ПРОТОКОЛ
№ 111
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600123 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите подсъдими Н. Н. К. и А. Н. И., се явяват лично и с
упълномощения защитник адв. Н. К. от АК-С..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. К.: Да се гледа делото днес.
ПОДСЪДИМИЯТ А. И.: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид личното
явяване в съдебната зала на всички призовани лица намира, че няма пречка за
разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам протеста. Нямам
доказателствени искания.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на внесения протест на Окръжна
прокуратура-Сливен, считам същия за допустим, но неоснователен. Същото е
и становището ми по отношение на въззивната жалба на подсъдимите лица и
техния защитник.
На първо място, във връзка с направеното искане за постановяване на
изцяло оправдателна присъда от защитата на двамата подсъдими. От
обективна страна, моля да приемете, че деянието по смисъла на чл.277а, ал. 3,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е доказано безспорно от събраните по делото
кореспондиращи помежду си доказателства и доказателствени средства. В
тази насока са не само еднопосочните показания на свид. С. и Г. – ***
служители извършили наблюдаването на действията на двамата подсъдими по
използване на технически средства за откриване на археологически обекти, но
и съответстващите им показания на свид. М., С. и Ц.. В тази насока, макар и
2
косвено, моля да кредитирате също така и писмената справка в т. 2, л. 33 от
делото, за това, че в кв. “***“, с площ от *** дка е регистриран
археологически обект – културен паметник с национално значение. Именно
там са извършвали теренните разкопки двамата подсъдими. В тази насока,
макар и косвено, е и показанието на свид. М. – служител при Главна дирекция
„***“. Видно от приложената справка от Министерство на културата и
съответните регионални исторически музеи в страната и двамата подсъдими
не са имали нормативно разрешение за извършване на теренни
археологически разкопки, а подс. К. не е и подавал молба за идентификация и
регистрация на културни ценности – това последното с оглед осъдителния
диспозитив на присъдата по отношение на престъплението по чл. 278, ал. 6 от
НК от обективна и субективна страна.
Моля да приемете като безспорно доказано и това, че търсенето на
археологическите обекти е извършено с технически средства – лек автомобил
– индивидуализиран по делото и два металдетектора една и съща марка и
модел с окомплектовка – описани по делото. Установени са също така на място
и кирка и лопата, с помощта на които двамата подсъдими са извършвали
теренните разкопки. Фактът, че лекият автомобил е бил в непосредствена
близост именно до разкопките, сочи на обстоятелството относно неговото
използване от подсъдимите конкретно за целите на деянието по смисъла на чл.
277а, ал. 3 от НК. От субективна страна деянието се доказва, че е извършено
при форма на вината „пряк умисъл“, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК и от двамата
подсъдими при общност на умисъла, като и двамата са искали, желаели и
целели настъпването на общественоопасния резултат, а именно търсене на
археологически обекти. Считам, че следва да се даде вяра на показанията на
полицейските служители свидетелстващи за личните си възприятия, за
обстановката, действието и мястото на извършване на деянието, а също и
забелязаните предмети, с които двамата подсъдими са извършвали
целенасочени действия по извършване на теренни археологически
проучвания, чрез проучване на земята с металдетекторите и разкопаване на
множество дупки. Цитираните по-горе полицейски служители не са
осъществявали процесуални действия по разследването и не съществува
забраната по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК. Последното го казвам във връзка
с въззивната жалба на защитата на двамата подсъдими. Ето защо, доколкото
същите възпроизвеждат само свои лични възприятия, а не казано от
3
подсъдимите, в тази част техните показания следва да бъдат кредитирани като
обективни и безпристрастни. Тоест, няма процесуална пречка техните
показания в тази част да се приемат при формиране на вътрешното убеждение
на уважаемия състав.
Използваните металдетектори, видно от приобщената по делото
техническа експертиза, имат характера и характеристиката да посочват
метални предмети на определена дълбочина в земята. Същите представляват
оръдие за търсене на археологически обекти и именно с тази цел са били
използвани от двамата подсъдими. В тази насока следва да се кредитират
показанията на свид. С. и Г., които са наблюдавали действията на подсъдимите
по използване на металдетекторите, изкопаване на дупки, приклякане за оглед
на почвата и т.н. Тоест, всички техни действия, в тяхната съвкупност и
логическа цялост индицират именно на осъществяване на състава на
повдигнатото им обвинение от обективна страна. Следователно, считам, че
материалният закон и в тази му част не е нарушен - същият е приложен
правилно.
По отношение на частично оправдателния диспозитив на присъдата и
възприетото от първоинстанционния съд поглъщане на състава на чл. 277а, ал.
7 от НК от този по ал. 3, напълно споделям мотивите на Окръжен съд-Сливен,
включително и в светлината на актуалната съдебната практика на ВКС,
поради което не поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Сливен в тази
му част.
По отношение на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК за подс. К.,
считам че и тук материалният закон е приложен правилно. Стриктното
тълкуване на тази норма води до извод, че законодателят не е поставил
изрично изискване за определена продължителност на държането и
укриването на такива предмети, за да бъде поведението на дееца
съставомерно. В конкретния случай има достатъчно доказателства за това, че
подс. К. е упражнявал фактическа власт върху откритите в дома му предмети в
период, значително надхвърлящ предоставения такъв за регистрация по
смисъла на Закона за културното наследство. При така установените
обстоятелства по делото достатъчно яснота, за какво деяние е ангажирана
наказателната отговорност на този подсъдим, съществуват недвусмислени по
делото. Отговарят в пълна степен на предписанията за формулиране на
4
обвинението съобразно материалния закон, като неизчерпателно ще посоча
само едно Решение на ВКС в тази насока - № 64/2015 г. по н.д. № 61/2015 г. на
Трето Н.О. на ВКС.
Напълно споделям мотивите на Окръжен съд-Сливен и в частта на
осъдителния диспозитив касаещ деянието по чл. 339, ал. 1 от НК за подс. К. от
обективна и субективна страна. И това е така, т.к. видно от показанията на
неговата майка и сестра, от протокола за оглед и претърсване се доказва, че
само той в дома им е упражнявал фактическа власт върху откритото
огнестрелно оръжие, като същият дава и подробно описание на същото. За
това, че откритото оръжие е годно да произведе изстрел, е налице
безпротиворечива съдебно-балистична експертиза, която е приобщена
обосновано по делото и моля да кредитирате.
По отношение на атакуваната присъда от двамата подсъдими, считам
че изводите по осъдителните диспозитиви не почиват на недопустими
предположения, по аргумент на чл. 303 от НПК и не е допуснато нарушение
на принципа за разкриване на обективната истина по смисъла на чл. 13 от
НПК. Тоест, не е налице нарушаване на правото на защита на подсъдимите
лица както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие.
По отношение на определените от съда наказания - в случая е без
правно значение обстоятелството, че подсъдимите К. и И. не са открили
археологически обекти, т.к. самият законодател не е извел наличието на
престъпен резултат при реализация на престъплението, т.е. деянието е
формално, а не резултатно. В тази насока е еднопосочната съдебна практика.
Предвид последното, не споделям съображението на Окръжен съд-Сливен за
това, че този факт е възведен като смекчаващо отговорността обстоятелство,
както и на второ място, че по делото двамата подсъдими не са причинили
вреди на археологически обекти. В тази насока е л.40 от мотивите по делото.
Последното е ирелевантно, защото и за двамата подсъдими не е било
повдигнато обвинение по смисъла на чл. 278, ал. 3 от НК.
Ето защо, при кредитиране на останалите обективно, според мен,
възведени смекчаващи отговорността обстоятелства на първоинстанционния
съд, то би следвало размерът на наказанията за всяко едно от деянията да
бъдат определени, макар и към долната граница на предвидения в закона
5
размер, но без приложението на чл. 55 от НК. Предвид липсата на протест
обаче в тази насока, моля да приемете пледоарията ми в тази й част в
светлината на необходимостта от правна обективност.
В дадения случай престъпленията за подс. К. и престъплението по
отношение на подс. И., защото там е само едно обвинение, категорично
считам, че носят белега на деяние с висока степен на обществена опасност,
предвид значението им за съхраняване на културното и историческото
наследство на Република България. В конкретния случай, престъплението по
чл. 277а, ал. 3 от НК е с по-висока степен на обществена опасност и поради
факта, че е извършено в съучастие, след предварително проучване на
особеностите на мястото и съответната подготовка, свързана с набавяне на лек
автомобил и високотехнологични технически средства, каквито са
металдетекторите.
В заключение считам, че наложеното общо наказание за подс. К. и това
за подс. И., категорично не разкриват основание за извод за явна
несправедливост.
Моля да потвърдите мерките за неотклонение „***“ и за двамата
подсъдими и да им възложите разноските по делото, включително и тези пред
настоящата въззивна инстанция.
С оглед казаното, моля да постановите своя съдебен акт и потвърдите
присъдата на Окръжен съд-Сливен, като правилна и законосъобразна.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, мога да се съглася с прокурора
единствено по отношение на депозирания по делото протест. Споделям
вижданията на прокуратурата относно неговата неоснователност.
От друга страна изцяло поддържам изложените съображения в
депозираната допълнителна въззивна жалба. В същата съм направил опит
максимално подробно да маркирам твърдените пороци на атакуваната
присъда, които няма да повтарям пред Вас. Ще кажа само няколко реплики по
отношение на държавното обвинение.
В конкретния случай става въпрос за разпит на *** служители, които
според нас са извършвали т.н. разузнавателна беседа, те не са участвали в
процесуално-следствени действия. Именно в тази насока ние твърдим за
6
недопустимост, тези лица да бъдат разпитани като свидетели и такива
съображения съм изложил в жалбата.
По отношение на престъплението по чл. 277а, ал. 3 от НК, за което
двамата подсъдими са осъдени, тук съществен характеризиращ елемент е
целта и именно ние твърдим, че от субективна страна това деяние не е
извършено, тъй като целта да бъдат на инкриминираното място, съществено
се различава с това, което твърди обвинението, а именно – да търсят
археологически ценности.
Третата ми реплика е досежно обвиненията – самостоятелно, към подс.
К. по чл. 339 и чл. 278. Дори и в настоящото заседание представителят на
обвинението коментира показанията на Р.К. - *** на подсъдимия. Именно в
тази насока аз съм изложил съображения, че в мотивите на атакуваната
присъда тези показания изобщо не намират никакъв коментар, дори няма
произнасяне дали същите са изключени от доказателствения материал по
делото, което според мен е съществено процесуално нарушение и категорично
опорочава съдебния акт, а същите са от съществено значение, според нас, за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Предвид всички тези съображения, на първо място, моля да
постановите оправдателна присъда като признаете и двамата подсъдими за
невиновни в престъпленията, за които са осъдени и на следващо място, в
случай, че приемете някои от изложените съображения за допуснати
процесуални нарушения, то да отмените атакуваната присъда и върнете
делото от съответната фаза на наказателното производство.
В този смисъл, моля за Вашия съдебен акт.
Съдът предоставя възможност на подсъдимите жалбоподатели да
упражнят правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Съгласен съм с всичко,
което каза моя адвокат. Всичко е точно, което каза адвокатът, само че аз
останах с впечатление, че нещата за мен са толкова прости и ясни, не знам
дали всички осъзнават, че аз нямам нищо общо. Първо, не съм търсил
археологически обекти, второ не съм държал археологически обекти в къщи,
защото това е къщата на майка ми и баща ми. Трето – никакво оръжие никога
7
не съм докосвал, не съм се занимавал с никакво оръжие. Баща ми беше като
оръжейник в полицията. Никога не съм се допирал до такива неща.
Моля да бъда оправдан.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ И.: Съгласен съм с казаното
от адв. К.. Искам да кажа, че бяхме по съвсем друга причина там и сме
изложили за какво сме били. Не сме били, за да търсим археологически
обекти. Предполагам, че никой от вас не знае как се търсят ключове - по един
и същи начин, както се търсят и археологически обекти. Те са сигнал, който
уредът търси.
Аз също моля да бъда оправдан.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимите.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. К. : Отидох да му
помагам, на разходка и излезе такава неприятна ситуация, не знам как я
сглобиха. Моля да бъда оправдан.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А. И.: Искаме да излезем
невинни, защото това е петно, което провали 30 годишна кариера при мен. Аз
съм *** и никога не съм се занимавал с глупости, винаги съм помагал на
хората. Според мен това е несправедливо. И двамата мислим, че всичко е
инсценировка, може би за да си оправдаят действията. По принцип като ***,
нямаха право да ме задържат в ареста. Те не откриха нищо в нас.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че се оттегля на тайно
съвещание, като съобщи на страните, че публичното съдебно заседание ще
продължи в 10.15 часа.
След проведено тайно съвещание съдът постанови нова въззивна
присъда.
Председателят на съдебния състав ОБЯВИ присъдата в съдебно
заседание на 08.07.2024 г. в 10.15 часа, като я прочете в присъствието на
8
страните – подсъдимите Н. Н. К. и А. Н. И., защитника им адв. Н. К. и
прокурор Й. Г., на които след прочитането й, разясни реда и срока за
обжалването й.
Съдът обяви, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока по
чл. 308, ал. 2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9