Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 25.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно
заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№832 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „***“ ЕАД, гр.София против В.Г.К. *** с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1) установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 2) при
условията на евентуалност, в случай, че главната искова претенция бъде
отхвърлена – осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД,
вр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен
Договор за потребителски кредит №********** между „***” ЕАД и ответника В.Г.К.,
по силата на който на последния бил предоставен кредит в размер на 7200,85 лв.,
в която сума била включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на
1071,34 лв. Твърди се, че еднократната такса за оценка на риска била начислена
предвид заявено желание на кредитополучателя за извършване на такава, била
дължима в деня на подписване на договора, финансирана от кредитора и се
възстановявала с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Твърди
се, че при сключване на договора за кредит ответникът пожелал да сключи
застраховка „Живот” в размер на 855,36 лв. и застраховка „Безработица” в размер
на 872,47 лв. Съгласно уговореното между страните, при сключване на договор за
застрахова от страна на потребителя, средствата се превеждали от кредитора по
сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора. Твърди се, че общото крайно задължение по
договора възлизало на сума в размер на 14 713,12 лв., която сума била
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски – 35 вноски всяка в размер на
408,70 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 408,62 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 27,09 %, като
месечните погасителни вноски включвали два компонента – главница и договорна
лихва. Твърди се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от
05.09.2018г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 05.09.2018г., 05.10.2018г., 05.11.2018г. Ответникът
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на посочения в договора
адрес с писмо с обратна разписка, което било получено от адресата на
31.12.2018г. Твърди, че към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, цялото задължение по договора
било в размер на 14 204,61 лв., от които 9 816,20 лв. – главница и 4 388,41 лв.
– договорна лихва, както и обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 05.09.2018г. – 17.01.2019г. в размер на 395,57 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи по посочения договор за кредит сума
в общ размер на 14 600,18 лв., от които 9816,20 лв. – главница; 4388,41 лв.
– договорна лихва за периода 05.09.218г.
– 06.11.2018г.; 395,57 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница
за период от 05.09.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Отправено е
искане, при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен искът с
правно основание чл.422 ГПК, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 6519,67 лв., представляваща
главница за периода 05.12.2018г. до 05.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се направените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В
съдебно заседание се явява лично и признава, че дължи претендираните суми.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №65/2019г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №38/04.02.2019г., с която е разпоредено длъжникът В.Г.К. да
заплати на ищеца в настоящото производство „***“ ЕАД следните суми: 9816,20 лв. – главница;
4388,41 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до 06.11.2018г.; 395,57
лв. – обезщетение за забава за периода 05.09.2018г. – 17.01.2019г. – по Договор
за потребителски кредит №********** от 02.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в размер
на 342 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който
в срока по чл.414 ГПК е депозирал възражение срещу нея.
Установява се от Договор за потребителски кредит
№********** от 02.07.2018г., сключен между „***“ ЕАД и ответника В.Г.К., че на
последния е предоставена парична сума в общ размер на 9999,17 лв., от която
отпуснат от банката кредит в размер на 7200 лв., застраховка „Комбо Живот“ в
размер на 855,36 лв., застраховка „Комбо Безарботица“ в размер на 872, 47 лв.
Предвидено е, че в деня на подписване на договора за кредит кредитополучателят
дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 1071,34 лв., която се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план. Съгласно т.7.2 от договора средствата по
кредита се превеждат в срок до три работни дни, считано от датата на
сключването му, по банкова сметка ***, открита при „***“ ЕАД, а в случаите,
когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от
кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банкова сметка ***,
за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на
договора за кредит. Предвиден е годишен лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит в размер на 27,09 % и годишен процент на разходите в
размер на 42,08 %. Общата сума, дължима от потребителя, е в размер на
14 713,12 лв. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план,
включващ 35 погасителни вноски, всяка в размер на 408,70 лв. и последна
изравнителна погасителна вноска в размер на 408,62 лв., инкорпориращи в себе си
главница и договорна лихва. В т.15 е предвидено, че в случай на просрочие на
дължимите от него плащания, потребителят дължи на кредитора законната лиха
върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно клаузата на т.16.2
от договора, в случай на пълно или частично просрочие при изплащането на три
последователни месечни вноски, цялото задължение става предсрочно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите просрочени вноски.
Установява се, че съобразно клаузите на договора, с
подписването му ответникът е декларирал, че преди сключването на договора,
кредиторът му е предоставил своевременно, безвъзмездно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за сравняване на различни предложения и
за вземане на информирано решение за сключване на договора.
Установява се от заявление-декларация за установяване
на договорни отношения от 02.07.2018г., преддоговорна информация за програма
„Защита живот/безработица/хоспитализация“, потвърждение за приемане съгласие по
Застрахователен договор №81001NLB2011 и Застрахователна полица №81001NLB2011, че
ответникът е сключил със Застрахователна компания „***“ АД застраховки „Живот“ и „Безработица“.
От представеното Уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост се установява, че на основание т.16.2 от договора и поради
просрочие в изплащането на погасителни вноски с падежи 05.09.2018г.,
05.10.2018г., 05.11.2018г., банката е обявила цялото задължение на ответника по
процесния договор за кредит за предсрочно изискуемо, считано от 06.11.2018г.
Видно от представената обратна разписка, уведомлението за предсрочна
изискуемост е получено лично от кредитополучателя на 31.12.2018г.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК предвид
депозираното в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед
на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск.
Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковите претенции са частично
основателни, поради следните съображения:
Безспорно установено от доказателствата по делото
е наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Налице е
подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена. Не е
спорно между страните и изпълнение на задълженията на кредитодателя да
предостави отпусната в заем парична сума. Безспорно установено от
доказателствата по делото е и сключването от страна на кредитополучателя на
застраховки „Живот“ и „Безработица“, премиите по които са били преведени
директно на застрахователя от кредитодателя, съобразно клаузите на договора за
кредит и включени като част от отпусната по него парична сума на ответника. В
проведеното по делото съдебно заседание ответникът признава дължимостта на
претендираните въз основа на процесния договор вземания.
Представеният с исковата молба договор има характера
на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към
датата на сключване на договора – ДВ бр. бр.51 от 19.06.2018г., в сила от
01.07.2018г. Съгласно константната съдебна практика съдът следи служебно за
нищожност на договора или клауза от него, поради противоречието й с императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и поради нейната неравноправност и поради
противоречие с добрите нрави. В процесния случай се установява, че са изпълнени
изискванията на чл.5 от ЗПК, за представяне на потребителя на необходимата
преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както
и предвидените в ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора. Предвид
на изложеното, налице е валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски
кредит между „***“ ЕАД и ответника, по силата на която същият се е задължил да
върне предадената му в заем парична сума, съобразно уговорения в договора
погасителен план, включващ дължимите главница и договорна и лихва.
Безспорно установено от доказателствата по делото е,
че изискуемостта на цялото задължение по договора за кредит е настъпила,
доколкото е обявена надлежно неговата предсрочна изискуемост. Установява се, че
в договора за кредит е налице изрична разпоредба, предвиждаща възможност на
кредитора да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо при неплащане на три
поредни месечни погасителни вноски, доказателства за заплащането на които не са
представени по делото. Волеизявлението на банката за обявяване на цялото
задължение по договора за предсрочно изискуемо е достигнало до
кредитополучателя, посредством изпратеното писмо с обратна разписка.
Предвид на изложеното, ответникът дължи заплащане на
неплатената част от главницата, претендираната договорна лихва до датата на
обявената предсрочна изискуемост, както и законната лихва за забава върху
просроченото вземане.
По отношение на претенцията за такса за оценка на
риска в размер на 1071,34 лв., включена съобразно изложеното в исковата молба,
като част от главницата, съдът намира, че същата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, поради нищожност на клаузата, с която посочената такса е
уговорена. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение. В процесния случай клаузата,
с която е уговорена таксата за оценка на риска противоречи на разпоредбите на
чл.10а ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал.
4 ЗПК,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Според
процесната клауза от договора таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 ЗПК,
тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса. По този начин се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 ЗПК.
На следващо място, доколкото оценката на риска предхожда сключването на
договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК,
която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Предвид на изложеното, исковата претенция за
главницата следва да бъде уважена до сумата в размер на 8744,86 лв., като бъде
отхвърлена за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 9816,20
лв., представляваща такса за оценка на риска в размер на 1071,34 лв., включена
като част от главницата. Следва да бъдат уважени исковите претенции за
установяване дължимостта на сумата от 4388,41 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.09.2018г. до 06.11.2018г. – датата на обявената
предсрочна изискуемост, както и за сумата в размер на 395,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2018г. до
17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 01.02.2019г. до окончателното изплащане
на вземането.
Предвид уважаване на главната искова претенция, не е
настъпило процесуалното условие за произнасяне по съединения при условията на
евентуалност осъдителен иск, поради което съдът не следва да се произнася по
него.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№65/2019г. по описа на РС-Левски,
съразмерно на частта от вземането, признато за установено, а именно сума в общ
размер на 316,90 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на
настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от исковете, а
именно сума в общ размер на 570,98 лв., от които 292,99 лв. за държавна такса и
277,99 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в отношенията между
страните, че В.Г.К., ЕГН:**********,
с адрес: ***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: ****, сума в
размер на 8744,86 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит №********** от 02.07.2018г.; сума в размер на 4388,41 лв. – договорна
лихва за периода от 05.09.2018г. до 06.11.2018г.; сума в размер на 395,57 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.09.2018г. до 17.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2019г. – датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателно изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №38 от 04.02.2019г. по ч.гр.д. №65/2019г. по описа на РС –
Левски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за главницата за разликата над сумата от 8744,86 лв. до пълния претендиран
с исковата молба размер от 9816,20 лв., представляваща такса за оценка на риска
в размер на 1071,34 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК В.Г.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 316,90 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№65/2019г. по описа на
РС-Левски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
частта от вземането, признато за установено, както и сума в размер на 570,98 лв., представляваща направени
разноски в настоящото исково производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: