РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Благоевград, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20201200101025 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
адв. В.О. пълномощник на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***№
** срещу ЗАД „***“ Ад, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к. **, ул. *** № *, ет. *, представлявано от А.П. Л.и Р. К. Д.
Твърди се че на 28.01.2020 г., около 10:30 часа в гр.Б., на ул. „Гьорче
Петров" №1, М. В. Ч. с ЕГН **********, е управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК7711ВМ. Посочва се, че водачът М.Ч.
предприел маневра „движение на заден ход", при която нямал видимост в
страничните огледала за намиращи се зад лекия автомобил обекти.
Предприемайки тази маневра без да провери лично или с помощта на друг
човек дали зад автомобила му не се намира пешеходец, водачът Ч. нарушил
правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на
пътно-транспортно произшествие, при което е пострадала пешеходката С. С.
С., с ЕГН **********.
Твърди се, че водачът М. В. Ч. е нарушил правилата за движение по
пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по
непредпазливост причинил на ищцата следните телесни увреждания:
Смазване на дясно бедро, охлузване на дясно коляно, охлузване на дясна
подбедрица и отток и деформация на долен десен крайник.
Сочи се, че след пътно-транспортното произшествие ищцата е
транспортирана от екип на ЦСМП в Спешно отделение на „МБАП -
1
БЛАГОЕВГРАД" АД, където е приета и настанена за лечение в Отделение по
Ортопедия и Травматология. При извършените прегледи са установени
охлузвания по дясно коляно и дясна подбедрица. Десният крак е бил в
принудително положение с изразен отток и деформация. Силна палпаторна
болезненост. Невъзможност за активни и пасивни движения поради болков
синдром.
Посочва се, че след извършените множество прегледи и образни
изследвания са установени горепосочените травматични увреждания. Ищцата
С.С. е приета в болничното заведение за оперативно лечение. След
съответната предоперативна подготовка е проведена оперативна интервенция
на таза и долен десен крайник на 29.01.2020 г., със среден обем и сложност.
Изписана е с назначена рехабилитационна програма и амбулаторно
проследяване. Назначено е сваляне на конците на 14 ден. Насочена е и към
физиотерапия. Сочи се, че лечението на ищцата е продължило в домашни
условия и под наблюдение от личен лекар. Твърди се, че получените
травматични увреждания на ищцата са довели до трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за дълъг период от време, по-голям от 30
дни.
Сочи се, че месеци наред след пътно-транспортното произшествие
ищцата е била в тежко физическо състояние. Състоянието й е било свързано
със силни болки и страдания в областта на десния долен крайник. Тези
страдания на ищцата били изпитвани дълго време. Болки в десния крак,
продължителна невъзможност да движи десен долен крайник, затруднена и
нестабилна походка, състояние, налагащо приемане на силни
болкоуспокояващи медикаменти.
Твърди се, че болките и страданията на ищцата били свързани с
претърпяното продължително лечение, като се наблюдавало ограничен обем
на движенията на десния крак, което водело от своя страна до бърза
уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да
упражнява труд. Твърди се, че дори и към настоящия момент не се наблюдава
пълно функционално възстановяване на увредените места.
Сочи се, че претърпените от ищцата болки и страдания по време на
ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 28.01.2020 г., и
негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на
оздравяване водят до срив на самочувствието й и тежък психически шок.
Твърди се, че ищцата изключително трудно преодолява стреса, предизвикан
от ПТП, страхува се да излиза навън, не спи спокойно след инцидента,
станала е много чувствителна. Твърди се, че и до настоящият момент ищцата
изпитва болки на травмираните места, същата и към момента е със
значително намалена мускулна сила в десния долен крайник. През цялото
това време изпитва физически страдания, вследствие на болките и
затрудненото придвижване. Оздравителния процес при нея е много дълъг и
възстановяването настъпва много бавно, който процес не е приключил и към
настоящият момент.
Посочва се, че видно от констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица № 2020- 1046-56/28.01.2020 г. и направената справка в Гаранционен
фонд, управлявания от М. В. Ч. лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с рег.№ РК7711ВМ, има валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен със ЗАД „***" АД, с
полица № BG/23/119001677295 от 20.06.2019 г. валидна до 19.06.2020 г.
Твърди се, че с Молба с вх. № 99-3571/20.05.2020г. е сезиран ответника
с молба за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, но до настоящия момент не е изплатено такова.
Отправено е искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответника ЗАД „**" АД в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с рег.№ РК 7711 ВМ, на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на
ищцата СВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, сумата 40 000 лева, която сума счита
за справедливо обезщетение, което съответства доколкото е възможно на
причинените на ищцата неимуществени вреди - претърпените от нея болки,
страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл
с Определението си по чл. 140 ГПК.
В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск.
Посочва се, че предоставените от ищцовата страна документи са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на процесното събитие.
Оспорва се вината на водача М. В. Ч. за причиняване на вредоносния
резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Сочи се, че по
делото няма данни за постановена присъда и не е изследван въпросът за
принос на пострадалата за настъпване на процесното събитие. В същото
време имало данни за вината на ищеца, доколкото видимо от констативния
протокол за ПТП същата е пресичала неправилно и е навлязла внезапно на
пътното платно.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, като ответникът счита, че
описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия
се.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача
на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД - МПС. Поддържа се
становището, че в конкретния случай вина за получените увреждания има
ищцата. Дори да се приеме, че тя не носи изключителна вина за ПТП, твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от С.С. в много висока
степен. Посочва се, че от данните по делото и по - точно от Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че пострадалата неправилно
пресича пътното платно в противоречие на правилата на ЗДвП, а именно на
необозначено за това място, без да се огледа и да съобрази поведението си с
3
другите участници в движението. На следващо място, счита, че ищцата
навлиза внезапно в лентата за движение на процесния автомобил. Намира, че
с поведението си пострадалата е направила процесното събитие неизбежно,
като е изложила както себе си така и другите участници в движението на
излишен риск. Твърди се, че приносът на пострадалата е основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 - ро от ЗЗД. Посочва се, че в конкретния случай ищцата е създала
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от
своя страна е довело до настъпването на процесното събитие.
Сочи се, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно
установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на
пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване, който счита, че в случая е изключително висока степен.
Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат
повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между
лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер.
Оспорва исковете и по размер, като счита размера на иска, предявен за
неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищцата, че в следствие на процесното ПТП,
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение от 40 000 лева.
Поддържа се, че същите са предявени и в изключително завишени
размери, като се счита, че ищцата не доказва да е търпяла неимуществени
вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 40 000
лева. Изтъква, че размерът на исковете, предявени по Кодекса на
застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в много
голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по
смисъла на ЗДвП задължения.
Счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението
следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Посочва, че
съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за
намаляване на обезщетението.
Предвид периода на възстановяване на ищцата, социално-
икономическото положение на страната ни и направеното възражение
относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на
минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен. Счита,
4
че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до
неоснователно обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпените от
нея вреди, като в този смисъл се поддържа, че станалото ПТП не бива да се
превръща в повод за материалното замогване на ищцата, а следва същата да
бъде обезщетена в границите на претърпените от нея вреди.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита акцесорният иск за неоснователен, от
момента, от който се претендират лихви за забава, тъй като се твърди, че ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени
вреди. Моли, съдът да има предвид, че отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
Взето е становище по доказателствените искания на ищцата.
Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл
с Определението по чл. 140 ГПК.
Оправя се искане за отхвърляне изцяло на предявените искове.
Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност за
автомобилистите“ за процесния лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с рег.№ РК 7711 ВМ.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1046-56. Открито е производство по оспорване
истинността на този Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, по
искане на ищеца, в частта на описания механизъм на ПТП.
Във връзка с изискано ДП № 1899зм-53/2020 г. по описа на 01 РУ -
Благоевград за послужване, с обратно уведомително писмо от 03.02.2022 г.,
Районна прокуратура - Благоевград е пояснила, че наказателното
производство е прекратено с Постановление от 06.06.2020 г. Изпраща се
заверено копие от Постановлението за прекратяване на ДП, както и копие на
самото ДП № 1899 зм-53/2020 г. по описа на 01 РУ - Благоевград. Видно от
Постановлението за прекратяване на ДП, същото е прекратено, с оглед на
установения факт, че от извършената съдебномедицинска експертиза е
установено, че на пострадалото лице е причинено временно разстройство на
здравето неопасно за живота, което е квалифицирано като лека телесна
повреда и предвид липсата на съставомерно обществено-опасни последици от
така извършеното деяние, същата не може да се квалифицира по изследвания
5
състав за средна телесна повреда.
По делото са назначени съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза експертизи, изпълнени от вещите лица Рая Стоянова и д-р А.С..
Видно от експертизата на д-р С. е, че в разултат на ПТП, щцата С. С. С.
е получила Dekolman traumatic, същността на което е отлепване на кожата от
подлежащите тъкани. Причинило е временно разстройство на здравето без
опасност за живота, при механизъм на получаване - тангенциално действаща
сила от твърд предмет. Деколман-ът е характерна травма за ПТП, при което е
налице удар на колата в областта на крайниците или притискане от
автомобилната гума Предприето е оперативно лечение - кожен разрез в
областта на дясното коляно, като се е отстранил хематома. Направени са
промивка, хемостаза, послоен шев, суха стерилна
превръзка.Възстановяването след такава травма е в рамките на 2-3 месеца.
Зависи от мястото и големината на деколман-а. Първите 3-4 дни има
значителни болки и страдания, след което болковият синдром е със
значително по-ниска интензивност или по-скоро е налице дискомфорт.
Сегашното състояние на ищцата С. С. С. е добро, ходи без помощни средства,
без накуцване, пълен обем на движение в дясната коленна става.При прегледа
се вижда груб цикатрикс по латералната страна на коленната става, което не
пречи на функцията на крайника. В съдебно заседание експертът пояснява, че
белегът е с неправилна форма, има дължина и ширина, приблизително 8 см.
на 3 см.
Перспективата за в бъдеще е добра, не се очакват функционални
дефицити. По данни от анамнезата, С. С. С. съобщава за дискомфорт, стягане
и бодежи в коляното, които оплаквания не пречат на нормалното
функциониране на коленната става. От приложената медицинска
документация няма данни за счупване около коленната става или която и да е
друга кост. Проведеното лечение е адекватно и е завършило успешно. Няма
данни за извършени контролни прегледи, така че не е известно дали е
спазвала всички лекарски предписания. Като се имат предвид всички данни
от делото и това, че деколман-ът е характерна травма за ПТП, увреждането е
резултат от процесното ПТП. Теоретично деколман може да се получи
винаги, когато има тангенциално въздействие от твърд предмет върху кожата.
В материалите по делото и от извършения преглед няма данни ищцата да е
имала затруднения в движението на долните крайници. В медицинската
документация към делото няма данни на ищцата да е извършена
рехабилитация. При извършения преглед С. С. С. съобщава, че е извършвала
рехабилитация на частно. Рехабилитацията е съществена част от лечението на
травми на опорно-двигателния апарат. Тя е от най-голямо значение при
травми, които засягат костите и ставите. В случая се касае за мекотъканна
травма — отлепване на кожата от подлежащите тъкани, при което
рехабилитацията е важна, но не в толкова голяма степен.
Експертът инж.Рая Стоянова, изготвила авто-техническата експертиза
по делото дава заключение за следния механизъм на настъпване на ПТП: На
28.01.2020 г. около 10.40 ч., лек автомобил Фолксваген Голф, с pег. №
6
РК7711ВМ е бил управляван от М.Ч., при движение на заден ход на ул.
„Гьорче Петров“ в посока от кръстовището й с ул. „Арсений Костенцев“ към
кръстовището й с ул. „Христо Смирненски“ . Скоростта на движение на
автомобила на заден ход била около 6 — 7 км/ч. В същото време пешеходката
С.С., заедно със съпруга й излизали от входа на сградата на НАП, ТД София,
Офис Благоевград, на адрес Благоевград, ул. „Гьорче Петров“. С. и съпругът й
тръгнали първоначално по тротоара в посока към кръстовището на ул.
„Христо Смирненски“. С. (съгласно нейните показания) слязла на платното за
движение, като имала намерение да се хване под ръка със съпруга й. На около
6,5 - 7 м. след лявата колона на входа на НАП Офис Благоевград (основния
ориентир), лекият автомобил движейки се на заден ход, блъснал с левия край
на задната си броня пешеходката в областта на подбедрицата/подбедриците,
като в момента на началния удар С. е била с гръб към задната част на
автомобила. Пешеходката паднала на платното за движение, а автомобилът
продължил да се движи назад притискайки десния крак на пострадалата и
избутвайки тялото й в посока към ул. „Хр. Смирненски“. Вследствие на
притискане и бутане на тялото, пострадалата е получила описаните в
медицинската документация увреждания на десния й крак. Съпругът на С.
започнал да чука по колата и да вика. Водачът на лекия автомобил спрял,
преместил колата напред, като така освободил притиснатия крак на
пострадалата. След това, водачът на лекия автомобил Ч. слязъл от него и се
обадил на тел. 112. Когато водачът Ч. отишъл при пострадалата, тя била все
още на платното за движение, между задната част на автомобила и тялото на
пострадалата имало разстояние, в показанията си пред процедиращия съдебен
състав, водачът е пояснил, че тялото на С. не е било под колата. Главата на С.
е сочила към ул. „Хр. Смирненски“, краката към задната част на процесния
лек автомобил, била е по гръб с намерение да се изправи. Водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да забележи пешеходката, но не е
реагирал своевременно на създалата се ситуация чрез спиране. При условие,
че водачът на лекия автомобил не е имал достатъчно добра видимост назад
зад автомобила, е следвало да осигури лице, което да го
напътства.Пешеходката се е движила по платното за движение, на място,
което не е предназначено за пресичане и движение на пешеходци.
За отговор на поставените въпроси от страна на ищеца, вещото лице се
е запознало с документи, приложени по настоящото гражданско дело, както и
с такива, приложени по ДП 1899 ЗМ 53 от 2020 г. на 01 РУ Благоевград.
Отделно от това, в т. III Проверени документи по делото са цитирани извадки
от проверените документи. Направена е и справка в интернет за някои от
основните технически характеристики на процесния автомобил.
Атмосферните условия към настъпване на ПТП са били добри - добра
видимост, слънчево време. Следва да се отбележи, че пътната настилка е била
мокра, което е взето предвид в изчисленията в аналитично-изчислителната
част на настоящото заключение.Съгласно данните от огледния протокол
видимостта и за пострадалата е била добра. Пешеходката също е имала
възможност да забележи движещия се на заден ход лек автомобил преди да
слезе на платното за движение. По отношение на движението на лекия
7
автомобил на заден ход, няма данни за ограничаване на видимостта му от
неподвижни или подвижни препятствия на платното за движение или в
близост до него.В кориците на делото не се откриват данни за дрехите на
пострадалата. По отношение на цветът на дрехите й и видимостта от водача,
се посочва, че ПТП е настъпило в дневни условия и цветът на дрехите й са
без значение за виждането й от другите участници в движението.
Пешеходката е навлязла на платното за движение на място, където няма
пешеходни пътеки, няма светофарна уредба и няма пътен знак Д 17
„Пешеходна пътека“. Най-близкото място, където пешеходката е могла да
пресече е ул. „Гьорче Петров“ и на кръстовището на тази улица с ул. „Христо
Смирненски“. На това кръстовище няма положени пешеходни пътеки, но
продължението на тротоара на кръстовище е пешеходна пътека.
Първоначално пешеходката е била на десния тротоар на ул. „Гьорче Петров“,
гледано в посока към ул. „Христо Смирненски“, преди удара е слязла от
тротоара на платното за движение и е продължила движението си напред
(вер. косо наляво под неголям ъгъл). Преди удара и в момента на удара,
скоростта на лекия автомобил е била около 6,5 км/ч. ПТП е било
предотвратимо чрез спиране от страна на водача на процесния лек автомобил.
Водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да забележи
пешеходката, но не е реагирал своевременно на създалата се ситуация чрез
спиране. ПТП е било предотвратимо, ако водачът на процесния лек
автомобил беше осигурил лице, което да го напътства при движението му на
заден ход. ПТП не би настъпило, ако към момента на удара пешеходката не се
е намирала на платното за движение. Пешеходката е пресичала на място,
което не е предназначено за пресичане и движение на пешеходци.Движението
на заден ход на автомобила не е спасителна маневра. Автомобилът не е
отклонявал рязко вдясно или рязко вляво посоката си на движение.
Скоростта, с която се е движила постаралата пешеходка е била 3,8 км/ч. Тази
стойност е средна за движение на пешеходец от женски пол, възраст между
60 и 70 години, за спокоен ход. Стойността е взета от справочна литература.
Изготвена е скица на ПТП, която е неразделна част от заключението. За
нуждите на експертизата е изготвен работен мащабен чертеж.
Вещото лице е отговорила изчерпателно на поставените от страните
въпроси в открито съдебно заседание при изслушването му.
Пълномощникът на ищцата е оспорил в една част заключението на
експерта. Не са ангажирани нови доказателства във връзка със заявеното
оспорване.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Константин Шопов се установява, че
същият посетил със съпругата си на другия ден след настъпилото ПТП след
интервенцията ищцата в болницата в гр. Благоевград. Тя лежала на леглото,
плакала, тъй като всичко я боляло. Съпругът и бил там, който имал
онкологично заболяване, но сега се налагало той да се грижи за нея. Обаждал
се много пъти на свидетеля, за да я превози до болницата за прегледи, да
свалят конци, за превръзки, да й пазарува понякога. До интервенцията си
8
ходела нормално за възрастта й, и модерно облечена, и след нея много й било
тежко, споделяла, че някакъв сериозен белег й бил останал на крака на видно
място. Свидетелят не може да определи времето, през което ищцата е била с
чужда помощ.
Свидетелят М. В. Ч. твърди, че имало паркирани коли пред НАП в деня
на ПТП и било трудно да обърне посоката и да излезе с колата си, като
предприел движение назад. Автомобилът му имал камери за задно виждане.
Бил правоспособен водач от 20 г., като не е имал други ПТП. Чул удари с
ритници по колата, и въпреки, че погледнал в огледалото какво се случва, не
видял нищо. Слязъл и видял жената, която лежи на земята, при положение, че
не се чул според свидетеля никакъв удар. Съпругът и удрял по колата .
Свидетелят звъннал на полицията да каже, че се е случило някакво
произшествие. Карал с ниска скорост, тъй като улицата не позволява друга,
защото от ляво имало паркирани коли и бордюр. Жената не била нито под
автомобила, не била и на далечно разстояние от колата, била може би на
половин метър от автомобила След удара спрял колата. Обяснява си ПТП с
това, че жената не го е видяла, както е била на бордюра е изкочила на пътя.
Лентата била една, защото имало паркирани коли почти на бордюра и
половината от другото платно. Това било точно до входа на НАП. Масово
имало паркирани коли и трудно било да се каже дали е едно платно. Попитал
пострадалата защо е била на пътя, като там няма пешеходна пътека. Тя не
отговорила нищо. Дошла полицията и му написала АУАН. Бърза помощ
взела жената. Когато я видял свидетелят, тя лежала по гръб и главата й била
в посока платното, а краката й към неговата кола. Лежала почти успоредно на
оста на пътя, по гръб, като краката й сочели към задната част на неговия
автомобил, а главата й в обратна посока. Както било разположението на
автомобила, така било и разположението на тялото.
От показанията на свидетеля О. В.Ч. се установява, че видял ищцата
С. и мъжа й на стълбичките на НАП във въпросния ден. Има тротоар и
стълбичка, около 60-70 см.Когато приключил своята работа в офиса на НАП
и си тръгнал, обърнал се и видял С. паднала под под задната страна на една
кола. Мъжът й викал на някой: „Дай напред.“. Кракът й бил усукан леко.
Видял, че Р. изважда жена му от под колата.
Свидетелят Н.К. потвърждава, че е съставил и подписал констативния
протокол, но не помни конкретния случай. Работи в сектор „Пътна полиция“
като мл. автоконтрльор и към тази дата няма спомен за случая, тъй като
посещава често ПТП и няма спомен точно за това.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
след съвкупна преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира
изслушаните и приети съдебни експертизи, като изготвени от компетентни и
добросъвестни вещи лица, в чиито знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
52 и чл. 86 ЗЗД. Представени са доказателства за спазена процедура по чл.380
9
КЗ.
Направените възражения от ответната страна касаят претендирания
размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да бъде
намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, което
възражение подлежи на доказване от страна на направили я го.
Съпричиняването има обективен характер и вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Преценява се единствено
наличието на причинната връзка между поведението на пострадалото лице и
настъпилия вредоносен резултат. Приложението на нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не е обусловена от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликт и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Застрахователните дружества, издатели на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо когото са
отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу
застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1
КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива:1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
Признава се обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и че ответникът е уведомен за настъпилото събитие.
Не се нуждаят от доказване в процеса обстоятелствата, по които няма
спор между страните и признати от ответната страна, включително че е
налице прекратено ДП № 1899зм-53/2020 г. по описа на 01 РУ - Благоевград.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на стъпването на
твърдените от него вреди; обстоятелството, че вредите са причинени от
застрахованото при ответника лице. Следва да установи причинно-
следствената връзка между деянието и причинените като твърдени
неимуществени вреди. Ищецът следва да докаже наличието на деяние,
действие или бездействие, обективирано в действителността и неговата
противоправност, както и настъпилата вреда, претърпени неимуществени
вреди, причинни връзка между поведението и вредата, в това число и
субективния елемент вина.
Ищецът не следва да доказва от всичко изложено единствено фактите,
по които няма спор между страните.
10
Ответникът следва да докаже своите възражения, направени с писмени
отговор, а именно за недължимост на застрахователно обезщетение, в това
число, поради прекомерност, както и възражението си за съпричиняване.
Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Съдът е пояснл, че когато фактите
съставляват волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП. В конкретния случай ищецът е поискал, а
също и ответника е допълнил с конкретни задачи съдебно-техническата
експертиза за установяване механизма на ПТП. Не се оспорва автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, но
се оспорва верността на удостоверените в него факти, поради което следва да
се проведе пълно насрещно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа. Следователно застрахователят следва да
установи, че отразеният механизъм на ПТП се е осъществил по начина, по
който е описан. Съдът е постановил да се извърши проверка на истинността
на този документ на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, като е указал на страните,
че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, а ответникът следва да докаже,
че отразеният механизъм на ПТП в Протокола се е осъществил по описания
начин.
С констативния протокол за обстоятелства и причини е посочено, че
водачът на лекия автомобил, при движение на заден ход не се убеждава, че
пътят зад превозното средство е свободен, и блъска неправилно пресичащия и
внезапно навлязъл на платното за движение втори участник, като реализират
ПТП.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, и
доказателствени средства - експертизи, съдът приема за установен и за
доказан следния механизъм на осъществяване на ПТП:
На 28.01.2020 г. около 10.40 ч., лек автомобил Фолксваген Голф, с pег.
№ РК7711ВМ е бил управляван от М.Ч., при движение в гр.Благоевград на
заден ход на ул. „Гьорче Петров“ в посока от кръстовището й с ул. „Арсений
Костенцев“ към кръстовището й с ул. „Христо Смирненски“ . Скоростта на
движение на автомобила на заден ход била около 6 — 7 км/ч. В същото време
пешеходката С.С., заедно със съпруга й излизали от входа на сградата на
НАП, ТД София, Офис Благоевград, на адрес Благоевград, ул. „Гьорче
Петров“. С. и съпругът й тръгнали първоначално по тротоара в посока към
кръстовището на ул. „Христо Смирненски“. С. слязла на платното за
движение, като имала намерение да се хване под ръка със съпруга й. На около
6,5 - 7 м. след лявата колона на входа на НАП Офис Благоевград (основния
ориентир), лекият автомобил движейки се на заден ход, блъснал с левия край
11
на задната си броня пешеходката в областта на подбедрицата/подбедриците,
като в момента на началния удар С. е била с гръб към задната част на
автомобила. Пешеходката паднала на платното за движение, а автомобилът
продължил да се движи назад притискайки десния крак на пострадалата и
избутвайки тялото й в посока към ул. „Хр. Смирненски“. Вследствие на
притискане и бутане на тялото, пострадалата е получила описаните в
медицинската документация увреждания на десния й крак. Съпругът на С.
започнал да чука по колата и да вика. Водачът на лекия автомобил спрял,
преместил колата напред, като така освободил притиснатия крак на
пострадалата. Водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да
забележи пешеходката, но не е реагирал своевременно на създалата се
ситуация чрез спиране. При условие, че водачът на лекия автомобил не е
имал достатъчно добра видимост назад зад автомобила, е следвало да осигури
лице, което да го напътства.Пешеходката от своя страна се е движила по
платното за движение, на място, което не е предназначено за пресичане и
движение на пешеходци.
С оглед установения механизъм на ПТП, оспорването по реда на чл. 193
ГПК на ищцата на констативния протокол, относно обстоятелствата и
причините за ПТП - съдът приема за неоснователно.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил е причинил
ПТП, в следствие на което е причинена и лека телесна повреда на ищцата / по
заключението на в.л. д-р С./, изразяваща се в Dekoleman traumatic, същността
на което е отлепване на кожата от подлежащите тъкани. Причинило е
временно разстройство на здравето без опасност за живота, при механизъм на
получаване - тангенциално действаща сила от твърд предмет. Предприето е
оперативно лечение - кожен разрез в областта на дясното коляно, като се е
отстранил хематома. Направени са промивка, хемостаза, послоен шев, суха
стерилна превръзка. Възстановяването след такава травма е в рамките на 2-3
месеца. Първите 3-4 дни е имало значителни болки и страдания, след което
болковият синдром е със значително по-ниска интензивност или по-скоро е
налице дискомфорт. Сегашното състояние на ищцата СВ. СТ. СТ. е добро,
ходи без помощни средства, без накуцване, пълен обем на движение в дясната
коленна става.При прегледа се вижда груб цикатрикс по латералната страна
на коленната става, което не пречи на функцията на крайника. В съдебно
заседание експертът пояснява, че белегът е с неправилна форма, има дължина
и ширина, приблизително 8 см. на 3 см.
Перспективата за в бъдеще е добра, не се очакват функционални
дефицити.
Проведеното лечение е адекватно и е завършило успешно. Всички
установени травматични увреждания са получени по посочения механизъм и
са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Неоснователни са доводите на ищцата за липсата на съпричиняване на
увреждането. Установи се, че се е движила по платното за движение, на
място, което не е предназначено за пресичане и движение на пешеходци.
И двамата участници в ПТП са нарушили правилата на ЗДвП.
12
Разпоредбата на чл. 108 ЗДвП предвижда, че пешеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: - с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди ”
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП съгласно който - „Водачът на пътното превозно
средство е длъжен: - да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства.
Така, съдът приема, че ищецът доказа в това производство, че вредите
са причинени от застрахованото при ответника лице, като се установи
причинно- следствената връзка между деянието и твърдените като причинени
неимуществени вреди, неговата противоправност, както и настъпилата вреда -
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между поведението и
вредата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който се определя по справедливост съобразно
правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с константната и
непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК
и задължителна за него. Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно
които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на
извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и
произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения,
които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в
тяхната съвкупност, продължителността и интензивността на проведеното
лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на
пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93
от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010
г., IIт. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази
насока, отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
13
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и Решение № 1 от
26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл.290 ГПК.
Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитаните по делото
свидетели, установяващи неудобствата, свързани с проведеното лечение.
Показанията съдът цени, като приема, както се посочи и по-горе с решението,
заедно със заключението на СМЕ, че са доказани търпени от ищеца в
резултат на увредата от ПТП - болки, страдания, дискомфорт, трудност да се
обслужва в определен период, пострадалата е била разстроена и изплашена в
резултат на изживяното, като е останал белег след хирургичната интервенция.
Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият
състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и
доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП в
размер на 16 000 лв./без обсъждано съпричиняване/. Съдът съобрази и
установените от КЗ лимити на отговорност на застрахователите по
сключваните от тях задължителни застраховки „ГО“ на автомобилистите,
както и на съдебната практика в сходни случаи. Съгласно разпоредбите на
чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно
общо, глобално определено по размер обезщетение – за всички
неимуществени вреди, които ищецът е претърпял в резултат на деянието,
поради което и ги определя общо в размер на 16 000 лв./без съпричиняване/.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване . Установи се от заключението по САТЕ, че и самият
пострадал е допринесъл за настъпването на вредите, като получената травма
отговаря на начин, по който следва да се направи извод, че ищцата се е
движила по платното за движение, на място, което не е предназначено за
пресичане и движение на пешеходци.
Постоянна е съдебната практика - решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д.
№ 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. №
172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. №
936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. №
551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. №
648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК,
съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. При преценката за съотношението на
приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав
съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на
произшествието. От събраните по делото доказателства се установява и
следва да се възприеме заключението на САТЕ, изготвено от инж.Рая
Стоянова.
14
С оглед изложеното, съобразявайки поведението на ищеца, съдът
намира, че същият е допринесъл за настъпване на увреждането си. Обемът на
съпричиняване следва да се определи в размера на 50%, тъй като именно
поведението на ищеца е една от основните причини за получаване на
увреждането.
С така определеното съпричиняване, следва да бъде намалено
определеното обезщетение. Или на ищеца, в резултат на процента
съпричиняване на вредата, следва да се определи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, след приспадане на процента
съпричиняване - в общ размер на 8 000 лева, като искът за разликата до общо
претендираната с исковата молба сума в размер на 40 000 лв. – следва да се
отхвърли като неоснователен.
Претенцията за присъждане на законна лихва следва да се присъди така,
както е поискана - от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.08.2020 г..
По отношение на разноските:
Ищцата е заплатила дължима държавна такса в размер на 600.00 лв. за
това производство, както и 15.00 лв. д.т. внесена по сметка на САС.
Внесени са разноски за свидетели в размер на 50.00 лв., като от тях са
изплатени половината, а 25.00 лв., съдът е разпоредил вече да бъдат върнати
на ищцата.
Пълномощникът и претендира адвокатско възнаграждение с ДДС,
определено по реда на чл. 38 ЗА.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 800.00 лв. –
сторени за вещи лица и 3000 лв. с ДДС– сторени за адвокат.
Направено е от ищцовата страна възражение по реда на чл. 78, 5 ГПК.
И двете страни представят списъци по чл. 80 ГПК.
От д.б. са сторени разноски в размер на 137.00 лв. за вещо лице.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
БлОС сумата от 137 лв. – заплатена от държавния бюджет за експерт.
На ищцата с оглед изхода на спора и спрямо уважения размер - се
следват разноски на 128.00 лв. от сторени такива в размер на 640.00 лв.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищцата – адв.В.В. О. от САК,
осъществявал процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА и изчислени спрямо уважената част от иска – в размер на 730.00 лв. и при
съобразяване правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 / от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С ДДС дължимата
сума е 876.00 лв.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сторени разноски,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Възражението по чл. 78, 5 ГПК е основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Същото следва да се определи в минималните
15
размери на и при съобразяване правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 / от Наредба № 1
от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така изчислено същото е в размер на 1730 лв., а с ДДС същото е в размер на
2076 лв.
Така от общо сторени 3800 лв. разноски, а при редуциране размера на
адв. възнаграждение в размер на 2076 лв. с ДДС и 800 лв. за в.л. , т.е. 2876 лв.,
съдът определя дължими за ответника разноски съобразно отхвърлената част
на исковете – 2 157.00 лв.
Банковата сметка на ищеца е известна на ответното дружество, във
връзка със заведената преписка.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к. В., ул. *** № *, ет. *, представлявано от А.П. Л. и Р. К.
Д., на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Б., ул. ***№ **, сумата от 8 000 лв. / Осем хиляди лева / - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - търпени болки и страдания от
получена травма Dekolman traumatic, причинила временно разстройство на
здравето без опасност за живота, вследствие на ПТП, настъпило на
28.01.2020 г. около 10.40 ч. в гр.Б., на ул. „Гьорче Петров“ в посока от
кръстовището й с ул. „Арсений Костенцев“ към кръстовището й с ул. „Христо
Смирненски“ със застрахован при ответното дружество лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ РК7711ВМ, управляван от водача М. В.
Ч., с ЕГН **********, платимо ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2020 г. – до окончателното
изплащане на присъдената сума, както и сторени разноски в размер на 128.00
лв..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите за разликата между
присъдените 8 000 лева и претендираните с исковата молба общо 40 000 лева
и за законната лихва върху тази претендирана разлика.
ОСЪЖДА СВ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. *** № **да
заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к. В., ул. ** №*, ет. *, представлявано от А.П. Л. и Р. К. Д., сумата в
размер на 2157.00 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С. ж.к. В., ул. *** № *, ет. *, представлявано от А.П. Л. и Р. К.
Д. да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в
полза на бюджета на съдебната власт - 137.00 лв. – сторени от бюджета
разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к. В., ул. ** № 7, ет. 5, представлявано от А.П. Л. и Р. К. Д. да заплати
на адвокат В.В. О. от САК - процесуален представител на ищцата, на осн. чл.
16
38, ал. 1, т. 2 ЗА, изчислено спрямо уважената част от иска – адвокатско
възнаграждение в размер на 876.00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17