Р Е Ш
Е Н И Е
№ 332/ 12.06.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 470 по описа за 2018 година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен
установителен, предявен от М.Я.Д. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37.
Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия с
клиентски номер ********** за битов обект, находящ се на адреса й с ИТН
1510158. На 14.02.2018 г. ответникът издал фактура с № ********** за сумата от
1 372,80 лв. с ДДС, дължима в следствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за отчетен период 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., поради което допълнително
се начислявала към месечното потребление ел.енергия в размер на 9493 кВч.
Ищцата била клиент на ответното дружество и била в договорни отношения с него,
като за имота си редовно заплащала задълженията за потребена и изразходвана от
нея ел.енергия. Начислената й от ответника сума обаче, тя не дължала, т.к. се
касаело за практически неотчетена електроенергия за минал период и фактурата
била издадена без законово основание. Съгласно чл.120 от Закона за
енергетиката, средството за търговско измерване било собственост на ответника,
при което неоснователно се искало заплащане на допълнително количество
ел.енергия, начислена поради неполагане на достатъчно грижи от страна на
ответника за състоянието на собствените му измервателни уреди. Едностранната
корекция на сметките за ел.енергия от страна на ответника, на основание ОУ,
била неприложима, т.к. корекционната процедура се считала за неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП. Освен това, гражданската
отговорност за вреди предполагала безусловно наличие на противоправно и виновно
поведение на неизправната страна, което в случая не било налице. Ето защо, на
ищцата неправомерно била начислена процесната сума, т.к. била недължима.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължи сумата от 1 372,80 лв. по фактура № **********/14.02.2018 г.,
представляваща допълнително начислена ел.енергия в
размер на 9493 кВч
за периода 01.12.2016 г. –
16.02.2017 г.
за клиентски номер ********** с ИТН
1510158. Ищцата иска да й се присъдят направените по делото разноски. Тя се
представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, който поддържа
предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но
за неоснователен, предвид на което иска отхвърлянето му изцяло, т.к. в случая
точно била спазена процедурата за корекция на сметката на електрическа енергия,
съдържаща се в ПИКЕЕ. На 16.02.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг”
ЕАД /ЕР Юг/ извършили проверка на електромера, отчитащ доставяната електрическа
енергия в обекта на ищцата на адреса й, установила, че измерването е извън
рамките на допустимата грешка от +/- 2% /Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/, а именно
-76,34%. За същото бил съставен констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 327768/16.02.2017 г. Проверката била извършена в присъствието
на представител на клиента, подписал констативния протокол. Електромерът бил
предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза, извършена на
21.09.2017 г., със заключение, че е установена видима външна намеса в схемата
на електромера, направена била допълнителна електрическа връзка върху
електронната платка – споен бил допълнителен съпротивителен елемент. В
резултата на тази манипулация, електромерът отчитал по-малко от реално използваната
ел.енергия, а именно -77,52%, което било отклонение, извън границите на
допустимото, като грешката била посочена в % в т.4.4. и т.4.6. от изготвения от
БИМ констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 992/02.10.2017 г.
Предвид изложеното и наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ,
операторът на разпредителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия при спазване на чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително 9493 кВч, на стойност 1 372,80 лв., според определените
за периода цени от КЕВР. Периодът от време, за който била извършена корекцията
бил 87 дни, като първата дата 01.12.2016 г. /началото на корекционния период/
била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката – 16.02.2017 г. /чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ/. ЕР Юг предоставило тази
информация на ответника, който от своя страна издал процесната фактура №
**********/14.02.2018 г. /чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ/ за допълнително начислената
сума, в следствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия, и
с писмо с изх. № 6477500-1/14.02.2018 г. изпратило уведомление за това, с
препоръчано писмо с обратна разписка, върнато като непотърсено.
Ответникът възразява, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.1 т. 6 от Закона за енергетиката/. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г., като в случая приложение намирали
чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от същите. Цитираните норми били
законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. На следващо
място, ответникът възразява, че той нямал задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите
органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови разпоредби не съдържали
изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител.Напротив
единственото условие за едностранна корекция било, установяването по съответния
ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия. Корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение. Неприложим в подобен тип обществени
отношения бил чл.82 от ЗЗД. В ОУ на ищцовото дружество бил предвиден изричен
ред за уведомяването на клиентите при извършена корекция – чл.28. В случая
приложими били ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен, като му се присъдят направените по делото разноски. Това искане
се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния представител на
ответното дружество, който прави уточнения на отговора на исковата молба, а
именно, че процесната проверка била извършена в отсъствие на ищцата и в присъствие
на свидетели, както и че периодът на извършената корекция всъщност бил 77 дни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на
електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. ******; с клиентски номер **********, с ИТН 1510158. На 16.02.2017 г. двама служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД КЕЦ-Хасково, в присъствието на двама свидетели, са
извършили проверка в имота на ищеца, за което са съставили констативен протокол
№ 327768 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е извършена на
основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в имота му, а
протоколът е съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът
съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № *********.
Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние на електромерното
табло се сочи – електромерно табло на стълб с нормална комутация /захранващи
вериги/. Протоколът съдържа данни от контролно измерване, констатирало грешка
от -76,39%, както и констатации, че при измерването с еталонен уред е отчетена грешка
извън границите на допустимото. В него се сочат данни за техническата проверка
на новомонтирания електромер, както и извършените действия след проверката –
демонтирането на стария електромер и поставянето му в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 475283 за предаване за експертиза; както и пломбирането
след проверката на капачката на електромера и ел.таблото. Протоколът е подписан
от извършилите проверката служители и от присъствалите свидетели. Съдържа
отбелязване, че т.к. клиентът не бил открит, на основание чл.47 ал.3 от ПИКЕЕ,
протоколът бил съставен в присъствието на свидетели, в четири еднообразни
екземпляра. По искане на ответника, като свидетел по делото се допусна и
разпита един от служителите, извършил проверката и съставил процесния констативен
протокол – Д.Т.К., който потвърждава констатациите в документа. Сочи, че
процесната проверка била извършена, т.к. работодателят им посочил електромери
по списък. На проверката не присъствал представител на потребителя, а извикани
били свидетели – служители на охранителна фирма, в чието присъствие било
извършено контролното замерване, както и свалянето на електромера. Обектът
представлявал жилище – къща, а таблото се намирало на стълб на улицата.
От същата дата 16.02.2017 г. е представеният по делото
протокол от огледа на средството за измерване при демонтажа от ел.мрежа, на
основание на заявление за метрологична експертиза от абонат на ЕВН България ЕР,
съдържащ имената и подписа на извършилия процесната проверка – К. Л.. В него се
сочат обстоятелствата по демонтажа на процесния електромер за имота на ищеца,
метрологичните и техническите му характеристики, поставянето му в чувала и
изпращането му за експертиза, допълнителни данни, че са спазени изискванията за
монтажа му, с връзки в нормално състояние, с наличие на знаци от метрологичен
контрол. Със заявление също от 16.02.2017 г. сваленият електромер е изпратен за
метрологична експертиза на средство за измерване на ГД „МИУ” БИМ.
Като писмено доказателство по делото се представи и
прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
992/02.10.2017 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО - Плевен. Същият касае експертизата на
процесния демонтиран от имота на ищеца електромер – еднофазен, двутарифен,
статичен, тип АСЕ 2000, одобрен тип № 4312, производител Actaris 2007 г., с идентификационен № *********, извършена на
21.09.2017 г. Посоченият резултат от проверката е отсъствие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, наличие на
необходими обозначения на табелката на електромера, със знак от метрологична
проверка /пломба/ № М15/04504 – унищожена, със следи от повторно стискане;
фирмен знак /пломба/ - липсва. Относно
проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване
с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности на тока
са отчитани грешки от -76,88% до -77,91%. Проверката на показващото устройство е отчела грешка от -76,68%. Налична била индикация на дисплея на
електромера за съответната тарифа. Относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е
отразено, че при отварянето на електромера е констатиран осъществяван достъп до
вътрешността му – в измервателната верига на електронната платка на електромера
допълнително бил монтиран нерегламентиран резистор с означение 471, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Протоколът съдържа заключение, че електромерът не
съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическата енергия.
Ответникът представи по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия,
касаеща имота на ищеца и демонтирания от него
електромер. Видно от нея, за периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г. е
преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от
77,52%, възлизащо на 6651 кВч по дневна тарифа на стойност 961,81 лв. и 2842
кВч по нощна тарифа на стойност 410,99 лв., всичко общо 9493 кВч на стойност
1 372,80 лв. Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по
действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. На 14.02.2018 г. е издадена от ответника
фактура № ********** на името на ищеца с клиентски номер **********, място на потребление в гр. ******; с ИТН 1510158. В
нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с №
********* за периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., възлизаща на 9 493 кВч на
стойност 1 372,80 лв., с ДДС. За процесната проверка на електромера и
резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо изх. №
6477500-1/ 14.02.2018 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било
установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -77,52%, който % от
ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за
периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., за 77 дни, като допълнително начислената
дължима сума е на обща стойност 1 372,80 лв., представляваща -77,52%, след
приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза, чието заключение приема, като компетентно и безпристрастно дадено.
След проверка на материалите по делото, вещото лице сочи, че процесният
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ
отразява техническото състояние на средството за измерване, което е резултат от
външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаните в протокола
манипулации въздействали върху точността на електромера, който не отчитал точно
консумираната ел. енергия, а само 22,48% от нея, като неизмерено оставало
77,52% количество ел. енергия. В случая правилно била приложена методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в чл.48 ал.1 т.1 б.
„а“ от ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество ел.енергия, съгласно
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. Вещото лице е изчислило за доначисляване обща ел.енергия
от 9 492,8 кВч на стойност 1 372,77 лв., с ДДС.
Електромерът попадал в групата на еднофазните електромери, като периодичността
на проверките му била на 6 години – ред 25 от Заповед № А-333/29.05.2014 г. на
ДАМТН /ДВ бр. 49/2014 г./. Върху електромера имало изискуемите знаци за
премината последваща метрологична проверка и следвало да премине вторична
проверка през 2012 г., като сроковете по цитираната заповед били спазени.
При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, въз основа на допълнително предоставена му информация, че неточното
измерване на електромера е започнало на 19.04.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца
за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума,
ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява, че е обосновано
и законосъобразно начислена. А нормите на
чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за
електроснабдителното, респ. електроразпределителното, предприятие да
преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на
дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения
иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно е и е категорично установено по делото, че
ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в гр. ******; с
ИТН 1510158, по повод на което той е в договорни отношения с
ответника, като притежава клиентски номер **********. Страните не спорят още, че на 16.02.2017 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили в имота
проверка на електромер – еднофазен, двутарифен, статичен, тип АСЕ 2000, с
идентификационен № *********. Основните
спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното
удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника
коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената
сума, на основание чл.48 ал.1 и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо. След съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна
уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т.
5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр.
чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 16.02.2017 г., а корекцията обхваща периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., което следва влизането в сила на
изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесната
проверка следва отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата
на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на ВАС с обнародването на съдебното решение в ДВ бр. 15 от
14.02.2017 г. Предвид изложеното се
налага изводът, че към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на ищеца, на посочения
адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количество ел. енергия. За да се позове обаче ответникът на тази правна
възможност, да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия,
той следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав,
което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 /отм./ и чл.
48 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени
реквизити при различните хипотези на корекция. Пълно и главно доказване на тези
факти ответникът не проведе в настоящото производство, въпреки указаната му
доказателствена тежест.
Нормативно изискване е, констативният
протокол от проверката да се подпише от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на
клиента при съставянето му – протоколът се подписва от поне двама свидетели,
които не са служители на оператора на мрежата – чл.47 ал.2 и 3 /отм./ от ПИКЕЕ.
В случая се установи, че ищецът не е присъствал на извършената проверка на
електромера и не е подписал съставения за това протокол. Проверката е извършена от двама служители на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, и
четиримата подписали протокола. От гласните доказателства по делото се
установи, че тези двама свидетели са служители на охранителна фирма. Не се установи по делото, съставеният в
отсъствието на ищеца констативен протокол да му е бил изпратен от оператора на
мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка, според
изискването на чл.47 ал.4 /отм./ от ПИКЕЕ и на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. Ето защо
съдът приема, че процесният констативен
протокол № 327768/16.02.2017 г. не
отговаря на законовите изисквания за съставявето му и не е годен да удостовери
фактите, отразени в него. Нормативно установените правила императивно
задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до
знанието на абоната същата, в т.ч. и данни за констатираните на место
несъответствия или нарушения в процесния електромер, които са дали основание за
демонтирането му; като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали,
с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47
/отм./ от ПИКЕЕ. Следователно
ответникът не установи по безспорен и несъмнен начин, че са възникнали фактите,
които му дават право да извърши корекция на сметка по чл.48 и сл. от ПИКЕЕ,
т.е. че процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На следващо място, според правилото на чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, при констатация че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/ неточно измерване или неизмерване до датата на
монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от
90 дни. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира
достатъчно доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената до имота на ищеца ел.енергия именно за
периода – 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г. Крайната дата на този
период очевидно е датата на процесната проверка на електромера, но началната
дата остава изцяло необоснована. Не се установи, същата да е датата на монтажа на СТИ или на предходната извършена проверка на СТИ. В този смисъл, неизяснено остава, защо сметката не е
преизчислена с начален период, напр. възможно най-близък до проверката. От друга
страна, експертизата установи, че върху електромера имало изискуемите знаци за
премината метрологична проверка, като е трябвало да премине последваща проверка
през 2021 г., като периодичността на проверките му била на 6 години. Според
ответника, началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от
датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата
на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа
проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като
начална дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло
произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе
за начална на преизчислението, то това следвало да е не най-близката до
проверката, а по-далечна такава в рамките на 90 дни назад. Още повече, че това кореспондира със задължението за
поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца. Това задължение в случая не е било изпълнявало за период от цели 10
месеца, предвид началната дата на неточното измерване на електромера -
19.04.2016 г. В този смисъл, ответникът не може да черпи права от
бездействието по поддръжката на СТИ в изправност, в т.ч. и на достъпа до
вътрешността му, и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца като
потребител на електрическа енергия. Така изцяло
необосновано и недоказано остана ответното възражение, че правилно и
законосъобразно било извършено процесното преизчисление за период от именно 77
дни. На следващо място, не се доказа по
категоричен начин, че неточното измерване от процесния електромер възлиза
именно на претендираните от ответника -77,52%, доколкото в констативния
протокол от проверката на место се сочат -76,39%, в протокола от проверката на
БИМ – от -76,88% до -77,91% /при кратковременно включване с отчитане на
импулсите на изхода за проверка, при различни стойности/ и -76,68% /при
продължително включване на показващото устройство с негово отчитане/. Не на
последно място, ответникът не доказа претендираната сума и по размер, доколкото
назначената по делото експертиза изчисли за доначисляване обща ел.енергия от 9
492,8 кВч на стойност 1 372,77 лв., с ДДС, различаващи се по количество и стойност
от претендираните.
В допълнение на горното следва да се посочи,
че трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи
безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото
доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на
ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация
от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира
отговорността на потребителя. Ответникът
основава твърденията си за дължимост на процесната
сума и за нейния размер – на представените по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на
СТИ и констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО. Както се посочи, от същите се установява, че процесният
електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това
обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за
потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в
следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. Ето защо искът следва да се
уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 1 372,80 лв.,
представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 9 493
kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. ********** 6; с ИТН 1510158,
за периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., по фактура № **********/14.02.2018
г., с клиентски номер **********.
Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер
на 406,12 лв., от които 54,92 лв. за държавна такса, 1,20 лв. за банкова такса
и 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Я.Д. с ЕГН ********** ***;
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р. Д. и Ж. П. С.; сумата от 1 372,80
лв., представляваща коригирана стойност на електрическата
енергия в размер на 9 493 kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр.
******; с ИТН 1510158, за периода 01.12.2016 г. – 16.02.2017 г., по фактура №
**********/14.02.2018 г., с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.Д. с
ЕГН ********** СУМАТА от общо
406,12 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.