Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 31.05.2018г.
В И М ЕТ О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело №2442 по описа на съда за 2018г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.150 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба от Д.Ц.Х. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете А.И. Н. с ЕГН ********** против И.А.Н. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че по гр.дело №***г. ответникът било осъден да заплаща на
малолетното им дете месечна издръжка в размер на 110 лева. Твърди, че от
момента на определяне на издръжката са се увеличили нуждите на детето от храна
и облекло, както и за задоволяване на културните му потребности. Моли съда да
постанови решение, с което да увеличи издръжката на 130 лева, считано от
продаване на исковата молба, платима до пето число.
Ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че страда от
заболяване, поради което не може да започне
работа и няма доходи от трудови правоотношения.
В съдебно
заседание страните се представляват от процесуалните си представители.
Поддържат исковата молба и отговора.
Като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна : От представеното удостоверение за раждане се установява,
че родители на малолетното дете А.И. Н., роден на ***г., с ЕГН ********** са Д.Ц.Х.
с ЕГН ********** и И.А.Н. с ЕГН **********.
Не се спори между страните, че майката полага грижи за отглеждане и възпитание
на детето.
Не се спори и се установява от представеното
Решение № 1375/12.07.2013г. на РС Плевен по гр.дело №***г. по описа на същия
съд, че ответникът е И.А.Н. бил осъден да заплаща за детето си А.месечна
издръжка в размер на 110 лева, считано от 24.06.2013г. до настъпването на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване.
Представено
е удостоверение за доходите на ищцата от трудово възнаграждение за периода от
месец юни 2017г. до месец декември 2017г., от което се установява, че като ***
в ***“ гр.Плевен е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3326,16
лева, или месечното и трудово възнаграждение е било в размер на около 600 лева.
Съдът служебно е изискал справка от НАП ***, офис Плевен, от която се
установява, че считано от месец март 2018г., ищцата работи в „***“, където
трудовото и възнаграждение е в по-висок размер - 994 лева за месец март 2018г.
и 1499 лева за месец април 2018г.
Страните
са представили декларации за материално и гражданско състояние. От декларацията
на ищцата се установява, че декларира трудово възнаграждение в размер на 770
лева, което е неин единствен доход. От същата се установява, че не притежава
недвижимо имущество и МПС, банкови влогове и не получава други доходи. От
декларацията на ответника, представена с писмения отговор се установява, че не
притежава недвижимо имущество и МПС, а доход получава единствено от инвалидна
пенсия, като не е посочен в какъв размер.
От
представеното Експертно Решение №***г. се установява, че ответникът страда от
заболявания, поради което е с трайно намалена *** работоспособност. Представена
е регистрационна карта в Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ Плевен,
от която се установява, че е регистриран като безработен с дата на следваща
среща 25.06.2018г.
Не са
представени доказателства за допълнителни по-големи от обичайните нужди за
отглеждане и възпитание на детето. Представена е служебна бележка от
19.03.2018г., в която се сочи, че детето е ученик в ***клас на ***“ гр.Плевен.
При така
установеното от фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител
е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член
определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно -
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК сочи, че
размерът на издръжката се определя от два критерия - потребностите на лицето,
което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува
задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален размер на
издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се
изчислява като ¼ от минималната
работна заплата за страната и към момента на постановяване на решението по
делото възлиза на 127,50
лева. Детето е на дванадесет навършени години, ученик е в ***клас на средно
училище. С оглед липсата на други
доказателства за потребностите му – посещения на извънкласни мероприятия, което
да налага извод за повече средства за издръжката, съдът приема, че детето се
нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лева. Така определената издръжка
следва да бъде поета от двамата родители. Като взе предвид доходите на майката,
както и липсата на доходи от трудово правоотношение на бащата поради влошено
здравословно състояние, съдът счита, че бащата следва да заплаща 130 лева
месечно, което е и близо до минимално предвиденото в закона, а майката следва
да заплаща останалите 170 лева. При определяне на издръжката, съдът прецени, че
майката полага непосредствените грижи за отглеждането на детето, но от друга
страна нейните доходи са значително високи в сравнение с инвалидна пенсия,
каквато получава ответника. Размерът на издръжката се определя не само в
зависимост от потребностите на детето, а и с оглед възможността на родителя да
я дава. Съдът прецени и обстоятелството, че бащата страда от заболявания и е с ***трудоспособност,
което не му позволява да полага всякакъв вид труд и дори да има желание, той е
с намалени възможности.
В случая не се установи какъв е
размерът на получаваните от ответника месечни доходи, но съдът приема, че
същият може да реализира доход в размер на минималната работна заплата за
страната. При тези обстоятелства, съдът счита, че размерът на дължимата
издръжка следва да бъде изменен, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 130 лева.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на
издръжката, по сметка на ПлРС, в размер на 50 лева.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр.чл.143, ал.2 от СК,
РАЗМЕРЪТ на издръжката, определена с Решение № 1375/12.07.2013г. на РС Плевен
по гр.дело ***г по описа на ПлРС, като ОСЪЖДА
И.А.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.И. Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Ц.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка, в размер на 130
лева, считано от датата на исковата
молба - 11.04.2018г., до настъпването на законови причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, И.А.Н.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 50 лева - съставляваща дължима държавна
такса върху увеличеният размер на издръжката.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок, считано от 06.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: