№ 1264
гр. В., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Ц.ка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Т. против ПН №23-0819-
004983/17.01.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В., сектор
ПП, с което са и наложени адм. наказания за две нарушения на Закона за
движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се
прави искане за отмяната му.
В съдебно заседание възз.Т. се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, депозирани са писмени
бележки.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил с ДК№ ******** се управлявал от възз.Т.. На
09.09.2023г. около 13.50 часа жалбоподателят управлявал автомобила си в
гр.В., по ул.“Х.Д.“ №2, вх.2, като при паркиране на личния си автомобил
1
извършва маневра да влезе в реда на паркираните автомобили и блъска
паркираният л.а. с ДК№ ****. Били нанесени леки материални щети на
автомобила. След настъпване на ПТП водача възз. Т. не спряла и не останала
на място на възникване на ПТП, за да установи последиците от ПТП.
Бил подаден сигнал в сектор ПП още същия ден от страна на свид.В.
собственик на л.а. с ДК№ ****. Въз основа на подаденият сигнал служители
на с-р Пътна полиция извършили проверка. В хода на проверката била
установена възз.Т. и управлявания от нея автомобил. Бил съставен протокол за
ПТП, полицейските служители огледали двата автомобила и снели сведения
от свидетелите на инцидента.
След като събрали нужните доказателства бил съставен АУАН на
възз.Т., в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. В акта въззивника не вписал възражения,
депозирал такива в писмен вид. АНО разгледал възраженията, но не ги приел.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО
възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал
въззивника за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди
на друг автомобил и относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не остава на
место за да установи щетите.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля П. като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите
писмени доказателства. Свидетелят посочи, че е извършил проверка по
получения сигнал за възникнало ПТП. Направил е снимки на уврежданията на
двата автомобила и преценил, че по механизъм, цвят от оставената боя и
височина съвпадат с тези установени по автомобила на въззивника. Снел е
обяснения от очевидци и въз основа на обясненията, които събрал и
справките, които направил, формирал извод за фактологията на пътния
инцидент и поведението на нарушителя. Показанията на свидетелят съдът
също възприе като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.
Съдът разпита и свид. В. собственик на пострадалия лек автомобил,
който сочи че на 09.09.2023г. по обяд наблюдавал от прозореца на апартамента
си пространството пред блока, където била паркирана колата му, тъй като
2
чакал свои приятели. Преди това почистил автомобила си и го прегледал бил в
идеално състояние. След това се качил в апартамента си и започнал да чака
своите приятели. Наблюдавал често паркирания автомобил и движението пред
блока. Забелязал, че до неговата кола има две свободни паркоместа. При едно
от поглеждания навън забелязал черен мерцедес паркиран много близо до
неговия автомобил. Загледал се е видял как водача – жена, /в съдебна зала
посочи въззивницата/, която оглеждала неговия и нейния автомобил,
намиращи се един до друг. След това видял как водача на автомобила го
привежда в движение и паркира на съседен паркинг. Поведението на другия
водач - въззивницата притеснило свид.В. и той слязъл, за да огледа
автомобила си, при което констатирал щетите по неговия автомобил в задна
лява част. Тези щети ги е нямало при направения от него оглед на автомобила
му малко по-рано. Още същия ден подал лично сигнал в КАТ - В.. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелят, като обективни и
безпристрастни.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица,
с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно
не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят е
вписал възражения и е представил в писмена форма в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН пред АНО. АНО е разгледал възраженията, но не ги е приел.
Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон:
3
Относно нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Тази норма регламентира общото задължение на всеки участник в
движението по пътищата, че с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди.
В настоящия случай от фактическа страна се доказа, че на посочените
в АУАН и НП дата и час въззивника като участник в движението по пътищата,
с управлявания от него автомобил, при движение и извършване на маневра да
влезе в реда на паркираните автомобили блъснал паркираният л.а. с ДК№ В
6883РР, с което нанесъл имуществени щети на автомобила. С оглед на това
съдът прие, че правилно е ангажирана адм. наказателната отговорност на
въззивника за нарушение на посочената норма и санкционирането й с глоба в
абсолютния размер по чл. 185 от ЗДвП е законосъобразно.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Жалбоподателят не е спрял за да установи
последиците от ПТП.
Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена
фактическа обстановка. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е
правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение.
От представените по делото писмени доказателства и свидетелски
показания безспорно се установява, че въззивника е допуснал нарушение на
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да
установи последиците от произшествието. Настоящата инстанция приема, че
при така причинените щети от същото, е невъзможна да не се усети
съприкосновението между двата автомобила, още повече, че след сблъсъка
автомобилите са се разтресли и се е чул удара, както и изпукване на
автомобила. Административно-наказващият орган правилно е установил
фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено
нарушение. Съставеното НП отговаря на формалните изисквания на закона
относно неговото съдържание.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя, административно
4
наказващия орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение.
В тази връзка съдът намира, че наказание в пункт втори,
определено към минималния размер е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този
смисъл съдът намира, че наложеното наказание- „Глоба” от 100 лева и
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от на 1
месец са правилно определени.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се
квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не
следва да се приемат като маловажни.
По наведените възражение съдът следва да посочи, че АУАН и НП
съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, посочена е и
нарушената норма, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на
административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.
Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в
АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а
обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В
разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да
опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на
твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на
административно нарушение, установен в чл.5, ал.1, т.1 и чл. 123 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
5
По направеното възражение, че копието на АУАН е с неположен подпис
на свидетел, съда следва да посочи, че оригинала на акта притежава всички
изискуеми реквизити и подписи включително и на свидетелят по акта. Дали
подписа се е отпечатал на втория екземпляр на химизираната хартия е без
значение и не води до ограничаване на правата на наказаното лице.
По направеното възражение, че по автомобила на възизвиницата има
само няколко черти вероятно оставени от ключ, следва да се посочи, че в
кориците на делото се намират снимки направени от служителят на ПП
извършил проверката и на тях ясно се вижда, че се касае за значителна увреда
с отнемане на боя изцяло остъргване на боята в издадената част на задницата
на автомобила, а не за леко надраскване. Съпоставени уврежданията по двата
автомобила съответстват, както по височина и цвят на оставената боя от
другия автомобил.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
вр.чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-В. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласночл. 144 от АПК,
вр.чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПН № 23-0819-004983/17.01.2024 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР-В. сектор ПП, с което на В. С. Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В.
6
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. В. в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7