Решение по дело №1987/2019 на Районен съд - Търговище

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                              № 137, 24.03.2020год. , гр.Търговище

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав :                       

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар: Женя Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1987 по описа за 2019год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

 

          Ищецът е предявил против ответника Областна Дирекция на МВР –Търговище искове за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 198 часа за периода от 19.11.2016 г. до 19.11.2019 г. на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и за заплащане на сумата от 130 лв., обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.  В молбата се твърди, че ищецът е полагал труд при ответника през процесния период и е положил общо около 1387 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( арг.чл.187, ал.9 от ЗМВР). Ищеца твърди, че  преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 198 часа, който не му бил заплатен от ответника и чиято стойност ищеца определя на сумата от 1000 лв. Претендира и обезщетение за забава върху тази сума, считано от падежа на всяко месечно плащане до 19.11.2019 год. в размер на  130 лв. и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете по основание, а при условията на чл.214 от ГПК е  направил изменение в размера на предявените от него искове, съответно за сумата от 1217.11 лв. по главния иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за сумата от 184.86 лв. по  акцесорния иск за лихва за забава.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който предявените искове са оспорени изцяло. Ответника твърди, че в случая са неприложими разпоредбите на КТ, НСОРЗ, доколкото съществува изрична нормативна уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от   министъра на МВР и положения от ищеца труд в процесния период е заплатен по действащите специални правила. В чл.3, ал.3 от Наредбата  било предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, или съотношението между дневен и нощен труд за служители на МВР е 1 към 1, а не както е по КТ – 8 часа; 7 часа, което води до съотношение 1.143, както е посочил ищеца.  Ответника твърди в отговора, че  на ищеца редовно е плащано възнаграждение в процесния период както за извънреден, така и за нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Твърди, че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен, както и че същия не съставлява извънреден труд, като при действащата нормативна уредба на служителите в МВР се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, които се определят по различен ред и правила. Ответника твърди, че правилото за преизчисляване на нощен труд в дневен, ако се приеме, че е относимо и за държавните служители в МВР е неприложимо за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл.9г (нов-ДВ, бр.41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ( НРВПО), съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на отчетния период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.96 от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало, което прави претенцията за периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. изцяло неоснователна. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответника поддържа доводите, изложени в отговора. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищеца е служител на МВР и от 01.07.2015 год. заема длъжност  младши автоконтрольор I степен, група „Охранителна полиция“ при РУ-Омуртаг при ОД на МВР - Търговище. Безспорно е също така, че в процесния период ищеца е работил на 12 -часови смени, съответно дневни и нощни, по утвърдени графици, приложени по делото ( л.142 – л.222 ), при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи от 2014 год., 2016 год., 2017 год., (л. 29 – л.31 от делото), са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласни тези заповеди, за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв., при условията и по ред, определен в съответните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. Видно от  приложените по делото  фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства – графици и протоколи  е отчитано отработеното от ищеца време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От  заключението на вещото лице, прието от страните и кредитирано от съда  се установи, че в процесния период 19.11.2016 г. - 19.11.2019 г., ищецът е положил 1273 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни протоколи за отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. в РУ – Омуртаг, който не е преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното време. От заключението се установи също така, че преизчислен с коефициент 1.143 нощния труд е 1455 часа, като в резултат на това преизчисляване остават незаплатени 182 часа. Брутния размер на неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 19.11.2016 г. - 19.11.2019 г. е 1217.11 лв., а размерът на обезщетението за забава е 184.86 лв. Както от заключението, така и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че извънредния труд е от преизчисляване на положения нощен труд, като за процесния период ищеца няма положен извънреден нощен труд, т.е. положен нощен труд над нормативно разписания и определен по графиците на работодателя.

           Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Безспорно е по делото, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., че за процесния период 19.11.2016-19.11.2019 г. е положил 1273 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този  нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 182 часа на стойност 1217.11 лв.  не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

          Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), при условие че приложимата през процесния период  Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.

          Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.  

 

 

Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на държавните служители.

          Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на посочения текст,  редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

          Съобразно правилото на чл. 187, ал. 9 ЗМВР в процесния период (11.12.2016 г. – 11.12.2019 г.) са били част от приложимото материално право Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. (в сила от 01.04.2015, тъй като с § 6 от ДР ѝ е придадена обратна сила, отменена с Решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59 от 29 юли 2016 г., в сила от 29.07.2016). В периода от отмяната ѝ (от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.) приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., след което влиза в сила Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. (от 02.08.2016 г. - отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г., предхождащо отмяната ѝ с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020. г. В чл. 31, ал. 2 (Раздел Отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22,00 и 6,00 ч.) на действалата четири дни Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.  В Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. (Раздел отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22,00 и 6,00 ч.) не е налице разпоредба, аналогична на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

         През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата). В тази редакция на наредбата липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но това е въпрос на законодателно решение, а не празнота в закона. ЗМВР и издадената по изрична законова делегация наредба, съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен (по 0.25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към служебните правоотношения на служителите в Министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея.

        Липсата на уредба за процесния период, не дава основание за препращане или основание за субсидиарно прилагане на КТ и НСОРЗ, на която се позовава ищеца, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Не е на лице непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР (съответно – ГДИН) се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В този смисъл е на лице и формирана съдебна практика на ВКС - Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV г.о. ВКС и Решение № 55 / 07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о ВКС.

           Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. С оглед на изложеното доводите на процесуалния представител на ищеца, че в случай на непреизчисляване на нощния труд в дневен държавните служители в системата на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители са неоснователни.

            Неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, следва и от текста на цитираната норма. Текста предвижда да са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не са налице- продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организация на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР.

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период. Изводът за неприложимост по отношение служебното правоотношение на ищеца по аналогия на нормата по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и че получената в резултат на предвиденото в нея преизчисляване разлика от 182 часа труд не съставлява извънреден такъв, обуславя отхвърляне на предявеният иск за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 19.11.2016 год. – 19.11.2019 год. в размер на 1217.11 лв., като неоснователен и  недоказан.

          С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава, в размер на 184.86 лв.

          Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора са дължими. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.

 

                                                 Водим от горното,съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И  :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л.И.И. *** против Областна дирекция на МВР - Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грамадов” № 36, представлявана от Директора Н. И. Н., действащ чрез пълномощника Л.Ж. В.  - главен юрисконсулт  иск за сумата от  1217.11 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 19.11.2016 год. – 19.11.2019 год. и иск за сумата от 184.86 лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението за положен извънреден труд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

           ОСЪЖДА Т.И.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л.И.И. *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Търговище, гр.Търговище, ул.Спиридон Грамадов” № 36, представлявана от Директора Н. И. Н., действащ чрез пълномощника Л.Ж. В.  - главен юрисконсулт, разноски по делото в размер на 200 лв., на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.23, т.1 НЗПП.

 

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред  Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: