О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../..................................2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА- мл.с.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Светлана
Цанкова
ч.гр.д. № 760 /2019 г. по описа на ВОС,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано е по частна жалба
депозирана от СД”Руматстройинвест”
ЕИК ********* против определение
2609/ 2019 год, постановено по ч.гражданско
дело № 16697 по описа за 2018 година на ВРС, с което ВРС, СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО Заповед за незабавно
изпълнение с № 9020/03.12.2018 г. на ВРС и издадения въз основа на същата
Изпълнителен лист в полза на „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к. Чайка бл.31, вх.В, със законен представител Мариян
Тонев Манчев, срещу Л.Г.Х. с ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с
ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********, М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН **********
и Г.Ф.Ф. с ЕГН **********.
Твърди се,че постановеното определение е незаконосъобразно,като се
претендира неговата отмяна по изложени подробни съображения в депозираната
частна жалба.
Насрещната страна е депозирала отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната частна жалба.
Депозираната е частна жалба от Л.Г.Х. с
ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********,
М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** против
разпореждане към заповед № 9020
постановено по ч.гр.д. 16697 по описа на ВРС за незабавно изпълнение на
задължение за предаване на вещи,въз основа на документ,издадена при условията
на чл.417 от ГПК.
Твърди се, че не са налице основания за постановяване на
незабавно изпълнение,посочени в чл.417 т.1-10 от ГПк,поради
което молят да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение на заповедта.
Излагат подробни съображения.
От СД”Руматстройинвест” ЕИК ********* е постъпило възражение,в което се изразява
становище за неоснователност на депозираната частна жалба за отмяна на
заповедта в частта относно незабавното и изпълнение.
Депозираната
е частна жалба от Л.Г.Х.
с ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с
ЕГН **********, М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** срещу определение № 1707/01.02.2019 год по описа на ВРС 16697/2018 годна ВРС, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците Л.Г.Х. с ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********,
П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********, М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н.
с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф. с ЕГН ********** за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК незабавното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение с №
9020/03.12.2018 г. на ВРС и на издадения въз основа на същата Изпълнителен
лист,.Твърди се,че постановеното определение е незаконосъобразно,по изложени
подробни доводи в частната жалба и се претендира неговата отмяна с искане да се
допусне обезпечение на иска,чрез спиране на изпълнението,без да се внася
гаранция в размер на 1000 лв
Настоящият въззивен състав,за да се произнесе, взе предвид следното :
Депозираните жалби са допустими.
Разгледана по същество същата е неоснователна по изложените в обжалваното определение на ВРС
мотиви,към които настоящият въззивен състав препраща
по арг на чл.272 от ГПК, без да ги възпроизвежда .
За пълнота на изложеното и в отговор на направените в
частната жалба твърдения, следва да се посочи допълнително и следното :
По делото пред ВРС са издадени Заповед за незабавно изпълнение с №
9020/03.12.2018 г. на ВРС и Изпълнителен лист въз основна на документ посочен в
чл. 417, т. 3 ГПК – Договор за групов строеж със собствениците на дворни места
в гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15-19, с нотариална заверка на подписите на
участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д. Стоянова
при Нотарията на Районен съд Варна.
В предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок, е постъпило писмено възражение от
длъжника по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Направено е и искане за спиране на изпълнението поради наличие на „убедителни
писмени доказателства“, по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, евентуално с искане
за спиране на изпълнението при условията на определена от съда парична
гаранция.
С Определение № 1707/1.2.2019г. постановено по настоящото дело съдът е
оставил без уважение искането на длъжниците Л.Г.Х. с
ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********,
М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф.
с ЕГН ********** за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК незабавното
изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение с № 9020/03.12.2018 г. на ВРС и
на издадения въз основа на същата Изпълнителен лист и им е дал възможност в
едноседмичен срок, да представят доказателство за внесена по банковата сметка
на ВРС за депозити за вещи лица и гаранции по всички дела, както и суми за
изплащане на дълга по изпълнителни дела с IBAN *** - „ПИБ”АД – клон Варна, банков код: FINVBGSF парична гаранция в размер на 1000,00
лева.
С молба Входящ № 12827 от 19.2.2019г. длъжниците са представили
доказателство за внесена по сметка на ВРС Гаранция в размер на 1000 лева.
На основание чл. 420, ал. 2 ГПК
съдът е постановил спиране на
изпълнението ПО Заповед за незабавно изпълнение с № 9020/03.12.2018 г. на ВРС и
издадения въз основа на същата Изпълнителен лист в полза на
„РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. Чайка
бл.31, вх.В, със законен представител Мариян Тонев Манчев, срещу Л.Г.Х. с ЕГН **********,
Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********, М.Р.Д.
с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф. с
ЕГН **********.
Съгласно хипотезата на чл. 420 ал. 2 ГПК съдът
постановил незабавното изпълнение, спира изпълнението, ако в срока за
възражение е направено искане за спиране /настоящия случай/, подкрепено с
убедителни писмени доказателства за недължимост на
вземането.
Според съдебната практика,както е посочил и ВРС, под
писмени доказателства за недължимост на вземането са
писмени документи, удостоверяващи изпълнение на задължението от страна на
длъжника още преди иницииране на заповедното производство, или такива
удостоверяващи изпълнението му след образуване на заповедното производство и
преди образуване на изпълнителното производство, или писмени документи,
удостоверяващи изпълнение след образуване на изпълнителното производство и
преди подаване на молбата за спиране. Това означава, че всякакви писмени
документи, изходящи от страната за изпълнение на задължението, изявления и
други, с които кредитора признава плащането на дълга от страна на длъжника и
които са непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към
кредитора.
Правилно и законосъобразно ВРС е посочил, че други
писмени документи, като такива свързани с валидността и действителността на
изпълнителното основание или такива свързани с изискуемостта на задължението
предмет на принудително изпълнение въз основа на издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, включително и за погасено по давност
право на иск не могат да бъдат основание за спиране на изпълнението по реда на
чл. 420, ал. 2 ГПК.
В случая с договора за групов строеж с
нотариална заверка на подписите на участниците в него, регистрационен
№21416/06.11.1994 г. на нотариус Д. Стоянова при Нотариата
на Районен съд Варна- чл.1 р.І - страните са уговорили прехвърляне правото на
строеж и ползването на 70% от имота с административен адрес гр.Варна, ул.
„Драгаш" №15 и 19 / л.7 /.
Не е
спорно между страните, а и от приложения на л. 11 - 13 от делото (същият се
прилага от длъжниците и към самото искане за спиране) Нотариален акт № 4, том L, дело 18481/06.11.1994г. по описа
на нотариус Стоянова при Варненски районен съд, с който длъжниците и техните праводатели са учредили на заявителя „Румат
- Стройинвест - Манчев и С-ие"
СД (с предишно наименование КФ „Румат- Стройинвест") с ЕИК ********* право на строеж върху
процесния недвижим имот. По този начин в договора за групов строеж страните са
предвидили застрояване на притежаван от длъжниците и техните праводатели поземлен имот, при ред и условия предвидени в
самия договор. В същия договор длъжниците и техните праводатели
са поели ангажимент да учредят право на строеж и да отстъпят ползването на 70 %
от терена в имота, а заявителят се е задължил да извърши описани в договора
правни и фактически действия, свързани със застрояването на имота. В
последствие страните са обективирали намеренията си и
с Нотариален акт № 4, том L, дело 18481/06.11.1994г. по описа
на нотариус Стоянова, като са извършили съответните правни действия по
учредяване право на строеж върху 70% от имота.
Действително в договора за групов строеж, както и в
последвалия го такъв за учредяване правото на строеж в полза на заявителя,
липсват изрични уговорки за предаване фактическата власт върху спорните 70% от
имота. Правилно и законосъобразно Варненският районен съд приема,че задължението
за предаване на тази фактическа власт спрямо имота обаче, произтича от самото
естество на правото на строеж, поради което с оглед реализиране правото да
застрои имота и действителното му застрояване, лицето в чиято полза то е
учредено следва да получи и фактическата власт върху същия. Самото право на
строеж предвижда придобиване на собствеността върху постройката или части от
нея, включващо съгласно чл. 64 ЗС и ползването на земята, върху която е
построена.
Вярно е също ,както посочва ВРс,
и че сключения договор за групов строеж с нотариална заверка има само характер
на предварителен такъв, относно правото на строеж. В чл.1 от този договор
обаче,съществува и задължение за отстъпване право на ползване, като фактическо
действие, а не като вещно право, което по същество представлява уговорка за предаване на владението или на
фактическата власт върху вещта (имота) преди действителното прехвърляне на
вещните права с нотариален акт.
Този извод се извлича при тълкуването на договорите
между страните,с оглед извършеното оспорване от страна на ответника.
При извършено тълкуване надоговорите,както
законосъобразно сочи и ВРС, за изясняване на действителната обща воля на
страните може да се излиза и извън текста на самия договор, включително като се
изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните
преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на
изпълнение на договора, характеристиките на предмета на договора, както и други
обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля на
договарящите.
Изхождайки от съдържанието на двата документа
и тълкувайки волята на страните по договорите отразени в тях, както и
изхождайки от другите поети от длъжниците и техните праводатели
задължения по разглеждания договор за групов строеж, включително съобразявайки
и съдържанието и характера на окончателния
договор за учредяване право на строеж и
настоящият въззивен състав / както и ВРС / приема, че от страна на последните е поето
задължение за предаване на фактическата власт върху 70% от имота на строителя -
заявител.
Правилно и законосъобразно ВРС приема,че представения с молбата на
длъжниците за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение документ
-Нотариален акт № 4/1994г., не е доказателство по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, доколкото същият не отразява изпълнение на задължението им за
действителното предаване на вещта (имота).
С оглед изложеното ,настоящият въззивен състав
изцяло възприема извода на ВРС, че искането за спиране на незабавното изпълнение
по Заповед №9020 за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз
основа на документ, издадена при условията на чл. 417 от ГПК от 03.12.2018г. по
реда на чл. 420, ал. 2 ГПК се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че при подадено срещу заповедта за изпълнение
възражение в случаите на издадена заповед въз основа на документи по чл. 417,
т. 1 - 9 ГПК, спиране се допуска след като длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и
договорите,каквото обезпечение е било представено от страна на молителите / за
спиране / ,поради което и правилно и законосъобразно ВРС е спрял изпълнението по заповедта .
В обобщение, депозираните частни жалби са неоснователни, а
постановените от ВРС обжалвани определения, като правилни и законосъобразни
следва да се потвърдят.
Мотивиран от изложеното, съставът
на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 2609/
2019 год, постановено по ч.гражданско дело № 16697 по
описа за 2018 година на ВРС, с което ВРС, СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО Заповед за незабавно
изпълнение с № 9020/03.12.2018 г. на ВРС и издадения въз основа на същата
Изпълнителен лист в полза на „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к. Чайка бл.31, вх.В, със законен представител Мариян
Тонев Манчев, срещу Л.Г.Х. с ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с
ЕГН **********, Д.Р.Д. с ЕГН **********, М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН **********
и Г.Ф.Ф. с ЕГН **********
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1707/01.02.2019 год по описа на ВРС 16697/2018 годна ВРС, В ЧАСТТА с което
се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на длъжниците Л.Г.Х.
с ЕГН **********, Е.Л.Ф. с ЕГН **********, П.К.Р. с ЕГН **********, Д.Р.Д. с
ЕГН **********, М.Р.Д. с ЕГН **********, А.К.Н. с ЕГН ********** и Г.Ф.Ф. с ЕГН
********** за спиране
на основание чл. 420, ал.
2 ГПК незабавното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение
с № 9020/03.12.2018 г. на ВРС и на
издадения въз основа на същата
Изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане към заповед № 9020
постановено по ч.гр.д. 16697 по описа на ВРС за незабавно изпълнение на
задължение за предаване на вещи,въз основа на документ,издадена при условията
на чл.417 от ГПК
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.