№ 2124
гр. Варна , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501463 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Н.Н. срещу
Определение №1778/20.05.2021г., постановено по гр. Дело
№20213110107024/21г. по описа на ВРС, с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост на иска. Счита, че определението е
неправилно поради което моли да бъде отменено. Излага, че след като по чл.
124, ал.5 ГПК има положителен установителен иск за извършено
престъпление, то има и такъв отрицателен, като точно на основание чл. 24,
ал.1, т.5 НПК прокуратурата е прекратила преписката-което се установява и
от приложеното към настоящата жалба копие на постановление. Тъй като
според Конституцията всеки е невинен до доказване на противното, то счита,
че не е вярно посоченото в обжалваното определение, че само с оправдателна
присъда можело да стане. Излага, че съдът не му е отпуснал правна помощ, но
изложените в определението мотиви не отговарят на истината. Във връзка
допустимостта на иск си, излага следното: Преписката на ВРП е прекратена
на осн. Чл. 24, ал.1, 5. НПК. Искът, който предявява по чл. 124, ал.5 ГПК е
отрицателен установителен, който счита, че е допустим. Моли да бъде
отменен отказа да бъде освободен от внасянето на ДТ.
С молба вх. № 11651/15.06.2021г. моли съдът да се произнесе по
молбата му за предоставяне на правна помощ.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Към същата не е внесена дължимата за въззивно обжалване ДТ, но
настоящият състав намира, че жалбоподателят следва да бъде освободен от
внасянето на такава. Предвид наличието на множество дела, образувани по
молби и жалби на същия жалбоподател, на настоящия състав е служебно
известно, че Н.Н. не разполага с доходи и имущество, от които да се
издържа. На този извод навеждат и представените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства –декларация и
справки, от които се установява, че единственият му доход са социални
помощи в размер на 75лв. месечно.
С оглед изложеното, и като съобрази възрастта, трудовата заетост, и
здравословното му състояние, доходите, имущественото и семейното му
положение, съдът счита, че жалбоподателят няма достатъчно средства,
поради което следва да бъде освободен от заплащането на такси и разноски
във връзка с частната му жалба, по която е образувано настоящото дело.
По изложените съображения, съдът намира, че производството по
частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без
уважение молбата му за освобождаване от държавна такса следва да бъде
прекратено поради липса на правен интерес, тъй като съобразно изложените
по-горе мотиви, настоящият състав го освобождава от такива до приключване
на производството по настоящата частна жалба пред всички инстанции.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. Дело №7024/21г. по описа на ВРС е образувано
по искова молба на Н.Н., с която се предявява установителен иск по чл. 124,
ал.5 ГПК. Ищецът твърди, че на 24.02.2020г., претърпял инцидент с лекия си
автомобил, след което по отношение на него започнало разследване. Ищецът
2
твърди, че прокуратурата приела и започнала да разпространява информация,
че той е извършил престъпление, след което е изпаднал в невменяемост. Той
обжалвал преписката пред ВРС и ВОС, но съдиите не могли да се произнесат
по чл. 243, ал.4 НПК, тъй като нямал качеството на обвиняем. Ищецът
твърди, че не е извършил никакво престъпление, а е на лице набедяване от
другия участник в инцидента, който бил призовкар към ВОП. Излага, че
възнамерява да предяви иск срещу това лице за неимуществени вреди в
набедяване на престъпление или клевета, обаче счита, че той няма да е
допустим тъй като прокуратурата приема, че той е извършил престъпление на
осн. чл. 24, ал.1, т.5 НПК, и точно поради тази причина предявява настоящия
отрицателен установителен иск, че не е извършил престъпление на
24.02.2021г. В исковата молба се съдържа и искане за освобождаване от
държавна такса и предоставяне на правна помощ.
С обжалваното определение, първоинстанционният съдът е прекратил
производството поради недопустимост на така предявения отрицателен
установителен иск за приемане за установено на осн. чл. 124, ал.5 ГПК, че
ищецът не е извършил престъпление по чл. 325, ал.3 НК. Изложил е мотиви,
че единствено по наказателно- правен ред с влязла в сила оправдателна
присъда може да бъде установено, че едно лице НЕ Е извършило
престъпление докато по реда на чл. 124 ал. 5 от ГПК може да се установи
само ИЗВЪРШВАНЕТО на престъпление. Отделно от това, искът по чл. 124,
ал.5 е допустим само в конкретно определени лимитирани случаи - когато
наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на
някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от
основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния
кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Необходимо е и наличие на правен интерес – когато УСТАНОВЯВАНЕТО на
престъпление е от значение за едно гражданско правоотношение или за
отмяна на влязло в сила решение. Приел е, че в конкретния случай не се цели
установяване на престъпно обстоятелство, а оправдаване на ищеца за
извършено престъпление, което е от компетентността единствено на
наказателния съд.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно по
следните съображения:
3
Действително, в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК е посочено, че искът
може да се предяви когато наказателно преследване не може да бъде
възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5
или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от
Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на
деянието е останал неоткрит.
Но следва да се посочи, че искът по чл. 124, ал.5 ГПК е положителен
установителен, т.е. за установяване на престъпно обстоятелство когато това
не може да се установи от наказателния съд тъй като са налице пречки от
фактически или правен характер.
Както жалбоподателят сам е посочил, съгласно Конституцията на Р
България, всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила
присъда. Доколкото по отношение на него липсва такава, то не е налице и
правен интерес да установява своята невиновност пред гражданския съд, тъй
като е невинен съгласно така установената в негова полза законова
презумция.
Следва да се посочи също, че образуваната срещу него преписка не
навежда на извод за неговата виновност. Наказателното производство срещу
него е прекратено, поради което и липсва акт, установяващ извършването на
престъпление от негова страна. От където следва и, че той е невинен, без да е
необходимо да доказва или установява други релевантни факти и
обстоятелства. Изложеното в мотивите на постановлението за прекратяване
не формира сила на присъдено нещо, като те не са обвързващи за държавните
органи и институции.
В заключение, настоящият състав също счита, че така предявеният от
жалбоподателя иск, че не е извършил престъпление по чл. 325, ал.3 НК е
недопустим поради липсата на правен интерес. Отделно от това следва да се
отбележи, че ако ищецът възнамерява да предяви иск за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на неправомерното поведение на ответника, то
именно в това производство ще се изследва и доказваа наличието на такова
поведение.
Съдът напълно споделя и съображенията на първ, съд, че искането за
4
предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение тъй
като претенцията –така както е посочена и последователно поддържана от
ищеца, е очевидно неоснователна, необоснована и недопустима /което е
основание за отказ по чл. 24, т.2 от ЗПП/, като дори участието на адвокат и
предоставянето на професионално съдействие не биха я направили допустима.
Недопустимостта на настоящото производство не препятства ищецът да
сезира съда с друг вид допустим иск срещу съответния надлежен ответник,
ако счита, че са налице обосновани основания за това. Следва да се има
предвид също, че установяването на клевета следва да се установи от
наказателен съд в производство наказателно дело от частен характер.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Н. АНГ. Н. ЕГН ********** от внасянето на такси и
разноски във връзка с частната му жалба вх. №11135/09.06.2021г. по която е
образувано настоящото въззивно гр. дело № 1463/21г. до приключването на
частното производство пред всички инстанции.
ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.
№11135/09.06.2021г. на Н.Н. срещу Определение №1778/20.05.2021г.,
постановено по гр. Дело №20213110107024/21г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА,
с която молбата му за освобождаване от държавна такса е оставена без
разглеждане.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1778/20.05.2021г., постановено по гр.
дело №7024/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която молбата на Н. АНГ.
Н. ЕГН ********** за предоставяне на правна помощ е оставена без
уважение, на осн. чл. 24, ал.1, т.2 ЗПрП.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1778/20.05.2021г., постановено по гр.
дело №7024/2021г. по описа на ВРС в ЧАСТТА, с която производството по
гр.дело № 7024 по описа за 2021г. на ВРС, XVIII състав, е ПРЕКРАТЕНО на
основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
5
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6