Решение по дело №18214/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 6191

гр.Варна, 22.12.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18214 по описа на ВРС за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И.Д.И. и П.Д.Т. срещу М.С.С., М.М.С. и „Иренстройинвест 3” ООД, субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, за прогласява за нищожен договор за покупко-продажба от 17.12.2008 год., оформен в нотариален акт № 108, том Х, рег. № 17469, дело № 1887/2008 год., на нотариус Огнян Шарабански, по силата на който „Иренстойинвест 3” ООД е продало на М.С.С. и М.М.С. апартамент № 4, находящ се в сградата на ул. „Гоце Делчев”, № 14, 14а, на втори етаж, с площ от 46.69 кв.м, състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, два балкона, при граници: ул. „Петър Берон”, калкан, вътрешен двор, стълбище, асансьорна шахта, ведно с прилежащото избено помещение № 4, с площ от 3.40 кв.м., при граници: изба № 3, коридор, помещение за водомер, калкан, както и 4.2631% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8.89 кв.м и от правото на строеж върху дворно място, с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ № Х1-7,7а, кв. 592, по плана на 14 микрорайон гр. Варна, при граници по скица: ул. „****", ул. „****", УПИ № XII - 8,9 и УПИ № Х-6, поради невъзможен предмет, до размера на собствените на ищците права върху дворното място от 134/237.40 ид.ч..

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици с П.Б.П. и А.Б.Н. на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. Гоце Делчев № 14, 14а, с площ 237.40 кв.м, представляващо УПИ № Х1-7,7а, кв. 592, по плана на 14 микрорайон на гр. Варна при квоти: 134 кв.м идеални части общо за И.И. и П.Т. /всеки един от тях притежава по 67кв.м ид.ч/ и 103.40 кв.м идеални части общо за Петър Парушев и Ангелина Николова.

С нотариален акт № 184, т. 7, per. № 13412, дело № 1266/2008 год., ищците учредили право на строеж на ответното дружество „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД, срещу задължението му да извърши цялостно строителство на жилищна сграда със собствени сили и средства в дворно място и да я предаде с разрешение за ползване в срок от 24 месеца от издаването на разрешителното за строеж. С решение на ВРС постановено по гр.д. № 19292/2011 год., потвърдено с решение на ВОС по гр.д. № 473/201З год. е развален поради, неизпълнение, договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, оформен в нотариален акт № 184/2008 год., в частта, с която И.И., П.Т., П.П. и А. Н., учредяват на „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3" ООД право на строеж на следните обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в гр. В., ул.****”. № **, 14а: а именно гараж № 1, гараж № 2, гараж № 3, гараж № 6, склад - шивашко ателие, кабинет № 1, апартамент № 4, апартамент №11, апартамент № 12, апартамент № 13, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 15а и кабинет № 16 в същата жилищна сграда, срещу задължението на „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3" ООД да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства и да предаде същата с подписан акт образец 16 в срок от 24 месеца от датата на издаване на разрешението за строеж при степен на завършеност по БДС. По делото било установено, че неизпълнението на задължението на дружеството поето по горния договор е в размер на 62.2%, като вещото лице установило след оглед на место извършен 06.10.2012 год., че сградата не е изградена в груб строеж. Покривната конструкция и покритието от керемиди не са изпълнени. Изградена е стоманобетонната конструкция на сградата основи, плочи, греди, колони и шайби. Изпълнена е тухлената зидария изцяло до четвърти етаж включително. На пети етаж в апартамент № 14 /към ул. П. Берон/, терасовиден етаж в апартаменти № 15 и № 16 и в подпокривното пространство в апартамент № 15А, частично е изпълнена тухлената зидария. Съгласно удостоверение издадено от Община Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" № ЗАО-15377 от 04.05.2010г. се установява, че към дата 04.05.2010г. протокол за степен на завършеност на сградата строяща се в УПИ № Х1-7,7а, кв. 592, по плана на 14 микрорайон гр. Варна, ул. Гоце Делчев” № 14, 14а не е издаван.

С оглед на изложеното ищците твърдят, че правото на строеж, което „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3" ООД е придобило на основание правна сделка, обективирана в нотариален акт № 184/2008 год. не е трансформирано в право на собственост върху конкретни обекти към 06.10.2012 год. Следователно предмет на атакуваните транслативни сделки е могло да бъде само правото на строеж, но не и правото на собственост, тъй като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ едва след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Въпреки, че сградата не е била завършена в груб строеж, ответникът е прехвърлил с договора за покупко – продажба, не правото на строеж, а твърдяни, като изграден апартамент № 4, ведно с ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. След като сградата не е била завършена в груб строеж към датата на договора за покупко – продажба, то същият има невъзможен предмет и на това основание се явяват нищожни. След като договорите са нищожни, то ищците се явяват собственици по приращение на построеното върху имота, до размера на притежаваните от тях ид. части. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да прогласи договора за покупко-продажба за нищожен, като сключен при невъзможен предмет. 

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците М.С.С. и М.М.С., чрез процесуалния си представител, депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Твърди се, че съобразно предвидения по проект покрив е плосък, а не друга покривна част, като само в една част на сградата, в хода на строителството била извършена частична промяна, за което са извършени съответните екзикутиви, а строежът е бил изграден съобразно последните екзикутиви. В Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 15.11.2008 год., подписан от ищците чрез техния представител и пълномощник изрично е отбелязано, че сградата е изпълнена в груб строеж до плоча „3” /последна/. Твърди се, че при сключване на процесната сделка на 17.12.2008 год. са представени удостоверение за степен на завършеност № ЗАО 46876/07.11.2008 год., удостоверяващо, че към 06.11.2008 год. сградата е завършена в груб строеж, за което е съставен и Констативен протокол от същата дата. С оглед горното, твърдят че към датата на сключване на договора за покупко-продажба притежаваното от продавача право на строеж върху сградата е било вече трансформирано в право на собственост върху отредените за него обекти. Отделно от това се твърди между ответниците и „Иренстройинвест 3” ООД да е бил сключен предварителен договор, съгласно който продавачът се е съгласил да построи и предаде на купувача апартамент № 4 срещу определена цена, като с окончателния нотариален акт е прехвърлена собствеността върху процесния апартамент.

По делото поради настъпила смърт на ответника М.С.С., поч. на ****** год., като ответници по реда на чл. 227 ГПК са конституирани лицата С.М.С. и Д.М.Т..

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Иренстройинвест 3” ООД не е депозирал отговор на исковата молба. Такъв страната представя по повод депозираната от ищците уточняваща молба от 18.03.2014 год. В същия се застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че към края на 2008 год. обектът е приключен в груб вид, за което са създадени и изискуемите по закон документи - акт образец 14 станало на 23.10.2008 год. Това се потвърждава и от удостоверение изх. № ЗАО46876 от 07.11.2008 год. на Община Варна, като приемането на конструкцията на сградата е извършено от комисия с констативен протокол от 06.11.2008 год. Твърди се, че завършените жилищни обекти в сградата с административен адрес ул. ”*****” № **, в това число и процесния апартамент № 4, са били декларирани като завършени и за тях е бил заплатен дължимият данък сгради.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения на л. 7-8 от делото нотариален акт № 102, том ІІІ, дело № 991/1952 год., че с договор за продажба от 20.11.1952 год. Д. И.Д. е придобил правото на собственост върху 135 ид.ч. от дворно място с площ от 237.40 кв.м., находящо се в гр. С., ул. „***”, № **, представляващо парцел VІІ, кв. 532 по плана на гр. Сталин, ведно с изградената в същото къща.

С договор за замяна от 10.09.1992 год., оформен в нотариален акт № 161, том ХХІ, дело № 6537/1992 год., Д.И.Д. и З. А.Д. са прехвърлили на ищцата П.Д.Т. ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. В. ул. „****”, № ***, заедно с 67 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградената сградата, цялото с площ от 237.40 кв.м. /л. 9/.

С договор за дарение от 11.07.1985 год., оформен в нотариален акт № 164, том VІІ, дело № 2500/1985 год., Д.И.Д. и З. А.Д. са дарили на ищеца ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. В. ул. „****”, № **, заедно с 67 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградената сградата, цялото с площ от 237.40 кв.м. /л. 10/.

Видно е от представените преписи от решение № 267/18.01.2013 год. по гр.д. № 19292/2011 год. на РС Варна, решение № 606/24.06.2013 год. по в.гр.д. № 473/2013 год. на ВОС и определение № 192/04.02.2014 год. по гр.д. № 6344/2013 год. на ВКС, че с влязъл в законна сила съдебен акт е развален, поради неизпълнение, сключения между собствениците на гореописаното дворното място, част от които са ищците, Договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в нотариален акт № 184, том 7, рег. № 13412, дело № 1266/2008г. на нотариус при ВРС О.Шарабански, с който собствениците са учредили в полза на ответното дружество „И.с.3” ООД право на строеж на следните обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в гр. В., ул. ”***”, № **, 14а: гараж № 1, гараж № 2, гараж № 3, гараж № 6, склад – шивашко ателие, кабинет № 1, апартамент № 4, апартамент № 11, апартамент № 12, апартамент № 13, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 15а и кабинет № 16 в същата жилищна сграда, срещу задължението на дружеството да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства и да предаде същата с подписан акт образец 16 в срок от 24 месеца от датата на издаване на разрешението за строеж при степен на завършеност по БДС /л. 10-120/.

Видно от приложения на л. 6 от делото нотариален акт № 108, том Х, рег. 17469, дело № 1887/2008 год., че с договор за продажба от 17.12.2008 год. „И.с.3” ООД е продало на М.С.С. и М.М.С. следния недвижим имот в сграда в груб строеж, а именно: апартамент № 4, находящ се в гр. В., ул. „****”, № **, **, находящ на втори етаж, с площ от 46.69 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от 3.40 кв.м., както и 4.2631% ид.ч. от общите частни на сградата и от правото на строеж върху дворното място, с площ по скица 237.40 кв.м., представляващ УПИ ХІ-7,7а, кв. 592 по плана на 14 м.р. на гр. Варна.

Представен по делото е и акт за приемане на конструкцията по приложение № 14 към чл.7, ал.3, т.14 от 14.05.2000 год., на строеж „Жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХІ-7, 7а, кв. 592 по плана на 14 м.р., гр. В., ул. ****”, № **, **а, изготвен от инж. Г. Р. като проектант – консултант, представител на строителя „Черноморски строителен холдинг“ ЕООД – В. Д. и инж. Л.Н. като технически правоспособно физическо лице по част „Конструктивна“ към лицето, упражняващо строителен надзор. Със същия след преглед на изпълнението на конструкцията на строежа и всички документи по изпълнението, е дадено заключение, че изпълнената носеща конструкция на строежа, етапа или части от него, е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

Ищците и ответниците Стоянови са представили и копия от акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, като представения такъв от ищците е с дата 15.10.2008 год. /л. 207/, а този от ответниците – с дата 15.11.2008 год. /л. 85/, като и в двата акта е посочено че същите са съставени с оглед финансова необезпеченост на обекта и прекратяване на договора за строителен надзор /станало на 15.10.2008 год. – удостоверение л. 208 от делото/, като при съставянето им е установено, че са изпълнени строителни и монтажни работи по одобрен проект, сградата е изпълнена в груб строеж до плоча „З“ /последна/, на кота + 19.25. Актовете са подписани от строителя „Черноморски строителен холдинг“ ЕООД, проектантите по част „Архитектурна“, „Коструктивна“, „ВиК“ и възложителите, включително и ищците И.Д.И. и П.Д.Т., като в представеното копие от ответниците е посочено последните да са се представлявали от пълномощника си „Иренстройинвест“ ЕООД.  

Представено от ищците по делото е писмо изх. № ЗАО-15377/04.05.2010 год. от гл. архитект на Община Варна – арх. П.Й. в което е посочено, че протокол за степен на завършеност на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІ-7,7а, кв. 592 по плана на 14 м.л /ул. „***”, № **/ не е издаван от Община Варна /л. 12/.

От своя страна ответниците представят удостоверение, издадено от дирекция „АГУП” при Община Варна по повод молба вх. № ЗАО-46876/27.10.2008 год. /л. 81/, в което е удостоверено, че жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІ-7,7а, кв. 592, по плана на 14 м.р., ул. „**”, № **,, гр. В., е изградена в груб строеж, съгласно констативен протокол от 06.11.2008 год. на служители от Дирекция „АГУП” при Община Варна, съставен във връзка с чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Заверено копие от констативния протокол от 06.11.2008 год. е приложен на л. 82 от делото, видно от който, комисия от служители на Дирекция „АГУП” при Община Варна, в състав арх. П. Й., Г. Г. и Г.Ж., след извършен оглед на място на горната жилищна сграда са установили, че същата към датата на огледа е завършена в груб строеж.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. В същото вещото лице сочи, че за сградата е предвиден смесен покрив – частично скатен, частично плосък, като впоследствие с екзекутив, част от скантия покрив е заменен с плосък. Съгласно одобрения архитектурен проект, фасадата по ул. „Петър Берон“, терасовидно отстъпва на коти /конструктивни/: 13.65 – плоча „Е“, 16.45 – плоча „Ж“ и 18.70 – плоча „З“. По-голямата част от предвиждането е за плоски покриви и за малка част – скосени; предвижданията и за двата вида са със стоманенобетонова плоча. При оглед на място вещото лице сочи да е установило отклонения от одобрения инвестиционен проект, като въпреки промените вещото лице сочи кота корниз да е спазена. При огледа на място са констатирани неизпълнени наклонени части на калканните стени по ул. „Петър Берон“ и ул. „Гоце Делчев“, които не покриват жилищни или балконски площи, не са част от конструкцията, а представляват архитектурен елемент. Вещото лице заключава, че сградата е изпълнена в груб строеж.

За доказване на въведените от всяка от страните твърдения относно степента на завършеност на сградата, освен коментираните по-горе писмени доказателства, ангажирани по делото са и гласни такива чрез разпита на свидетелите И.Т. Г. и Е. С. М., водени от ищцовата страна и М.В.Т. /внучка на М. и М. С..

Свидетелят И.Т.Г. излага да знае, че ищецът И.И. ***, който е бил съборен и на негово място е започнало строителство на жилищна сграда. Последната сочи да е посещавал през м. март 2009 год., заедно с ищеца, към който момент сградата била на тухли и бетон, а на последния етаж имало трасирани стени с тухли на един ред, които не били изградени, стълбището било открито и нямало покрив. Последният излага да знае, че по проект е следвало да бъде скатен, с наклонени хоризонтални плочи, който покрив и към момента не е изпълнен.

Свидетелят Е.С.М. излага, че е посещавал процесната сграда в края на 2008 год. заедно с ищеца И.. Обиколила цялата сграда, която била изпълнена до пети етаж. И. го завел да му покаже „мезонета на строителката”, но такъв на практика е нямало изграден – имало само плоча и стълбище. Излага, че не е виждал чертежите на сградата и как тя трябва да изглежда в окончателен вид.

В показанията си свидетелката М. В.Т. излага, че нейните баба и дядо са закупили апартамент в процесната сграда, като по спомен излага това да е станало през 2007 год. Посещавала е не веднъж обекта със своите баба и дяда, а така също и с родителите си. Строителството е спряно преди повече от пет години, като сградата има покрив – плоча, без керемиди. Излага, че когато е спрян строежа всички собственици на апартаменти са се събрали и са обсъждали възможността да завършат сградата със свои средства, но до такова решение не се е стигнало, тъй като ищецът е искал останалите собственици да дадат припадащите се на И. средства за довършване на сградата.

 

Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема следното:

По наведените възражения за недопустимост на производството, поддържани и в хода по същество, а именно, че за ищците не е налице интерес от водене на иск за частично прогласяване на нищожността на атакуваната сделка, съдът се е произнесъл с определение № 6344/28.04.2014 год. Със същото съдът е приел, че за ищците е налице правен интерес да водят иск за нищожност само до размера на своите права на собственост, но не и по отношение на идеалните части на останалите съсобственици, тъй като в тази част атакуваният договор не засяга техни материални права /в този смисъл решение № 299 от 9.01.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1331/2010 год., II г. о., ГК, докладчик съдията З.П., решение № 397 от 03.10.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1604/2011 год., ІV г.о., докладчик съдията Боян Цонев, решение № 314 от 16.04.2009 год. на ВКС по гр.д. № 6430/2007 год., III г.о., докладчик съдията К. Ю., решение № 155 от 19.03.2010 год. на ВКС по гр.д. № 4829/2008 год., III г.о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/.

Съгласно нормата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В настоящия случай ищците твърдят сключения между ответниците договор да е нищожен, тъй като към датата на процесната сделка апартаментът не е съществувал като самостоятелен обект, доколкото сградата не е била завършена в груб строеж. По въпроса нищожни ли са договорите поради невъзможен предмет ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания, съществува задължителна, но противоречива практика. До разрешаване на противоречивото тълкуване, дадено от касационната инстанция с постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 3/2014 год. на ОСГК на ВКС, съдът не се намира обвързан по задължителен начин от нея. В конкретния случай съдът споделя мотивите, залегнали в решение № 93/06.04.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1548/2010 г., ІV г.о., решение № 64/8.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 820/2011 г., ІІІ г.о., с които е прието, че невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини, както и че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва /не съществува/, тъй като договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните /напр. отделен обект в сграда, която ще бъде построена или земеделска земя, която се очаква да бъде възстановена/, а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне, а в противен случай – ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните и едва ако в последствие предметът на договора стане невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина, за която длъжникът отговаря.

В случая предмет на атакувания договор е жилище, находящо се в строяща се жилищна сграда, като същото е подробно индивидуализирано и съществуващо. Дори да се приеме тезата на ищците, че жилищната сграда не е завършена в груб строеж, то както бе посочено по-горе това обстоятелство не води до нищожност на договора, с който е извършено разпореждане със самостоятелно обособен обект в процесната сграда, тъй като по същество с процесния договор ще урежда право на собственост върху бъдеща вещ. Ето защо и съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен.

Дори обаче горното да не бъде споделено, крайният извод на съда не би се променил, ако и да се възприемат мотивите на касационната инстанция, залегнали в решение № 158 от 8.04.2010 год. по гр.дело № 4017/2008 год., ІІ г.о., решение № 325 от 27.09.2012 год. по гр.дело № 1718/2009 год., І г.о., решение № 384 от 2.11.2011 год. по гр.дело № 1450/2010 год., І г.о., че по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед на тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.

Законнова дифиниция на понятието „груб строеж” се съдържа в т. 46 от ДР на ЗУТ и съгласно същата това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Установяването завършеността на сградата в „груб строеж” по смисъла на закона - чл. 181, ал. 2 ЗУТ, се извършва по установения в цитираната правна норма ред – с акт на общинската администрация, осъщесвяваща надзорни строителни функции. Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност на сградата е меродавният момент, който ще даде отговор на въпроса доколко правото на строеж се е реализирало в обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка /в този смисъл решение № 46 от 12.03.2010 год. на ВКС по гр.д. № 725/2009 год., ІІ г.о., докладчик съдията Елса Ташева/. В настоящия случай по делото е представен констативен протокол от 06.11.2008 год. на Дирекция ”Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” установяващ завършеността на сградата в груб строеж, станало преди датата на сключване на процесната сделка. Самият протокол, като издаден от длъжностни лице, в кръга на своята компетентност, е официален удостоверителен документ, като при оспорване на верността му в тежест на оспорващата страна е да установи несъответствието на удостовереното в него обстоятелства и в частност, че към датата на издаването му сградата не е била завършена в груб вид. Подобен извод обаче не може да бъде направен от ангажираните от ищците доказателства, доколкото събраните гласни такива са в пряко противоречие с останалия доказателствен материал и в частност със заключението на вещото лице, акта за приемане на конструкция и акта за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Анализът на последните писмени доказателства и заключението на вещото лице налага категоричния извод, че към момента на сключване на процесния договор е била налична изградена в груб строеж сграда. Наличието на  констативен протокол от 29.09.2014 год. изготвен от работна група при район ”Одесос”, Община Варна, не разколебава горния извод на съда, тъй като същият няма характер на официален свидетелстващ документ, а такъв касаещ отпочването на административна процедура по проверка на законосъобразността на строителството. Следователно към датата на сключване на договора за продажба е бил налице обособен самостоятелен жилищен обект в изградената в груб строеж сграда, поради което и прехвърлянето на правото на собственост върху същия е било възможно.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковете за прогласяване на нищожността, поради невъзможен предмет, на договора от 17.12.2008 год. за покупко-продажба на апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул. ”Гоце Делчев” № 14, 14а, на втори етаж, оформен в нотариален акт № 108, том Х, рег. № 17469, дело № 1887/2008 год., на нотариус Огнян Шарабански, до размера от по 67/237.40 ид.ч. за всеки от ищците, или общо 134/237.40 ид.ч. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответниците М.С. и наследниците на М.С. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, възлизащи общо в размер на 1716 лева.

В полза на ответното дружество не се следват разноски доколкото разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА има предвид само физически лица и не намира приложени по отношение на търговските дружества, които няма как да бъдат квалифицирани като материално затруднено лице. 

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Д.И., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН **********,***, 14а, против М.М.С., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,*** и Д.М.Т., ЕГН **********,***, заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса М.С.С., поч. на 08.11.2014 год., и „И.с.3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „****” **, за прогласяване на нищожността, поради невъзможен предмет, до размера от по 67/237.40 ид.ч. за всеки от ищците, или общо 134/237.40 ид.ч., на договор за покупко-продажба от 17.12.2008 год., оформен в нотариален акт № 108, том Х, рег. № 17469, дело № 1887/2008 год., на нотариус Огнян Шарабански, по силата на който „Ирен стойинвест 3” ООД е продало на М.С.С. и М.М.С. апартамент № *, находящ се в сградата на ул. „***”, № **, на втори етаж, с площ от 46.69 кв.м, състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, два балкона, при граници: ул. „Петър Берон”, калкан, вътрешен двор, стълбище, асансьорна шахта, ведно с прилежащото избено помещение № 4, с площ от 3.40 кв.м., при граници: изба № 3, коридор, помещение за водомер, калкан, както и 4.2631% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8.89 кв.м и от правото на строеж върху дворно място, с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ № Х1-7,7а, кв. 592, по плана на 14 микрорайон гр. В., при граници по скица: ул. „***", ул. „***", УПИ № XII - 8,9 и УПИ № Х-6, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН **********,***, 14а, да заплатят на М.М.С., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,*** и Д.М.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1716.00 лева /хиляда седемстотин и шестнадесет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: