска смяна на фамилното име
от „М.“ на „М.“ така, че за в
бъдеще детето да се назовава „Х. Н.М.“ вместо „Х.М.“.
Съображенията, изтъкнати в молбата
за това са следните: 1/детето, на което като родител била установена само
майката, следва да носи като бащино име собственото име на майката, а като
фамилно име да вземе настоящето фамилно име на майката или името на нейния баща; 2/ Х. не била дъщеря на
Н. М. и било обществено неприемливо да
носи неговото фамилно име,като в интерес на детето било да носи името на
майката, а не на чужд човек,за което се изтъкват обстоятелства за биологичния
произход на детето; 3/при пътуване през граници постоянно се налагало майката
да показва множество документи, за да се установи какво общо има с дъщеря си и
защо са с различни фамилии.
При така установената фактическа
обстановка съдът извежда следните правни изводи:
На основание чл.12 от НАРЕДБА №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, при регистрация в Република България на настъпило в чужбина гражданско събитие
„раждане”,българският орган по гражданско състояние (общината по постоянен
адрес на родителя) вписва името на новороденото дете по същия начин, без
изменение, както е вписано името на детето в чуждестранния документ за раждане. В случая
Община-Сунгурларе е вписала малолетното дете с имената „Х.М.“, без да вписва бащино име на
детето,тъй като такова не фигурира в
чуждестранния документ за раждане/предтавени са доказателства по делото/.
Съгласно чл. 9,ал.2 ЗГР,при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън
територията на Република България, бащиното му име, когато липсва в преписа
по чл.72,ал.1 ЗГР/преписа
от чуждестранния документ за раждане/, се вписва от българския орган
по гражданското състояние в
акта, ако това е писмено заявено от родителите на лицето или друг законен
представител.Съгласно
последното изречение на чл.12,ал.1 от цитираната Наредба, ако чуждестранният документ за раждане не
съдържа бащино име на титуляря, същото може да се добави в акта за раждане с
писмено заявление, подадено от изброени в разпоредбата лица, като в първа
точка са посочени „родителите
на малолетното лице“.
Съгласно чл.12,ал.2 от цитираната по-горе Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г.,бащиното и фамилното име на титуляря може да се впишат с наставки -ов или
-ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три
години от раждането на лицето.
Съгласно чл.19,ал.1
от Закон за гражданската регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това.Т.е., нормата на чл.19,ал.1 от ЗГР
визира хипотезите, при наличие на които
може да се извърши промяна на име по смисъла на посочената правна норма.
В
случая обаче
молителката-въззивница е поискала по
реда на чл.19,ал.1 ЗГР да се впише
бащино име на детето, образувано от личното
име на майката с наставка “–ова“ .От нормата на чл.9,ал.2 ЗГР и от
цитираните по-горе разпоредби на НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация следва ,че вписване на бащиното име в акта за
раждане се извършва по указания ред от органа по гражданското състояние при
съответната община, но не и по реда на
чл.19,ал.1 ЗГР, тъй като по реда на чл.19,ал.1 ЗГР се извършва
само промяна на
името при наличие на изброени в тази
правна норма хипотези, но не и добавяне на бащино име, когато същото не е
вписано в чуждестранния документ за раждане. По изложените
съображения молбата в тази й част е
неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При разглеждане на искането за промяна фамилното име на
детето от „М.“ на „М.“ настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Както се посочи по-горе, чл.19
ал.1 ЗГР урежда конкретните хипотези , при установяване на които съдът може да
извърши промяна в името/имената на български гражданин.От изтъкнатото в
обстоятелствената част на молбата, с която съдът е сезиран, става ясно, че се
твърди наличие на две хипотези- било
обществено неприемливо детето да носи
фамилното име на лице, което не е неин баща; различията във фамилните
имена на детето и на неговата майка създавали неудобства при преминаване на
границата ,което твърдение съдът
квалифицира като „важни причини“ по
смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР .
Неоснователно е
твърдението, че е обществено неприемливо детето Х. да носи фамилното име „М.“.Детето
Х.М. безспорно е родено по време на брака на своята майка Н. със
вече бившия й съпруг Н. Х.М.
,поради което до оборването й важи
презумпцията на действащата към момента на раждането на детето разпоредба на чл.31,ал.2 СК/1985.-отм./, а
именно: Съпругът на майката се счита за баща на
детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.
Неоснователно е и твърдението за
наличие на „важни причини“ за исканата промяна на фамилното име на детето по
смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР. Изтъкнатите в тази връзка обстоятелства за трудности
при преминаване на границата поради различие във фамилните имена на детето и на
майката не бяха установени по
делото с предвидените в ГПК
доказателствени средства; освен това житейски и логически разгледани, те
са изцяло безпочвени и неоснователни.
По изложените съображения молбата за промяна бащиното и фамилното име на малолетното дете Х. е неоснователна, до
който правен извод, макар и по други
съображения и мотиви, е достигнал и
районния съд. По тази причина въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 259
12.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 952/2019г. по описа на РС-Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.