№ 136
гр. Габрово, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК” АД, против Решение №
141/16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 785/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, в
частта, с която са отхвърлени предявените против М. Й. К. искове с основание чл. 422 от
ГПК за : главница в частта от 5944.35 лева до пълния й претендиран размер от 7865.65 лева;
договорна лихва за периода 21.05.2020 г. до 19.07.2020 г. в размер на 1 231.76 лева; лихвена
надбавка за забава за периода 21.05.2020 г. до 19.07.2021 г. в размер на 105,19 лева и
дължими заемни такси в размер на 120,00 лева.
Според жалбоподателя решението в обжалваната част е неправилно и необосновано
като се прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
В законния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата
по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната
неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на осн.
1
чл. 422 от ГПК, че М. Й. К., ЕГН********** дължи на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК121830616
главница в размер на 5 944.35 лева по договор за кредит за текущо потребление от
21.05.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2021г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените
искове: за главницата в останалата част до размер на 7865.89 лева и изцяло за 1231.76 лева
договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 19.07.2020 г. ; за 105.19 лева лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 19.07.2021 г. и за 120.00
лева дължими заемни такси.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца
се основава на представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от
21.05.2018 г. сключен при Общи условия с кредитополучателя М. Й. К. с ЕГН **********.
Процесният Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г. представлява
договор за потребителски кредит, поради съдът е извършил служебна проверка дали
клаузите на договора са нищожни.
Прието е, че предсрочната изискуемост на вземането по Договора е обявена от
банката по чл. 19.1. и чл. 19.4. от ОУ. В поканата- уведомление, изпратено до длъжника чрез
ЧСИ Зв. Василева и връчена по реда на чл. 47 от ГПК, Банката е посочила, че поради забава
в плащанията на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г.,
конкретният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на
съобщението цялата непогасена главница става предсрочно изискуема, ведно с дължимите
договорни и наказателни лихви. При това съдържание на съобщението, съдът е приел, че не
са спазени изискванията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - в уведомлението,
не е посочен размерът на дължимите суми, нито като главница, нито като лихви, размер на
забавите и т.н. Посочено е, че е налице забавяне на плащанията, но не се уточнява по
отношение на кои суми са те. Съдът е приел е, че е налице формално отправяне на
уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга, поради което не може да се
приеме за редовно уведомление за обявената предсрочна изискуемост. С оглед на това е
счетено, че не е налице изискуемост на цялото задължение по кредита към момента на
предявяване на заповедното производство.
Първоинстанционният съд е приел още, че задължението на ответника за погасяване
на кредита е останало такова, каквото е записано в първоначалния и единствен двустранно
подписан погасителен план, тъй като няма данни и доказателства ответната страна да е
получавала изготвените нови погасителни планове, съгласно чл.14 от Договора за
потребителски кредит.
Прието е, че по начина, по който е формулирана клаузата за увеличаване на
дължимата по кредита лихва, последната може да се счита нищожна като неравноправна на
основание чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите, тъй като банката като
доставчик на финансовата услуга, уговаряйки едностранна промяна на лихвения процент не
е поела задължение да уведоми другата страна за правото й да прекрати незабавно договора,
съгласно чл. 144, ал.2, т.1 от ЗЗП.
2
В съдебното решение е прието още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за заем следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Според съда, в процесния
договор е посочен годишен процент на разходите - 11,60 %, но не е ясно нито какво
конкретно включва той, нито как е формиран в конкретния случай. В Общите условия е
записано общо какво включва ГПР, но без никаква конкретизация за процесния договор.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност на договора, поради което
съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
По изложените по- горе съображения първоинстанционният съд е приспаднал от
размера на отпуснатия кредит -10 000 лева, заплатените от кредитополучателката 4 055.65
лева за погасяване на задълженията по сключения договор и е приел, че
кредитополучателката дължи връщане на още 5 944.35 лева главница. Поради това исковата
претенция за главница е счетена за частично основателна и е признато за установено
вземането на ищеца за сумата от 5 944.35 лева. За разликата до общо претендираното
вземане за главница, лихви и такси искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение намира, че
последното е валидно и допустимо.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и М. Й. К. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2018 г. Договорът носи подпис за страните по него. По силата на
договора банката е предоставила на кредитополучателката кредит за текущо потребление в
размер на 10 000 лв., със срок за издължаване на кредита – 84 месеца, считано от неговото
усвояване, на равни месечни вноски, включващи главница, лихва и такси, съгласно
погасителен план, съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с
падежна дата на издължаване на месечните вноски – 20 – то число на месеца. В чл. 8 от
договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 10 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6 –
месечен Софибор 0.163% и преференциална надбавка в размер на 9.837%, при изпълнение
на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ съгласно Приложение № 2 към договора
сключен между страните. Предвидено е, че при нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Съгласно
договора максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити в размер на 6 – месечен Софибор към съответната дата и надбавка в
размер на 13,287 %. Уговорено е, че независимо от промяната на лихвения процент,
3
свързана с неизпълнение на Условията, той се променя и с промяната на 6 – месечния
Софибор по реда и в сроковете, посочени в общите условия. Съгласно чл. 9 от договора
годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 11.60 % и може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в общите условия. Кредитът е обезпечен със залог на вземания
в лева. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с които кредитополучателката се е
запознала, което е декларирала с подписването на договора. В Договора е отразено, че е
сключен в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.
По делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, подписани за кредитор и кредитополучател и неразделна част от договора за
кредит, в които – чл. 7.1. е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6 – месечен Софибор за
кредити в лева и се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли.
При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополуателя,
като в чл.14 от Договора за кредит за текущо потребление е договорено кредитополучателят
да получава информация за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница и нов
погасителен план чрез електронно банкиране „ДСК Директ”.
Съгласно чл.7.8 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно. В чл. 9.1 е предвидено какво включва ГПР. В чл. 11.1 е
уредена възможност за кредитополучателя по всяко време да погаси предсрочно част или
целия остатък от ползвания кредит, като не дължи обезщетение за предсрочно погасяване на
кредитора – чл. 12.1. Според чл. 18.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – чл. 18.2. Уредени са и случаите, в които
банката може да превърне кредита е предсрочно изискуем, както и правото на отказ от
договора за потребителски кредит и срока и начина на неговото упражняване, в който
случай кредитополучателят не дължи обезщетение или неустойка – чл. 19 – 29 от ОУ.
Като доказателство по делото е приет и Погасителен план с посочен в него ГПР,
като в погасителния план е посочен начина на разпределение на вноските с посочване на
дата на вноската, лихвен процент (10.00 %), разпределението на дължимите суми във всяка
4
вноска – включваща главница, лихва, дължима такса и общ размер на месечната вноска, ГПР
– 11.60 %, подробно са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.
По делото се приложени подписани от кредитополучателката Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при
условията на програма „Партньори плюс”, както и „Условия по стандартен кредит за
текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със
залог на вземане по сметка, носещ подписи на страните по него. В заявката за ползване на
преференциален лихвен процент кредитополучателката е удостоверила, че е закупила
платежен пакет „ДСК Pay +” и се е задължила да осигурява по разплащателната си сметка
открита в „Банка ДСК” месечни постъпления на работна заплата в размер на не по- малко от
600.00 лева, както и да извършва месечно плащане на минимална осигурителна вноска в
размер най – малко на 10 лева в ДПФ”ДСК Родина”.
С покана - уведомление изх. № 0050-20-01766/77.05.2021г. „Банка ДСК“ ЕАД е
уведомила М. Й. К.., че поради допусната забава в плащанията обявява кредита за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница
по договора става дължима и върху нея се начислява законна лихва.
На 06.07.2021г. ЧСИ Зв. Василева, на която банката е възложила връчването на
поканата – уведомление е удостоверила връчването по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК., за което е
съставен констативен протокол. С оглед на това въззивният съд счита, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 05.07.2021г., когато е изтекъл срокът по чл. 47 ал.2 от ГПК
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза по делото се установява, че
кредитът в размер на 10 000 лева по Договор за кредит от 21.05.2018 г. е усвоен в цялост на
21.05.2018 г. по разплащателна сметка BG12STSA93000025300675. От всички падежирали
вноски са погасени задължения на стойност 4 055.65 лева, от които 2 134.11 лева – главница,
1915.31 лева договорна лихва и 6.23 лева санкционна лихва за забавени вноски на
14.09.2018г., 28.09.2018г. , 25.06.2019г. и 13.09.2019г.
Поради непогасяването на 13 падежирали месечни вноски, за периода от 20.06.2020г.
до 20.06.2021г., на 20.07.2021г. е настъпила предсрочна изискуемост. Към тази дата общият
размер на непогасеното вземане за главница е 7 865.89 лева, размерът на просрочената
лихва е 1 231.76 лева, размерът на просрочената главница – 1 278.76, а размерът на
дължимата санкционна лихва – 105.19 лева.
С оглед връчването на поканата – уведомление, оформено от съдебния изпълнител на
06.07.2021г., в протокола от проведеното в първоинстанционното производство о.с.з. от
14.03.2023г. вещото лице е посочило, че ако за дата на обявяване на предсрочната
изискуемост се приеме 05.07.2021г., то размера на договорната лихва за периода 21.05.2020
– 05.07.2021г. възлиза на 1 190.96 лева, а размера на лихвената надбавка за забава за същия
период – на 100.04 лева.
Видно от заключението на експертизата в изпълнение на условията за ползване на
преференциален лихвен процент е извършено само едно месечно плащане на работна
заплата и допълнителен кредитен оборот до размера на поетия ангажимент от 600.00 лева -
на 20.06.2018г. Няма други постъпления по сметката формиращи необходимия кредитен
оборот. За периода от 20.06.2018г. до 02.07.2019г. са извършвани вноски по поет
ангажимент за плащане на ДПФ „Родина”. С нарушаване на Условията
кредитополучателката е изгубила правото да ползва преференциите и от 20.02.2020г. те са
5
отнети от банката като се е стигнало до покачване на фиксираната надбавка, формираща
променливия лихвен процент, съгласно чл. 8 от Договора до 13.278%.
Във връзка със законодателни изменения съгласно ПЗР към новия Закона за
платежните услуги и платежните системи, ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от 01.07.2018
г., са въведени изменения в Закона за потребителския кредит (чл. 5, ал. 7, чл. 14, ал. 3, §1, т.
6 от ДР), а с ПЗР към ЗИД на Закон за кредитните институции, ДВ, бр. 51 от 19.06.2018 г., в
сила от 01.07.2018 г., се правят допълнителни промени в ЗПК (чл. 33а - нови алинеи 5 и 6)
по договорите за потребителски кредит, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен
лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR и или SOFIBOR банката е
заменила лихвен индекс „6-месечен СОФИБОР" с друг индикатор - „Среден лихвен процент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години".
Замяната е извършена въз основа на изисквания на европейското и местното
законодателство и в съответствие с Плана за действие относно използваните бенчмарк
индекси и Общите условия към договори за кредит на физически лица, съответно изменени
и допълнени. За съществуващите кредити в лева на физически лица, за които договорите са
сключени преди 01.07.2018 г., новият референтен лихвен процент е равен на стойността на
индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години" и изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент
остава непроменен към датата на извършване на замяната. Във връзка с горните
законодателни изменения от страна на Банката е предприето следното: 1/ На 28.06.2018г. на
интернет страницата на Банката е публикувано уведомление за промени в ОУ по
съществуващи към 01.07.2018 г. договори за кредит /линк/; 2/ На 29.06.2018г. на интернет
страницата на Банката е публикувано Уведомление за замяна на СОФИБОР, използван при
определяне на лихвата по кредити на физически лица в лева.
През времето на действие на Договора за кредит референтният лихвен процент
представляващ „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години" се е изменял неколкократно като промяната се е отразявала
на 15 януари и на 15 юли. Всяко изменение на лихвения процент е отразявано в нов
погасителен план. За периода 19.01.2019г. – 21.01.2021г. банката е изготвила шест нови
погасителни плана, за които няма данни дали са получени от кредитополучателката. В
резултат, първоначално договорения лихвен процент от 10 % се е променял, като е
намалявал до 20.02.2020г., когато е отнета преференцията поради нарушаване на условията
за ползването й и кредитът е започнал да се олихвява с лихвен процент формиран от
референтният лихвен процент представляващ „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" плюс фиксираната
стандартна надбавка от 13.287%., съгласно чл. 8 от Договора.
Дори и след отнемането на преференцията обаче лихвеният процент, с който е
олихвявано задължението по договора е останал по- нисък от размера на стандартния
лихвен процент към датата на подписване на договора - 13.45%, формиран от стойност на
шестмесечния Софибор 0.163% плюс фиксирана стандартна надбавка от 13.287%.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд приема, че по
делото е несъмнено установено, че между страните е сключен договор за банков кредит.
С оглед предявените установителни искове в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да
получи плащане на сумите посочени в исковата молба.
В хода на въззивното производство не е спорно, че главницата по кредита в размер
на 10 000 лв. е била усвоена от длъжника М. К. и че последната е заплатила общо 4 055.65
лева, като плащанията по кредита са преустановени на 20.06.2020г.
6
Спорен е въпроса относно надлежното уведомяване на длъжника за обявяването на
предсрочна изискуемост на кредита на 05.07.2021 г.
Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че предсрочната
изискуемост е обявена на осн. чл. 19 от ОУ и поради това е следвало да бъде отправена
покана за плащане на непогасените суми в срок от две седмици с посочване на дължимите
суми като главница, лихви, размер на забавите и т.н.
В случая приложение намира чл. 18 от ОУ, съгласно който при допусната забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – чл. 18.2.
В случая волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е ясно и недвусмислено, обективирано е в писмен документ и се позовава на
обстоятелствата, уговорени в договора, а именно забава в плащанията. Нито законът, нито
подписания между страните договор и общите условия към него съдържат изисквания към
документа, в който обявяването по чл. 60 ал. 2 ЗКИ се съдържа. Такива изисквания законът
поставя единствено към съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката
като титул за снабдяване със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и 418 от ГПК.
С оглед на това въззивният съд намира, че с оформянето от страна на съдебния
изпълнител на връчването на поканата – уведомление по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК,
предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на длъжника на 05.07.2021г. Съдебната
практика трайно и безпротиворечиво приема финтираното връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост.
Съдът намира за неправилен и извода на първата инстанция за неравноправност и от
там нищожност на клаузата за увеличаване на дължимата по кредита лихва поради това, че
банката не е поела задължение да уведоми другата страна при промяна на лихвения процент
за правото й да прекрати незабавно договора.
Видно от приложените общи условия към договора за кредит, подписани от
кредитополучателката последната е можела по всяко време да прекрати договора при
условие, че погаси изцяло задълженията си по договора за кредит, вкл. и преди изтичане
срока на кредита.
Освен това сключеният договор има необходимото съдържание съобразно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК доколкото съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент и посочване на ГПР. Съгласно чл. 8 от договора за кредит
същият се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 10.00 % годишно или
0,03% на ден при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ съгласно
Приложение № 2 към договора сключен между страните, а при тяхното нарушаване
кредитополучателят губи преференцията и лихвеният процент се увеличава чрез
увеличаване на надбавката, като максималният му размер може да достигне променливия
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити - 6 - месечния
Софибор/Юробор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер 13,287
%, с което въззивният съд приема, че е спазено изискването и на чл. 11, т. 9 ЗПК.
7
В случая лихвеният процент е увеличен поради загуба на преференцията, но това,
както и размерът на увеличение на фиксираната надбавка, участваща при формиране на
лихвения процент са изрично договорени между страните при сключване на договора и
увеличението се дължи на поведението на кредитополучателката, а не на едностранни
действия на банката. В чл. 8 от договора за кредит и чл. 7.1 – 9.4 от Общите условия по ясен
и разбираем за потребителя начин се определят условията, при които банката има право да
изменя лихвения процент (с посочване на вид, количествни изражения и относителна тежест
на отделните компоненти).
Клаузата на чл. 8 от договора не е неравноправна - при сключването на
потребителския договор кредитополучателката е била информирана за възможността на
банката да увеличи лихвения процент - изрично в договора е посочено, че надбавката,
формираща възнаградителната лихва, е фиксирана, но отпадането на привилегията за
ползване на преференциален лихвен процент - отнемането на лихвената преференция и
прилагането на стандартния лихвен процент за кредита не са едностранни действия
на кредитора в смисъла по чл. 143, т. 10 ЗЗП, а последица от неспазване от
кредитополучателката на условията за ползване на по - благоприятна лихва, което й е била
предварително известна и уговорена при подписване на договора. Клаузата е ясна и
разбираема, съдържа основанието, на което банката може да изменя лихвения процент
(предвидената надбавка), включително и по обективни причини – при промяна на пазарните
индекси, с което не са нарушени изискванията за добросъвестност, съответно клаузата не е
нищожна. Освен това, евентуалното увеличаване на лихвата е ограничено до ставки,
приложими за стандартни депозити, при което длъжникът не се поставя в по -
обременително положение спрямо останалите потребители на банката, т. е не е
предвидено увеличение на лихвата на непосочени в договора основания, включително на
субективната преценка на банката, което да обоснове приложение на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че със сключване на договора
кредитополучателят е бил запознат с начина на формиране на лихвата и с условията за
нейната промяна, поради което договорът за кредит не е недействителен на основание чл.
11, т. 9а ЗПК.
Не е налице неравнопрвност и на клаузата на чл. 18.1 от ОУ, приложими към
Договора, в частта й, с която е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. Посоченото увеличение на приложимата лихва,
представлява санкция за неизпълнението на задълженията на кредитополучателя и от
граматическото тълкуване на клаузата се установява, че има характер на неустойка за забава,
с оглед и систематичното й място в раздел „Отговорност и санкции” на ОУ. Предвидената в
ОУ наказателна надбавка при забава на плащанията – 10 пункта върху забавената главница,
е съобразена с регламентираната в подзаконови нормативни актове законна лихва върху
просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД, възлизаща на 10 пункта над
основния лихвен процент, респ. същата е уговорена в съответствие с чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Съдът не споделя и изводите на първоинстанционния съд за неяснота относно
начина на формиране на ГПР по процесния договор за кредит. В погасителния план,
представляващ неразделна част от Договора и подписан от страните е изрично посочено, че
към датата на сключване на Договора, ГПР възлиза на 11.60%, като се формира от
договорената лихва по кредита и посочените в погасителния план такси. Изрично са
посочени допълнителните допускания, отчетени при изчислението на ГПР, съобразно
изискванията на ЗПК.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разходи за изискуем кредит в
размер на 120 лева, въззивният съд изцяло споделя доводите изложени в
8
първоинстанционното решение . Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни
разходи или такса за управление на кредита в случай на забава, респективно на предсрочна
изискуемост на кредита, обусловена именно от забавата на потребителя, за която по правило
последният дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, противоречи на
императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Затова предвиждането на
такива разходи не може да обвърже валидно потребителя и има за последица недължимост
на същите. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на кредита е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно
чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, и да се събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за действия за едно и също действие, а вида, размера и действието на
изискваните такива, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит – арг. от чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, което в случая не е сторено. Следователно целта на
таксите по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната услуга по предоставянето,
респ. усвояването на кредита, и да не са действия по управление на кредита, каквото
представлява и ангажирането на отговорността на потребителя при забава, тъй като те
несъмнено са част от дейността на кредитора.
По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове с основание чл. 422
от ГПК са отхвърлени като неоснователни и недоказани както следва : за главница в частта
над 5 944.35 лева до размер на 7865.89 лева и изцяло за 1190.96 лева договорна лихва за
периода от 21.05.2020г. до 05.07.2020 г. и за 100.04 лева лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 05.07.2021г., като следва да се
постанови ново решение, с което отхвърлените претенции да бъдат уважени.
Решението следва да бъде отменено и в частта досежно присъдените разноски в
исковото и заповедното производство, като вместо това на „Банка ДСК” АД бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в размер на 232.25 лева и 2 364.82 лева
разноски в първоинстанционното исково производство.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На „Банка ДСК” АД в качеството на жалбоподател следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 250.48 лева, определени на база внесена държавна такса от 113.42 лева и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78 ал.6 от ГПК.
Присъждането на други разноски не е претендирано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 141/16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 785/2022 г. по описа
на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН ИСКА на "БАНКА ДСК" АД,
ЕИК121830616 със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска" №19
против М. Й. К., ЕГН********** с адрес: гр. Габрово, ул. *** с основание чл. 422,ал.1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Й. К. дължи на
"БАНКА ДСК" АД главница над размер на 5 944.35 лева до пълния предявен размер от
7865.89 лева ; договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 05.07.2020 г. в размер на
1190.96 лева и за лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
21.05.2020г. до 05.07.2021г. в размер на 100.04 лева, както и В ЧАСТТА за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че М. Й. К.,
ЕГН********** с адрес: гр. Габрово, ул. ***, представлявана по делото от особения
представител адвокат П. С., ГАК, ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК121830616 със
седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска" №19 главница в размер на
още 1 921.54 лева /хиляда деветстотин двадесет и един лева и петдесет и четири лева/ до
пълния предявен размерна иска от 7 865.89 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до
05.07.2020 г. в размер на 1190.96 лева / хиляда сто и деветдесет лева и деветдесет и шест
стотинки/ и лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
21.05.2020г. до 05.07.2021г. в размер на 100.04 лева / сто лева и четири стотинки/, за което е
издадена Заповед № 630 от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. 1284/2021 г. на ГРС.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН********** с адрес: гр. Габрово, ул. ***, представлявана по
делото от особения представител адвокат П. С., ГАК ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" АД,
ЕИК121830616 със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска" №19
сумата 2 364.82 лева/ две хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки/ разноски в първоинстанционното производство, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 232.25 лева / двеста тридесет и два лева
двадесет и пет стотинки/, пропорционално на уважената част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН********** с адрес: гр. Габрово, ул. ***, представлявана по
делото от особения представител адвокат П. С., ГАК ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" АД,
ЕИК121830616 със седалище в град София и адрес на управление ул. „Московска" №19
сумата 250.48 лева /двеста и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11