№ 363
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА Административно
наказателно дело № 20241110212963 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** срещу електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ***, издаден от Агенция Пътна инфраструктура
/АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание -
"имуществена санкция" в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба чрез адв. Р. И. се претендира за отмяна на електронния фиш поради
допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на дружеството.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилно издаване на електронен фиш за нарушение
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП поради липсата на такава предвидена възможност в чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП към момента на нарушението. Сочи и допуснати други процесуални нарушения –
липса на ясно описание на нарушението и разминаване с дадената му правна квалификация.
Позовава се и на допуснати нарушения на правото на ЕС, както и на принципа на
пропорционалност. Твърди, че процесният пътен участък не съществува към датата на
нарушението. Поради горното претендира отмяната на електронния фиш в цялост.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен
представител, а се представлява от своя упълномощен представител – адв. И., който
поддържа жалбата. Моли за отмяна на фиша поради изложените в жалбата подробни доводи.
Твърди, че е следвало отговорността на дружеството да се реализира чрез издаването на
АУАН и НП, а не чрез електронен фиш. Допълва, че липсват доказателства, че към датата на
нарушението, процесният пътен участък е бил въведен в експлоатация. Моли за присъждане
на платените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени доказателства за
плащането.
Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно
1
призован, се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на електронния фиш, тъй като е законосъобразен и обоснован. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2021 г. в 15:47 часа, ППС – товарен автомобил марка ***, ***, категория N3, с
технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0,
без ремарке, се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, км
50+427 с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. Товарният автомобил бил собственост на ***, ЕИК ***. На посочената дата и час
стационарна контролна точка 10181, разположена на път А-6, км. 50+427, заснела
посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по
чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна
маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран
доказателствен запис № C9ED37C36F19159CE053011F160A5538, както и снимка на
тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на
записа и посоката на движение на специализирания автомобил.
Контролното устройство № 10181 представлява автоматично устройство за записване
на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.
50+427.
С оглед на горното, на дата 17.02.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
издаден Електронен фиш № *** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
собственика на превозното средство *** е наложена имуществена санкция в размер на 2
500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на дружеството на 11.06.2024 г., като жалбата срещу
него е депозирана в АПИ на 19.06.2024 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС
на 09.09.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените
писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни
такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на
МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от
отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол
управление, справка за датата на издаване на фиша. Писмените материали са приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда.
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани
датата, часа и регистрационният номер на автомобила, представлява годно веществено
2
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за
установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 19.08.2021 г. в 15:47 часа
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
същото МПС системите на АПИ не са отчели към посочения момент да е имало валидна
маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.
Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, като същата не
се оспорва от жалбоподателя.
От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2
от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения електронен фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията
във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП
според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на
ППС от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в
отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за
допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за
ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез
издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Но при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш единственото отклонение
от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез
издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж, ал.
1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/. Съгласно относимата редакция, при
3
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр.13 от 13.02.2024 г. в сила
от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.
179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“. Следователно едва след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В процесния случай обаче, обжалваният електронен фиш е бил издаден преди
посочената дата, а именно на 17.02.2023 г., видно от представената от АПИ справка. В
случая поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179, ал. 3 ЗДвП и чл.
179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че към момента на
издаването на обжалвания електронен фиш не е било възможно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Поради изложеното съдът
приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а
същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно
правото си на защита при съставяне на АУАН. Това изначално е опорочило
административнонаказателното производство и представлява самостоятелно основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на
касационната инстанция, включително и решение № 2061/28.03.2024 г. по КНАХД №
11745/2023 г. по описа на АССГ, XI състав, където са анализирани подробно различията
между разпоредбите на чл. 179, ал.3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
За пълнота, следва да се посочат и други допуснати процесуални нарушения при
описанието на самото вменено нарушение, а именно неяснота относно размера на
дължимата и неплатена пътна такса и как е бил определен този размер, както и относно
местонахождението на конкретния пътен участък – магистрала А6, км. 50+427 и дали той в
действителност е бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Но поради неправилното
издаване на електронен фиш вместо АУАН и впоследствие НП, съдът не е събирал
доказателства за тези обстоятелства и съответно не намира за нужно да излага подробни
мотиви за тях. В случая не се налага и излагане на съображения относно наведените доводи
за нарушение на правото на ЕС, както и относно липсата на пропорционалност между
неплатеното задължение и наложената на дружеството имуществена санкция.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради което и претенцията за присъждане на
разноски за юрисконсулт е неоснователна.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. Р. И. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл.
63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в
проведеното съдебно заседание е участвал лично упълномощения адв. И., който е изготвил
жалбата срещу фиша. Той е представил и пълномощно от законния представител на
дружеството - жалбоподател, както и фактура, издадена на жалбоподателя за заплащане на
възнаграждение в размер на 500 лева без ДДС за адвокатска защита по делото. Макар да не е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено това
възнаграждение, съдът намира, че представянето на фактурата и платежното нареждане от
страна на дружеството с цитиране именно на издадената фактура за процесуално
представителство, е достатъчно за установяване на платено адвокатско възнаграждение по
4
делото в размер на 600 лева /500 лева без ДДС/. Размерът на възнаграждението е изплатен
изцяло на адвокатското дружество, видно от представеното преводно нареждане.
Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 600 лева
следва да бъде присъдено на жалбоподателя. Възнаграждение в размер на 500 лева без ДДС
се явява справедливо с оглед материалния интерес от делото, проведеното съдебно заседание
и проявената процесуална активност на адв. И..
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ***, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя ***
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на жалбоподателя
*** с ЕИК *** сумата от 600.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5