РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 28.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на шести
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Елеонора Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1266 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба, подадена от Ф.И.С. и Р.Р.С. срещу Т.А.Т., Р.Р.Т., Л.А.Т. и Т.Х.Т.,
както и „Балканстрой-Инженеринг“ ООД гр.Кърджали.Ищците претендират
установяване спрямо ответниците съществуването в тяхна полза на право на строеж
за Апартаменти N 10 и 11 в 5-етажна
жилищна сграда с активен партер и мансарден етаж, която ще се построи в
поземлен имот с идентификатор N
40909.108.176, с адрес гр.Кърджали, ***, и при условията на евентуалност
претендират ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата
14 500 лв., представляваща платената от ищците цена за закупеното право на
строеж на посочените два апартамента, с която сума ищците смятат, че се
обедняват за сметка на обогатяването на ответниците.Изложени са твърдения, че
между ищците и ответниците не са налични облигационни или други правоотношения, ищците не черпят права от ответниците, и
първоначалният суперфициар, на който ответниците физически лица учредяват право
на строеж за сграда, е с погасено право на строеж при условията на чл.67 ЗС, което е установено със сила на присъдено нещо между
тези ответници и супефициаря, преди което установяване от учреденото му право
на строеж за сграда последният прехвърля право на строеж за отделни обекти в
сградата в полза на трети лица, от които ищците черпят права чрез покупка на
същото за апартаменти 10 и 11.Изложени са твърдения, че с договора за
учредяване на право на строеж суперфициентите не ограничават възможността на
суперфициаря да се разпорежда с правото на строеж, в т.ч. и за отделни обекти,
и погасяването на правото на строеж за сградата на суперфициаря връща същото в
патримониума на суперфициентите, които учредяват право на строеж за същата
сграда на ответника физическо лице, по която причина ищците търпят вреди,
защото се обедняват с платената цена на правото на строеж, за сметка на обогатяването
на ответниците. Конкретно, ищците твърдят, че с нотариален акт за продажба от
2011г., вписан на 31.03.2011г., закупуват при условията на СИО право на строеж
за два недвижими имота-апартамент N 10 и апартамент N 11, находящи се в пететажна жилищна сграда с
активен партер и мансарден етаж, която ще се построи в поземлен имот с идентификатор
N 40909.108.176,
находяща се в гр.Кърджали, ул. „Сан
Стефано“ N 13.Правото на строеж
закупуват за сумата общо 14 500 лв.
от А.М.Х., която го закупува от други лица, различни от първоначалния суперфициар.Ответниците физически
лица и собственици на земята, върху която те на 03.11.2009г. учредяват право на
строеж за горепосочената сграда по договор с „Ахридастрой“ ЕООД, не ограничават
възможността на последния да се разпорежда с правото на строеж както намери за
добре с останалите обекти извън тези, за които учредителите с договора запазват
за себе си право на строеж за отделни самостоятелни обекти от сградата, въз
основа на което суперфициарят на сградата извършва прехвърлителни сделки с
право на строеж за отделни обекти преди
реализацията му до степен груб строеж с Акт N 14. След закупуването от ищците на правото на
строеж, първите четирима ответници, учредители на правото на строеж и
собственици на земята, предявяват срещу суперфициаря установителен иск, че
правото на строеж е погасено по давност в тяхна полза поради неупражняването му
в петгодишен срок, уважен с Решение N 160/17.07.2015г. на ОС-Кърджали по
гр.д. N 35/2015г., влязло в
сила на 17.07.2015г., вписано на 31.08.2015г.На 19.01.2017г. първите четирима
ответници- собственици на земята учредяват право на строеж на последния
ответник „Балканстрой Инженеринг“ ООД да построи по архитектурен проект от
2009г. и да придобие изключително право на собственост върху жилищна сграда с
търговски партер, като стане собственик и на процесните два апартамента, за
които ищците са закупили правото на строеж. Тъй като вписването на исковата
молба по установителния иск по гр.д. N 35/2015г. е след придобиването на правото на строеж от
ищците, и те не са участват в съдебния процес, ищците претендират да се
установи спрямо ответниците правото им на строеж, закупено на 31.03.2011г., и
при условията на евентуалност, ако искът по чл.124, ал.1 от ГПК се отхвърли, ответниците
да им заплатят цената на правото на строеж, с която ищците се обедняват за
сметка на ответниците.В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез
адвокат пълномощник и претендират разноски по делото.
Ответниците
физически лица Т.А.Т., Р.Р.Т., Л.А.Т. и Т.Х.Т.
в срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорват предявения по чл.124, ал.1 от ГПК иск
като недопустим, както и като неоснователен, при възражение, че правото на
строеж, закупено от ищците, е погасено по давност в полза на собствениците на
поземлен имот с идентификатор 40909.108.176 по ККР на гр.Кърджали поради
неупражняването му в 5-годишен давностен срок, позовавайки се на това, че правото
на строеж, което частично е прехвърлено и на ищците, а именно в полза на
„Ахридастрой“ ЕООД, е учредено на
03.11.2009г., когато започва да
тече и давностният срок по чл.67 от ЗС, изтекъл на 03.11.2014г, към която дата
процесната сграда не е построена на етап груб строеж, установено с влязло в
сила съдебно решение по т. дело № 35/2015г на Окръжен съд Кърджали, и при възражение, че ищците като последващи
приобретатели на правото на строеж не могат да се ползват от друг различен
давностен срок, т.к. този по чл.67 от ЗС тече от момента, в който договорът за
учредяването му поражда действие независимо от всякакви последващи прехвърляния.Изрично
възразяват, че закупеното от ищците право на строеж е погасено по давност
поради неупражняване му в срока по чл.67 от ЗС, както и възразяват, че правото
на иск на ищците е погасено.Оспорват предявения при условията на евентуалност
иск за неоснователно обогатяване като недопустим и неоснователен, при
възражения, че не са страна по договора за покупко-продажба на ищците, не се
обогатяват с платената цена на закупеното от ищците право на строеж, не нанасят
вреда на ищците, защото не осъществяват виновно спрямо ищците поведение, и правото
на иск на ищците по чл.59, ал.1 от ЗЗД е погасено по давност.Претендират за
отхвърляне на исковете и за разноски по делото.В съдебно заседание поддържат
възраженията си чрез адвокат пълномощниците си.
Ответникът
„Балканстрой Инженеринг“ ООД с отговора на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК при
идентични на останалите ответници възражения за погасяване на правото на строеж
на ищците по давност и позовавайки се на това, че последващото прехвърляне на
правото на строеж не обвързва собствениците
на поземления имот, в т.ч. и когато правото на строеж не е упражнено в
предвидения в закона срок, като основава правата си на това, че ответниците,
собственици на поземления имот, придобиват изградената част от сградата от
първоначалния суперфициар по правилото на чл.92 от ЗС, и с нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство в негова
полза му учредяват право на строеж върху
същия имот.Предявеният при условията на евентуалност иск за неоснователно
обогатяване се оспорва като недопустим и неоснователен, в т.ч. и като погасен
по давност съгласно чл.110 от ЗЗД.Претендира за отхвърляне на исковете и за
разноски по делото.В съдебно заседание поддържа възраженията си чрез адвокат
пълномощник.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Предявеният
главен иск е по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответниците
съществуването в полза на ищците на право на строеж за апартаменти N 10 и N 11, находящи се в пететажна жилищна сграда с
активен партер и мансарден етаж, която ще се построи в поземлен имот с
идентификатор N 40909.108.176,
закупено от ищците на 31.03.2011г.,
при възражение на ответниците това право на строеж да е погасено по давност с
оглед установеното с влязло в сила съдебно решение между ответниците физически
лица и първоначалния суперфициар, от който праводателят на ищците черпи права, в частност да е погасено по
давност и правото на строеж, придобито от ищците като последващи приобретатели на правото на строеж
за отделни обекти от сградата, за която право на строеж е учредено на първоначалния
суперфициар.
Предявеният
при условията на евентуалност иск, в случай, че придобитото възмездно от ищците
право на строеж е погасено, е по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
ответниците, до размера на обедняването на ищците-платената цена по договора за
продажба на право на строеж, сключен от ищците с трето на делото лице.Ищците
основават иска на обстоятелството, че суперфициентите не ограничават
суперфициаря с договора от 03.11.2009г. да извършва прехвърлителни сделки с
учреденото му право на строеж преди изграждане на сградата до степен „груб
строеж“, и след погасяване на учреденото право на строеж, то се връща в
патримониума на суперфициентите, и те отново се разпореждат с него в полза на
нов суперфициар, който ще реализира това право, включая и за техните
апартаменти.
По
реда на чл.146, ал.1 т.3 от ГПК съдът призна за безспорно между страните, че
ищците на 31.03.2011г. закупуват от А.М.Х. с договор за продажба в надлежна
нотариална форма процесното право на строеж за апартамент N 10 и апартамент N 11, общo за сумата 14 500 лв., че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело N 35/2015г.
на ОС-Кърджали в полза на физическите лица ответници и спрямо трето на
делото лице „Ахридастрой“ ЕООД гр.Пловдив, първоначален суперфициар на
процесния поземлен имот, е признато за установено, че учреденото му право на
строеж е погасено по давност в полза на собствениците на поземления
имот-ответниците физически лица, и последните, в качеството им на собственици
на поземления имот, на 19.01.2017г., с
нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за строителство учредяват право на строеж за построяване на сграда в
собствения им имот в полза на ответника „Балканстрой Инженеринг“ ООД
гр.Кърджали.
Не
се спори, че ответниците физически лица са собственици на поземлен имот
40909.108.176 по ККР на гр.Кърджали, доказано от нотариални актове за
собственост, вписани преди този от 03.11.2009г.- Нотариален акт за учредяване
на право на строеж на недвижим имот N 195, т.VI, д. N 1184/2009г. на нотариус с N 020, с
район на действие РС-Кърджали, с който същите сключват с „Ахридастрой“ ЕООД
договор за учредяване на право на строеж за пететажна жилищна сграда,
запазвайки за себе си право на строеж за отделни самостоятелни обекти в
сградата, по изготвен и одобрен архитектурен проект през м.май 2009г. и
разрешение за строеж, издадено от община Кърджали.След 03.11.2009г. суперфициарят
„Ахридастрой“ ЕООД се разпорежда с правото на строеж за отделни обекти в
сградата, в т.ч. и за апартаменти 10 и 11, възмездно с договор за продажба,
който сключва с Т. Кирова Манолова на 19.11.2010г., която на свой ред прехвърля
възмездно на А.М.Х. правото на
строеж за апартамент N 10 с
договор за продажба от 17.12.2010г., и
правото на строеж за апартамент N
11 на „Радекс“ ООД с договор за продажба от 20.12.2010г..На 29.12.2010г. с
договор за продажба А.М.Х. купува от „Радекс“ ООД гр.Kърджали и правото на строеж за апартамент N 11.На 31.03.2011г. А.М.Х. прехвърля с договор за
продажба правото на строеж за апартаменти 10 и 11 на ищците.Всички посочени актове са вписани в
деня на сделките, които материализират.Исковата молба, с която ответниците
физически лица предявяват установителен иск срещу „Ахридастрой“ ЕООД за
погасяване в тяхна полза на учреденото му право на строеж, е вписана на
02.04.2015г., а решението по иска на 31.08.2015г.На 19.01.2017г. с Нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
строителство N 1/19.01.2017г., том I, рег. N 50, дело N 1/2017г., ответниците, собственици на поземления
имот, учредяват на ответника „Балканстрой-Инженеринг“ ООД гр.Кърджали право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 40909.108.176 по ККР на гр.Кърджали
за изграждане на обект Жилищна сграда с търговски партер в УПИ I-915, кв.177 по ПУП на гр.Кърджали, като си
запазват и взаимно си учредяват право на строеж да построят и да придобият в
собственост посочени в договора самостоятелни обекти от предстоящата за
изграждане жилищна сграда с търговски партер съгласно одобрен архитектурен
проект и Разрешение за строеж N 107/26.05.2009г.,
издадено от Община Кърджали, презаверено на 26.05.2015г., извън които обекти,
останалите обекти ще се придобият от „Балканстрой-Инженеринг“ ЕООД. Разрешението за строеж
е издадено за целия строеж жилищна сграда
с търговски партер, а не за отделни
етапи/части/ на строежа.
Всички
разпореждания с процесното право на строеж, което ищците придобиват, са вписани
след вписване на правата на собствениците на поземления имот и сключения от тях
с „Ахридастрой“ ЕООД договор за учредяване на право на строеж от 03.11.2009г., от
една страна, а от друга са вписани преди вписването на исковата молба по иска
по чл.67 от ЗС и постановеното по иска решение.
Налице
е правен интерес от търсената от ищците спрямо ответниците защита на право на
строеж.Ищците закупуват право на строеж за самостоятелни обекти в сграда, за
която ответниците физически лица учредяват право на строеж, което не е
реализирано в срока по чл.67 ЗС, и след установяване по съдебен ред на
погасяването му спрямо суперфициаря, ищците учредяват право на строеж на
ответника юридическо лице.Така е оспорена легитимацията на ищците като
титуляри-последващи приобретатели на право на строеж за отделни обекти в сграда
в имот, на който ответниците са съответно собственици и суперфициар.Това
обуславя правният интерес на ищците да искат установяване със сила на присъдено
нещо съществуване на правото им, тъй като в процеса, в който е установено, че
правото на строеж на първоначалния суперфициар е погасено, те не участват, и
тъй като и легитимацията им на носители на право на строеж, което претендират,
предхожда вписването на исковата молба и решението по иска, постановено в този
процес, които по арг. от чл.113, вр. чл.114 б „в“ и чл.112 б „з“ от ЗС не могат да се противопоставят на ищците,
защото спрямо тях решението няма праворегулиращо действие съгласно чл.298, ал.1
и ал.2 от ГПК-правоприемството не е настъпило след възникване на силата на
пресъдено нещо на решението, а преди нея, в който смисъл е и Решение N 217/29.06.2012г на ВКС по гр.д. N 542/2010г., на което ищците се позовават.
Както ищците, така и ответниците, се
позовават на ТР 1/2011 от 4.05.2012 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че трети
лица, на които е прехвърлено правото на строеж, запазват правата си на
основание чл.88, ал.2 от ЗЗД, която хипотеза не е налице. Съгласно т.2 от тълкувателното
решение давностният срок по чл.67 от ЗС започва да тече от момента, в който договорът
за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния, и самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж, освен
разваляне на договора за суперфиция, е погасяването му по давност, когато
при
уважаването на иска за това, правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на
собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея - изградените
обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор със
собственика на земята, не може да бъде упражнено частично. Ако в петгодишния
срок сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по
давност изцяло, а не само за
незавършените обекти.Ако договорът между строителя-предприемач и собственика на
земята бъде развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети
лица, тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването
на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще
запазят правата си на основание чл.88, ал.2 от ЗЗД. Те обаче
черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да бъдат в
по-благоприятно положение от него. Последващото
прехвърляне не обвързва собственика на земята, затова правото на строеж трябва
да се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията.
Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото ще се
погаси за всички обекти при позоваване
на давността от собственика на земята. Той ще придобие изградената част от
сградата по правилото на чл.92 от ЗС, а суперфициарят ще има правата
по чл.72 от ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на
валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със собственика на
земята в този случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС
6/74г. т. IV
като суперфициарят ще има право да
получи увеличената стойност на имота. При това разрешение собственикът на
земята ще има възможност да учреди правото на строеж възмездно на друго
физическо или юридическо лице, за да получи средства за изграждане на своите
обекти и довършване на сградата, както и да обезщети суперфициарите с погасени
права.
От тези
мотиви следва, че ищците не могат да бъдат в по-благоприятно положение от първоначалния
суперфициар, защото пряко или непряко черпят права от него, и последващото
прехвърляне на правото на строеж не обвързва собственика на земята, освен ако
последващият суперфициар не е изградил част от сградата, когато при погасяване
на правото на строеж по давност, ще има право да получи увеличената стойност на
имота от собственика на земята с оглед принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване.Право на увеличена стойност ищците не заявяват и в
съдебно заседание чрез адвокат пълномощник признават, че не предприемат каквито
и да е действия за реализация на правото на строеж.Така правото на строеж на
ищците е погасено по давност не само защото не е реализирано в срока по чл.67
от ЗС от първоначалния суперфициар, но и защото самите те от придобиването му
не го реализират до изтичането на този срок, тъй като учредяването му е единно,
за цялата сграда, и за реализирането на
правото не се твърди да е осъществено пречене от суперфициентите.Не се твърди и
правото на строеж да е реализирано съгласно чл.67, ал.1 от ЗС, вр. чл.181 от ЗУТ до степен на груб строеж на сградата, и противното е установено с влязлото
в сила съдебно решение по иска на суперфициентите срещу първоначалния
суперфициар.Придобиването на правото на строеж на ищците и съответно вписването
му преди исковата молба и решението относно погасеното право на първоначалния
суперфициар е противопоставимо на суперфициентите, но възражението на
последните за погасяване по давност на правото на строеж на ищците е
основателно поради изтичане на срока за упражняване на правото на 03.11.2014г..Поради
особеностите на правото, а именно срочния му характер, и еднаквостта на срока
за упражняване на правото както от първоначалния суперфициар, така и от
последващите приобретатели на правото, които не могат да имат повече права от
праводателя си, правото на ищците е непротивопоставимо на последващия суперфициар-ответника
юридическо лице, защото той черпи права от суперфициентите-собственици на
земята.Неупражняването на правото погасява същото и възражението за това
принадлежи на суперфициентите, както и на последващия суперфициар, когато
по-рано учредено, в т.ч. и последващо прехвърлено право на строеж върху същия
поземлен имот, им се противопоставя.Възражението на ответниците за погасяване
на претендираното от ищците право на строеж е основателно и обуславя правомощие
на съда да отхвърли иска по чл.124, ал.1 от ГПК, и да разгледа евентуално
предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Правото на строеж е самостоятелно,
ограничено вещно право, което възниква по волята на собственика на земята,
ограничаващ правото си на собственост върху същата, предоставяйки възможност на
друго лице да построи сграда, на която да стане собственик след построяването
й.Когато това друго лице не упражни правото на строеж в петгодишен срок от
учредяването му или в срока, за който правото е учредено, съгласно чл.67 от ЗС
собственикът на земята може да се позове на погасеното право на строеж, с което
правомощието му да учреди право на строеж на друго лице се връща в патримониума
му.Причина за това е липсата на упражнени от суперфициаря фактически и/или
правни действия по реализиране на правото на строеж и уредената в закона защита
на суперфициента, който е длъжен да изпълнява договора за суперфиция и да не
пречи за реализирането й, но за срок от 5 години, освен когато правото е учредено
за друг срок.Погасяването на суперфицията сама по себе си не води до
обогатяване на суперфициента - в патримониума му се връща правото на строеж,
което има и преди суперфицията, изключая увеличената стойност на имота в
резултат на действията на суперфициаря/чл.92 от ЗС/, каквото увеличение не се
твърди и не се претендира от ищците.Договорът, сключен между ищците и трето на
делото лице, произвежда действие само в отношенията помежду им- чл.21 от ЗЗД.Платената по договора цена е получена от трето на делото лице, което не
черпи права от суперфициентите.Платената цена е на основание договора, сключен
от ищците и третото лице, който е възмезден.Така имущественото разместване
между страните по договора е с основание, защото договорът е каузален.След
погасяване на възмездно придобитото право на строеж, не е налице обедняване на
ищците, което е възможно при липса на основание за това-в случаите на чл.55,
ал.1 от ЗЗД-при начална липса/нищожен договор/, при отпаднало основание/
развален договор/ и при неосъществено основание/договор, сключен под
отлагателно условие, което не настъпва/, и при условията на чл.59 от ЗЗД,
когато обеднелият няма друг иск срещу обогатилия се.Между страните по делото няма
разменени престации, които да се квалифицират при условията на чл.55, ал.1 от ЗЗД, но същите се легитимират като носители на различни права спрямо един и същ
поземлен имот.След погасяването на правото на строеж на първоначалния
суперфициар за сграда и на ищците като последващи приобретатели на право на
строеж за отделни обекти в сграда, и възстановяването на това право в патримониума
на собствениците на земята, се сключва договор за нова суперфиция, което според
ищците обогатява собствениците на земята и новия суперфициар, първите, защото
си възвръщат правото на строеж, втория, защото ще може да реализира правото на
строеж, в т.ч. правото на строеж на ищците.Това обогатяване според ищците е за сметка
на обедяването им с платената от тях цена на погасеното в полза на ответниците
право на строеж.Тези твърдения обуславят правния интерес на ищците по иска по
чл.59 от ЗДД.Преценката за допустимост е въз основа на твърденията на ищеца и
когато тази преценка е такава, че ищецът няма друг иск срещу ответника, а не
въобще когато ищецът няма друг иск срещу трето лице, което не участва в
процеса.Противното означава съдът въз основа на твърденията на ищеца в исковата
молба да прави преценка по същество на същите с оглед това кои са участниците в
твърдяното материално правоотношение и какво е съдържанието му.Възражението на
ответниците, че след дадената на ищците възможност да конкретизират
обстоятелствата, на които основават евентуалния иск, е налице изменение и на
обстоятелствата, и на петитума на исковата молба, е несъответно на изложените
още в първоначалната искова молба факти.След дадената от съда възможност, те не
са променяни от ищците.Нито в исковата, нито в допълнителната молба, ищците
твърдят наличие на договорно или наличие на деликтно правоотношение с ответниците,
а твърдят, че в резултат на погасеното право на строеж на първоначалния
суперфициар/ и на тяхното/ за тях настъпват вреди в размер на сумата, която
претендират от ответниците.Така не е налице и изменение на отправеното при
условията на евентуалност искане до съда.Заявяването от ищците, че в случай, че
правото им е погасено по давност, то се връща в патримониума на собствениците
на земята, е правен довод, а не такъв по фактите, което се отнася и до
обосноваването на претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване по
чл.59 от ЗЗД.Последното по никакъв начин не нарушава правото на защита на
ответниците и не изменя търсената от ищците защита, и доказателство за това е
дадената от съда квалификация на
предявения при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД с определението за
насрочване на делото в открито съдебно заседание, с което е дадена възможност
на ищците да конкретизират търсената вреда, допустимо при условията на чл.143,
ал.2 от ГПК, и което е указано от съда поради необходимост да даде правна
квалификация на претендираните права съгласно чл.146, ал.1 т.2 от ГПК.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление N 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Успешното
провеждане на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква ищецът да не разполага и да не
е разполагал с друг иск срещу ответната страна. По своята правна същност този иск
е субсидиарен. Предпоставка за допустимостта на същия е липсата на друга
възможност за правна защита тогава, когато без основание е увеличено
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.Тази практика е
възприета и в редица други решения на ВКС-Решение N 91/15.04.2014г. по гр.д. N 6541/2013г., III г.о., Решение N 1025/23.12.2009г. по гр.д. N 3841/2008г., I г.о., в които е прието,
че обогатяването, което винаги има материално естество/оценимо е в пари/ е
налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице, а и когато се
спестяват на обогатения някои необходими разходи, които иначе е трябвало да
понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане.
Връщането в патримониума
на собствениците на земята на правото на строеж и последващото разпореждане със
същото в полза на нов суперфициар нито увеличава имуществото на същите, нито им
спестява разходи, нито намалява пасива им, защото правото на строеж е погасено
поради неупражняването от неговия носител, и те възстановяват
правото си в пълен обем-такова, каквото е към учредяването на суперфицията. Към
настъпване на тези факти следващият суперфициар няма права спрямо имота и
правото на строеж придобива по възмезден договор, сключен със собствениците на
земята, което за него няма връзка с погасяването на предходно учреденото право
на строеж-то вече е погасено, и правно невъзможно е да се обогати с
несъществуващо право или с цената, която е разплатена за него между трети лица.
Така, ако е налице обедняване на ищците, то не е поради обогатяване на
ответниците.Обедняването на ищците, условно казано, защото съдът приема, че
такова няма, е поради неупражняване на възмездно придобитото от тях право на
строеж в срока по чл.67 от ЗС, а упражняването на едно право зависи от волята
на носителя му.Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие или ако собственикът се откаже от него, което правило съотнесено на
основание чл.111 от ЗС към ограниченото вещно право на строеж по чл.67 от ЗС означава,
че при неупражняването му в предвидения в чл.67 от ЗС срок или в срока, за
който е учредено, носителят му се отказва от него в полза на собственика на
земята.И тъй като отказът от вещни права подлежи на вписване в нотариалните
книги, при липсата на такова вписване, което да материализира отказа, е налице
възможност, в т.ч. и с иск, да се претендира правото, което още един път
обуславя допустимостта на главния иск.
При липса на установени общи факти,
от които да произтича обедняване на ищците за сметка обогатяване на
ответниците, в т.ч. и релевантно обедняване, предявеният при условията на
евентуалност иск подлежи на отхвърляне, и по възражението за погасяване по давност
на претендираното неоснователно обогатяване, обусловено от основателност на иск
за същото, съдът няма правомощие да се произнася.
На основание чл.78, ал.3 от ЗЗД, с
оглед изхода на делото, в тежест на ищците следва да се възложат в пълен размер
направените от ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение както
следва: на ответника Т.А.Т. 360 лв. за адвокатско възнаграждение, на ответника Л.А.Т.
300 лв., на ответника Р.Р.Т. 360 лв., на ответника Т.Х.Т. 300 лв. и на
ответника „Балканстрой-Инженеринг“ ООД гр.Кърджали 1 320 лв. за адвокатско
възнаграждение
Мотивиран от горното,
Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.И.С.
с ЕГН ********** и Р.Р.С. с ЕГН **********, и двамата от ***, срещу Т.А.Т. с
ЕГН **********,***, Р.Р.Т. ***, Л.А.Т. с ЕГН **********,***, Т.Х.Т. ***, и
„Балканстрой-Инженеринг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван поотделно от управителите Н.Х.А. и Д.И.А., иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване за
съществуващо право на строеж в полза на Ф.И.С. и Р.Р.С. за Апартаменти N 10 и 11, находящи се 5-етажна жилищна сграда с
активен партер и мансарден етаж, която ще се построи в поземлен имот с
идентификатор N 40909.108.176, с
адрес гр.Кърджали, ***, на основание договор за продажба на право на строеж,
сключен с Нотариален акт N
11/31.03.2011г., том I,
рег.N 1037, дело N 10/2011г. на нотариус
с N 204 по рег. на НК, с
район на действие РС-Кърджали.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.И.С.
с ЕГН ********** и Р.Р.С. с ЕГН **********, и двамата от ***, срещу Т.А.Т. с
ЕГН **********,***, Р.Р.Т. ***, Л.А.Т. с ЕГН **********,***, Т.Х.Т. ***, и
„Балканстрой-Инженеринг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван поотделно от управителите Н.Х.А. и Д.И.А., при условията на
евентуалност и солидарност, иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 14 500 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване на Т.А.Т., Р.Р.Т., Л.А.Т., Т.Х.Т., и „Балканстрой-Инженеринг“
ООД гр.Кърджали поради обедняване на Ф.И.С. и Р.Р.С. със сумата 14 500
лв., представляваща платената цена по договор за продажба на право на строеж,
сключен А.М.Х. с Нотариален акт N
11/31.03.2011г., том I,
рег.N 1037, дело N 10/2011г. на нотариус
с N 204 по рег. на НК, с
район на действие РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Ф.И.С. с ЕГН **********
и Р.Р.С. с ЕГН **********, и двамата от ***, да заплатят на ответниците направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение както следва: 360 лв. на Т.А.Т. с ЕГН **********,***; 360
лв. на Р.Р.Т. ***; 300 лв. на Л.А.Т. с ЕГН **********,***; 300 лв. на Т.Х.Т. ***
320 лв. на „Балканстрой-Инженеринг“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван поотделно от управителите Н.Х.А. и Д.И.А..
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: