РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. В. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С
УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
при участието на секретаря А. А.. Т.
като разгледа докладваното от Д. М. В. Въззивно гражданско дело №
20211300500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството пред настоящата инстанция е образувано въз основа
на подадена жалба от Б.Б., чрез адв. М.Г., срещу Решение № 482 от
06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2540/2019 г. на ВРС, в частта, с която е
осъден да плаща на ищцата Л.С.. Излага аргументи, че атакуваният акт е
неправилен.
В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК,
е постъпил писмен отговор от ищците.
Депозирана е също така и частна жалба от ищцата Л.С. срещу
горепосоченото решение конкретно в частта му, касаеща разноските.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна
жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1
В случая въззивната инстанция констатира, че въззивната жалба е
основателна.
С решение № 482 от 06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2540/2019
г., ВРС е осъдил Б. М. Б. да заплати на Л. ИВ. С. сумата от 434,40 лева,
представляваща ½ идеални части от неизплатени наемни вноски по Договор
за наем на земеделски земи от 10.07.2015 г., както и сумата от 128,14 лв.
обезщетение за забава. Произнесъл се е и по разноските.
Настоящият съдебен състав намира, че контролираният съд е стигнал до
правилни фактически изводи, а именно, че:
С Договор за наем на земеделски земи от 10.07.2015г. Т. Г. П., като
наемодател, е предоставила на ответната страна, като наемател, за временно и
възмездно ползване 5 броя ниви с обща площ 43,879дка за стопанска година
2015г. - 2016г. Договорената наемна цена е в земеделска продукция по 90кг.
на декар. Правото на собственост върху имотите, предмет на договора, е
възстановено с Решение № 158 от 10.06.1996г. и с Решение № 140 от
13.10.1994г., двете на Поземлена комисия В. на наследниците на П. Л. Б.,
бивш жител на с. Г. М., общ. В. Т. Г. П. е съпруга на М. И. П., внук на общия
наследодател, починал през 2013г. Ищцата е внучка на общия наследодател с
½ и.д. ч. от правото на собственост върху процесиите имоти. За стопанската
година 2015-2016г. ответната страна е реализирала земеделска продукция от
пшеница на цена на килограм от 0,22лева.
Това, което не е отчетено от контролриания съд във фактическата
обстановка, респ. след това и в правната страна е, че действително ищцата
Л.С. притежава ½ ид. част от процесните ниви, за разлика от Т. П., която
притежава ½ ид. част от същите, но заедно с децата си – И. М. П. и Г. М. П..
От гореизложеното следва, че Т. П. която е сключила договора за наем
на земеделска земя от 10.07.2015 г. с Б.Б., е съсобственик с миноритарен дял в
съсобствеността. В тази връзка според практиката на Върховната съдебна
инстанция Договорът за наем обвързва неучаствалите съсобственици за срок
до три години, когато договорът е сключен от съсобственици с мажоритарен
дял в съсобствеността /чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 229, ал. 2 ЗЗД/ и в този случай
отношенията между тях се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато договорът за
наем обаче е сключен от съсобственици с миноритарен дял в съсобствеността,
какъвто е и настоящият случай, или от съсобственици с мажоритарен дял в
съсобствеността, но за срок над три години, договорът не обвързва останалите
съсобственици, поради което отношенията им с „наемателя“ се уреждат от
неоснователното обогатяване, а отношенията им с „наемодателя“ се уреждат
от чл. 30, ал. 2 ЗС – при липса на писмено поискване, съответно – от чл. 31,
ал. 2 ЗС – след отправено на писмено поискване. В този смисъл Определение
№ 119/01.04.2021 г. по гр. д. № 794/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Имайки предвид това разрешение на практиката, настоящият въззивен
2
състав намира, че ищцата Л.С. като мажоритарен съсобственик, неучастващ в
подписването на процесния договор за наем на земеделска земя, е следвало да
предяви иск по чл. 59 ЗЗД срещу наемателя. Фактическият състав на иска по
чл. 59 ЗЗД обаче е съвсем различен от така предявения по чл. 232, ал. 2 ЗЗД,
поради което съдът е в невъзможност да се произнесе по него.
В писмената защита, подадена от Л.С., чрез адв. П. Б., се изтъква, че в
хода на предварителната проверка, приобщена към настоящото дело, Б.Б. е
дал показания, че е уговорил по телефона условията на договора с ищцата С.
в присъствието на Т. П., която подписала от името и на двете.
Първо, Б.Б. не е дал показания, а са му снети сведения. Между
„сведения“ и „показания“ има съществена разлика, която не е част от
предмета на производството и няма да бъде разяснявана. Освен това, с
исковата молба Л.С. претендира неизплатени суми по договор от 10.07.2015
г., за който изобщо не става въпрос в сведенията. В тях Б.Б. говори за договор,
сключен на 04.07.2016 г. За последния от писмените доказателства се
установява, че е сключен с М.С., а не с Т. П..
Вследстиве на гореизложеното, атакуваното решение в частта, в която е
уважен искът, предявен от Л.С., следва да бъде отменено като неправилно.
Колкото до иска, предявен от М. С., същият няма да бъде обсъждан от
настоящата инстанция, тъй като въззивната жалба е подадена срещу частта от
решението, в която ответникът Б. е осъден да плаща на ищцата Л.С..
Следователно частта от решението, касаеща ищеца Михаил С., е влязла
в сила.
Колкото до частната жалба, подадена от ищцата Л.С., срещу
атакуваното решение в частта, досежно разноските, същата следва да бъде
приета за неоснователна, тъй като настоящата инстанция стигна до извод, че
искът й трябва да бъде отхврълен изцяло, от което следва, че разноски в
първоинстанционното производство изобщо не й се дължат.
Относно разноските пред първата инстанция – Л.С. следва да заплати
на Б.Б. сумата от 152, 35 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. Сумата се получава, след като се извадят 57,30 лв., които
първоинстанционният съд е присъдил на Б.Б. за адвокатско възнаграждение.
Платената държавна такса следва да остане за сметка на ищцата Л.С..
Пред въззивния съд нито въззивникът, нито адв. М.В. се явяват.
Постъпила е молба от адв. В., в която моли на доверителя й да бъдат
присъдени разноските, направени и пред настоящата инстанция, тъй като
обаче не е представен списък по чл. 80 ГПК, нито доказателства за платено
адвокатско възнаграждение, това искане не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 482 от 06.08.2020 г., постановено по гр. д. №
2540/2019 г., в частта, с която ВРС е осъдил Б. М. Б., ЕГН: **********, от
гр. В., да заплати на Л. ИВ. С., ЕГН **********, съдебен адрес гр. В., сумата
в общ размер на 434,40лева представляваща 1/2 идеални части от незаплатени
наемни вноски за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. по Договор за наем
на земеделски земи от 10.07.2015г., ведно със законната лихва считана от
предявяване на иска - 05.09.2019г. до окончателното издължаване, като до
пълния претендиран размер отхвърля иска като неоснователен, както и в
частта, с която ВРС е осъдил Б. М. Б., ЕГН: **********, от гр. В. да заплати
на Л. ИВ. С., ЕГН **********, съдебен адрес гр. В., сумата в общ размер на
128,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2016г.
до 30.08.2019г., като иска до пълния претендиран размер отхвърля като
неоснователен, както и в частта, с която ВРС е осъдил Б. М. Б., ЕГН
**********, от гр. В. да заплати на Л. ИВ. С., ЕГН **********, съдебен адрес
гр. В. сумата в общ размер на 173,60 лева направени разноски по
производството, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен искът, предявен от Л. ИВ. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр. В. срещу Б. М. Б., ЕГН: **********, от гр.
В. за заплащане на сумата в общ размер на 542,79 лева, представляваща 1/2
идеални части от незаплатени наемни вноски за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2016г. по Договор за наем на земеделски земи от 10.07.2015г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска - 05.09.2019г. до
окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен искът, предявен от Л. ИВ. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр. В., срещу Б. М. Б., ЕГН: **********, от
гр. В., за заплащане на сумата в общ размер на 160,14 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.10.2016г. до 30.08.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Л. ИВ. С., чрез адв. П. Б.,
срещу Определение от 05.03.2021 г. по гр. д. № 2540/2019.
ОСЪЖДА Л. ИВ. С., ЕГН **********, да заплати на Б. М. Б., ЕГН:
**********, сумата от 152,35 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнграждение пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, респ. не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5