Р E Ш Е Н И Е
№ 18.10.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 249 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищцовото дружество „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че е
превело без основание с платежно нареждане от 12.06.2014 г. сумата от
7 700 лева на Я.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Августа ТраЯ.” № 15, вх. А, ет.
1. ап. 12.
Всъщност в платежното нареждане като основание било
посочено „заем по договор”, но такъв договор за заем нямало сключен между
страните. Преведената сума била получена от ответницата без правно основание и
същата дължала връщането й на ищцовото дружество на
основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Твърди, че претендираното
вземане било прехвърлено от ищцовото дружество на
третото лице М.Ж.Ж. с договор за цесия от 18.07.2016
г. Твърди, че това прехвърляне било недействително и не е произвело правно
действие.
Ответницата Я.Н. завела иск срещу М.Ж.Ж.. Било образувано гр.д. № 168/2016 г. на ОС – Сливен. По
това дело цесионерът М.Ж направила възражение за
прихващане с насрещното вземане по договор за цесия. С постановеното от съда
решение № 70/08.12.2016 г., потвърдено с решение № 33/28.04.2017 г. по в.гр.д.
№ 68/2017г. на АС – Бургас, било постановено прихващане с насрещното вземане на
М.Ж по договора за цесия. По подадена от Я.Н. касационна жалба срещу решението
на Бургаския апелативен съд, Върховният касационен съд допуснал касационно
обжалване по въпроса относно действителността на договор за цесия, в който
вземането било цедирано на едно основно и едно
евентуално основание. С решение № 196/22.11.2018 г. по к.гр.д. № 3871/2017г.,
ВКС е приел, че „вземането, предмет на договора за цесия, не било
индивидуализирано, когато в договора за цесия са посочени при условията на
евентуалност две основания за възникването му - договор за заем или евентуално
неоснователно обогатяване”. ВКС приел, че въззивният
съд неправилно бил приел договора за действителен, защото била „налице хипотеза
на нищожност на двата договора за цесия от 18.07.2016 г., поради липса на
предмет - чл.26, ал.2 от ЗЗД.”
Предвид горното, ищецът твърди, че претендираното
с исковата молба вземане не било напускало патримониума
на ищцовото дружество „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД и
дружеството имало правен интерес да предяви настоящия иск за връщане на
получената без основание сума от 7700 лв. срещу ответницата Я.Г.Н..
Искането на ищовото
дружество до съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата Я.Г.Н.
да заплати на ищцовото дружество „ПИ АР СТУДИО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 7700 лв., получена без основание с платежно нареждане
от 12.06.2014 г., заедно със законната лихва върху същата сума за периода от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за направените
съдебни разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Я.Г.Н.,
чрез процесуалния си представител, е подала отговор на исковата молба, в който
заявява, че оспорва изцяло претенцията на ищцовото
дружество, като неоснователна и недоказана по следните съображения:
Ответницата счита, че завеждането на настоящото дело
представлявало единствено и само злоупотреба с право от страна на И.Д.П.и
нейната майка М.Ж.Ж., която в същото време била
длъжник по изпълнително дело с взискател Я.Г.Н.,
целящо да прикрие действителните отношения между страните и попречи на
ответницата да получи присъдените й суми въз основа на решение № 196/22.11.2018
г. по к.гр. дело № 3871/2017 г. по описа на ВКС и образуваното във връзка с
него изп. дело № 335/2016 г. по описа на ЧСИ Кръстьо
Ангелов.
От особен интерес за настоящото производство било
обстоятелството, че с договор за цесия от 18.07.2016 г., „ПИ АР СТУДИО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.Д.П., прехвърлило на М.Ж.Ж., ЕГН ********** (длъжник по изп.
дело № 335/2016 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с рег. № 766 в КЧСИ), своето вземане
от Я.Г.Н., за връщане на предоставена сума в заем, евентуално - за връщане на
даде*** без основание сума в размер на 7700 лв., предоставена по банкова сметка
на Я.Г.Н. на 12.06.2014 г. Цесионерът се е задължил
да заплати на цедента сума в размер на 5000 лв. срок
до една година от сключването на този договор.
Прехвърленото
вземане в размер на 7700 лв. било същото това вземане, което е предмет на
настоящото производство и за което било допуснато обезпечение на бъдещ иск от
„ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу Я.Г.Н.. На първо място спорен бил въпросът
какво е основанието за извършения превод от името на „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ”
ЕООД в полза на Я.Г.Н. - дали в изпълнение на сключен договор за заем или
сумата дадена без основание. Спорен бил въпросът кой към настоящия момент е
титуляр на вземането срещу Я.Г.Н., ако такова изобщо съществувало - дали това е
дружеството или лицето М.Ж.Ж.. Не било без значение и
факта, че И.Д.П., представляваща „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД и М.Ж.Ж. са дъщеря и майка.
Действително
с решение № 196/22.11.2018 г. по к.гр.дело № 3871/2017 г. по описа на ВКС,
договор за цесия от 18.07.2016 г., сключен между „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД и
М.Ж.Ж., за сумата от 7700 лв. бил обявен за нищожен,
поради липса на предмет, но липсвали каквито и да е данни евентуалното вземане
на дружеството срещу Я.Г.Н. да било върнато обратно в неговия патримониум, респективно да върната платената от цесионера цена по договора в размер на 5000 лв.
Счита, че само на горепосоченото основание предявеният
иск се явявал неоснователен и недоказан.
Дружеството
„ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, а така също и над 50 други дружества били
създадени действително и контролирани от бащата на И.Д.П.- Д.И.П., ЕГН **********.
От представените извадки от търговския регистър било видно, че Д.И.П.
притежавал дялове или акции или е представлявал огромен брой дружества, в т.ч.
и „Брос медиа груп” АД, което до 17.12.2013 г. притежавало дялове в „ПИ
АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Именно по нареждане на Д.И.П. неговата дъщеря И.Д.П.,
в качеството си на управител на ищцовото дружество
наредила сумата от 7700 лв. в полза на Я.Г.Н.. Към този момент Я.Г.Н. също е
представлявала дружества, чийто действителен собственик бил Д.И.П. - „Пролетен
лъч” ЕООД, „Дог строй” АД и др. Я.Н. извършвала редица организационни функции в
рамките на този неформален консорциум от
фирми, като в т.ч. била осигурявала и организирала срещи на Д.П. с негови
партньори. В конкретния случай, Я.Н. заплатила в полза на туристическа агенция „Дива холидейз” ООД
сумата от 5000.00 лв. за почивка през лятото на Д.И.П. и негови чуждестранни
партньори. Плащането било извършено на 09.06.2014 г. Преведените средства в
размер на 5000 лв. били лични на Я.Г.Н.. По разпореждане на Д.И.П., И.Д.П.през
притежаваното от нея дружество „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД наредила в полза на
Я.Г.Н. сумата от 7700 лв. Целта на превода бил да се възстановят/върнат
авансово преведените суми на Я.Г.Н., а така също и да бъдат обезпечени и
бъдещите плащания по повод на така организираната почивка. Ето защо в
основанието на превода било записано - „заем”. На 11.08.2014 г. Я.Г.Н.
извършила доплащане в полза на туристическа агенция „Дива холидейз”
за сумата от 5915 лв., която сума била формирана от остатъка от преведените
7770 лв. и отново лични средства на ответницата, които по-късно били
възстановени чрез други източници на Д.И.П..
За
пълнота следвало да се посочи, че през 2013 г. самата управителка на ищцовото дружество била на почивка чрез същата туристическа
агенция, заедно с партньори на баща й, като всички резервации и плащания били
извършвани отново от Я.Г.Н..
Твърди, че за да била налице хипотезата на чл.55, ал.1
от ЗЗД - получаване без основание, било необходимо основанието, което е в
състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия да
липсва изначално. Релевантен бил моментът на получаването - към този момент
между даващия и получаващия не било налице валидно задължение, част от
съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването,
или както било определено в ППВС № 1/
Счита,
че няма как в конкретния случай да се заключи, че е налице хипотеза на чл.55,
ал.1 ЗЗД. На първо място, представляващата ищцовото
дружество сама вписала в основанието на превода - „заем”. Станало ясно, че с
това нареждане от 12.06.2014 г. било погасено извършено плащане в полза на
бащата на И.Д.П.от страна на Я.Г.Н., както и било обезпечено част от
окончателното плащане по повод на ***правените резервации за Д.И.П. и неговите
партньори.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователен предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка
с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
Видно от платежно нареждане от
12.06.2014 г. „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД е превело по банкова сметка на Я.Г.Н.
с IBAN
***, сумата от 7 700 на 12.06.2014г.
Основанието за паричния превод, посочено в платежното нареждане, е „заем по
договор“.
По искане на страните, с доклада по
делото (л. 59 от делото), на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че горепосочената
и претендирана в настоящото производство сума в
размер на 7700 лева е получена от ответницата и че управителят на ищцовото дружество И.Д.П.е дъщеря на М.Ж и Д.И.П..
По делото не е спорно също така, че претендираното в настоящото производство вземане е било
прехвърлено от „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ”ЕООД на М.Ж.Ж.
(майката на И.Д.П.) с договор за цесия от 18.07.2016 г. (непредставен по
делото), в който били записани две основания за възникването му - договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване, който договор за
цесия е бил обявен за нищожен с влязлото в законна сила решение № 196/22.11.2018
г. по гр.д. № 3871/2017г. на ВКС (представено по делото и прието като писмено
доказателство), поради липса на предмет – чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като „вземането,
предмет на договора за цесия, не било индивидуализирано, когато в договора за
цесия са посочени, при условията на евентуалност две основания за възникването
му - договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване”, поради което
ВКС е отменил въззивното решение по в.гр.д. №
68/2017г. на АС – Бургас, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното
решение на ОС – Ямбол (също приставени по делото), с което е уважено възражение
за прихващане с цедираните вземания.
По делото са представени писмени
доказателства за извършени от Я.Н. в полза на „Дива холидейз”
ООД плащания на суми по банков път, с основание „почивка Дюни“, както следва:
-
на 09.06.2014г. е
платена сума от 5000 лева за „капаро за почивка „Дюни“, видно от преводното
нареждане (л.25)
-
на 30.06.2014г е
платена сума от 80 лева – „капаро за 10
нощувки от 20.08., две двойни стаи – Марина Роял Палас/Я.Н.
+ Д.П.“, видно от данъчна фактура 6259/20.06.2014 г. (л. 33)
-
на 30.06.2014г е
платена сума от 7920 лева – „доплащане за 10 нощувки от 20.08., четири двойни
стаи в хотел Марина Роял Палас5*, Дюни/Елтай Арбиев“, видно от данъчна фактура от 6258/30.06.2014г. (л.
34)
-
на 11.08.2019г. е
преведена сумата от 5915 лева, „доплащане Дюни“, видно от вносна бележка (л.
26) и от данъчна фактура 6613/11.08.2014г., в която като основание е посочено –
доплащане на две дойни стаи гледка море за 10 нощувки от 20.08., х-л Марина
Роял Палас 5*, Дюни.
Представени са 6 броя ваучери (л.27-31
от делото), издадени от „Дива холидейз” ООД, за
резервираната и платена почивка от 20.08.2014г. до 30.08.2014г. х-л Марина Роял
Палас 5*, Дюни на името на чуждестранни граждани
(поименно посочени) и на името на Д.П. и Я.Н..
Представени са също така разпечатки от
електронната страница на търговския регистър (л.40-43), от които е видно в кои
дружества са участвали като представляващи, респ. собственици на капитала Я.Г.Н.,
И.Д.П, М.Ж.Ж. и Д.И.П..
По делото са разпитани свидетелите Ж. Г.Н.
(сестра на ответницата) и Д.И.П. (баща на И.Д.П.). Свидетелката Н. разказва, че
ищцовото дружество е част от „Холдинг Тера Груп“АД, чийто собственик бил Д.П., като самата тя
(свидетелката) работила в Холдинга на различни длъжности от 2007 до 2015г.,
като последно била изпълнителен директор на две от дружествата в Холдинга.
Свидетелката разказва още, че Я.Н. била сътрудник на Д.П. – имала задължението
да организира всички бизнес срещи, пътувания, всички мероприятия на Д.П., плащала
текущи разходи *** много от дружествата, например мобилните телефони, ток,
командировки, служебни пари и много други текущи разходи за голяма част от
дружествата, както и личните разходи на Д.П.. Свидетелката казва още, че
средствата били предоставяни на сестра й от различни фирми на холдинга, като
имало момент, в който се ползвала личната банкова сметка на Я., предвид това,
че на част от дружествата били запорирани сметките.
Свидетелката казва, че често когато трябвало бързо да се преведат пари, те се
превеждали от дружествата с незапорирана сметка по
личната сметка на Я. и тя съответно правила превода, където е необходимо. Свидетелката
каза, че знае, че през 2014 г. Иванета Пенева е превела
пари по нареждане на баща си Д.П. от сметката на дружеството „Пи Ар Студио България”
ЕООД на личната сметка на Я., които пари са били използвани за заплащане на
почивки на г-н П., негови служители и чужди бизнес партньори във „Дюни”, като парите били преведени от Я.
на туристическа агенция „Дива холидейз”. Освен този
превод, имало и други преводи. Свидетелката каза още, че на тази конкретна
почивка е била и тя и Я., и г-н П., и чуждестранните му бизнес партньори.
Преводът се бил наложил, защото г-н П. *** и затова устно наредил на „Пи Ар Студио
България” ЕООД да преведе парите „за капаро”, тъй като имало срокове, в които
трябвало да бъде извършено плащането. Свидетелката разказва още, че по принцип
това била организацията на работа и така се процедирало.
Свидетелят П. пък разказва, че Я.Н. много
години била технически сътрудник при него. От началото на 2015 г. не си
говорили с нея, защото тя така решила, каза му казала, че има конфликт с дъщеря му Иванета, но не знаел какъв е конфликта. Задълженията на Я. като
технически сътрудник били да организира връзките му с околния свят и административните
й задължения - да организира негови срещи, командировки, почивки. Казва, че е
бил на почивка с партньори от Казахстан и в България и в чужбина, които Я. е
организирала. Обикновено парите се превеждали по банков път на съответната
институция. Ако срещата, събитието, било с фирмен характер - фирмата си
превеждала съответния разход. Ако било от частен характер, той давал парите на Я..
Свидетелят каза още, че не може да си спомни преди толкова години дали е
почивал някъде чрез туристическа агенция „Дива Холидейз“
и че пред залата научил, че е имало плащане за негови почивки от „Пи Ар Студио България“ЕООД, но за
него това било нелогично. Свидетелят каза още, че ако Я. е плащала негови лични
почивки, парите й ги е давал той. А защо Иванета е
превела на Я. пари по нейна сметка това било тяхна работа и че не можел да каже
дали са съществували някакви отношения между Я. и между Иванета.
Съдът кредитира напълно показанията на
св. Н., преценявайки възможната им заинтересованост по чл. 172 ГПК, защото
същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съответстват
и на дадените от свидетеля Д.П. показания в частта относно изпълняваните от
ответницата задължения като технически сътрудник, като по делото не се събраха
никакви доказателства, които да ги оборят или да поставят под съмнение тяхната
достоверност. Що се отнася до показанията на св. Д.П., то същият по основния спорен
въпрос за почивката през 2014г. заяви, че не си спомня за конкретната почивка,
но подробно разказа, че действително Я. е била лицето, което в този период е
организирало и личните му и фирмените почивки, включително че той й е давал пари да заплаща организирани по
негови нареждания събития. Така че съдът кредитира и неговите показания, като
допринасящи за доизясняване на функциите на ответницата като негов технически
сътрудник и за организацията на работа на дружествата, в които е имал участие.
Като съдът не взема предвид казаното от този свидетел, че за него било
нелогично дъщеря му да плаща за негова почивка, тъй като в тази част
изявлението му няма характер на свидетелско показание, а е негов извод и оценка
на факт. Както бе посочено и по – горе, същият заяви, че не си спомня
конкретната почивка, а „защо Иванета е превела на Я.пари
по нейна сметка това е тяхна работа“.
По делото е приложена и прокурорска
преписка 4083/2016г на РП – Стара Загора, видно от която образуваното досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК, за
това, че на 22.03.2016г. в гр.Стара Загора противозаконно били присвоени чужди
движими вещи- сумата от 118 000 лева, която деецът владеел и била
собственост на „Пролетен лъч” ЕООД, като обсебването било в големи размери, е прекратено
понастоящем с влязло в законна сила определение.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък след
погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на
сумата, респективно за нейното задържане.
По делото не е спорно, че на 12.06.2014г. ищцовото дружество е превело на ответницата сумата от
7 700 лева. От събраните по делото доказателства – преводни нареждания,
фактури, ваучери и свидетелските показания на св. Н., обсъдени подробно при
изложението на фактическата обстановка по делото, обаче се установи, че тази
сума е била предоставена на ответницата, за да възстанови платената от нея сума
от 5000 лева на 09.06.2014 г. – капаро за почивка на Д.П. и негови партньори и за
извършване на доплащане на почивката. Изводът, който се налага е, че постъпилата в банковата
сметка на ответницата сума не е получена от нея без основание, а е послужила за
възстановяване на временно заети от ответницата финансови средства. В подкрепа
на този извод на съда е самият изготвен и представен от ищцовото
дружество писмен документ – платежно нареждане от 12.06.2014г., в което е
посочено основание за превода „договор за заем“. Да, страните не спорят, че ищцовото дружество не е предоставило на ответницата заем,
но от заявените в отговора на исковата молба възражения на ответницата, следва,
че ответницата твърди, че именно с тази й заплатена сума от 7 700 лева са
й възстановени дадените от нея пари за почивка на Д.П., което обяснява
посоченото в платежното нареждане основание.
Така че съдът приема, че в случая не е осъществена
хипотезата на даване на нещо без основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Нещо повече, изобщо се поставя въпроса - може ли
ищецът сам да оборва своето изявление, обективирано в
платежното нареждане от 12.06.2014 г., твърдейки, че независимо, че е посочил
„договор за заем“, е превел сумата без основание. Така ищецът се домогва да
опровергае собственото си изявление в издадения от него частен документ за това.
Когато се опровергава съдържанието на частен документ, лицето не оспорва, че обективираните в документа изявления са били осъществени от
външна страна от него, но се твърди, че същите не отразяват действителната му
воля и намерение, като в този случай е налице забрана за свидетелски показания
съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Всъщност ищецът не е поискал ангажиране на
свидетелски показания за опровергаване на записаното от него основание в
преводното нареждане, които биха били недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Така се стига до положението, че с представеното от самия ищец писмено
доказателство – платежно нареждане с вписано основание, то той оборва
собственото си твърдение в исковата молба за липса на основание, което пък води
до неоснователност на иска му по чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД.
Друг щеше да бъде случая, ако самият ищец не беше
посочил основание за превода на пари, то тогава ответницата трябва да докаже
наличие на основание. Така че неоснователно е възражението на ищеца, че
ответницата не е доказала основание за извършване на банковия превод,
позовавайки се дадени от нея обяснения в приложеното по настоящото дело досъдебно
производство от 31.01.2017г. (л.112). От една страна, протоколът, обективиращ обяснения на една от страните в гражданския
процес, дадени в досъдебното производство, има значението на частен
свидетелстващ документ, който има доказателствена
сила, ако съдържа неизгодни за издателя си факти-например признание, че
деянието е извършено /Решение № 28/28.02.99 г.,
гр.д.№ 3114/97 г., ІV г.о./. Документът има това значение само в частта, която
материализира изявлението на страната /подписаните от нея обяснения/. В
останалата си част, обективираща подписано от органа
на ДП изявление, че обясненията са дадени пред него, той представлява официален
свидетелстващ документ. Обвързващата му доказателствена
сила по чл.179, ал.1 ГПК се отнася само до факта на даване на обясненията със
съдържанието, записано в протокола, но не и до тяхната вярност, т.е. съответствието
на обясненията с действително осъществените факти. За последното документът, в
качеството си на частен, има материална доказателствена
сила, защото обективира изявление за факти, които са
неизгодни за издателя. От друга страна, при внимателния прочит на обективираните от ответницата показания в протокол за
разпит от 18.01.2017г. (л. 108 от ДП) и в протокол за разпит (л. 112 от ДП)
съдът не установи тя да е изнесла твърдените от процесуалния представител на
ищеца неизгодни за нея факти. Напротив, казаното от ответницата в хода на ДП е изцяло в подкрепа на нейната
теза за действителните отношения между страните, включително за намесата на
лични такива, поради което съдът намира, че не следва ги обсъжда и не може да
ги ползва в настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 900
лева за възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПИ АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Андрей Сахаров“
56, представлявано от управителя И.Д.П., против
Я.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 7700 лева, получена
без основание с платежно нареждане от 12.06.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.01.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПИ
АР СТУДИО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Андрей Сахаров“ 56, представлявано от управителяИ.Д.П., да заплати на Я. Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 900 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: