№ 17139
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110133185 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 12.11.2024 г. е обезсилена заповед за изпълнение на
парично задължение от 01.07.2024 г. по гр.д. № 33185 /2024 г. по описа на
СРС. С молба от 04.02.2025 г. от ************ на осн. чл. 248 ГПК е поискано
допълването му в частта за разноските, позовавайки се на това, че присъждане
на разноски е поискано с възражението по чл. 414 ГПК, но съдът не се е
произнесъл по искането за разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ************ излага становище
неоснователност на подадената молба.
Съдът констатира, че разпореждане от 12.11.2024 г. не е връчвано на Ю.
С. чрез адв. Б., като по делото няма сигурни данни за датата на получаване на
разпореждането от същите, ето защо приема, че молбата е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
В т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство,
ОСГТК на ВКС е приело, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при
която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от
тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е. несъобразено с правилата
на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени
разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
В разглеждания случай, действително съдът не се е произнесъл по
искането за разноски, ето защо приема, че е сезиран с искане за допълване в
частта за разноските. Действително с подадените на осн. чл. 414 ГПК
възражения, Ю. С. чрез адв. Б. е отправила искане за присъждане на разноски
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
1
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.
1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. За определяне размера на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да съобрази критериите, изведени в актуалната
практика на съда. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид горепосочените критерии, съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК ********* да заплати на адв. К. И. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 100 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на Ю. Д. С. осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2