№………./………………..2018г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1030 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивната жалба на Р.Г.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Т.,
против решение № 1147/19.03.2018г. по гр.д. № 16100/2017г. на ВРС, с което са
отхвърлени исковите й претенции, насочени срещу Икономически университет Варна,
с адрес гр. Варна, бул. *****,
представляван от проф. П. И. за отмяна на
уволнението, извършено със
заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на ИУ Варна, на осн.чл.328, ал.1, т.5 от КТ, за
възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „инспектор учебна дейност към Център за продължаващо
обучение“ и за заплащане на обезщетение
за времето през което ищцата е останала
без работа, изчислено на осн. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6 месечни брутни
трудови възнаграждения – общо 2464.20 лева, считано от 24.08.2017 г. ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Считайки
обжалваното решение за постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон по изложените в жалбата съображения, се моли да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него постановено друго, с което исковете й за
отмяна на извършеното със заповед № РД-17-2398/24.08.2017г. уволнение,
за възстановяване на заеманата до уволненито длъжност „Инспектор учебна
дейност“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на
2464.20лв. за период от шест месеца, считано от 24.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2017г. да бъдат уважени.
Претендира
присъждане на разноските да две инстанции.
В с.з. на
22.05.2018г., въззивницата, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната си жалба.
В писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Икономически университет Варна, с адрес гр. Варна, бул. *****, представляван от
проф. П. И., чрез адв. Зл.Й. и адв. П.В. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Моли се да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено изцяло
обжалваното решение, становище изразено пред въззивния съд в с.з., чрез адв.
Зл.Й.. Иска да бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция.
ВОС
констатира следното:
В исковата си молба ищцата Р.Г.П., действаща
чрез адв. Г.Т. твърди, че е работила в Икономически университет-Варна от 2004г.,
заемайки длъжността „инспектор учебна дейност”. С решение по гр.д. №
2190/2015г. на 19-ти състав на ВРС било отменено уволнението й от 2014г.,
поради съкращаване на щата на длъжността „инспектор студенти” и била
възстановена на работа. При явяването й да заеме длъжността, била отново уволнена
от длъжността „инспектор учебна дейност”, поради закриване на част от
предприятието. С решение по гр.д. № 11842/2015г. на 3-ти състав на ВРС,
уволнението й било отменено отново като незаконосъобразно и възстановена на
работа. Със заповед № РД-17-2398/24.08.2017г., след възстановяване по съдебно
решение на длъжността „инспектор учебна дейност” при ответния университет, била
уведомена, че трудовото й правоотношение е прекратено за трети пореден път. Тъй
като заповедта не й била връчена, не знаела на какво основание. След като я
получила установила, че основанието е липса на качества за ефективно изпълнение
на работата. Заповедта не й е била връчена, а само съобщена. Предварително било
осигурено присъствието на двама свидетели, които я подписали при отказ да я
подпише. Отрича да е отказала подпис, но гласно изказала несъгласие с поредното
уволнение. Счита, че заповедта за уволнение отново е незаконна. В мотивите на
заповедта били посочени само формулировки. Записано било, че при набиране на
специализанти и записването им в съответната квалификация или курс, при
организиране и поддържане на цялата документация-учебен план и учебни програми,
договори, камплект заповеди на директора на ЦПО, изпитни протоколи, лични
формуляри, дневник, материална книга, хонорарни листи, справки и др., при
организиране провеждане то на изпити и защити на дипламни работи и следене за
изпитното състояние на студентите и специализантите, показвала липса на редица
качества-прецизност за работа с данни и документи, организираност, способност
за концентрация, способност за анализ на информация, адаптивност,
комуникативност, като не е посочен нито един конкретен факт от който да се
направят горните изводи. Не било посочено кога, в какъв период от време се е
проявила твърдяната липса на качества за ефективно изпълнение на работата. По
тези причини счита заповедта за немотивирана и незаконосъобразна, Сочи, че от
2014г. реално не е полагала труд в ответния университет. Ако й липсваха
качества, тя би била уволнена на това основание още предните два пъти.
Упорството да не бъде допусната до работа, според нея показва лично отношение
към нея и воля да не се изпълни нито едно съдебно решение. При явяване на
работа на 24.08.2017г. не й била връчана длъжностна характеристика, което
означава, че й липсват качества по заеманата до предходното уволнение
длъжностКогато била преназначена на работа в Център за продължаващо обучение /ЦПО/,
на длъжност „инспектор учебна дейност”, каквато работа работела до тогава, не й
дали възможност да я изпълнява. Работата била извършвана от бивша служителка,
вече пенсионерка на граждански договор, а на нея й поставили задача да опише и
подреди библиотеката на Центъра. Липсват според нея факти, от които съдът да
направи собствени изводи за липса на качества. В момента работи в Бюрото по
труда и изпълнява работа, за осъществяването на каото се изискват същите
качества, като поксочените от работодателя, че й липсват.
Моли се за решение, с което да бъде
признато за незаконно уволнението й, да бъде възстановена на заеманата до уволнението
длъжност и да й бъде изплатено от работадателя обезщтение в размер на
2464.20лв., на осн. чл. 250, ал. 2 от КТ, явяваща се разлика между получаваното
от нея до уволнението трудово възнаграждение от 1051.30лв. и получаваното в
момента такова от 640.00лв. или сумата от 410.70лв. месечно за периода до
приключване на устните състезания, но за не повече от шест месеца, считано от
24.08.2017г., ведно със законната лихва, начиная от 24.08.2017 до окончателното
изплащане на задължението.
В писмен отговор на осн. чл. 131 от ГПК Икономически университет-Варна, чрез адв. П.В. и адв. Зл.Й. оспорват
исковата претенция, като неоснователна. Признава, че ищцата е полагала труд в
университетеа до 09.01.2015., след която датат на два пъти е била уволнявана,
веднъж на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, втория път на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ. Предходното уволнение е било признат за
незаконно и отменено, а тя възстановена на заеманата до уволнението длъжност в
ЦПО, което звено реално не съществува, но съдът е приел, че функциите са поети
от Сектор „Учебна дейност”. Тъй като трудовата функция на длъжността
„инспектор” и необходимите за изпълнението й качества са идентични за всички
звена в университета, провените слабости в изпълнение на трудовите задължения
са се проявили по време на цялото й трудово правоотношение и личностните
причини за невъзможността да се справя ефикасно са довели до издаване на
обжалваната заповед. Р.П. не притежава посочените в заповедта качаства и тяхната
липса е трайна. Оспорва довода на ищата, че спорната заповед е немотивирана.
Посочени са липсващите й качества, прецизност , организираност и т.н., както
подробно са изброени. Конкретизирани са и кои задължения не е в състояние да
изпълнява ефективно поради липсата на качествата. Не следва в заповедта да
бъдат посочвани конкретни факти и доказателства, които да подкрепят
констатациите, доколкото нито законът, нито съдебната практика изискват това.
Множество и системни са фактита, още от 2010г. как ищцата не се е справяла с
поставените й задачи и на какво се дължат слабостите в работата й, като част от
тях са представлявали и дисциплинарни нарушения. След преназначаване в ЦПО,
липсата на възможности да изпълнява същата по естеството си трудова функция, но
в друга среда и друг трудов колектив, с оглед присъщата й неадаптивности
некомуникативност са затруднявали работата в цялото звено и са намалил
качеството на обслужване на студентите. Счита се, че законосъобразно
работодателят е упражнил правото си да уволни П. поради липсата на качества да
изпълнява заеманата длъжност. Евентуално, приме ли съдът, че заповедта е
незаконосъобразна, то се прави възражение за прихващане на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ, с това, изплатено по реда на чл. 220 от КТ в нетен размер на
946.17лв., заплатена по банков път на 05.09.2017г. Оспорва се оплакването на П.,
че заповедта за уволнение не й е била връчена приявяването й на работа на
24.08.2017г. Напрявен е бил опит да й бъде връчана, но тя е отказала получаването
й, за което свидетелстват подписите на двамата присъствали свидетели. Моли са
за отхвърляне на исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претенедират се сторените по делото разноски.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Не се
спори между страните и се установява от представените пред ВРС доказателства, че между тях е било налице валидно
трудово правоотношение по заместване по силата на трудов договор № РД-171472/30.06.2003г.
и като титуляр по силата на допълнително споразумение № РД-17-035/08.01.2004,
заемайки длъжността „Инспектор УР във Финансово-счетоводен Факултет“ на
Икономически университет-Варна. С допълнително споразумение №
РД-17-1636/05.07.2010г. Р.П. е заела длъжността „Инспектор студенти“ в отдел
„Учебна дейност и студенти“, Сектор „Студенти“,
считано от 01.07.-2010г. Считано от 14.11.2013г. по силата на
допълнително споразумение № РД-17-4191/12.11.2013г. Р.П. е назначена на длъжност
„Инспектор, учебна дейност“ в
Център „Продължаващо обучение“.
Със заповед № РД-17-51/08.01.2015г. на Ректора на ИУ Варна, трудовото
правоотношение с Р.П. на длъжност „Инспектор учебна дейност“ в ЦПО е
прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращавена на щата,
считано от 09.01.2015г. С влязло в сила
на 14.07.2015г. решение № 2393/27.05.2015г. на ВРС уволнението е признато за
незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а служителката е възстановена на
заеманата от нея длъжност „Инспектор учебна дейност“ в ЦПО, на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Със заповед № РД-17-2633/29.09.2015г. на Ректора на ИУ-Варна Р.П. е
възстановена на длъжонст „Инспектор, учебна дейност“ в ЦПО и на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ, поради закриване на част от предприятието трудовото
правоотношение е прекратено отново, считано от 29.07.2015г. С влязло в сила
решение № 1001/05.03.2016г. по гр.д. № 11842/2015г. на ВРС уволнението отново е
признато за незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а служителката е
възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност „Инспектор, учебна
дейност“ в ИУ-Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Видно, със заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на ИУ Варна,
издадена на основание решение № 1001/15.03.2016 г. по гр.д.№ 11842/15 г. на РС
Врана, Р.П. е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „Инспектор учебна дейност към Център за продължаващо
обучение“, закрит с Протокол № 2/02.07.2015 г. и заповед за съкращаване на щата
от 02.07.2015 г. Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение на П., заемаща длъжността „Инспектор учебна
дейност към Център за продължаващо обучение“, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради липса на качества на
служителя за ефективно изпълнение на работата: прецизност /за боравене с данни
и документи/, способност за концентрация, организираност, способност за анализ
на информация, адаптивност, комуникативност, водещи до невъзможност служителя
ефективно да изпълнява задълженията по длъжностната му характеристика, а именно
т.2 – набира специализанти и организира записването им в съответната
квалификация или курс; т.3 – организира и поддържа цялата документация – учебен
план и учебни програми, договори, комплект заповеди на директора на ЦПО,
изпитни протоколи, лични формуляри, дневник материална книга, хонорарни листи,
справки и други; т.5 организира провеждането на изпити и защити на дипломни
работи и следи за изпитното състояние на студентите и специализантите.
Разпоредено е на лицето да се изплати обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ
за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието. Същата заповед е връчена на лицето при
оформен отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, индивидуализирани с три имена, ЕГН и длъжност.
От фиш за заплата за м.септември 2017 г. се установява, че е начислено
обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1051.30 лева и е изплатено такова в размер
на 946.17 лева след приспадане на дължимия данък.
От удостоверение, издадено от Дирекция „РСЗ“ Варна се установява, че Р.Г.П. за периода м.08.2016 г. – м.08.2017 г. е
получавала месчно трудово възнаграждение в размер на 640.00лв. .
Ответникът е посочил, че са констатирани слабости в работата на служителя
по време на цялото трудово правоотношение и преди двете предходни прекратявания
на трудовия й договор и възстановяването на длъжността от съда. Налице са
личностни причини за несправяне с работата, които са мотивирали работодателя да
издаде заповед № РД-17-2398/24.8.2017 г.
Видно, на Р.П. й е била връчена срещу подпис длъжностната характеристика за
заеманата от нея длъжнос8т „“Инспектор учебна дейност“ в Отдел „Факултетна
канцелария на ФСФ на 28.10.2009г. Тя е положила подпис, запознавайки се и с
длъжностната характеристика на длъжността „Инспектор, учебна дейност“ в Център
за продължаващо обучение. Длъжностната характеристика за длъжността „Инспектор
студенти“ в Отдел „Учебна дейност и студенти“ в Сектор „Студенти“ не носи
подписа на Р.П.. За нея, работодателят е навел твърдения, че й е била връчена и
тя се е запознала, но я е върнала неподписана или поне не е открита подписаната
от нея.
От приложени в ЛТД на ищцата
документи се установява, че на 19.02.2010 г. е изготвена докладна от декан на
ФСФ за предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата Р.П. за констатирани нарушения в работата й:
неправилно издадена заповед за отстраняване по слаб успех на студентката
Димитричка Димитрова, както и системни нарушения при записване на студенти и
контрол за внесените семестриални такси от 05.02.2010г. до 18.02.2010г. които
са довели и до финансови загуби за
университета, а подвеждайки ръководителя на учебен отдел, на 11.04.2010г.
не ебила включена като квестор на
предварителните кандидат-студентски изпити и е била издадена заповед №
РД-14-898/15.04.2010г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“.
На 05.12.2011 г. е изготвена докладна от зам.ректор УД за предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата Р.П. за констатирани нарушения в работата й: предоставена
подвеждаща информация на студентката
Минка Запрянова Гаджева за повторното явяване на държавен изпит и за явяване на семестриален изпит от
студентката Назиле османова Алиосманова след три слаби оценки. За тези
нарушения е била издадена заповед на налагане на наказание „забележка“ от 19.12.2011 г.
Налице е докладна записка и от 03.08.2012 г. от зам.ректора УД, за допуснатата от Р.П.
грешка , която не е отразила наличието на заповед на ректора №
05122/23.02.2011г. за отстраняване на студентката Нели Димитрова Дойчинова поради
недипломиране на определените планови сесии, подвеждайки зам.декана на
факултета да издаде заповед № РД-05-2080/24.07.2012г. за допускане на
студентката до държавен изпит. Със заповед № РД-14-2354/29.08.2012г. е наложено
наказание на Р.П. „предупреждение за
уволнение“.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от ответника двама свидетели:
Георги Добрев Петков, ръководител „Сектор студенти“ и Деница Иванова Караджова,
на длъжност „Инспектор Студенти“ в ИУ-Варна. Двамата свидетелстват, че Р.П. е
работила в новотрития през 2010г. „Сектор студенти“ в ИУ-Варна до освобождаването
й през 2013г. И двамата поддържат, че тя не се е справяла добрес възложената й
работа. Липсвали й организираност, концентрация и недостатъчна оперативност от
началото до края на работния ден. Не комуникирала с останалите седем души
инспектори, а работата го изисквала. Допускала пропуски при даване на
информация на студентите относно тяхното студентско състояние, при оформяне на
партидите им. Много студенти са подавали оплаквания по отношение на
информирането им, ясна преценка на състоянието и бързо вземане на решение по
даден казус. Не познавала добре разпоредбите на Правилника на ИУ-Варна, касаещ
самия процес „Студенстко състояние и обслужване на студентите“. Налагало се
ръководителят да поставя на П. ежедневни задачи и контролира изпълненито. П.
проявявала разсеяност и не можела да се ползва от помощтта на колегите си, още
повече, че се дистанцирала от тях. При даден процес ръководителят на сектора
правел инструктаж, но се оказвало, че П. не е възприла инструкциите. При
приключване на трудовия ден, се оказвало, че П. не е изпълнила всички поставени
й задачи, дори при стеснен за нея обем. И след наложените наказания,
показателите на работата й не са се променили. Често допускала грешки при
работа,-погрешна информация, погрешно издадени уверения, документи, нанесени
изпитни резултати. Налагало се колегите в офиса да се заместват. По думите на
св. Караджова, тя нямала доверия на П. в случай, че я е замествала и се
налагало да проверява работата й след това.
Пред ВРС е изслушано
заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, дадено компетентно и
безпристрастно и неоспорено от страните. Размерът на дължимото обезщетение на
ищцата по чл.225, ал.2 КТ е в общ размер на 1469.23 лева от които главница
1416.50 лева за исковия период и лихва 52.73 лева, считано от 24.10.2017г.
Същото е изчислено на база разликата между получаваното при ответника и
получаваното при новия работодател възнаграждение. БТВ на ищцата до уволнението
й е в размер на 1051.30 лева и дължимото й обезщетение по чл. 220 от КТ й е изплатено
Пред ВОС са изслушани
показанията на водения от въззиваемата страна свидетел-Г.Д.П.явяващ се
ръководител на Сектор „Студенти”. Той сочи, че длръжностната характеристика за
заеманата от П. длъжност й е била връчена за запознаване и подпис при
възникване на Сектора „Сстуденти“ през 2010г. Тя се е запознала със
задълженията си.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от
надлежно легитимирано лице-страна по спора, при наличието на правен интерес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими за
разглеждане и следва прознасяне на въззивния съд по съществото на спора.
Ищцата, настояща въззивница Р.Г.П. е предявила кумулативно съединени искове
с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, с
оглед прекратеното й на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трудово правоотношение
със заповед № РД-17-2398/24.08.2017г. на Ректора на ИУ-Варна. Съгласно нормата
на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата.
Настоящият състав намира за неоснователни исковите претенции, като
възприема мотивите на обжалвания първоинстанционнен акт и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е оплакването на ищцата, че заповедта за уволнение е
немотивирана и това затруднява защотоата й, а е самостоятелно основние за
отмяна, като незаконосъобразна. В обжалваната заповед са изброени и конкретните
липсващи качества на работника или служителя за изпълнение на възложената
работа и са посочени конкретни факти и
обстоятелства, обуславящи извода за липсата на определени качества и умения,
които П. не притежава. Доколкото работодателят е навел твърдения, че тя
системно не се е справяла с възложената й работа и това е установено от него, в следствие на преки наблюдения върху
работата й още от 2010г. не може да се очаква заповедта да съдържа по-конкретни
данни.
Посочените в заповедта задължения, които П. не е в състояние да изпълнява
са установени от една страна от работодателя с гласните показания на
разпитаните пред ВРС свидетели Петков и Караджова, първият от които е прекия й
ръководител, а втората колега, заемаща същата длъжност, работеща в един и същ
офис с нея и чиито позиции са взаимозаменяеми, които съдът цени с оглед приложението на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни, подкрепени от събраните по делото
писмени доказателства, приложени в ЛТД
за постъпилите сигнали и наложени трикратно в периода от 2010 до 2012г.
дисциплинарни наказания. От друга страна те са извлечени от длъжностната
характеристика за заеманата от П. до уволнението длъжност „Инспектор, учебна
дейност“ в Център за продължаващо обучение, която длъжностна характеристика й е
сведена до знанието и с подписа си е удостоверила това, нещо за което не се
спори между страните.
На това място следва да бъде посочено, че е неоснователно оплакването на
въззивната страна, че не й е връчена длъжностната характеристика за длъжността
„Инспектор Студенти“ Отдел Учебна дейност, Сектор Студенти, доколкото няма
положен подпис. Настоящият състав възприема становището на ВКС, залегнало в
решение № 215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. на ВКС, според което производството по
оспорване законността на уволнението е предмет на установяване в хода на
съдебното производство, към които факти връчването на длъжностната
характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. Тя внася само
по-голяма яснота за възложените трудови функции. Те обаче могат да бъдат
установявани по допустимите от ГПК начини за това. Трудовите функции се уреждат
от трудовия договор и подписаните мужду старните допълнетелни споразумения,
доколкото се сключват по повод заемането на определена длъжност от работника
или служителя. С длъжностната характеристика не могат да бъдат вменени някакви
несвойствини за заеманата длъжност задължения, но и работникът не може да не
изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа, оправдавайки
се с невръчване на длъжностна характеристика /Така решение № 800/22.03.2011г.
по гр.д. № 776/2009г. на ВКС/. Видно от трите представени по
първоинстанционното дело длъжностни характеристики за длъжността „Инспектор,
учебна дейност, „Инспектор Студенти“ в отдел „Учебна дейност и студенти“ и
„Инспектор учебна дейност“ в отдел „Факултетна канцелария на ФСФ“, задълженията
за трите длъжности са идентични по съществото си. Не може П. да се позовава на
това, че една от тях не й е била връчена и следователно не е била запозната със
задълженията, произтичащи от заеманата длъжност. Без значение за крайните изводи на съда, може
да бъдат приети дори изслушаните от въззивния състав свидетелски показания за
връчването на длъжностната характеристика на П. за длъжността „Инспектор
Студенти“, предвид интензивните оплакванията на въззивната страна в тази
връзка.
Неоснователни са оплакванията и за това, че не следва работодателят,
навеждайки твърдения за липсата на лични и професионални качества у П. да се
позовава на извършениет в миналото от нея дисциплинарни нарушения, за които е
санкционирана и понесла наказанията. Не е несъвместимо, в какъвто смисъл са
оплакванията на въззивната страна, неизпълнение на задълженията, което
съставлява дисциплинарно нарушение, да послужи за основание за прекратяване на
трудово правоотношение поради липса на качества у работника, на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ. Възможно е обаче работникът или служителя да има поведение,
което да е продиктувано от умисъл или небрежност, въпреки, че не е изпълнил
задълженията си, но е разполагал с
обективна възможност да ги изпълни, в който случай би могло да му се търси
дисциплинарна отговорност и дори да бъде прекратено трудовото правоотношени на
това основание, но може поведението му да бъде продиктувано от липсата на
качества да изпълнява задълженията си. В последният случай уволнението би следвало
да бъде извършено поради обективните причини, предвидени в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ. Докаже ли се това, няма причина заповедта да бъде
приета за незаконосъобразна. Ищцата обаче не е въвела доводи по делото, че
умишлено или поради небрежност е допуснала пропуските в работата си /решение №
420/08.01.2013г. по гр.д. № 1014/2011г. на ВКС. Такива е въвела за пръв път с
въззивната жалба, които не следва да бъдат обсъждани.
Заповедта за уволнение е законосъбразно постановена и не
следва уваженате на искането на Радкща Г.П. за отмяната й. Първоинстанционното
решение в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на иска с правно осн. чл. 344,
ал. 1 от ГПК, неоснователни са и исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и
в тези си части.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на Р.П.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тя следва да бъде осъдена да заплати на ИУ-Варна
сумата от 1000.00лв., представляваща заплатен съгласно договор за правна защита
и съдействие отчет по сметка и списък по чл. 80 от ГПК на л. 18-20 по делото,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
1147/19.03.2018г. по гр.д. № 16100/2017г. на ВРС, с което са отхвърлени
исковите претенции на Р.Г.П., ЕГН ********** ***, насочени срещу
Икономически университет Варна, с адрес
гр. Варна, бул. *****, представляван от проф. П. И. за отмяна на уволнението,
извършено на осн.чл.328, ал.1, т. 5 от КТ, със
заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на ИУ Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Иинспектор
учебна дейност“ към „Център за
продължаващо обучение“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане
на обезщетение за периода от 24.08.2017г. до 24.02.2018г. в общ размер на сумата от 2464.20лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 24.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Г.П.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Икономически университет Варна, с адрес гр. Варна, бул. *****, представляван от
проф. П. И., разноски за въззивната инстанция в размер на 1000.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от 05.06.2018г., на осн. чл. 315 от ГПК, при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.