№ 11896
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110158236 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. К. против ******
към БАН иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСРОЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 033,06 лв., представляваща
незаплатени средства по Компонент 2 като допълнително възнаграждение за
постигнати научни резултати за 2020 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2021 г., до погасяване на вземането.
Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 04.11.2021 г. /л. 19/, че по силата на
сключен с ответника Трудов договор № *** от 19.11.2012 г., считано до 01.05.2021 г., е
бил назначен на длъжност „ръководител - лаборатория“ на лаборатория „*********“.
Със Заповед № ***/29.04.2021 г. трудовото му правоотношение било прекратено,
считано от 01.05.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Излага, че в бюджета на
ответника за 2020 г. са предвидени средства за бонус към заплатите – допълнително
трудово възнаграждение с непостоянен характер за постигнати научни резултати по чл.
13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. Излага, че разпределението на втората част от средствата по
компонент № 2 се осъществявало по следния начин: формира се комисия по атестиране
и разпределяне на средствата, пред която учените, заемащи щатна академична
длъжност, представят справки за научна дейност като статии, цитати и др., въведени
със системата „***“ в срок до 20.01.2021 г.; попълват се атестационни карти; след това
комисията извършва проверка и изчислява индивидуалния финансов дял на всеки учен;
след това Научният съвет въз основа на получените резултати от комисията взема
решение за разпределение на средствата. Ищецът твърди, че по този ред за 2020 г. му
се дължат 4 033,06 лв., като изцяло отговарял на условията за изплащането им.
Ответникът обаче отказал да му изплати средствата съгласно Протокол № 23 от
заседание, проведено на 30.09.2021 г., на Научния съвет по мотив, че считано от
1
01.05.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено и следва да се изчака
постановяването на решение по висящото гр.д. № 26170/2021 г. по описа на СРС, 170
състав с предмет оспорване на заповедта за прекратяване на правоотношението.
Ищецът излага, че сумата му се дължи и решението на ответника противоречи на чл.
40 от Устава на БАН, както и на положително за ищеца становище от ръководството на
БАН, според което допълнително възнаграждение се дължи на всички учени на щат
към 01.11.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не
спори, че ищецът е бил страна по трудов договор с ответника, считано до 01.05.2021 г.,
както и че е взето решение процесната сума от 4 033,06 лв. – незаплатени средства по
компонент 2 като допълнително възнаграждение, определена за ищеца по К2, да бъде
задържана до приключване на гр.д. № 26170/2021 г. по описа на СРС, 170 състав.
Ответникът сочи, че според него се касае за ДМС, което се дължи единствено на
служители – страна по трудов договор с ответника. Излага, че атестационната комисия
е формирана с протокол № 19/27.05.2021 г., а критериите са актуализирани с протокола
от петнадесетото заседание на ОС на БАН от 12.07.2021 г., т.е. след прекратяване на
правоотношението с ищеца. Според протокол № 21/24.06.2021 г., т. 3, ДМС се дължи
единствено на действащи служители, поради което ищецът не е подлежал на атестация.
Ответникът се позовава на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Устава на БАН при твърдения, че
взетото решение за задържане на сумата е действие по контрол на изпълнението на
бюджета. При условията на евентуалност моли възнаграждението да бъде намалено с
2/3 предвид времето, в което ищецът е работил по договор с ответника.
С молба от 18.04.2022 г., представена в първото с.з., ищецът оспорва сочената в
отговора сума от 9 344,33 лв,. изплатена по К2, да е относима към иска. Сочи, че тази
сума е заплатена по К2 за минали години – за 2018 г. и за 2019 г. Сочи, че системата
***, в която всеки учен прави записи, е активна до 20.01. на следващата година за
записи, т.е. в случая до 20.01.2021 г. и следователно допълнителното възнаграждение
по К 2 за 2020 г. обективно не може да се изплати преди 20.01.2021 г.
В първото с.з. страните се посочили, че възприемат доклада на съда. Страните са
напътени към спогодба, което се е оказало невъзможно.
С молба от 01.07.2022 /л. 100/ ответникът сочи, че атестационната карта на
ищеца за 2020 г. не е входирана надлежно в деловодството на ответния институт.
Наред с това признава, че деловодителите са „отказали“ да я входират, но ищецът
„неофициално я е предал“ и те са я оставили в архива при другите атестационни карти
за кампания 2020 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се
изплащат за специфични особености на полагания труд, установени от КТ или от
НСОРЗ. Те са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице
съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се дължи
от работодателя – чл. 13, ал. 2 НСОРЗ. Една част от тези основания са изрично
предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за
работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл.
13 НСОРЗ могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения.
2
Това допълнителното материално стимулиране е допълнително трудово
възнаграждение, което работодателят не е длъжен, но може да изплаща. Дали
работниците и служителите имат възможност да получат ДМС е въпрос на
работодателска преценка и инициатива. Щом работодателят е преценил, че за
определено поведение ще се дължат бонуси, награди и т. н., то той съгласно чл. 13, ал.
1 НСОРЗ трябва изрично да го предвиди в колективния трудов договор, във
вътрешните правила за работната заплата или в индивидуалния трудов договор.
Поради това, че допълнителното възнаграждение няма постоянен, а периодичен
характер, то не се включва в брутната работна заплата и не се взема предвид при
изчисляване на обезщетенията на служителите. Единствено съответният компетентен
орган има изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на
съдебен контрол, относно определянето на кои служители и за какви периоди да
получат допълнително материално стимулиране, т.е. това не е задължение на
компетентния орган, на което да кореспондира притезателното право на служителя да
получи определено възнаграждение. Допълнителните възнаграждения за постигнати
резултати от труда по см. на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата следва обаче да се изплащат в пълно съответствие
с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с
индивидуален трудов договор – акта, с който са регламентирани; по начина, по който
са регламентирани.
Между страните е отделено като безспорно с доклада по делото, че ищецът по
силата на сключен с ответника валиден трудов договор № *** от 19.11.2012 г., считано
до 01.05.2021 г., е бил назначен на длъжност „ръководител - лаборатория“ на
лаборатория „*********“; че със Заповед № ***/29.04.2021 г. трудовото му
правоотношение било прекратено считано от 01.05.2021 г.; че Комисията по атестиране
и разпределяне на средствата след проверка научните резултати на ищеца е приела, че
ищецът отговаря на условията за изплащане на средства по компонент № 2 /К2/ за 2020
г. в размер на 4 033,06 лв.; че тази сума е задържана от ответника до изхода на гр. д. №
26170/2021 г. по описа на СРС, 170 състав.
Спорен между страните се явява въпросът за дължимостта на процесната сума в
размер на 4 033,06 лв., представляваща незаплатени средства по компонент 2.
Ответникът оспорва това обстоятелство с основен довод, че процедурата по атестация
за разпределяне на средствата по К2 е проведена след освобождаването на ищеца от
заеманата длъжност, в периода от 27.05.2021 г. до 29.07.2021 г. Сочи, че съгласно
приетия Протокол на заседание на Научния съвет на служителите, които не са в
трудово правоотношение с Института, не се дължат допълнителни възнаграждения.
Ответникът не оспорва ищецът да е и имал научна активност считано до
прекратяването на трудовото му правоотношение на 01.05.2021 г. и да е бил на щатна
длъжност считано до тази дата; не оспорва да е предал в деловодството атестационна
карта за 2020 г. в срок, като картата била взета неофициално и приложена в Архив към
останалите карти; не оспорва и размера на претендираното ДМС за 2020 г. Спори обаче
то да се дължи поради това, че ищецът вече не работи в ответния институт.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, вкл.
писмени доказателства, изслушани свидетелски показания на свидетел Н., както и
дадените по реда на чл. 177, т. 2 ГПК обяснения от законния представител на
ответника, се установява, че ответникът, в качеството си на носител на работодателска
власт, надлежно е определил реда и условията, при които ще се разпределят средствата
3
по К2. Всички взети решения са обективирани в протоколи, приложени по делото.
Избрани в съответствие със Устава на БАН, както и с Правилника за вътрешния
ред на ответника са и членовете на Научния съвет, които от своя страна са одобрили
състава на Комисията за разпределение на тези средства, дължими за научни
постижения.
С протокол № 19/27.05.2021 г,. т. 8 „разни“ е одобрен съставът на Комисията.
Видно от Протокол № 21/ 24.06.2021 г., т. 3, членовете на Научния съвет при
ответника единодушно са приели срокът за предаване на атестационните карти да
бъде до 12.07.2021 г., като Комисията ще предостави резултатите от проверката на
26.07.2021 г., а на 29.07.2021 г. Научният съвет ще гласува разпределението на
средствата по К2. С това решение не е приет особен ред за приемане на
атестационните карти. Отново с това решение са приети правила за точкуване, тежест
на отделни активности на учените, както и че ще се приемат за целите на определяне
на средства по К2 за 2020 г. записи в система *** до крайна дата 20.01.2021 г. Също
така обсъждано е дали се дължат средства по К2 на пенсионери и по този въпрос е
взето решение да бъде отказано на пенсионери изплащане на средства за 2020 г., ако се
пенсионирали през текущата 2021 г. Това са приетите решения по този протокол.
С протокол № 22/29.07.2021 г. на практика не е гласуван изричен отказ да се
изплатят на ищеца средства за 2020 г. Видно от т. 4 е гласувано разпределение на
средствата по К2 за 2020 г. съгласно доклада на Председателя на Атестационната
комисия /л. 32/, но ищецът не фигурира в окончателния списък за разпределение на
средства по К2 /л. 33/. Този списък е одобрен от Директора на ответния институт на
20.08.2021 г. с нарочна резолюция и подпис, внесен е на 29.07.2021 г. за гласуване от
Научния съвет и е одобрен за изплащане на лицата, присъстващи в списъка, с решение
по т. 4 от Протокола. Видно от т. 7,3 от протокола обаче произнасянето относно
процесната сума, определена за ищеца, се отлага. В тази връзка е проведено дълго
обсъждане. Директорът на института докладва, че е взел неформално становище по
казуса на ищеца от член- кореспондент при БАН, което било в смисъл, че на ищеца
като пенсионер не се дължат средства за 2020 г. Изказано е становище обаче, че е за
предпочитане да се изиска официално становище. Обсъдено е, че имената на
пенсионирани учени са активни в системата *** и тези учени могат да въвеждат записи
и след напускането си на работа, понеже е възможно те да са съавтори на научни
трудове с други работещи в БАН учени и ако им се откаже достъп, то съответният
труд, статия биха били неизбираеми за атестация изобщо за когото и да било, което не
може да се допусне. Не е взето обаче изрично решение за отказ за изплащане на суми
на ищеца.
Обстоятелството, че не е взето подобно решение, е установено на заседанието на
Научния съвет от 30.09.2021 г., за което е воден протокол № 23. Видно от т. 9 на тази
дата отново е проведено пространно обсъждане по казуса. Директорът е докладвал в
какъв смисъл е изисканото от него официално становище на БАН. Поради това,
въпреки че изрично изисканите от съда документи от БАН по реда на чл. 192 ГПК не
са предоставени, то съдържанието на становището на БАН се съдържа в изказването
на Директора. Той докладва, че становището е положително за ищеца. Дадени са
указания от ЦУ на БАН, че ако средствата по К2 са разпределени въз основа на данни,
касаещи щатното разписание на института към 01.11.2020 г. за учени на основна
работа, то в бюджета „са предвидени“ средства по К2 за „всички учени на основна
работа“. Именно в това заседание е посочен и размерът на исковата претенция, който
не е и спорен – 4 033,06 лв. Взето е решение именно тази сума да се задържи /да
4
остане/ при ответника като неразпределена до постановяване на решението във връзка
с подаден от ищеца иск срещу уволнителната заповед по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Изплащането на сумата е поставено в зависимост от изхода на делото. Изказани са
становища, че се касае за бюджета за 2021 г., въпреки че атестацията е за 2020 г.
Видно от служебно извършена справка по гр.д. № 26170/2021 г. по описа на
СРС, 170 състав подадените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени
с решение от 17.01.2022 г.
Относно правилата за отпускане на средства по К2 и залегналите критерии за
това. Със Споразумение за трудовите възнаграждения в Българската академия на
науките, към който се числи ответника, от дата 12.07.2018 г. Председателят на БАН, от
една страна, и синдикалните организации, членове на Съвета за социално
сътрудничество в БАН: Синдикат „Подкрепа – БАН“ към КТ „Подкрепа“, СНСО към
НБС „ВОН“-КНСБ и САС към ОССОБ , наричани за кратко „синдикати“, са се
споразумяли по отношение на дължимите трудови възнаграждения в научните звена на
Българската академия на науките. Посочено е, че /т. 3,3 и т. 7/ допълнително
финансово стимулиране може да бъде дадено към основните заплати само за
съответната бюджетна година, по преценка на ръководството на съответното научно
звено на БАН, след приемане на точни критерии за оценка на работата на служителите
от Общото събрание на звеното. Посочено е, че възнаграждението е личен научен
принос, за съответната година.
Видно от писмо на БАН от 04.02.2020 г. средствата за К2 за 2020 г. според
решение от 27.01.2020 г. се разпределят вътрешно от институтите въз основа на
актуална атестация за изтеклата година или според данните от система ***.
Ответникът е представил и атестационната карта за ищеца, подадена през 2020 г.
на л. 102 и сл. Тя не носи вх. №. С молба от 01.07.2022 ответникът сочи, че
атестационната карта на ищеца за 2020 г. не е входирана надлежно в деловодството на
ответния институт. Признава неизгодния за него факт, че деловодителите са „отказали“
да я входират, но ищецът „неофициално я е предал“ в деловодство и те са я оставили в
архива при другите атестационни карти за кампания 2020 г.
Разпитан е като свидетел Хр. Н., бивш Директор на института. Той дава
показания относно процедурата. Сочи, че няма практика, вкл. за 2020 г., да се поставят
вх. номера на атестационните карти; те се предават в деловодството без документ,
удостоверяващ това. Излага, че в предишни години излишъците по К2 са се използвали
са разходи. Съдът дава вяра на тези свид. показания.
По реда на чл. 176 и сл. ГПК обяснения е дала П.П.- настоящ Директор на
ответника. Първоначално на ответника е допуснат свидетел, в о.с.з. е доведен
Директорът и съдът е провел процедура по чл. 176 ГПК. На зададените й въпроси не се
установи Директорът да е отказал да отговори на въпрос или да е дал уклончиви или
неясни отговори – хипотези, при които на осн. чл. 176, ал. 2 ГПК съдът може да
приеме за доказани определи обстоятелства. Това лице сочи, че на картите се поставя
вх. № за 2020 г. За практиката за предишни години сочи, че не са се подавали
атестационни карти.
Твърдението, че за предходни години атестационни карти не са подавани, не
отговаря на събраните писмени и гласни доказателства, от които се установява
обратното. На ищеца са изплащани възнаграждения на база 2019 г. за научни
постижения въз основа на подадената от него Карта за провеждане на атестация на
учените в ИМикБ за разпределяна на средствата по К2 за периода от 01.01.2018 г. до
5
31.12.2019 г. /л. 70 - л.79/. Следователно, установи се такива атестации да са
извършвани и предходни години. Както беше изложено по-горе обаче не са налице
обстоятелствата по чл. 176, ал. 2 ГПК. Съдът обаче обсъжда всички доказателства,
като обясненията на страната са само част от доказателствения материал.
Със Заповед № I – 102/24.08.2020 г. на основание приетото разпределение на
част 2 от бюджета на БАН за 2020 г. Компонент 2 от VII – то ОС на БАН и решение на
НС на ответника Директорът на последния е наредил към трудовото възнаграждение
за месец септември 2020 г. на учените в Института по микробиология „****“ при БАН
да се начислят допълнителни възнаграждения по разпределение на средствата по
Компонент 2 съгласно приложеното и утвърдено от Директора разпределение на
средствата по компонент 2 на база данни за 2019 г. От представената ведомост за
м.септември, издадена от Института по микробиология „****“ при БАН, се установява,
че ответникът е изплатил на ищеца дължимите суми, включително и допълнителното
възнаграждение по компонент 2 за 2019 г. С оглед на това е неоснователно
релевираното възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба, че е
заплатил дължимата сума за допълнително възнаграждение, тъй като това плащане
касае неотносим за предмета на делото период.
Искът е основателен. Не се спори, че ищецът за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г., за който се начислява процесната сума, е работел при ответника на
длъжност „ръководител - лаборатория“ на лаборатория „*********“, т.е. бил е учен на
щат при ответника. Не се спори, а и се доказа за този период ищецът да има научна
дейност, подлежаща на стимулиране. Не се спори ищецът да е въвел данни в системата
*** в срок; не се спори, а и се установява, че в срок е подал атестационна карта. Не се
оспорва съдържанието на атестационната карта за 2020 г. – посочените в нея научни
постижения.
Съдът намира за установено, че атестационните карти са се предавали в
деловодство без нарочен документ за това или вх. номер. С протокол № 21/24.06.2021
г., т. 3 не е взето решение, дори не е обсъждан, специален ред на подаване на картите.
Определен е само срок. Поради това простото предаване на картата в деловодство в
срок съдът приема за достатъчно условие тази карта да се счита валидно подадена и да
подлежи на последваща проверка. Видно от картата за 2019 г., въз основа на която
ответникът не спори да е изплатил средства по К2 за 2019 г., тя също не носи вх.
номер. В този смисъл са и показанията на свид. Н., на които съдът дава вяра като
намиращи потвърждение в останалия доказателствен материал. Обясненията на П. П.
не намират опора в останалите доказателства. Също така, с нарочната молба от
01.07.2022 г. ответникът признава, че деловодителите са отказали да приемат картата,
но са я взели за прилагане. Т.е. неподаването на картата по реда, сочен от ответника, не
може да бъде вменено като ненадлежно поведение на ищеца, т.к. именно служителите
на ответника са отказали да приемат картата.
По-нататък, отделено е като безспорно, не се спори, а и се установява от
решение по т. 9 от протокол № 23/30.09.2021 г., че ищецът отговаря на условията за
одобряване за ДМС за научна дейност през 2020 г. За него е определена сума, която е
задържана по аргумент, че вече е пенсионер; до изплиключване на делото по
оспорване на уволнителната заповед. Не се спори, че посоченото в атестационната
карта като научен принос е действително, определен е конкретен размер на ДМС за
ищеца.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че ищецът не е сред кръга
лица, които имат право да получат средства за допълнително материално стимулиране
6
през 2020 г., с оглед прекратеното му трудово правоотношение считано от 01.05.2021 г.
Обстоятелството, че процедурата по атестация се е провела след освобождаването на
ищеца от длъжност /в периода от 27.05.2021 г. до 29.07.2021 г./ не обуславя извод за
недължимост на процесната сума. Тя представлява допълнително възнаграждение за
научни постижения за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., през който период
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения и е имал научен принос.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че претендираното
допълнително възнаграждение е вид материално стимулиране, което зависи от
преценката на работодателя, поради което и не подлежи на съдебен контрол.
Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото ответникът е определил и приел
изплащане на такъв вид възнаграждения в съответствие с чл. 13, ал. 1, т. 2 НСРОЗ, а от
събраните доказателства по делото се установява, че процесната сума е дължима за
период, в който ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника. Тези изводи на
съда се подкрепят и от изслушаните свидетелски показания на свидетел Н., които се
кредитират изцяло от настоящия съдебен състав като последователни, логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Свидетелят сочи, че за
получаване на възнаграждение по К2 – за индивидуален принос, всеки учен следва да
попълни атестационна карта, в която да опише колко публикации има, колко
цитирания, колко експертизи и активности, като всичко това да е постигнато в рамките
на една година, след което да ги вкара в системата *** най-късно до около 20-ти
януари на следващата година. След назначаването на комисия, която да извърши
атестацията, същата започва проверка по съответствие на данните, които се съдържат в
атестационните карти, и това, което е въведено от учените в системата „***“ към
съответната дата /20-ти януари/. Заявява, че Научният съвет може да вземе решение да
изключи от атестация само хора, които са в продължителен неплатен отпуск или хора,
които са в дългосрочна специализация в чужбина, без да има други възможности учен
да бъде лишен от заплащане на възнаграждение от К2.
В този смисъл е и становището на ЦУ на БАН, докладвано от настоящия
Директор на заседанието на 30.09.2021 г. Ответникът не доказа взетото с протокол №
21/24.06.2021 г. решение на пенсионирани учени да не се изплаща ДМС поради
простия факт на тяхното пенсиониране, без отчитане на обстоятелството дали имат
принос преди пенсионирането им, да съответства на приетите правила. Видно от
Споразумение от 12.07.2018 г. и указания от 04.02.2020 г. то не се съдържа правило за
изключване на служители от ДМС поради простия факт на пенсионирането им, ако са
работили в относимия период и са имало научен принос.
Не е спорно, че трудовото правоотношение между страните в настоящото
производство е прекратено по силата на Заповед № III – ***/29.04.2021 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ, издадена от директора на ответника, считано от
01.05.2021 г., но видно от Протокол № 21/ 24.06.2021 г. членовете на Научния съвет
единодушно са приели предаването на атестационните карти от учените да бъде в срок
до 12.07.2021 г., което условие е изпълнено от страна на ищеца, които е подал Картата
за провеждане на атестация на учените в ИМикБ за разпределяна на средствата по К2
за 2020 г. в определения срок.
С оглед на изложеното, съдът достигна до извод за основателност на предявената
искова претенция, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.
По разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК право
на разноски има ищецът. Същият представя списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
сторени разноски в общ размер на 1 664,67 лева, от които сума в размер на 164,67 лева
7
за държавна такса и сума в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.04.2022 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** към ****, да заплати на А. Д. К. ЕГН **********, с адрес:
*****, по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1
НСРОЗ, сумата от 4 033,06 лева, представляваща незаплатени средства по Компонент
2 като допълнително възнаграждение за постигнати научни резултати за 2020 г., ведно
със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2021 г.,
до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****** към ****, да заплати на А.
Д. К. ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 1 664,67 лева – сторени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок считано от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8