Р
Е Ш Е Н И Е
Номер VІ –126 Година
2016, 17.02
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Яна АТАНАСОВА
Секретар Т.М.
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1267
по описа за 2015 година
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е за втори път висящо пред БОС след отменително
решение на ВКС.
Образувано е по въззивната жалба на И.Г.П. *** против
решение № 424 от 15.03.2013 г. по гр.д.6154/2012 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против С.Ц.Ц. иск по чл.59, ал.9 от СК, за изменение на
постановения с влязло в законна сила решение по гр.д.2190/2011 г. на РС Бургас
режим на упражняване на родителските права по отношение на детето им А.И.П.,
родена на *** г., и предоставянето им на бащата, и с което решение въззивникът
е осъден да заплати на въззиваемата Ц. 300 лв - разноски по делото.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно –
противоречи на материалния закон и на процесуалните правила, и е необосновано.
Твърди се, че съдът е постановил решението си без да събере необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обстановка. На второ място се твърди,
че искът е отхвърлен с мотива, че не са налице нови обстоятелства, които да
обосновават допускането на промяна на предоставянето на родителските права,
като са пренебрегнати събраните по делото гласни доказателства и социални
доклади, от които се установява, че майката не детето не притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответник по иска – С.Ц.Ц., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че
обжалваното решение на БРС е правилно и обосновано. Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано твърдението на
ищеца за наличие на синдром на родителско отчуждение у детето, предизвикан
умишлено от майката, както и твърденията за настъпили съществени изменения в
обстоятелствата, при които са предоставени родителските права на майката, които
изменения да налагат промяна. Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С Решение №232 от 15.07.2015г. по гр.д.№6692/2015 по
описа на ВКС е отменено въззивно решение №ІІ-81/10.07.2014. по гр.д.№96282013
по описа и делото е върнато за ново разглеждане.С посоченото решение са дадени
указания, които са задължителни и съгласно които следва да бъдат събрани
доказателства за постоянния социалноосигурен доход на родителите.
При новото разглеждане жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв.Гонкова поддържа въззивната жалба.Ангажира
доказателства във връзка с дадените указания.Представя писмена защита в
указания срок.
При повторното разглеждане въззиваемата не се явява, редовно и своевременно уведомена.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка
на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства, относимото право и
задължителните указания на ВКС, намира за установено следното:
Искът на въззивника И.П. против С.Ц.Ц. за изменение на постановения с влязло в законна сила
решение по гр.д. №2190/2011 г. по описа на БРС режим на упражняване на
родителските права по отношение на малолетното им дете А.И.П., и за
предоставянето им на бащата, е предявен първоначално като насрещен иск по
гр.д.3634/2012 г. на БРС, по което дело ищецът П. е ответник по иска на майката
С.Ц. за лишаването му от родителски права. Насрещният иск по чл.59, ал.9 от СК
е отделен в отделно производство – това по гр.д.6154/2012 г. на БРС,
приключило с обжалваното решение, с което съдът, като е приел, че не е налице
изменение в обстоятелствата, при които е определен режимът на упражняване на
родителските права по отношение на детето на страните, е отхвърлил иска на бащата.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението, съдът намира следното:
Ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в сила Решение № 996 от 13.06.2011 г. по гр.д.2190/2011 г.
по описа на БРС. Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните
споразумение, като родителските права по отношение на детето на страните от
брака – А., родена на *** г., е предоставено на майката, определен е режим на
лични отношения на детето в неговия баща, и е определена месечна издръжка,
дължима от бащата.
В периода след прекратяването на брака на страните,
между тях е настъпило значително влошаване на отношенията, в резултат на което
са образувани множество дела - гр.д.8791/2011 г. на БРС, съотв.в.гр.д.677/2012
г. на БОС, по ЗЗДН, образувано по молба на ответницата Ц.; гр.д.3634/2012 г. на
БРС по иск на майката за лишаване на бащата от родителски права – чл.132, ал.1,
т.1, вр.чл.131 от СК; гр.д.781/2012 г. на ПРС, съотв. в.гр.д.974/2013 г. на
БОС, по иск по чл.127а от СК на майката против бащата; гр.д.133/2013 г. по
описа на ПРС за увеличение на издръжката за детето А.; гр.д.1701/2013 г. по
описа на БРС, съотв. в.гр.д.43/2014 г. на БОС, за изменение на постановения
режим на лични отношения; ДП № 141/2012 г. по описа на СГП за извършено
престъпление по чл.149, ал.4, т.5, вр.чл.149, ал.1 от НК, постановлението за
прекратяване на което е потвърдено с определение по ч.н.д.№ 933/2013 г. на БОС
и по в.н.ч.д.№ 10/2013 г. на БАС; ДП № 3436/2013 г. на БРП за престъпление по
чл.182, ал.2 от НК; преписка вх.№ 1976/2012 г. на БОП образувана по жалба на И.П.
против С.Ц. за осъществен състав на престъпление по чл.145, ал.2 от НК.
Образуваното ДП № 141/2012 г. по описа на СГП против
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.149, ал.4, т.5,
вр.чл.149, ал.1 от НК – посегателство против половата неприкосновеност на
личността на детето А., е прекратено с постановление на СГП от 30.05.2013 г.
поради липса на престъпление, като постановлението е потвърдено с определение
по ч.н.д.№ 933/2013 г. на БОС и по в.н.ч.д.№ 10/2013 г. на БАС.
В резултат на влошените отношения между родителите, на
отказа на майката да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения
между детето и неговия баща, установени от доказателствата по делото /Протоколи
от 13.06.2013 г., 18.06.2013 г., 20.06.2013 г., 24.06.2013 г., 28.06.2013 г.,
24.07.2013 г., 14.08.2013 г., 21.08.2013 г., 28.08.2013 г., 04.09.2013 г.,
11.09.2013 г., 18.09.2013 г., 25.09.2013 г., 02.10.2013 г., 09.10.2013 г.,
16.10.2013 г. на ОДЗ при ДСП Бургас за непровеждане на среща на бащата с детето
А. съобразно постановения режим на лични отношения между двамата; Протоколи от
26.11.2013 г. и 16.12.2013 г. за проведени срещи между социални работници от
ОЗД при ДСП гр.Варна и въззиваемата С.Ц.;***/, както и на постановената от БОС
съдебна заповед за защита от домашно насилие, издадена на основание решение № II-59 от
14.05.2012 г. по гр.д.677/2012 г. на БОС, срещите между детето и въззивника са
преустановени от 15.10.2011 г. и до датата на последното открито съдебно
заседание по делото, не са провеждани такива.
С решение № 1921 от 14.11.2013 г. по гр.д.1701/2013 г.
по описа на БРС, потвърдено с решение от в.гр.д.43/2014 г. на БОС, е изменен
постановеният с бракоразводното решение режим на лични отношения, като е
постановено в продължение на два месеца срещите между бащата и детето да се
осъществяват всяка седмица в петък за по 2 часа в Центъра за обществена
подкрепа гр.Бургас, в присъствието на социален работник и/или служител на ЦОП
при ДСП Бургас; в следващите 2 месеца, срещите между бащата и детето да се
осъществяват 2 пъти месечно в събота от 10 до 17 часа в присъствието на бабата
и/или дядото по бащина линия; в следващите 3 месеца срещите между бащата и
детето да се осъществяват отново 2 пъти месечно в събота от 10 до 17 часа, като
не е постановено това да става в присъствието на трето лице. След изтичане на посочените
срокове е постановен обичайният режим от 2 срещи месечно с преспиване в дома на
бащата, както и 1 месец през лятото.
Така постановеният от съда режим на лични отношения на
въззивника с детето, е осъществен 7 пъти през 2013г.-13.06.2013г., 24.06.2013г.-в
присъствието на майката и на 24.07.2013г., 28.08.2013г.,
11.09.2013г.,02.20.2013г. и 16.10.2013г.-в присъствието на близки на
майката.Поради промяна на настоящия адрес на майката и детето-от гр.Бургас в
гр.Варна, преписката е изпратена по териоториална компетентност на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна с
писмо изх.№ЗД-242/28.10.2013г. /удостоверение изх.№ЗД-11/197 от 24.02014г. На
ДСП Бургас.
След
прекратяването на брака на страните, въззиваемата е променила своето и на
детето местоживеене ***, в хода на първото
разглеждане – от гр.Поморие в гр.Варна, а в хода на настоящето производство-от
гр.Варна в гр.София. От представените по делото социални доклади от ДСП Бургас,
ДСП Поморие, ДСП Варна и ДСП Лозенец се установява, че във всеки един от
изброените градове, на детето са били осигурявани добри условия на живот –
самостоятелна стая, посещение първоначално на детска градина, в гр.Варна – на
предучилищна група при СОУ „Д.Дебелянов“, първи клас в същото училище и в
гр.София-втори клас в 126 ОУ „П.Ю.Т.“.
Понастоящем
детето е записано във втори клас на ОУ в 126 ОУ „П.Ю.Т.“ в гр.София.
Понастоящем е висящо производство пред Окръжен съд
Варна по обжалване на Решение по гр.д.№2701/2015 по описа на Районен съд
Варна.Последното е образувано по молба на Директора на ДСП Варна по чл.28 от ЗЗД с искане за настаняване на детето А. в семейството на Русанка Петрова
Панайотова и Георги Иванов П. за срок от една година и шест месец.С обжалваното
решение Районен съд Варна е постановил мерки за закрила на детето А. като го е
настанил в дома на неговите баба и дядо по бащина линия да срок от една година
и шест месеца и е определил режим на лични отношения на детето с неговите
родители, съответно заплащането на издръжка.
От всички
представени по делото доказателства – гласни, социални доклади, се установява,
че след прекратяването на брака на родителите, поведението на детето драстично
се е променило. А. е станала напрегната, тревожна, агресивна към децата от
детската градина /ЦДГ „Слънце“ гр.Бургас/, започнала е да споделя с децата за
действия от страна на баща й, граничещи с блудство. По оплакване от майката до
учителите в детската градина, Директорът на детското заведение е подала сигнал
до ДСП Бургас, която е постановила насочване на детето към ползване на
дългосрочна социална услуга „Психологическо консултиране и подкрепа“ към ЦОП
гр.Бургас. Установява се от приложените по делото множество протоколи на ДСП
Бургас, че въззиваемата е отказала предоставената на детето социална услуга,
като сама е потърсила помощта на детски психолози във всеки от четирите града,
в които е живяла с детето след развода.В тази връзка са представени множество
мнения и експертизи, възложени от въззиваемата или нейни процесуални
представители по повод изброените по-горе производства, но същите не могат да
кредитирани от настоящия съд, тъй като не представляват доказателства, събрани
по предвидения от закона ред.
При новото разглеждане на делото е представено Направление
за ползване на социални услуги №ЗД-ЗД/108/02.10.2015г., издадено в хода на
производството, съгласно което на въззиваемата е предоставена дългосрочна
услуга-6-месечен период и е насочена към Фондация „Психологична подкрепа“
гр.София за предоставяне на социална
услуга „семейно консултиране на майката“.В тази връзка е и представения приет
по делото междинен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга
„оценка на родителския капацитет“ изх.№52/27.10.2015г. на Фондация „Психологична
подкрепа“, изготвен от Галина Кубратова, медицински психолог и психотерапевт.
По делото е представен Социален доклад изх.№ЗД11-74 от
27.10.2015г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Лозенец.
При предходното разглеждане на делото е била допусната
съдебна експертиза, която обаче е била заличена както предвид създаденото от
въззиваемата препятствие за изготвяне на заключението-многократни и категорични
откази да осигури детето за събеседване с назначените то съда вещи лица-детски
психиатри и психолози, така и поради неподдържане на искането от
въззивника.Създадените от страната пречки за това са основание по чл.161 от ГПК
съдът да прием за доказано, че детето е развило отчуждение спрямо бащата.Но този извод на съда се формира, независимо от
процесуалната възможност по чл.161 от ГПК, и от събраните по делото
доказателства, говорещи за това, че детето има „силно негативно отношение към
бащата и бабата по бащина линия“, изразява нежелание за среща със своя баща
/социален доклад на ДСП Варна, л.384 от гр.д.962/2013 г. на БОС/; нарича баща
си само по име – „И.“, затруднява се да определи родствената си връзка с него,
нарича го „лош“, но не може да се мотивира за това /социални доклади на ДСП
Бургас от 06.06.2012 г. и от 21.06.2012 г./; твърди, че въззивникът не й е баща
/социален доклад на ДСП Варна, л.384 от гр.д.962/2013 г. на БОС/; споделя, че
„мрази мъжете“ /св.Г./.Според социалния доклад на ДСП Варна, л.385 от
гр.д.962/2013 г. на БОС, самото дете е споделило, че майка му му е казала, че
въззивникът не му е баща.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните изводи:
Важна
предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК е изменение на
обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето, т. е. наличие
на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки.
Съгласно
дадените разяснения в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС избирането на мерките по чл. 59 от СК цели правилното развитие на
децата. Дадено е и разяснение, че под "изменение на обстоятелствата"
се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
Съдът приема, че от момента на постановяване на
съдебното решение, с което е прекратен бракът между страните, съответно родителските
права по отношение на детето на страните е било предоставено на майката, са
настъпили промени в условията, при които е отглеждано и възпитавано детето А.,
довели в изпадането му в състояние на нервност, тревожност, агресивност към
околните, вкл. към майката, като в нейно присъствие е неспокойно, нервно,
противопоставя се, не спазва граници и правила, като дори се наблюдава
регрес в развитието му, като се връща
към поведение от ранна детска възраст / към момента е на 8 години /социален
доклад на ДСП Варна, л.385 от гр.д.962/2013 г. на БОС и социален доклад от ДСП
Лозенец лист 130 от в.гр.д.№1267/2015 на БОС/, както и у детето е развит
синдром на отчуждаване спрямо бащата.Голямата
враждебност между родителите, вербална и психологическа агресия и тактика на
саботажи и обезценяване, са поставили детето в дисфункционална среда, като са
го направили свидетел на различни видове насилие и манипулации в отношенията.От
представените многобройни доказателства, вкл. протоколите за осъществени срещи
между бащата и детето в режима на лични отношения, се установява, че детето
постоянно е въвличано в тежките конфликти между родителите, което от своя
страна го поставя в хронична криза на лоялност като детето е формирало
изключително негативно отношение към бащата под влиянието на майката и баба по
майчина линия-пред социалния работник Н.Вълкова заявява, че е „само на мама“,
„мама каза да не вземам нищо“, също така казва, „че не иска да идва на срещи,
защото така каза мама“.Както е посочено в социалния доклад от ДСП Лозенец
действително между майката и детето има установено емоционална връзка, която
обаче е характерна за несигурен тип привързаност.Нещо повече, самата въззиваема
Ц. не успява да обясни на социалния работник по какъв начин формира правилата и
границите при дъщеря си, както и какви
методи на възпитание използва /л.138 от
делото/ .
В проведените седем срещи между бащата и детето в
периода 24.06.2013 г. до 16.10.2013г. в присъствието на социален работник и
майката-при първите две и близък на майката при следващите пет прави
впечатление, че в присъствието на майката детето не желае да контактува с баща
си, докато при следващите срещи, когато майката я няма, детето постепенно проявява
интерес и осъществява, макар и плах контакт с баща си.
Под предлог, че защитава детето от действията на
бащата въззиваемата често сменя местоживеенето си-в хода на производството
детето живее последователно живее в четири различни градове, демонстрирайки
категорично нежелание и да се подчини на правила и институции.Обитава жилища
под наем като прави впечатление, че макар всички да са добре поддържани и
луксозно обзаведени, в нито едно от тях, а също така и в собствените на
въззиваемата жилища в гр.Бургас, всички посетени от социални работници-няма
обособен кът за детето.На детето се налага периодически да сменя обкръжението
си, обстановката в който живее, да сменя учебните заведения, което допълнително
създава несигурност и емоционална нестабилност у него.При проведен разговор
между социалния работник и педагогически съветник в настоящото училище на
детето, последният е споделил, че често детето не желае да работи в час,
проявява несъответстваща на провокацията агресия към съучениците си.Като
обобщение е посочено, че А. е „трудно дете“, своенравна, не се вписва в класа и
съществува риск да бъде отхвърлена в бъдеще от него.
Съдът приема, че тази усложнена обстановка е резултата
от действията на въззиваемата, с които способства за отчуждаването на детето от
бащата са, което е противоправно и не е в интерес и на детето.
В противовес на това бащата демонстрира значително
по-уравновесено поведение, макар и да се
е стигнало до ексцес в присъствие на детето, довело до образуване на гр.д.8791/2011
г. на БРС по ЗЗДН и постановяване на мярка по него.Видно от посочените по-горе
протоколи, в отсъствие на майката, макар и плахо детето осъществява контакт с
баща си и в негово присъствие се държи нормално и спокойно.По такъв начин
разказва за баща си и пред социалния работник в ДСП Лозенец, но пак в
отсъствието на майка си.
Категорично се установява, че след развода двамата
родители са в изключително обтегнати отношения, не умеят да общуват помежду си,
както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение
към другия родител в присъствието на детето, което се отразява негативно върху
неговото развитие.Родителите са пренесли дълбокия конфликт в отношенията си,
върху детето като го въвличат в него и допълнително травмират, объркват и
превръщат детето в средство за въздействие върху другия родител. Майката, под
влияние на своя гняв и негативното си
отношение към бившия си съпруг, чрез използване на обидни думи и обвинения по
негов адрес, с поведението си е отрекла бащата в съзнанието на детето, което е
довело и до отчуждаване. В убеждението си, че детето е било обект на сексуално
посегателство, дори е стигнала до иницииране на наказателно производство.
По отношение на социално осигурения
доход на страните на родителите:
Въззивникът е представил
удостоверение от ОДМВР Бургас за доходите си, от което е видно, че
средното му брутно трудово
възнаграждение е около 1500 лв.
По делото няма
доказателства за дохода на въззиваемата, въпреки дадените й указания, но
предвид заявяваното от нея при събеседване със социални работници, следва да се
приеме, че тя реализира месечен доход в размер на около 1000 лв. като адвокат.
В случая материалните възможности на
родителите за отглеждане и обезпечаване нуждите на детето са почти еднакви,
както и двамата родители могат да разчитат на помощта на роднини и близки при отглеждането на детето.Като при бащата,
освен неговата майка, при отглеждането на детето в ранната му възраст е
участвала и неговата сестра-Е.П..Не без значение е и обстоятелсвото, че бащата
живее с родителите си и сестра си, докато майката понастоящем живее в София /а
от няколко години в различни градове / и при тази постоянна смяна на
местоживенето няма данни, че тя би могла да разчита на близки или роднини в
дългосрочен план-по делото е установено, че майката на въззиваемата живее
постоянно в гр.Бургас, където и работи.
Промяната
на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да
касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качества на
упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след
първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички
случаи - обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на
жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на
условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да
се изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод
задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина
отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е
детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че е настъпилата промяна в обстоятелствата, при
които е било постановено предоставяне на родителските права на майката-с
поведението си на възпрепятстване на контакта с другия родител резултата на което е настъпило отчуждение,
настъпилия регрес в развитието на детето, както и с честата смяна на
местопребиваването си, което налага да бъде постановена промяна.Това поведение
на въззиваемата не е изключение, а системно, агресивно и се отразява негативно
на развитието на детето.Мнението на социалните работници, ангажирани със случая
е последователно едно и също-необходимост за правилното личностно развитие на
детето е връзката и с двамата му родители и разширеното му семейство, както и
че драстичното нарушаване на връзката родител-дете не е в негов
интерес.Препоръката е да бъде възстановено прекъснатата връзка. Ето защо съдът приема, че детето трябва да бъде поставено в обстановка, където да бъде откъснато от агресията на майката
и поставено, там, където да може
спокойно и спонтанно да изразява чувствата си на обич и привързаност към двамата
си родители, като по този начин бъде преодолян и създадения у него конфликт на
лоялност.
Тук е мястото да се посочи, че за разлика от предходни
прояви на майката на категорично и безусловно отхвърляне на предоставената й помощ-направление за предоставяне
на социални услуги, при новото разглеждане на делото такава е била поискана от
нея /вж социален доклад от ДСП Лозенец-л.133 и Направление
№ЗД-ЗД/108/02.10.2015г.-л. 151 от делото/.Представеният в тази връзка междинен
доклад от 27.10.2015г./л.146 от делото/
не разколебава горните изводи на съда, тъй като същият е изготвен изключително
и само по данни на майката и представлява междинен такъв, т.е не би могло да се
приеме за факт.Посоченото в него от клиничния психолог е по-скоро преразказ на
изнесеното от въззиваемата, но не и някаква оценка или консултиране, каквато е
и целта му.Не без значение е и обстоятелството, че въззиваемата е била насочена
към конкретния консултант, лицинизиран към ДАЗД, но работещ със заплащане, по нейно изрично настояване.
На следващо място, действително освен оплакванията на
въззиваемата, по делото не са събрани никакви доказателства за някакво
неподходящо или извън рамките на нормалното и допустимото, отношение на бащата
към детето А.. Напротив, от показанията на св.С.С. се установява, че до сигнала
на майката до учителите и директора на детската градина на А. за извършвани
спрямо нея блудствени действия от нейния баща, и ограничаването, съотв. прекратяването
за дълъг период от време на контактите на детето с неговия баща, отношенията
между двамата са се отличавали с топлота и непосредственост, А. е имала съвсем
нормално отношение към баща си – много се е радвала, когато я е вземал от
градината. Съдът отчита на следващо място, че в резултат на убеждението й, че
детето е било обект на блудствени действия, въззиваемата е изпаднала в
изключително нестабилно емоционално състояние, което обстоятелство се
установява от представените по делото социални доклади и гласни доказателства.
С оглед на
всичко изложено, при направената конкретна преценка въз основа на установените факти и най-вече от позицията на защитата на висшия (най-добър)
интерес на детето да бъде
постановена промяна на родителските права като упражняването им бъде предоставено
на бащата. Този извод на съда се формира от представените
социални доклади /особено от последния, изготвен от ДСП Лозенец, който отразява
актуалното състояние на детето/, които установяват, че има регрес в развитието
на детето, независимо от това, че за него се полага полагат необходимите грижи-
дом, храна, облекло, хигиена, обучение.Доколкото насаденото у детето негативно
отношение и отчуждение към бащата е резултат от целенасочените действия на
майката, то това не е пречка за постановяване на исканата промяна.
Чрез режима на
упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е
да общува и с двамата си родители.
При преценката на кого от двата родители да се
предостави упражняването на родителските права, а в случая – да се постанови
промяна на постановените с предходното съдебно решение мерки на лични
отношения, настоящият състав изхожда изключително от интересите на детето.
Съдът приема, че и у двамата родители е налице достатъчен родителски капацитет
за отглеждане и възпитание на детето. Имайки предвид именно интересите на
детето, съдът преценява нуждите му с оглед неговата възраст /8 години/,
конкретното му развитие и зрелост, конкретното му психоемоционално състояние,
особено предвид преживяното от детето с изключително влошените отношения между
родителите му.Макар и детето да изразява подчертан негативизъм към баща си, то
това е в резултат на противоправните действия на майката и съдът
счита, че това също не е пречка за постановяване на исканата промяна.
Съдът приема,
че в интерес на детето е то да има сигурност, стабилна заобикаляща го семейна и
социална среда, към която да се адаптира и която да спомогне за преодоляване на
кризата на лоялност.
С оглед предоставянето на родителските права на бащата, там
следва да бъде определено и местоживеенето на детето, като на майката да се
определи режим на личен контакт.
По отношение на режима на личен контакт съдът намира, че следва да определи
такъв, който в максимална степен да успее да задоволи нуждата на детето да
контактува пълноценно и с другия си родител. При определяне режима на
лични отношения с майката следва да се вземе предвид обстоятелството, че
майката е тази, която преимуществено е полагала грижи за детето след развода,
както и че детето безспорно е свикнало с нея.Този факта, както и за да се избегне
възможния стрес от рязкото отделяне от майката,
обуславя и необходимостта от определяне на един разширен режим на лични
отношения.
Режимът на личен контакт съдът намира, че
следва да се определи както следва:
-всяка първа и трета седмица
от месеца от 17.30ч. /или след приключване на учебния ден/ в петък до 16.00ч. в
неделя, като детето ще бъде вземано от майката от дома на бащата при приключили
учебни занятия или от училището, при неприключили към 17.30ч., и
връщано в дома на бащата,
-на всяка четна година на ****
рождения ден на детето А. в неработен ден от 10.00ч.
до 15.00ч., в работен и учебен ден от 17.00ч. до 19.30ч., като детето ще бъде
вземано от дома на бащата или от учебното заведение, при неприключили занятия и връщано в дома на бащата,
-първата половина от пролетната ваканция и първата
половина от Коледната ваканция от 09.00ч. на първия ден до
09.00ч. на последния ден с преспиване, когато времето съвпадат с режима от първа и трета седмица в месеца, той не се прилага,
- един календарен месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск, като детето ще бъде вземано от майката от дома на бащата и връщано в дома на бащата,
Така определения режим ще позволи на майката в максимална степен да участва
в грижите за детето, както и във важните за него моменти и събития, наситени с
приятни емоции за детето.
С оглед на това, че родителските
права са присъдени на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка в полза на своето дете.Предявеният размер на издръжката е 100 лв. месечно,
който следва да бъде присъден, предвид установените доходи на родителите,
считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото дело.
Определената с Решение №966 /13.06.2011 г. по гр.
дело № 2190/2011 г. по описа на БРС и изменена с Решение №157/03.12.2013г. по
в.гр.д.№2108/2013 по описа БОС предходната издръжка в размер на 200 лв. подлежи на прекратяване.
Съдът за охраняване интересите на детето в
настоящите си мотиви намира за необходимо да напъти двете страни, че следва да
бъдат консултирани за начина на правилното развитие на отношенията им, и
двамата родители следва да посетят психолог с цел подобряване на комуникацията
на между тях и свеждане до минимум на създаването на несигурност и притеснение
у детето.
С оглед на изложеното и поради
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на БРС следва да
бъде отменено като вместо него бъде постановено ново в горния смисъл.
Предвид изхода на спора на
основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса
по иска за издръжката в размер на 144 лв., на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, която да се дължи от ответницата.
Предвид изхода на делото разноски следва да се
присъдят на въззивника за всички съдебни инстанции в какъвто смисъл са дадените
указания от ВКС с отменителното решение.Въпреки твърденията за представен
списък на разноските от въззивника,
такъв не се намира в кориците на делото.Представени са доказателства за
заплатен адвокатски хонорар за предявяване на насрещен иск-500 лв., за защита
пред касационната инстанция-1000 лв., а общия размер на заплатените държавни
такси и разноски по делото е 210 лв.Или общия размер на сторените от въззивника
разноски за всички инстанции е в размер на 1710 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение
№ 424 от 15.03.2013 г. по гр.д.6154/2012 г. по описа на Бургаски районен съд
КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ мерките по отношение на родителските права, местоживеенето на детето,
режима на личен контакт, постановени с
решение №966 /13.06.2011 г. по гр. дело № 2190/2011 г. по описа на БРС, изменени
с Решение № 1921 от 14.11.2013 г. по
гр.д.1701/2013 г. по описа на БРС, потвърдено с решение от в.гр.д.43/2014 г. на
БОС, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето А.И.П. с ЕГН********** на бащата И.Г.П., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при бащата на основание чл. 59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
майката С.Ц.Ц. ЕГН ********** с детето А.И.П. с ЕГН********** като й
дава възможност да го вижда и взема при себе си както следва:
-всяка първа и трета седмица от месеца от 17.30ч. /или след приключване на
учебния ден/ в петък до 16.00ч. в неделя, като детето ще бъде вземано от
майката от дома на бащата при приключили учебни занятия или от училището, при
неприключили към 17.30ч. и връщано в дома на бащата,
-на всяка четна година на **** рождения ден на детето А. в
неработен ден от 10.00ч. до 15.00ч., в работен и учебен ден от 17.00ч. до
19.30ч., като детето ще бъде вземано от дома на бащата или от учебното
заведение, при неприключили занятия, и връщано в дома на бащата,
-първата половина от пролетната ваканция и първата
половина от Коледната ваканция от 09.00ч. на първия ден до
09.00ч. на последния ден с преспиване, когато времето съвпадат с режима от първа и трета седмица в месеца, той не се прилага, като
детето ще бъде вземано от майката от дома на бащата и връщано в дома на бащата
- един календарен месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск, като детето ще бъде вземано от майката от дома на бащата и връщано в дома на бащата,
ПРЕКРАТЯВА дължимата от И.Г.П., ЕГН ********** издръжка в полза на детето А.И.П. с ЕГН********** в размер на 200.00 лв., определената с Решение №966 /13.06.2011 г. по гр.
дело № 2190/2011 г. по описа на БРС и изменена с
Решение №157/03.12.2013г. по в.гр.д.№2108/2013 по описа БОС.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА
в полза на детето А.И.П. с ЕГН********** чрез нейния баща и законен представител И.Г.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
100 лева /сто лева /, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото
дело, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за изменяване или прекратяване на издръжката, на основание
чл. 143, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц., ЕГН ********** да заплати на И.Г.П., ЕГН ********** ***, ,
съдебно-деловодни разноски за всички съдебни съдебни инстанции в размер 1710 лв./ хиляда седемстотин и десет лв./.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БОС окончателна
държавна такса в размер на 188.00/сто и осемдесет и осем/ лева за присъдената
издръжка на основание чл. 6 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
и 5 лв./пет лева/ за изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.