Номер 14908.09.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеXIII състав
На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно наказателно дело №
20203530200564 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. К. И. от гр. Търговище, чрез адв. В.Н., против Наказателно
постановление № 20-1292-000667/15.05.2020 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР гр.
Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. В жалбата си Иванов твърди, че не е
извършвал визираното нарушение, поради което счита наказателното постановление
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Алтернативно пледира, че нарушението
представлява маловажен случай и приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и с пълномощник, като поддържат жалбата.
Ответника по жалбата се представлява по делото от гл. ю. к. Л. Ж., която поддържа
тезата за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила наказателното
постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
допустима. По същество жалбата е неоснователна.
На 16.04.2020 г., около 16.00 ч., в гр. Търговище, на ул. „Трети март”,
жалбоподателят Иван Иванов, управлявал лек автомобил м. “Нисан Х Трейл” с рег. №
****** в посока околовръстен път. В същото време на кръстовището от ул. „Трайко
Китанчев”, няколко коли пред жалбоподателя, излязъл автомобил със специален режим на
ЦСМП с включена сигнализация и се насочила в неговата посока по ул. „Трети март”.
Специализирания автомобил спрял пред сградата на „Пътинжинерингстрой“, където във
1
връзка с настъпило пътно – транспортно произшествие вече бил автопатрул в състав
свидетелите Н.Н. и Т.Т. Н.Н.. По професия жалбоподателят е журналист и решил да заснеме
инцидента, затова докато изчаквал автомобилите пред него да заобиколят линейката,
извадил мобилния си телефон и го приготвил за снимки. Когато автомобилите пред него се
изтеглили жалбоподателят направил с мобилния си телефон снимка на специализирания
автомобил и потеглил, като телефона останал в ръката му. Преминавайки покрай мястото на
инцидента, свидетелят Н.Н. забелязал, че водачът държи в ръка мобилния си телефон,
поради което му наредил за спре на безопасно място. При проверката на документите
жалбоподателят представил и журналистическата си карта, но независимо от това на място
свидетелят му съставил АУАН № 211317 за нарушение чл. 104а от ЗДвП – за това, че по
време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелят
по акта, а отказа на жалбоподателя да подпише акта бил удостоверен с подписа на още един
свидетел. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят депозирал писмени
възражения по акта. След извършена допълнителна проверка и приемайки възраженията за
неоснователни, въз основа на съставения АУАН Началник сектор ПП към ОДМВР гр.
Търговище издал атакуваното Наказателно постановление № 20-1292-000667/15.05.2020 г., с
което за цитираното по – горе нарушение на ЗДвП, на жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на
събрания доказателствен материал – материалите по административно наказателната
преписка и показанията на разпитания свидетел. Нещо повече, така установената
фактическа обстановка почти в пълна степен съвпада и с изложените в жалбата
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. В хода на делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което му е наложена санкцията.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, "На водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му".
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят И.И. е управлявал МПС и е
използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на
ръцете ( т.нар. "hands-free" ), което е нарушение на забраната, въведена в чл. 104а от ЗДвП.
Мотивите на законодателя за въвеждането й са, че като борави с телефона чрез държането
му в ръка докато управлява автомобила, водачът не би могъл да реагира адекватно и
своевременно на възникнала по същото време опасност на пътното платно. Принципно
положение е, че воланът (освен когато трябва да се премине на различна предавка) се държи
с две ръце, което изискване е неизпълнимо, след като едната ръка вече е заета. На следващо
2
място, всяко отклоняване на вниманието на водача от следенето на пътната обстановка,
каквото неминуемо ще е налице, когато погледът му е насочен към информацията от
телефона, създава опасност от настъпване на ПТП. Тази опасност е еднакво налична, както
когато се провежда разговор (т.е. се използва основната функция на мобилния телефон), така
и когато се активира някоя от допълнителните функции на апарата – изпращане,
респективно получаване на кратки съобщения (SMS), програма за възпроизвеждане на
музикални файлове, фотоапарат, калкулатор, видеоразговор, интернет приложения и други,
с които са оборудвани повечето модели мобилни телефони. Поради това в чл. 104а от ЗДвП
е използван глаголът "използва", а не "говори по телефон" или "провежда разговор по
телефон", поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът намира за
неоснователни.
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните
изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното
постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от
лице, снабдено със съответната материална компетентност за това.
Размера на наложеното наказание е фиксиран еднозначно в санкционната разпоредба
на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В процесния случай,
като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че
наказващият орган правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което за
осъществяването му не е необходимо наличието на вредни последици, т. е. за
съставомерността му такива не са необходими. Санкционираното нарушение не се отличава
по степен на обществена опасност от обичайната за съответния вид нарушения, а видно от
справката за нарушител жалбоподателят вече е бил санкциониран за също такова нарушение
с фиш за налагане на глоба.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-1292-000667/15.05.2020 г. на
Началник сектор ПП към ОД МВР гр. Търговище, с което на И. К. И. от гр. Търговище, ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на осн. чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
3
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4