Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 427/16.09.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 401 по описа на Административен
съд - Монтана за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на
разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно –
наказателно производство е Решение №262 от 21.06.2019 г. по АНД № 706 по описа
за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-0996-004961 от 04.12.2018 г. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018год. на министъра на МВР, с което на Б.Н.П. с ЕГН * ***, за
извършено административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00лева /сто/.
Касационният жалбоподател Б.Н.П. ***, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В касационната жалба, навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила свързани с факта, че към момента на установяване на
вмененото му административно нарушение 06.07.2018год. по обжалваното НП, същия
не е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, като в тази
връзка неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като временно му е било отнето СУ МПС по наложена Заповед за ППАМ с
№18-1204-001298 от 31.05.2018год. издадена от Началник група в сектор „ПП” при
ОДМВР гр.София. При тези
доводи моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован се представлява
от главен юрисконсулт Катя Димитрова, която оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност
на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими
към предмета на делото нови доказателствени средства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че
на 06.07.2018год. около 22,40часа в гр.Монтана на ул.”Д*** ” Б.Н.П. ***
управлявал лек автомобил марка „БМВ” модел 320Д, след като е лишен от правото
да управлява МПС на 01.06.2018год.
Прието е, че в случая е доказано по безспорен
и категоричен начин извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като правилно
и законосъобразно е ангажирана отговорността на П., като на основание чл.177,
ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100.00лева. В мотивите на въззивното решение е посочена и издадената Заповед за
ППАМ с №18-1204-001298 от 31.05.2018год. издадена от Началник група в сектор
„ПП” при ОДМВР гр.София, която обаче е обсъдена във връзка с прилагане на
разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, касаеща връщане на СУ МПС след заплащане
на дължимата глоба на 10.07.2018год. след извършената проверка и датата на вмененото
нарушение на 06.07.2018год.
Настоящият касационен състав не споделя
доводите на въззивния съд във връзка със събраните, приети и приобщени към
делото писмени доказателствени средства по отделно и в своята съвкупност. Видно
от приложената Заповед за ППАМ с №18-1204-001298 от 31.05.2018год. издадена от
Началник група в сектор „ПП” при ОДМВР гр.София, на касатора е наложена
принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1, буква „ж” от ЗДвП
във връзка със съставен му АУАН №Д873213/31.05.2018год. като временно му е било
отнето свидетелството за управление на МПС за срок от един месец. Като със
Заповедта е отнето и СУ МПС №2518684.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” тече от датата на
изземването на свидетелството за управление, което в случая е сторено с
процесната Заповед за ППАМ от 31.05.2018год. Видно от приложеното НП
№18-1204-001080 от 14.08.2018год. на Началник група в сектор „ПП” при ОДМВР
гр.София на л.15 от въззивното производство, издадено въз основа на АУАН по
който е издадена и Заповед за ППАМ, на П. е наложено освен административно
наказание глоба и „лишаване от право да управлява МПС за един месец”, като
същото му е връчено на 10.07.2018год., когато му е върнато и СУ МПС, т.е. при
тези доказателства се налага извода, че към датата на установяване на
процесното административно нарушение -06.07.2018год. П. е бил лишен от право да
управлява МПС по Заповед за ППАМ от 31.05.2018год. т.е. по реда на чл.171, т.1
от ЗДвП, а не по административен ред.
В съставения АУАН обаче липсва посочване, че
СУМПС на жалбоподателя е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП, респ. с
какъв акт е сторено това, откога е започнал да тече срокът на отнемането и
изтекъл ли е бил той към 06.07.2018год., а е посочено многозначително, че
свидетелството за управление на МПС е отнето, макар и да е посочено, че това е
станало на 01.06.2018г. Подобно неясно описание на нарушението е неприемливо и
противоречи на ЗАНН, който изисква пълно, точно и ясно описание на нарушението,
като при описание на процесното такова съдът е поставен в невъзможност да
извърши проверка за какво точно нарушение става въпрос. Горното съставлява
съществено процесуално нарушение, защото прегражда правото на защита на
жалбоподателя, който не знае срещу какво обвинение да се защитава. В
наказателното постановление наказващият орган, на свой ред, отново не е отразил
с какъв акт е станало отнемането на свидетелството за правоуправление, като е
посочено, че „....след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред......”.
Именно това е довело и до неправилно
прилагане на материалния закон, тъй като както се посочи по - горе СУМПС на П.
е иззето на 31.05.2018год. по Заповед за ППАМ за срок от един месец, които срок
е изтекъл към датата на установяване на настоящето административно нарушение
06.07.2018год., т.е. налице е несъставомерност от обективна страна административно
наказаното лице да е нарушило чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението същият не е бил лишен от право да управлява МПС.
От друга страна неправилно е приложена и
санкционната норма на чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП за управление на МПС след като
водача е лишен по съдебен или административен ред, тъй като в случая се
установи, че на П. е отнето свидетелството му за управление на МПС - временно с
налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП,
в която хипотеза би намерила приложение санкционната разпоредба на чл.177,
ал.1,т.2 от ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че принудителната
административна мярка не може да бъде приравнена на налагането на
административното наказание. Административното наказание се налага за
установено административно нарушение по смисъла на ЗАНН, като съгласно чл.12 ЗАНН цели да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение
или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 ЗАНН/. Следователно принудителните административни мерки налагат неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В този
смисъл налагането на административно наказание е приложение на санкцията на
правната норма, а налагането на принудителната административна мярка е
прилагането на нейната диспозиция, т.е. на правомерното и желано от правото
правило за поведение и очевидно законът допуска паралелното им съществуване,
тъй като двата института преследват различни цели.
Досежно отразеното в мотивите на
въззивния съд приложение на чл.159, ал.2 от ЗДвП, следва да се има предвид
принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания,
установен с чл.2 ал.1 ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват
административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон
или указ. За да е налице нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП следва привлеченото
към отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДП задължение или
да е извършило нещо, което законът изрично е забранил, а именно както е
посочено в АУАН и възпроизведоно в НП да е лишен от правото да управлява МПС.
Това дали П. е управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба,
не е нарушение, тъй като нито ЗДП, нито подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, забраняват правоспособните водачи да управляват автомобил ако
не са си заплатили глобите. В тези случай по отношение на тях ще се приложи
ЗППАМ, с която СУМПС да бъде отнето отново на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП – до заплащане на дължимата глоба.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна,
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като предвид това,
че по делото е изяснена фактическата страна на спора, следва същото да се реши
по същество като се отмени издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №262 от 21.06.2019 г. по АНД №
706 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0996-004961 от 04.12.2018г. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018год. на министъра на МВР, с което на Б.Н.П. с ЕГН * ***,
за извършено административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00лева /сто/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: