№ 219
гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500328 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда „Лабиринт", етаж 2, офис 4 против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение №167 от 05.04.2021г. на ДРС по ч. гр. д.
№1049/2021г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника ИВ. ЕЛ. Р. ЕГН ********** за сумата от 1056 лева - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.12.2017г. до 24.09.2018г.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от
въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за претендираното вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в развилото се
производство по ч. гр. д.№1049/2021 по описа на ДРС е издадена Заповед №167 от
05.04.2021г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът ИВ.
1
ЕЛ. Р. ЕГН ********** да заплати на заявителя следните суми, дължими по договор за заем
СrediHome+ № 1181-10173064 от 17.10.2017г., сключен между длъжника и „Микро Кредит"
АД, като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на
кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД (правоприемник на който е
заявителят) на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на приложение № 1 от 10.04.2018г.
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г.: 1373,09 лева - дължима
главница, ведно със законната лихва върху нея от 31.03.2021г. до окончателното плащане;
221,99 лева - договорна лихва от 25.12.2017г. до 24.09.2018г.; 213,48 лева - обезщетение за
забава от 26.12.2017г. до 31.03.2021г.; 36,17 лева - платена държавна такса и 26,27 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните
суми: 384 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 25.12.2017г. до 24.09.2018г.; 1056 лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.12.2017г. до 24.09.2018г.; 192,73 лева - лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 26.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Настоящата частна жалба е подадена срещу разпореждането в частта му, с която е отказано
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 1056 лева - застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.12.2017г. до 24.09.2018г.
Процесното вземане за застрахователна премия е обявено на потребителя
за безвъзмезно финансиране на покупка на застрахователна услуга, съпътстваща
потребителския кредит. Същевременно, самото застраховане е предложено на клиента чрез
самия кредитор и то като представител на застрахователя, а предмет на застраховането,
според представената по делото полица е финансовия риск на кредитора, посочен като
ползващо се от застраховката лице. Посредничеството на страната на застрахователя
изрично е посочено в подписаната от потребителя полица, където „МИКРОКРЕДИТ” АД е
вписано като независим агент – посредник. Явно е, че едно и също лице е действало и като
довереник (според възлагането, уговорено като поискана допълнителна услуга) на
застраховащия се, така и като довереник на застрахователя, а подобно двойно
представителство не се допуска, както от общите правила - чл.38, ал.1 ЗЗД, така и от
специфична уредба на посредничество в застраховането - чл.27 КЗ. Като съобразява, че в
конкретния случай агентът е предлагал застраховка в която самият той е ползващо се лице и
то срещу цена, която значително надхвърля обичайната за този тип рискове, съдът
преценява че е налице основателно съмнение за злоупотреба на довереника при
предлагането именно на тези застрахователни условия като подходящи за интересите на
застраховащия се кредитополучател, поискал тази допълнителна услуга към кредита. С това
застраховане практически покрития от застрахователя риск (неизпълнение на
кредитополучателя поради смърт, неработоспособност и хоспитализация) се прехвърля
върху самия застраховащ. Валидността на това договаряне е съмнителна, респективно
2
съмнението изключва и предмета на допълнително договореното внасяне на тази премия за
сметка на кредитополучателя. За това не може да се приеме, че дори и да е била фактически
изплатена на застрахователя, така договорената от негово име премия е породила валидно
задължение за възстановяването й като авансов разход по изпълнение на валидно възложен
от застраховащия мандат (като част от допълнителна услуга, съпътстваща потребителско
кредитиране).
В заключение съдът възприема крайния извод на първата инстанция за основаване и на това
вземане на клауза, договорена в отклонение от законови забрани.
Така постановения отказ е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита
по общия ред (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК), за да бъде установена без съмнение валидността на
клаузите, ползващи кредитора, с участието на надлежно информирания за правата си
потребител.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение №167 от
05.04.2021г. на ДРС по ч. гр. д. №1049/2021г. по описа на същия съд в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-
сграда „Лабиринт", етаж 2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника ИВ. ЕЛ. Р. ЕГН ********** за сумата от 1056
лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.12.2017г.
до 24.09.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4