Решение по дело №34780/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8019
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110134780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8019
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110134780 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

13.07.2022 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №34780 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.318 и сл. от ТЗ.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от заявителя
....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... неограничено
отговорни съдружници, чрез адв.И.И. от АК- гр......, срещу ....., със седалище и адрес на
управление: гр......... представлявано от ......- Управител, с която иска да се установи със сила
1
на пресъдено нещо дължимостта на сумата от общо 4 459,34 лв., представляваща продажна
цена по търговска продажба на млечни продукти, за които са издадени фактура №.....,
стокова разписка №....., фактура №1......., фактура №**********/16.11.2020г. и фактура №.....
Посочено е, че парично задължение произтича от търговско правоотношение по покупко-
продажба на млечни продукти с марка .... кисело мляко, сирена и кашкавал и др., съгласно
горните фактури на обща стойност от 4 498,74 лв., като от първата посочена фактура е
сторнирана сумата от 39,40 лв., представляваща стойността на кредитно известие от
17.12.2020г. Твърди се, че ответникът не е заплатил претендираната парична сума за
доставените млечни продукти и се търсят сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество
с променена дружествена форма ........., със седалище и адрес на управление: гр.......
представлявано от .....- Управител, с който предявения иск се оспорва като неоснователен.
Посочено е, че ответникът е получил от ищеца стока на обща стойност от 5 286,06 лв., от
която стока на стойност от общо 4 029,29 лв. е върната на ищеца в периода: 17.11.2020г.-
27.01.2021г., по устна договорка между страните с оглед на реализираните търговски
обороти и пласмент на доставената стока. Твърди се, че остатъкът от стоката е изтеглен от
магазина на ответника и е оставен в склада, като ответникът я е изхвърлил след изтичане
срока й на годност и с след отправено предупреждение за това към ищеца, предвид
забележка от контролните органи за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност за съхранение на стока с изтекъл срок на годност. Посочено е, че ответникът
неоправдано не е вдигнал остатъка от стоката си, като се оспорва дължимостта на
стойността й.
С доклада по делото е прието като безспорно между страните обстоятелство
съществуването между страните на търговско правоотношение по продажба на млечни
продукти, като е доставена от ищеца на ответника стока на обща стойност от 5 286,06 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на горепосочените фактури и стокова
разписка, и кредитно известие от 17.12.2020г. и стокова разписка
Приложени към исковата молба са преписи на 3 бр. подписани стокови разписки за
върнат брак на стока към ищеца, на обща стойност от 3 195,57 лв., чиято формална
доказателствена сила е оспорена надлежно от ищеца, като е открито производство по реда
на чл.193 от ГПК, което е приключило с изключване на същите от доказателствената
съвкупност с протоколно определение от 23.03.2022г.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, съгласно която процесните
фактури, с оглед проверка в счетоводството на ищеца и след справка в НАП- София, са
осчетоводени от ищеца и от ответника. Посочено е, че от приложена справка по сметка 411
на ищеца размерът на задълженията на ответника възлиза на сумата от 4 498,774 лв.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Търговската продажба на стока представлява двустранно и възмездно правоотношение,
като насрещното задължение на купувача е да заплати цената при доставката на стоката и
документите. При сключването на договор за търговска продажба всяка от страните дължи
изпълнението на определената престация, за да се освободи от договорната си обвързаност.
Задължение на продавача при поискване е да издаде фактура за продадената стока, съгласно
чл.321 от ТЗ. В съдебната практика трайно се приема, че последващи издаването на
фактурата действия, като отразяването й в счетоводните регистри на страните, вписването й
в дневниците за покупко- продажба и в справка- декларация по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по нея, представляват признание на страната за възникването на
2
задължението и за неговия размер. Видно от изготвеното заключение по съдебно-
счетоводна експертиза е, че горепосочените фактури са осчетоводени от ответното
дружество. Възраженията на ответника за изтегляне на стоката от магазина, за връщането на
част от нея на ищеца, както и за изхвърлянето на остатъка от склада му по предписание от
контролните органи, не бяха доказани при условията и пълно и главно доказване. Следва да
се посочи, че при договора за консигнация стоката си остава собственост на консигнанта до
продажбата й на трето лице. На основание разпоредбата на чл.25 от ЗДДС данъчно събитие
представлява доставката на стоката. Договорът за консигнация не е уреден в обективното
право, като не е налице прехвърляне на правото на собственост между консигнанта и
консигнатора. Консигнацията представлява форма на търговско посредничество, при която
доверителя- консигнант делегира на консигнатора- търговец правото да организира
пласмента на стоковия ресурс- материален актив при определени условия и срещу
възнаграждение. В търговската практика се приема, че консигнантът фактурира на
консигнатора само стоките, които са продадени от последния, като се съставя протокол за
предадените от доверителя- консигнант на консигнатора стоки. По делото не са
представени протоколи за предадена стока между страните или сключени договори за
съхранение на стока, за да е налице основание да се приеме, че е налице търговско
правоотношение по неформален договор за консигнация. Ответникът не взема отношение по
делото. Представените с отговора на искова молба писмени документи са изключени от
доказателствената съвкупност в производство по чл.193 от ГПК, с оглед на направено
оспорване на формалната им доказателствена стойност от ищеца. Не се установяват и
специфичните за консигнацията счетоводни записвания при консигнанта и при
консигнатора. С оглед на горното следва да се приеме, че отношенията между страните са
реализирани под формата на търговска продажба, поради което ответникът дължи
плащането на цената на доставената стока- предмет на продажбата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е извършил
разноски, както следва: адвокатско възнаграждение от 500 лв., съобразно представен
договор за правна защита и съдействие, сума от общо 178,37 лв.- заплатена държавна такса в
двете съдебни производства, сума от 300 лв.- депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение от 545 лв. за заповедното производство. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й
ги заплати. В тежест на ответната страна, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят
разноски от общо 1 523,37 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ........., със седалище и
адрес на управление: гр....... представлявано от .....- Управител, че в полза на ищеца ....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... неограничено отговорни
съдружници, съществува вземане за сумата от общо 4 459,34 /четири хиляди четиристотин
петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща продажна цена по
търговска продажба на млечни продукти ......, за които са издадени фактура №....., стокова
разписка №....., фактура №1......., фактура №**********/16.11.2020г. и фактура №....., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4836/2021г. по
описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от .....-
Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ....., със седалище и адрес на
управление: гр......., представлявано от ...... неограничено отговорни съдружници, сума от
общо 1 523,37 /хиляда петстотин двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лв.,
3
представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Районен съдия:




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4