№ 349
гр. Б., 14.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 2200 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.А.И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** против Заповед № РД-01-486/13.07.2021 год., издадена от
Кмета на Община Ц., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в сутерена на жилищна сграда с
идентификатор ***1“, находящ се в ПИ 48619.502.382 по КК на гр. Ц., кв. 5, УПИ
XVI-611, с административен адрес: ул. „Р.Ш.“ № 8, гр. Ц.,
с възложител: Н.А.И. ***.
В жалбата са развити доводи, че оспорената заповед е
немотивирана, издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Твърди се, че заповедта не е мотивирана, че в нея не е посочено с
кои обекти е свързана установената ВиК инсталация в сутерена и през кои обекти
минава, съответно чия собственост са тези обекти, както и че липсва съпоставка
с ВиК инсталацията на цялата сграда. Сочи се, че жалбоподателят не е бил
уведомен за образуване на административното производство, че същото е започнало
по заявление на лице, за което липсват доказателства да има правен интерес от
проверка законността на ВиК инсталацията в сутерена на сградата. Изтъква се, че
констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя и без да бъде
уведомен за проверката и за съставянето му. Освен това се сочи, че липсва
становище от главния архитект на община Ц. относно наличието на предпоставките
за търпим строеж. Твърди се, че ВиК инсталацията, прокарана през склад 2 не
захранва само средния гараж, а цялата сграда, но административният орган не е
събрал и обсъдил инвестиционните проекти и разрешението за строеж за цялата
сградата, а се е ограничил единствено до проверка на тази ВиК инсталацията в
сутерена. По същество се оспорват и констатациите и изводите в констативния акт
относно възложител, извършител и време на извършване на строежа. Твърди се, че
жалбоподателят не е възложител и извършител на строежа, че цялата сграда,
включително и ВиК инсталацията е била построена преди той да придобие
самостоятелните обекти в нея и че не е изграждан нов водопровод и канал. Иска
се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован,
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените
в нея основания и моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - кмет на Община Ц. предоставя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Претендира
присъждане на разноски. Депозира писмена защита.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2020 год. кмета на Община Ц. е сезиран от С.
К. С.с жалба вх. № 0Ц-1274-02-345. В жалбата си С. е посочил, че е собственик
на апартамент на втория етаж, на склад № 2 в сутеренния етаж и на склад № 3 в
таванския етаж на масивна жилищна сграда с идентификатор ***1 по КК на гр.Ц.,
както и на ½ идеални част от дворното място, в което е построена
сградата, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,
том VIII, рег.№ 5195, дело № 1358 от 2003г. на Нотариус с рег.№ 370. С. е
уведомил кмета за изпълнен от Н.А.И. - съсобственик в сградата, водопровод и
канализация в сутеренно помещение, без строителни книжа и без съгласие на
останалите съсобственици в имота, като е поискал от кмета предприемане на
действия.
С писмо рег. индекс и дата № 24-01-388(1)-21.07.2020г.
(л.38), с копие до РДНСК – Б., кметът на Община Ц. е уведомил Н.И. за подадената
жалба и е поискал от него и от С.С.да представят проект по част ВиК за
сградата, необходим за установяване съответствието или отклонението на
посочените в жалбата водопровод и канализация с проектната документация, както
и да осигурят достъп на служителите от Община Ц. до помещенията, описани в
сигнала.
Уведомителното писмо е получено от Н.И. на
23.07.2020г., видно от приложеното в административната преписка известие за
доставяне (л.37 от делото), но той не е представил исканите документи.
Кметът на Община Ц. е изпратил до Н.И. и писмо рег.
индекс и дата № 66-01-3-001/23.11.2020г., с което го е уведомил, че във връзка
с получена информация от РУ на МВР за
подаден сигнал от С.С.за незаконно строителство в сутерена на масивна жилищна
сграда в ПИ 48619.502.382 по КК на гр.Ц. е извършена съвместна проверка на
място в присъствие на С.. В писмото е посочено, че при огледа е установено, че
в складовото помещение, находящо се под средния гараж и в коридора на сутерена
са прокарани тръби за водопровод и канализация, които захранват явно преустроен
гараж в помещение за обитаване и се включват в сградната инсталация на
жилищната сграда – тръбите са прокарани по стени и тавани, като е нарушена
целостта на конструктивните елементи – стоманобетонова плоча и стоманобетонова
греда. С писмото са изискани документи за собственост и строителни книжа за
установените строителни дейности в сградата като е указано, че при
непредставянето им в срок ще бъде стартирана процедура по незаконно
строителство. Н.И. е отказал да получи пратката, с която е изпратено писмото,
видно от разписката, представена с административната преписка (л.33).
На 07.04.2021 год. служители при Община Ц. - старши специалист „Незаконно строителство” и главен архитект на Община Ц.
извършили проверка на място на строеж „Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в
сутерена на жилищна сграда с идентификатор ***1, находящ се в ПИ с
идентификатор 48619.502.382 по КК на гр.Ц.. Проверяващите са установили, че в
складовото помещение - склад 2, находящо се в сутерена, под средния гараж на
сграда с идентификатор ***1 и в коридора на сутерена е прокарана допълнителна
ВиК инсталация - тръби за водопровод и канализация, които захранват средния
гараж. Водопроводните тръби започват от отвора за т.нар. „английски двор“ в
склад № 2, а канализационните тръби - през плочата между сутерена и гаражния
етаж в склад №2 и продължават през зида по цялата дължина на коридора в
сутерена и се включват в сградната инсталация. ВиК тръбите са монтирани по
стени и тавани на склад №2 и в коридора в сутерена. Нарушена е целостта на
конструктивни елементи - на места са пробити стоманобетоновата плоча между
сутерена и гаражния етаж и стоманобетонови греди. Проверяващите са установили,
че описаните дейности представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
с възложител и строител – Н.А.И., V категория, извършен след 2005г., без
строителни книжа – одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна
книга, съгласуване с контролни органи.
За извършената проверка, служителите съставили
констативен акт № 9/07.04.2021 г., връчен на Н.И. по пощата на 14.04.2021г.,
видно от представеното с административната преписка известие за доставяне (л.23
от делото).
В законоустановения 7-дневен срок Н.И. е подал
възражение срещу констатациите в констативния акт, входирано с регистрационен
индекс и дата № 94-01-615/21.04.2021г. /л.15/.
Със заявление, входирано в Община Ц. с регистрационен
индекс и дата № 94-01-1239/05.07.2021г. (л.14) С.С.е направил уточнение, че
констатираното незаконно строителство е осъществено по възлагане от Н.И. през
2017г.
Въз основа на документите в преписката по съставения
констативен акт и като е приел подаденото от Неделчев възражение за
неоснователно, кметът на Община Ц. е издал оспорената Заповед №
РД-01-486/13.07.2021 год., с която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, във
вр.чл.225, ал.2 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат установения при
проверката незаконен строеж с възложител жалбоподателят Н.А.И..
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.08.2021г.,
видно от представеното от ответника известие за доставяне (л.49 от делото), а
жалбата, сезираща Административен съд - Б. е подадена чрез Община Ц. на
01.09.2021 год.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на
процесуалния представител на ответника, съдът е допуснал изготвянето на
съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е извършило оглед на място на
процесния строеж, при който е констатирало, че средният гараж, находящ се на
първи етаж (партер) на жилищна сграда с идентификатор ***1, находища се в ПИ
48619.502.382 по КККР на гр. Ц., кв. 5, УПИ XVI-611, с административен адрес:
гр.Ц., ул.“Р.Ш.“ № 8“, собственост на Н.А.И., не се ползва за гараж. Вещото
лице е установило, че в сутерена на жилищна сграда с идентификатор ***1 е
изградена допълнителна ВиК инсталация, както следва: след водомерния възел на
жалбоподателя е включена нова водопроводна тръба, която се закрепва по стените
на сутерена, достигаща до склад № 2 и през направен отвор през гредата влиза в
склада и оттам през нов отвор на покривната плоча в средния гараж (гараж № 2), собственост на
жалбоподателя. В гаража е захранена точка с вода, евентуално за санитарен възел
или мивка (поради невъзможност да се
установи на място вида на включването). След така направения отвор на
плочата с разклонение водопроводната тръба продължава по стената за избата и
през „английския двор“ излиза на двора, където е изградена външна чешма. При
това „английският двор“ към склад № 2 отгоре е затворен. Водопроводната тръба преди да влезе в склад № 2 с
разклонение продължава по стената в коридора, достига до другия край на
коридора (в югоизточната му част)
и през отвор на таванската плоча преминава на първи етаж (партер) и захранва с вода изграден незаконен
санитарен възел в дъното на коридора, до собствено на жалбоподателя помещение (склад № 3). От гараж № 2 по обратен
път през плочата на тавана и през отвора на гредата излиза водопроводна тръба
за топла вода, която захранва този нов санитарен възел в дъното на коридора на
първи етаж (партер),т.е. в гараж №2 има монтиран бойлер. Канализационните тръби
от новия санитарен възел (изграден в югоизточната част на коридора) и тези,
идващи през покривната плоча на склад № 2, захранващи гараж № 2, преминават по
стената на склад № 2 и по стената на целия коридор, като при преминаване в
коридора, част от бетона на напречна греда е очукан и се вижда срязана
арматура. При направата на отворите в стоманобетоновата плоча между сутерена и
гаражния етаж и стоманобетоновата греда в склад № 2 също е нарушена целостта на
конструктивните елементи, като част от армировката е срязана. Заключението на
вещото лице е, че процесният строеж: „Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в
сутерена на жилищна сграда с идентификатор ***1, находяща се в ПИ 48619.502.382
по KКKP на гр. Ц., кв. 5, УПИ XVI-611, с адм. адрес: гр. Ц., ул. “Р.Ш.“ № 8“
съответства на описания в констативен акт № 9 от 07.04.2021 г., съставен от
служители на Община Ц. по местоположение и начин на изграждане, както и на
изготвената към акта окомерна скица и снимков материал. Вещото лице е посочило,
че за процесния строеж няма създадени строителни книжа и няма издадено
разрешение за строеж.
В проведеното съдебно заседание на въпроси, зададени
от процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице инж. Ч. изрично е
уточнила, че в общината не са налични проекти за тази сграда, освен едно
разрешение за строеж за разделяне на апартамента на етаж 3 на два апартамента,
като двете схеми, които са приложени на стр. 2, са извадки от сутерена и първия
етаж - партер, които са й били предоставени от С.С.- собственик на склад № 2 в
сутерена, където преминава процесната инсталация, които обаче са извадка и на
тези извадка не се виждат печати. С оглед липсата на печати, инж.Ч. е направила
съпоставка между това, което й се предостави като чертеж и това, което е на
място, като е констатирала, че наистина изпълненото на сутерена и на първия
етаж е по тези проекти като местоположение и като размери и въпреки, че се
касае за архитектурна част, то от нея може да се види дали има или няма
санитарен възел. Инж. Ч. е посочила, че по предоставената й схема са показани
отпред три гаража, като по същия начин имотите са записани в кадастралната
карта - като гаражи. Уточнила е, че в документите за собственост и в
нотариалния акт на жалбоподателя също е записано, че притежава гараж на това
място и с тези граници. Вещото лице Ч. е разяснила, че от проекта, който е
видяла за разделяне на трети етаж на сградата, е констатирала, че сградата има
два вертикални щранга ВиК, които са от двете страни на стълбището в
югозападната и в югоизточната част до стълбището, като това, което е
констатирала на място е отговаряло - тези вертикални щрангове са били в
сутерена и в тях се е включвала процесната канализация, като от там е излизал и
процесният водопровод, където са вертикалните щрангове, които са далече от
средния гараж и от склад № 2. Инж. Ч. е пояснила, че от архитектурната част е
видно, че за гаража не е показано да има санитарен възел, а и с тези размери на
гаража няма как се отдели място за санитарен възел и да се полза за гараж.
Уточнила е, че в коридора в дъното, където има още един санитарен възел,
захранен от тази ВиК инсталация, също няма показан санитарен възел. На въпроси
на процесуалния представител на ответника, вещото лице инж.Ч. е посочила, че
материалите, с които са изпълнени процесния водопровод и канализация са нови и
че освен тази открита инсталация, друга свързана към щранговете няма.
По искане на процесуалния представител на ответника,
по делото е разпитан като свидетел С. К. С., който е посочил, че живее на ул. „Р.Ш.“ №
8, като е закупил апартамента си някъде 2002-2003 година, а Н.И. е закупил имот
в същата сграда след него. Свид. С. е описал, че след 20.04.2017 г., в съботен
ден чул къртене в приземния гаражен етаж и слизайки долу, за да види от къде е
къртенето, видял Л. Л.в. Л.в пробивал дупка в мазето на С. от гаражния етаж и
му съобщил, че ще прекарва тръби. С. поискал от Л.в да му представи план или
проект, като Л.в го уверил, че Н.И. има всички документи, необходими за
прекарването на тръбите. Свид. С. уведомил Л.в, че докато не види документите,
не желае да минава мръсна канализация през мазето му и Л.в преустановил
дейността си. В първия работен ден - понеделник, връщайки се от работа около 17
часа и слизайки в избеното помещение, свид. С. установил прекарани тръби -
чиста и мръсна канализация. Два месеца по-късно, вече през лятото, свид. С.
поискал от И. документация за извършеното, но така и не му била представена
такава. Помещението – гараж на свид. И. започнала до се дава под наем на
туристи, които го използвали за живеене, а канализацията, поради некачественото
й изпълнение, започнала да капе, като в избата на свид. С. и в общите части се
усещала миризма на фекалии. Свид. С. е посочил, че той лично не е виждал И. да
изгражда водопровод, а само неговият работник – Л. Л.в. На въпроси на
процесуалния представител на жалбоподателя, свид. С. изрично е уточнил, че за тавана има отделен щранг, който няма нищо общо с
изградената водопроводна мрежа, която минава през неговото мазе и общите части
на коридора, които И. е заградил и в които също е направил санитарен възел. Свид. С. е
описал и случай, когато е спрял захранващата вода, за да не се използва
санитарния възел от настанените в гаража туристи, но по сигнал на И. на място е
пристигнала полиция, като служителите са предупредили С., че извършва
самоуправство и следва да възстанови захранването с вода.
Административен съд - Б. в настоящия си състав, въз
основа на приетите за установени факти, счита следното относно допустимостта и
основателността на предявената жалба:
Жалбоподателят Н.А.И. е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът счита жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Заповед
№ РД-01-486/13.07.2021 год. на Кмета на Община Ц., издадена на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ или на части от тях. Предвид посоченото, съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му.
Заповедта е издадена и при спазване на процесуалния
ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона
писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2.
От приложения Констативен акт № 9/07.04.2021 г., съставен
от служители при Община Ц., се установява, че така указания ред е спазен. Съдът
намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с
административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни
лица, определени от Кмета на Община Ц., като Заповедта е издадена въз
основа на така съставения констативен акт. Актът е връчен на заинтересуваните
лица, вкл. на жалбоподателя Н.И., който е подал възражение в предвидения
7-дневен срок, които възражения са обсъдени от
органа при издавана не административния акт. Констативният акт е връчен
на И. ведно с уведомително писмо № 94-01-527/07.04.2021 год. /л.25/, в което
изрично е посочено, че изпратения му констативен акт № 9/07.04.2021г., е
основание за започване на административна процедура по чл.225а, ал.1 от ЗУТ –
за премахване на незаконен строеж „Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в
сутерена на жилищна сграда с идентификатор ***1, находяща се в ПИ 48619.502.382
по KКKP на гр. Ц., кв. 5, УПИ XVI-611, с адм. адрес: гр. Ц., ул. “Р.Ш.“ № 8“,
поради което възражението, изложено в жалбата за нарушаване на нормата на чл.26
от АПК, съдът намира за неоснователно. Съдът счита, че правото
на участие на адресата на заповедта в административното производство,
респективно правото му на защита е осигурено в пълен обем, независимо от факта,
че същият не е присъствал при съставянето на констативния акт, тъй като както
вече се посочи по-горе, констативния акт е
връчен надлежно на И., който е депозирал възражение срещу него, което е
обсъдено и отхвърлено мотивирано, след което е издадена и процесната заповед.
Неоснователно е и възражението за нарушаване на
административно-производствените правила, поради започване на производството по
заявление на лице, за което липсват доказателства да има правен интерес от
проверка за законността на ВиК инсталацията, тъй като в производството по
издаване на заповеди по чл.225а от ЗУТ административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност без дори да е необходимо да бъде
сезиран.
Съдът намира също така, че в заповедта са посочени
както относимите правни норми, така и фактическите
основания за издаването й. Описани са вида и начина на изпълнение на
строежа, предназначение, параметри,
конструктивните характеристики и начина
на изграждане на същия. Посочена е категорията на строежа, времето на
извършване на строителството и е посочен възложителя, като Заповедта отговаря
на изискванията на чл.59 АПК и съдържа всички реквизити по чл.59, ал. 2 АПК,
поради което изложените от жалбоподателя възраженията в тази връзка, съдът
намира за неоснователни.
Относно съответствието на оспорения административен
акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се отбележи следното:
За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо
да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице обект, който
да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на
извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган.
В случая, видно от описанието на
процесният строеж в констативния акт, оспорената Заповед, както и от
заключението на приетата по делото СТЕ, изпълненото строителство представлява „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е
V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
В заповедта обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна
степен като видно от заключението на вещото лице процесният строеж: „Изпълнена
допълнителна ВиК инсталация в сутерена на жилищна сграда с идентификатор ***1,
находяща се в ПИ 48619.502.382 по KКKP на гр. Ц., кв. 5, УПИ XVI-611, с адм.
адрес: гр. Ц., ул. “Р.Ш.“ № 8“ съответства на описания в констативен акт № 9 от
07.04.2021 година, съставен от служители на Община Ц. по местоположение и начин
на изграждане, както и на изготвената към акта окомерна скица и снимков
материал, поради което съдът приема, че не съществува твърдяната в жалбата
неяснота относно описанието, респ. частта от ВиК инсталацията, която е
незаконен строеж. Индивидуализацията на обекта е извършена чрез местоположение,
материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод
за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не е допуснато
нарушаване правото на защита на оспорващия и не е налице немотивираност на
акта.
По отношение липсата на одобрен проект и на разрешение
за строеж съдът приема следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3
от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон.
Пред съда не бяха
представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че изпълнената допълнителна
ВиК инсталация е извършено въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на
административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не твърди за
наличието на строителни книжа, а и не представя такива. Твърденията в жалбата,
че цялата сграда, включително и ВиК инсталацията е била построена преди И. да
придобие самостоятелните обекти в нея и че не е изграждан нов водопровод и
канал, категорично се опровергават от разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел – С.С., който е посочил, че ВиК инсталацията е извършена от Л.Л.по
възлагане от жалбоподателя И. след 20.04.2017 год., както и от заключението на
вещото лице, което е посочило, че материалите, с които са изпълнени процесния
водопровод и канализация са нови. Заключението на вещото лице относно начина на
извършване на строежа – срязване на арматура, направа на отвори в
стоманобетоновата плоча и нарушаване целостта на конструктивните елементи, също
сочат на последващо извършване на ВиК инсталацията, а не изграждането й при
построяването на сградата.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че
заповедта е насочена към И. като възложител на строежа.
Относно адресатът на оспорената заповед, съдът намира
че административният орган правилно е посочил жалбоподателя И. за възложител,
респ. адресат на заповедта, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на
извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ, като преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган. Нито в
производството пред административния орган, нито с жалбата си пред съда, а и в
съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства, че строежът,
който е описан в заповедта, е с възложител друг субект. Напротив, както от
констативния протокол, така и от проведеният разпит на свид. С. се установява,
че И. е възложител на строежа, като твърденията
на жалбоподателя, че обекта е закупен в този му вид, съдът намира за недоказани,
предвид изложеното вече по-горе - заключението на вещото лице и свидетелските
показания на свид. С..
Още с Определението на съда за насрочване на делото на
страните е указана доказателствената тежест, като в настоящото съдебно
производство, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят
констатациите на административния орган.
Приетите по делото доказателства и
установените с тях факти кореспондират както помежду си, така и с приетото
заключение на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като обективно и
безпристрастно дадено. Жалбоподателят не се възползва от правото си да доведе
допуснатия до разпит свидетел, както и да поиска повторна експертиза, а
единствено такава с въпроси не свързани с предмета на делото, поради което съдът
приема, че установеното от заключението на вещото лице не е оборено по
установения в закона ред, респ. няма правна пречка съдът да основе правните си
изводи на доказателствата събрани с това доказателствено средство.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя,
касаещи липсата на становище от главния архитект на община Ц. относно наличието
на предпоставките за търпим строеж, тъй като производството по издаването на
оспорената заповед не включва изготвянето на такова становище.
Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките,
установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да
се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, строежът следва да
е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до
30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3,
като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред
одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от
обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от
26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР
за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти
период за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите,
изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до
31.03.2001 г. Следователно, за да е търпим един строеж и да не подлежи на
премахване той следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени
условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и
нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или
по сега действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на
посочените условия, за да се приеме строежът за търпим.
От наличните по делото доказателства - съставения
констативен акт, свидетелските показания и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че момента на
извършване на строежа е след 20.04.2017 год., т.е. не е налице първата
предпоставка, като изследването на останалите се явява ирелевантно за правния
спор.
Във връзка с всичко изложено по-горе
следва да се заключи, че безспорно е установен строеж - „Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в сутерена на жилищна
сграда с идентификатор ***1“, находящ се в ПИ 48619.502.382 по КК на гр. Ц.,
кв. 5, УПИ XVI-611, с административен адрес: ул. „Р.Ш.“ №8, гр. Ц., за който не
са представени строителни книжа по см. на чл. 148 от ЗУТ, който не е търпим и
неподлежащ на премахване, поради което изложените в жалбата възражения се
явяват неоснователни, а заповедта, с която е наредено премахването му
законосъобразна.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника, в полза
на Община Ц. следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на
1251 лева, от които 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение /л.77 и л.112/
и 351 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд Б., XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.И., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** против Заповед № РД-01-486/13.07.2021 год., издадена от
Кмета на Община Ц., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Изпълнена допълнителна ВиК инсталация в сутерена на жилищна сграда с
идентификатор ***1“, находящ се в ПИ 48619.502.382 по КК на гр. Ц., кв. 5, УПИ
XVI-611, с административен адрес: ул. „Р.Ш.“ №8, гр. Ц., с възложител: Н.А.И. ***.
ОСЪЖДА Н.А.И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** да заплати на Община Ц. сумата от 1251 /хиляда двеста петдесет и един/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: