Решение по дело №1051/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№172/1.3.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 1051 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба  на В.М.Д. ***  срещу Решение  на Директора на ТП на НОИ Пловдив  № Ц2153-15-85/06.07.2020 г. с което е отхвърлена жалбата на Д.  срещу разпореждане № **********, Протокол № 2146-15-178/04.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С посоченото разпореждане, на основание чл. 95 ал.2 от КСО, считано от 03.02.2020 г. е спряна пенсията за ОСВ на В.Д..

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н.К., който поддържа жалбата. Подробни доводи са развити в депозирано писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пловдив чрез представител по пълномощие –юрк. В. оспорва жалбата. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Административен Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

С разпореждане № **********/прот. № N01065/20.07.2005 г. на В.М.Д., считано от 18.02.2005 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от втора категория - 26 г. 07 м. 20 дни, осигурителен стаж от трета категория - 10 г. 06 м. 12 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 43 г. 10 м. 00 дни. Пенсията е определена от осигурителен доход - 196 840,00 лв. за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. по представен обр. УП- 2 № 110/15.03.2002 г. от осигурител “Финтекс” АД - Габрово и осигурителен доход в периодите: от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. - 5 055 090.00 лв., от 01.07.1999 г. до 30.06.2004 г. - 15 586,38 лв., като съгласно чл.70, ал. 4,5 от КСО е определен индивидуален коефициент 1.507.

В ТП на НОИ-Пловдив  постъпила информация за приобщени писмени доказателствени средства (пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии) по образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, включващи и пенсионно досие (пенсионни документи за стаж) на В.М.Д..

В тази връзка, по делото е представено  постановление от 30.01.2020 г. на Районна прокуратура - гр. Пловдив по прокурорска преписка №2818/2019 г., видно от което било разрешено да бъде предоставена на магнитен носител на представител на ТП НОИ- Пловдив информацията, съдържаща се в пенсионните досиета, приобщени към прокурорската преписка с извършеното претърсване и изземване от 02.12.2019 г.

С приемо- предавателен протокол с вх.№1035-15-3/18.02.2020г. въпросната информация за пенсионните досиета  била предадена на служители на ТП на НОИ- Пловдив от разследващ полицай при отдел ИП- ОДМВР Пловдив. Между посочените пенсионни досиета, не се спори,  а се и установява от събраните по делото доказателства, че се съдържало и досието на жалбоподателката Д..

Тези обстоятелства  послужили за извършване на проверка на осигурителния стаж на жалбоподателката, зачетен при отпускането на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.02.2005 г. и правомерността на получаваната лична пенсия.

С писма до ООА при ТП на НОИ гр. Пловдив, гр. Ловеч и с. Невестино, до контролните органи на НОИ - София град и до контролните органи на НОИ - Ямбол е стартирана процедура по установяване на осигурителния стаж на г-жа В.М.Д..

С обжалваното разпореждане № **********, протокол №2146-15-178/04.03.2020 г. е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 95, ал. 2 от КСО до приключване на описаната проверка. С решение № Ц2153-15-85/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив е оставена без уважение жалба на г-жа В.Д. срещу разпореждане № **********, протокол №2146-15-178/04.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.

По делото е представено, удостоверение на РПК „Чепинска Долина“ гр. Велинград изх. № 5/29.07.2020 г. относно трудовия стаж на Д. в предприятието

Представено е удостоверение  изх. № Ц-506-15-1296/20.08.2020 г. на ТП на НОИ Пловдив за трудовия стаж на Д. ***.

От разпореждане № ********** на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр. Пловдив се установява, че е отменено разпореждането, с което на лицето е отпусната пенсия по параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд и на лицето е отпусната лична пенсия при условията на чл. 68 ал.3 от КСО, считано от 24.12.2016 г.

По делото са представени заверени копия от документи, снети от магнитен носител, а именно 1/ челна страница „папка“, 2/  УП-30 415/29.09.3001 на Тунджа АД Ямбол и 3/ УП-30 109/15.03.2002, издадено от – не се чете осигурителя, гр. Габрово, издадено на В.Д..

Представено е и постановление на РП Пловдив от 24.06.2020 г. за разделяне на досъдебно производство, видно от което заверени копия от доказателства, съдържащи се в том 30 от ДП 266 по описа на отдел ИП- ОДМВР Пловдив, били отделени в отделно досъдебно производство.

Административен Съд Пазарджик, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 03.08.2020г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 06.08.2020 г., т.е. в 14-дневния срок преклузивен срок по чл. 118 от КСО. Съдът е сезиран от надлежна страна - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат нейни законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          Съгласно разпоредбата на чл. 95 ал.2 от КСО /в относимата редакция/, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96 ал.1. Разпореждането се издава в 14- дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основания за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на нейното спиране.

          Неоснователно е възражението, че при издаване на  оспореното разпореждане е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на 14- дневния срок по чл. 95 ал.2 от КСО /в относимата редакция/. Видно от приемо- предавателен протокол с вх.№1035-15-3/18.02.2020г. въпросната информация за пенсионните досиета УП-2 и УП-30, послужила за издаване на процесното разпореждане,  била предадена на служители на ТП на НОИ- Пловдив от разследващ полицай при отдел ИП- ОДМВР Пловдив на 18.02.2020 г. Оспореното разпореждане е било издадено на 04.03.2020 г., и като се има предвид факта, че предишния ден- 03.03.2020 г. е бил неработен, съдът счита, че 14- дневния срок е бил спазен.

          Противно на твърденията в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателката, по делото е представено Заявление Вх. № 41194/18.07.2005 г., с което Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. Видно от съдържанието на самото заявление, в него като приложения, удостоверяващи осигурителен стаж фигурират Удостоверение № 415/29.09.2001 на „Тунджа“ АД гр. Ямбол и Удостоверение № 109/15.03.2002 на „Финтекс“ АД /в несъстоятелност/. Т.е. твърденията, че липсват доказателства за това, че тези документи са представени от жалбоподателката пред ТП на НОИ са недоказани. Въз основа на процесните удостоверения, на жалбоподателката е признат осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 26 г. 07 м. 20 дни, който е бил взет предвид от длъжностното лице при определяне на пенсията за ОСВ, видно от съдържанието на разпореждане № **********/20.07.2005 г.

          В случая спирането е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО/в приложимата редакция/, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. От регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО хипотези за прекратяване на пенсията относима за казуса е тази по т. 4 - пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Предвид конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на В.Д. са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед наличието на съмнения относно истинността на данните за осигурителен стаж и доход при осигурителя „Тунджа“ АД, гр. Ямбол и „Финтекс“ АД, гр. Габрово, които съмнения са обусловени от данните, постъпили от РП Пловдив, във връзка досъдебно производство 260/2019 по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив и прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив. Тези данни касаят съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии на множество лица, вкл. В.Д. и в тази връзка РП Пловдив наблюдава досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 вр. чл. 209 ал.1 от НК и чл. 308 ал.1 от НК.  А за това, че досието на В.Д. е сред пенсионните досиета, предмет на разследване от компетентните органи, свидетелства и писмо вх. № 620/21.01.2021 на разследващ полицай от отдел „ИП“ в ОДМВР Пловдив, видно от което досието на Д. се съдържа в отделени материали от пр. преписка 2818/2019 по описа на РП Пловдив, във връзка с което е образувано и отделно досъдебно производство- 282/2020 г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив и документите са изпратени като сканирани копия  за послужване по настоящото дело.

Следователно, материално законосъобразна е преценката на административния орган, че е било налице основанието за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Д. към датата на постановяването на оспореното разпореждане. Това е така именно защото са налице доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1. В настоящата хипотеза такова обстоятелство по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на основанието означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които удостоверяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО /в приложимата редакция/ не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. /В този смисъл константната практика на ВАС, напр. решение № 835 от 21.01.2019 на ВАС по адм. д. 10687/2017 г/. Достатъчна е вероятността от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образуваното наказателно производство предмет на доказване е именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството, че няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за неистинността на документите. От значение е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя ще бъде възобновена съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от КСО от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен  от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ТП на НОИ Пловдив юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100/сто/ лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен Съд Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Д., ЕГН ********** ***  срещу Решение  на Директора на ТП на НОИ Пловдив  № Ц2153-15-85/06.07.2020 г. с което е отхвърлена жалбата на Д.  срещу разпореждане № **********, Протокол № 2146-15-178/04.03.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН ********** ***   да заплати на ТП на НОИ Пловдив сумата от 100 лева  юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България          

                                                                                                       СЪДИЯ:/п/

Разпореждане № 5857 от 14.05.2021г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД № 4868/2021г. -ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. м. Д. от гр. Пловдив срещу решение № 172 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1051 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4868 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Върховния административен