Р
Е Ш Е Н И Е
№743
Гр.
Перник, 25.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 01868
по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9, вр. чл. 45 ЗБЛД, подадена
от А.В. ***, срещу К.Р.В. ***,
***, с искане за постановяване на
съдебно решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на ответника
като баща на малолетното им дете Е.К.Р., за издаване на необходимите лични
документи за пътуване на детето извън пределите на Република България, както и
за осъществяне на пътуване и пребиване с неговата майка – ищцата или с
определено от нея трето лице до всички държави – членки на Европейския съюз, до
Република Сърбия, Република Македония и Република Турция без ограничения в броя
на пътуванията, тяхната продължителност и времето, за което се провеждат, за
срок от 5 години, считано от постановяване на решението.
В молбата ищцата А. С. твърди, че с ответника К.В.
са родители на малолетната Е.К.Р., родена на *** г. по време на брака им.
Посочва, че с влязло в сила съдебно решение № 834 от 16.06.2013 г., постановено
по гр. дело № 4076/2013 г. по описа на Районен съд –
Перник, гражданският брак между страните бил прекратен с развод, като
упражняването на родителските права по отношение на детето им било предоставено
на майка му – ищцата, при която било определено местоживеенето му, а с
ответника – режим на лични отношения. Поддържа се, че от около 2 години К.В.
работи и живее преимуществено в Република Финландия, прибира се в страната
единствено за празници, поради което не спазва определения му режим на лични
отношения с детето Е.. Изяснява се, че същата е ученичка в четвърти клас, а
допълнително посещава школа за български народни танци, която организира
екскурзии и концерти извън страната, като предстои такъв и в Република Турция.
Дъщеря ѝ обаче не може да вземе участие в тях, въпреки желанието си, тъй
като не притежава документи за пътуване в чужбина. Ищцата посочва, че живее на
семейни начала с мъж от гръцки произход и намиращ се в силна емоцинална връзка
с детото Е.. Поради липсата на международен паспорт същата обаче не може да
придружава близките си при посещенията им в Република Гърция. Твърди се, че
въпреки проведените многобройни разговори с ответника, същият категорично
отказва да даде съгласието си за издаване на необходимите документи за пътуване
на детето им извън страната, респ. за пътуването му, независимо и от желанието
за това на самата Е., което обуславя правния интерес от търсеното от съда
съдействие. С тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на молбата,
както и за допускане на предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К.Р.В. не
е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцата А. С., редовно призована, се явява лично и с
плъномощника си адв. В.Б.. Чрез процесуалния си представител поддържа искането
си по съображенията, изложени в същото. Намира за безспорно доказано по делото,
че грижите за детето Е. са поети изцяло от майката ѝ. Към настоящия
момент бащата – ответникът В. живее преимуществено в чужбина, осъществява
контакт с дъщеря си единствено по празници, като същевременно не спазва
определения му режим на лични отношения с детето. Последният не желае да даде
съгласието си за пътуване на Е. извън страната, нито за издаване на
необходимите за целта документи. Счита за установено, че искането е изцяло в
интерес на детето, което ще може да придружава майка си и приятеля ѝ при
пътуванията им в чужбина, както и да участва в концертите извън територията на
Република България, организирани от танцовата школа, от чийто състав е, каквото
е и нейното желание. Поддържа, че с даването на разрешение няма да бъде нарушен
режимът на лични отношения между ответника и детето, тъй като се касае за
пътувания с кратка продължителност, а не за дългосрочно пребиваване в чужбина.
С тези съображения се обосновава основателността на процесната молба и се отправя
искане за уважаването ѝ. Ищцата, чрез пълномощника си, намира, че в
интерес на детето Е. е да може да пътува извън страната още през настоящата
лятна ваканция, поради което и с оглед спирането на сроковете през съдебната
ваканция, моли да бъде уважено и искането за допускане на предварително
изпълнение на решението. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по
чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
К.Р.В., редовно призован за съдебното заседание, не се явява лично и не изпраща
пълномощик.
Назначеният
на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗакрД процесуален представител на малолетното дете Е.Р.
– адв. В.Н. намира за установено по недвусмислен начин, че процесното искане е
в интерес на детето, поради което следва да бъде разрешено издаването на
документи на същото, за да може впоследствие то да пътува свободно с майка си и
приятелите си извън страната. Счита, че малолетната Е. трябва да има възможност
да участва в екскурзии и мероприятия, органицирани от танцовата школа и от
училището ѝ. Самото дете страда от това, че когато майка му и приятелят
ѝ заминават извън страната, то трябва да се раздели от тях и да остане
при баба си. Същевременно момичето вече е имало издаден паспорт и към един
минал момент за него не е съществувала пречка да пътува.
На
основание чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД за образуваното производство съдът е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник
за изразяване на становище относно искането за заместване съгласието бащата –
ответника К.В. за пътуване на малолетното дете в чужбина и за защита интересите
на същото. В съдебното заседание социалният работник Л.С. от отдел „Закрила на
детето“ заявява, че детето Е. има огромно желание да се включи в групата от
танцовата школа, която участва в изяви извън страната, но към момента баща
ѝ ограничава пътуванията ѝ. Счита, че в интерес на момичето е да
бъде заместено съгласието на ответника за издаване на международен паспорт и за
пътуването на детето в посочените страни и за искания период, като последните
бъдат съобразени с определения режим на лични отношения с бащата, за да не се
стигне до ограничаването им.
Пернишкият
районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че малолетното дете Е.К.Р. е родено на *** *** от
майка А.В.В. /понастоящем С./ и баща К.Р.В. – страните в настоящото
производство, за което въз основа на Акт за раждане № 0607/02.11.2007 г. е
издадено Удостоверение за раждане от *** г. на длъжностно лице по гражданското
състояние при Община Перник.
Изяснява се, че с влязло в
законна сила Решение № 834 от 16.07.2013 г., постановено по гр. дело №
4076/2013 г. по описа на Пернишкия районен съд, е прекратен гражданският брак,
сключен на 05.05.2007 г. между страните в настоящото производство А.В.В. и К.Р.В.
чрез развод поради взаимно сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите и е
утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл. 51 СК, като упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Е.К.Р. е
предоставено на майката А.В. /след развода с възстановено предбрачно фамилно
име С./. Определен е режим на лични отношения с детето на бащата К.В. като е
постановено, че същият има правото да взима дъщеря си при себе си всяка втора и
четвърта събота и неделя на всеки месец, 14 дни през лятото и 14 дни през
зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на
празника Коледа. Съгласно утвърденото от съда споразумение бащата ще заплаща на
детето си Е., чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер от
80 лв. месечно, считано от 17.06.2013 г., платима до 15-то число на месеца,
следващ този, за който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка просрочена издръжка.
От представените от ищцата и
приети като писмени доказателства по делото заверени копия от Удостоверение №
229/09.03.2018 г., издадено от директора на XI-то
ОУ „Елин Пелин“ – гр. Перник и Служебна бележка от 13.03.2018 г., издадена от „Майсторите
на танца“ ЕООД – школи за танци и спорт се установява, че малолетното дете Е.Р.
е записано като ученичка в IV „Г“ клас за
учебната 2017 г./2018 г. в учебното заведение, както и в школата за танци, като
редовно посещава учебните занятия, а вторник и четвъртък от 16:30 ч. и
заниманията по български народни танци, провеждани в школата.
От приетото по делото заверено
копие от Удостоверение с изх. № 31/14.03.2018 г., издадено от „Томс Фууд“ ЕООД
– гр. Перник се установява, че ищцата А. С. е служител на търговското дружество
и за период от 6 месеца – от месец септември 2017 г. до месец февруари 2018 г.
е получила месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 2 134,68 лв.
От данните, съдържащи се в
приетото по делото писмо с рег. № 16965/26.06.2018 г., издадено от ОД на МВР –
гр. Перник и представено във връзка със служебно изискана информация на
основание чл. 127а, ал. 3 СК, се установява, че на 20.06.2011 г. за малолетната
Е.К.Р. е бил издаден паспорт със срок на валидност до 20.06.2016 г., който към
настоящия момент е със статус: унищожен.
Изслушана лично пред съда ищцата А.
С. заявява, че живее с мъж, който е грък и с когото пътуват уикендите и през
лятото, включително и извън страната с цел почивка. Посочва, че държи детото
ѝ Е. да бъде заедно с тях, но понастоящем това е невъзможно, тъй като
баща ѝ – ответната страна отказва да даде съгласието си за издаване на
паспорт, както и за самото пътуване. Това налага при излизането им извън
страната детето да остава в България. Заявява също, че ответникът знае за
желанието на ищцата детето им да пътува в чужбина, но категорично отказва да
даде съгласието си. Посочва, че същият се прибира в страната само за известно
време, през което вижда Е.. С. казва, че първият паспорт на малолетното дете е
бил издаден въз основа на съгласието на родителите му, както и, че в годините,
през които с ответника все още са живеели като едно семейство са пътували
заедно с Е. в чужбина, включително в Гърция.
Разпитан като свидетел по делото А.Е.
разказва, че с ищцата съжителстват на семейни начала от около 2 години без да
имат сключен граждански брак. Свидетелства, че двамата живеят постоянно в
негово собствено жилище в гр. Перник заедно с малолетната дъщеря на С. – Е., за
която се грижат. Намира отношенията между него и детето за повече от добри.
Самият той работи в гр. Перник. Разказва, че по произход е грък и с ищцата често
пътуват до родната му Република Гърция, където отсядат при неговите роднини или
пък в хотели с цел почивка. Там остават за няколко дни, а през лятото и за
по-дълго време, до седмица. Е. не ги придружава, тъй като баща ѝ отказва
да даде съгласието си за това. Свидетелят е категоричен, че майката на детето,
а и самият той, са водели разговори с ответника по този въпрос, но последният
не разрешава дъщеря му да напуска пределите на родната си страна, без да дава
обяснение за причините за своя отказ. Е. споделя и, че К.В. работи и живее
преимуществено в чужбина, поради което от дълго време не е виждал Е.,
пояснявайки, че срещите им са само по празниците и няколко пъти годишно.
Свидетелят е категоричен, че детето желае да пътува с него и майка си и винаги
когато те тръгват на път моли и тях, и баща си да ги придружи, но без резултат.
Същевременно момичето посещава танцов състав по хора, откъдето също излизат в
чужбина, но без Е., доколкото последната няма съгласието на своя баща.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката К. С. – майка на ищцата А. С. се изяснява, че
малолетната Е. живее с майка си, а от няколко години двете заедно и с приятеля
на родителя, наричан Т.. Разказва, че бащата на детето – ответникът К.В. от
около две години работи за постоянно извън страната, като в Република България
се прибира за по десетина дни през лятото и зимата. През останалото време
същият поддържа контакти с детето си по телефона. Свидетелката заявява, че Е.
посещава танцова школа, организираща изяви, както в страната, така и в чужбина.
В последните Е., въпреки че е част от танцовия състав, не участва, тъй като
няма необходимото разрешение от баща си да напуска страната. С. посочва, че
дъщеря ѝ и нейният приятел пътуват в чужбина, в частност в Република
Гърция, обикновено за по няколко дни, като постоянно двамата живеят и работят в
гр. Перник. При пътуванията си не вземат със себе си Е., защото детето не може
да напусне страната. Свидетелства, че момичето не веднъж е молило баща си за
това, майка ѝ също е водила разговори в тази насока, но последният бил
категоричен в отказа си. Посочва, че когато дъщеря ѝ е в чужбина Е.
остава при своите баби, една от които е и свидетелката. Същата е категорична,
че детето страда от невъзможността да придружи майка си и приятеля ѝ,
както и участниците в състава при излизанията им в други държави.
Изслушано пред съда в
присъствието на социалния работник малолетното дете Е.Р. разказва, че е на 10
години и е завършила четвърти клас, като вече е в лятна ваканция. Заявява, че
ѝ харесва в училище, разбира се с останалите деца и си има приятели сред
тях. Всяка седмица след учебните занятия посещава уроци по народни танци и плуване.
Разказва, че в школата по танци се събират на групи като често ходят на турнета
в чужбина, с предстоящо такова в Албания. Споделя, че самата тя има желание да
пътува с останалите деца, но не го прави, тъй като баща ѝ, който е в
чужбина, не може да даде съгласието си. Посочва, че досега не е пътувала извън
страната.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Както вече беше изяснено, производство
по делото е образувано по молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл.
76, т. 9, вр. чл. 45 ЗБЛД, която съдът намира за редовна, а направеното със
същата искане за процесуално допустимо като релевирано от заинтересована страна
– майката на малолетното дете и насочена към заместване съгласието на неговия
баща – ответника за пътуването на детето извън страната – в определяем кръг от
държави и за точно определен по продължителност период от време, както и за
издаване на необходимите за това документи. Иложеното обуславя проверката на
основателността на процесното искане.
Съгласно разпоредбата на чл.
127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и издаването на
необходимите за това лични документи са в правомощие на неговите родители като
проявление на правото на последните за съвместно – по общо съгласие упражняване
на родителските права. Целта на посоченото законово разрешение е да бъде
осигурена в пълен обем защитата интересите на детето. При липса на съгласие на
родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда. Към
този ред препраща изрично и разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД, въвеждаща отсъствието на
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от родителите като пречка за разрешаване напускането
на страната на малолетно дете, съответна на процедурата по подаване на заявление
за издаване, респ.ективно за получаване на паспорт или заместващ го документ на
малолетни.
Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е такова на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, като постановеното от съда не се ползва със сила на присъдено нещо и може да
бъде променено при изменение на обстоятелствата. В рамките на
същото съдът извършва преценка по целесъобразност, доколкото водещ е интересът
на детето за пътуване в чужбина. Съществуването на последния следва да бъде изяснено
във всеки отделен случай съобразно установените по делото факти. В това
производство съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор. Преценката, която съдът
следва да направи изисква да се съберат доказателства относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на
детето извън границите на страната, относно мястото, условията и средата, при
които то ще пребивава,
като се изследват и действителните
мотиви,
поради които другият родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, конкретно дали същите са свързани с интересите на детето или произтичат от отношенията между самите родители.
От изложеното следва, че в тежест
на ищцата е да докаже, че към датата на подаване на молбата
пред съда малолетното дете Е.К.Р. не притежава документ, даващ ѝ правото
да пътува извън страната, че между страните по делото, като родители на детото,
не е постигнато съгласие за него да бъдат издадени необходимите документи за
пътуването му извън пределите на Република България и за самото пътуване в сочените
държави за исковия период, както и наличието на твърдените конкретни житейски
факти, обуславящи интереса на детето за пътуване в чужбина.
При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено,
че между ищцата А. С. и ответника К.В. като родители на малолетната Е.В. не
може да бъде постигнато съгласие на детето да бъде издаден паспорт и същото да
пътува в чужбина, канкретно в държавите – членки на Европейския съюз, в
Република Сърбия, Република Македония и Република Турция. Този извод следва от
твърденията на майката на детето, изслушана лично пред съда, която е
категорична, че въпреки многобройните си опити и проведени разговори с
ответника, последният е категоричен в отказа си да разреши дъщеря им да напуска
страната. Заявеното от ищцата съдът кредитира с достоверност, тъй като същото
се подкрепя от показанията на свидетелите, от разказаното от самото дете, както
и от обективните данни, съдържащи се в информацията, предоставена от ОД на МВР
– гр. Перник, а именно, че малолетната Е. няма валиден паспорт или друг
заместващ го документ, позволяващ ѝ да пътува в чужбина.
Липсата на постигнато съгласие
между майката и бащата на малолетното дете прави допустимо процесното искане за
заместване волята на единия родител.
Съдът намира за безспорно
установени обстоятелствата, сочени от ищцата и обуславящи интереса на
малолетната Е. за пътуването ѝ извън страната при очертаните с искането
времеви и пространствени предели.
От
доказателствата по делото се установи, че упражняването на родителските права
спрямо детето е предоставено на неговата майка
– ищцата А. С., при която
същото да живее, по силата
на постигнато между родителите споразумение, утвърдено със съдебното решение по
допускане на развод, влязло в сила на 16.07.2013 г., както и, че е
постановен конкретен режим на лични контакти между детето и бащата – ответника К.В.. В показанията си
разпитаните по делото свидетели заявиха, че от няколко години Е. живее със своята майка и приятеля ѝ – св. Е. в
неговия дом в гр. Перник, като именно те полагат и непосредствените грижи за
детето. В този смисъл са и твърденията на ищцата, изложени лично пред съда в
хода на изслушването ѝ. Установи се, че от около 2 години бащата на
момичето живее и работи преимуществено извън страната, като вижда дъщеря си при
връщането си през лятото и зимата. Съдът кредитира с достоверност разказаното
от св. С. и св.
Е., преценявайки показанията им по реда на чл. 172 ГПК, предвид съществуващите родствени,
респ. близки фактически отношения на същите с една от страните – ищцата С.
/дъщеря на св. С. и с която св. Е. живее на семейна начала/. Същевременно
показанията им не се опровергават от останалите доказателства по делото, същите
са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, а наред с това съответни
помежду си по съществените за предмета на делото обстоятелства, което е
основание да бъдат ценени.
От
данните, внесени в процеса чрез разпита на свидетелите и заявеното от ищцата се
изясни, че същата живее на семейни начала с мъж от гръцки произход – св. А.Е.,
заедно с малолетната Е., като същите са уредили и установили трайно живота си в
страната и конкретно в гр. Перник. Този извод се подкрепя и от информацията,
съдържаща се в писмените доказателства по делото, свидетелстващи, че детето Е.
е записано като ученичка в учебно заведение на територията на града, а майка
ѝ е служител в търговско дружество със седалище в гр. Перник. По делото
се установи, че ищцата С. и св. Е. пътуват
извън страната, често в Република Гърция, където посещават негови роднини или с
цел почивка, като престоят им продължава няколко дни, до седмица. В показанията си
св. К. С. разказа, че през това време детето Е. остава при нея или при другата
си баба, въпреки желанието си да ги придружи, посочвайки и причината за невъзможността
да го стори – отсъствието на разрешение от баща ѝ.
Съдът
намира за доказано по делото и обстоятелството, че извън учебните си занятия детето
ежеседмично посещава курсове по народни танци, провеждани от танцова школа
„Майсторите на танца“, организираща изяви и извън страната. Установи се, че
момичето не придружава групите в участията им в чужбина, тъй като не получава
от своя баща необходимото разрешение за пътуване извън страната и за издаване
на документите за това.
Изслушано
пред съда самото дете сподели, че има желание да е заедно с другите деца от
танцовия състав при пътуванията им извън страната. Свидетелят Е. заяви, че при
всяко тръгване на почивка с ищцата в чужбина Е. отправя молби и към тях, и към
баща си, за да може да ги придружи, но последният отказва, а св. С. е
категорична, че момичето страда от този факт.
Изложеното
дотук дава основание за извод, че за малолетното дете Е. е налице интерес от
това да пътува извън страната. Към настоящия момент детето е навършило 10 години и е ученичка,
завършила четвърти клас. Момичето посещава редовно учебните занятия, както и с
желание извънучилищните часове по плуване и народни танци, като иска да се
включи в участията на танцовия състав, организирани в чужбина. За детето се
грижат ежедневно неговата майка – ищцата А. С. и мъжът, с когото тя живее на
семейни начала – св. А.Е., с които момичето живее и се разбира. Двамата пътуват
извън страната – на почивки или във връзка с гостуването им при роднините на
свидетеля, но престоят им извън страната винаги е за определено време – за
няколко дни, до седмица. Същите работят в гр. Перник, където е и домът им. Същевременно
бащата на малолетната Е. – ответникът К.В. живее и работи преимуществено в
чужбина, а срещите му с неговата дъщеря са само през лятото и зимата за няколко
дни, въпреки че съгласно определения му режим на лични отношения има правото да
взима детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя на всеки месец,
14 дни през лятото и 14 дни през зимата, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и на празника Коледа. През останалото време
той контактува с дъщеря си по телефона. Наред с това, по делото не се установи
конкретна причина поради която ответникът не дава своето съгласие за пътуване
на Е. извън страната, съответно за издаване на необходимите за това документи,
а единствено липсата на такава воля. Това обстоятелство, както и фактът, че до
20.06.2016 г. детето е имало издаден валиден паспорт, а по думите на неговата
майка е пътувало с двамата си родители в чужбина, включително в Република
Гърция, дава основание на съда да приеме, че отказът на ответника не е
обусловен от конкретно проявили се факти, които да поставят под съмнение
сигурността на детето при напускане границите на страната.
Ето
защо, съдът счита, че в интерес на малолетната Е. е да пътува, да опознава
различни държави и култури и по този начин да
разширява
мирогледа си, да бъде заедно с хората, които
ежедневно се грижат за нея и през време на общите им почивки, да развива
способностите и таланта си като участва в организираните от школата по народни
танци изяви извън страната, да пътува с останалите деца като част от един общ
колектив, както и в организирани вбъдеще училищни екскурзии в чужбина. В тази връзка съдът намира за
необосновано единствено поради липсата на
съгласие от единия родител да се ограничава развитието на момичето, адекватно на възрастта и възможностите му.
Изискването за съществуване на
конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага
разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем (напр. държавите – членки на
Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания през определен период от
време, но също до определени държави, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/3.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. В случая искането е за заместване съгласието на бащата – ответника К.Р.В. за пътуване, съответно пребиваване във връзка с пътуването, на детето Е.
без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, за
което се провеждат, за срок от 5 години, считано от
постановяване на решението, до всички държави – членки на Европейския съюз,
както и до Републиките Сърбия, Македония и Турция. Касае за пътуване в
конкретно изброени и определяем кръг от държави, в които е възможно Република България да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на
мерки на лични отношения между детето и родителя, който се противопоставя на
извеждането му зад граница. В тази връзка, съдът
намира за необходимо да отбележи, че в случай на неправомерно отвличане или задържане
на дете, между държавите –
членки на Европейския съюз компетентността на съдилищата е
уредена в Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани
с родителската отговорност. По
отношение на другите
държави извън Европейския съюз – Републиките Сърбия, Македония
и Турция съдът съобрази, че те или са страна, ратифицирала Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, или с тях Република България е сключила договор за правна
помощ по граждански дела
(с Република Македония – ратифициран
със закон, в сила от 7.04.2002 г.; с Република Турция –
ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., в сила от
27.10.1978 г.). Цитираната Хагска конвенция е едно от най – важните многостранни споразумения в областта
на закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането може да
бъде постановено от съд на държавата, където детето е било отведено, като в
случай, че един от родителите незаконно прехвърли детето в друга държава –
страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най – бързо до предишното си местопребиваване. В тази връзка обаче следва да се подчертае, че по делото не се установиха
факти, водещи до извод, че майката на
малолетната Е. има други намерения, противопоставими на интереса на детето.
При
съобразяване с възрастта на момичето – навършени 10 години и
конкретните правнорелевантни обстоятелства по делото, свързани с ежедневното
отглеждане
и възпитание на детето именно от неговата майка, полагането на грижи и от
съжителстващия с нея мъж, изградените трайни отношения помежду им, живеенето на
майката и детето в общ дом със св. Е., установения им
живот именно в пределите на страната и същевременно отсъствието на ответника от
Република България, установения му живот в друга държава, определящи нечестите
му виждания с дъщеря му, съдът намира, че даването на искането разрешение – без
ограничения в броя на пътуванията, продължителността им и времето, за което се
провеждат и със срок от 5 години ще бъде в интерес на малолетната Е., тъй като
продължителността на този период прави сравнително малка вероятността за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства, съответно налице е сравнително малка вероятност за злепоставяне
интересите на детето през този период от време. От друга страна, след изтичането
на този срок същото става непълнолетно, а
с това и ограничено дееспособно,
при което ще може да формира и изявява правновалидна воля,
включително за пътуване в чужбина, макар и за това да е необходимо съгласието и
на двамата им родители, съответно заместващото съгласието на единия от тях разрешение от съда.
По делото се установи, че
пътуванията на майката на Е. и нейния приятел извън страната са във връзка с
почивки, екскурзии или гостуване при негови роднини, като желанието и на
двамата е Е. да бъде заедно с тях в тези моменти. Детето посещава и танцова школа,
провеждаща различни изяви и концерти извън страната. Този характер на
обстоятелствата, обуславящи пътуването на детето в чужбина, прави необосновано
предварителното им ограничаване във времево отношение във връзка с
продължителността им и техния брой.
Съдът намира, че заместването на
съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина, съответно за пребиваването му в държавите при тези
пътувания, при очертаните времеви и териториални параметри не би накърнило правото на бащата да се вижда с дъщеря си, доколкото същото подлежи на принудително изпълнение
чрез предвидения за това процесуален способ, за което другият родител носи отговорност. Наред с това по делото се установи, че
ответникът В. от около 2 години живее и работи в чужбина и вижда Е. само за
определено време през лятото и зимата, а през останалото такова контактите им
са по телефона, т.е. и към настоящия момент той не спазва изцяло определения
режим на лични отношения, утвърден с решението за развод между страните,
предвиждащ правото му да взима детето всяка втора и четвърта събота и неделя на
всеки месец. Установи се също, че майката е правила опит да получи
съгласието му за пътуване на детето извън страната, като същият е отказвал без по
делото да са представени доказателства, свидетелстващи за обоснован отказ. С оглед
на
горното изцяло в интерес на детето е да се осигури
възможност да му бъде издаден нов паспорт и свободно да се предвижва, освен на територията на страната и да напуска
нейните предели,
което е конституционен принцип,
установен в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Правото на лични отношения не е сред основанията за ограничаване на правото на
детето за свободно предвижване, още повече, че е уредена
възможността за промяна на режима на лични контакти, така, че детето да има
пълноценна връзка и с родителя на когото не са предоставени за упражняване
родителски права.
Съдът намира
за необходимо при даване на разрешението да се отрази,
че при пътуванията си в чужбина детето следва
задължително да
е придружено от отговорен за него възрастен –
неговата майка или трето пълнолетно
лице, което да е определено от нея, както и тези
пътувания да не засягат учебните му ангажименти и да не променят местоживеенето
му в Република
България, като по този начин в най - голяма степен ще бъдат защитени интересите му.
Предвид всичко изложено процесното
искане, като основателно, следва да бъде уважено чрез постановяване на съдебно
решение, с което да се замести съгласието на ответника К.В. като баща на детето
Е.К.Р. същото да пътува извън територията
на Република България
– в държавите–членки на Европейския
съюз, Република Сърбия, Република Македония и Република Турция, където да
пребивава по време на пътуванията, без
ограничения в броя на последните, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат,
за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението /не от
постановяването му/, през което време детето да е придружено от отговорен за него възрастен – неговата майка или трето пълнолетно лице, определено от нея, без пътуванията да засягат
учебните му ангажименти или да водят до промяна на местоживеенето му в
Република България, както и да бъде
издаден паспорт и други
документи, необходими за тези пътувания.
По искането за постановяване
на предварително изпълнение на решението:
В разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК е регламентиран особен случай на допускане на предварително изпълнение на
съдебно решение, който съставлява изключение от общите хипотези на
предварително изпълнение, уредени в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 ГПК.
Съгласно посочена разпоредба когато съдът постанови заместващо съгласие на
родител за пътуване на дете в чужбина и за издаването на необходимите за това лични
документи, той може да допусне предварително изпълнение на това решение.
Доколкото разпоредбата на чл. 127а, ал. 4
СК не препраща към критериите за допускане на предварително изпълнение по чл.
242, ал.2 ГПК, то се налага изводът, че в разглеждания случай допускането на
предварително изпълнение се свързва единствено с преценката за най-добър
интерес на детето, от която съдът се ръководи и при вземане на самото решение
за заместващо съгласие по чл. 127а, ал. 2 СК.
В настоящия случай съдът намира,
че искането следва да бъде уважено като бъде постановено предварително
изпълнение на решението с оглед възможността малолетното дете Е.Р. да пътува
извън страната, включително като част от съставите, участващи в организирани от
танцовата школа изяви в чужбина, преди
окончателно и с влязло в сила решение на съда да е разрешен спора между двамата
родители.
По
отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото в размер на сумата от 325 лв., съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК, от които 25 лв. за държавна
такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното
следва от отразеното в представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 14.03.2018 г. /л. 5 от делото/ плащане на сумата в брой, в която
част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. ОСГТК
на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието
на бащата К.Р.В., с ЕГН: **********,***, за пътуване на детето му Е.К.Р.,
с ЕГН: ********** извън територията на Република България, а именно: до държавите – членки
на Европейския съюз, до Република Сърбия, Република Македония и Република Турция, съответно за пребиваването
му в тези държави във връзка с осъществените пътувания, без ограничения в техния брой,
продължителност и времето, през което се провеждат, за срок от 5 години,
считано от влизане в сила на решението, като детето бъде придружавано от своята
майка и законен представител А.В. С., с ЕГН: ********** *** или от определено
от нея пълнолетно трето лице, без тези пътувания да засягат учебните ангажименти на детето и без
да се променя местоживеенето му в Република България, като ЗАМЕСТВА и съгласието на бащата К.Р.В., с ЕГН: ********** за
издаване по реда на ЗБЛД на паспорт на детето Е.К.Р., с ЕГН: ********** и на други
документи, необходими за тези пътувания.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА К.Р.В., с ЕГН: **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А.В. С., с ЕГН: **********,***,
сумата от 325 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, освен в частта, в която е постановено
предварително изпълнение, в която част подлежи на обжалване с частна жалба,
пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: