О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 03.02.2021 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
на петнадесети януари година 2021
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ИВАНОВ
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Десислава Трифонова
Като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВЧНД № 1293 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е
образувано по частна жалба от адв. Борислав Янков от БАК, служебен защитник на
подсъдимия Г.А.С., подадена срещу Протоколно
определение, постановено на 18.11.2020 г. по НОХД № 4091/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на
защитата за връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
С частната жалба се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, тъй
като на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия. На първо място се релевират
оплаквания, че проведеният разпит на обвиняемия е извън срока за разследване,
тъй като по делото липсва постановление на БРП за удължаване на този срок. На
второ място се навеждат съображения, че неправилно по делото като пострадало
лице е конституирано лицето А. М., като на същата са разяснени
правата на пострадала. Според защитата липсва изрично упълномощаване от
юридическото лице „И.“ ООД на посоченото физическо лице да го представлява по досъдебното
производство.
С оглед твърдяното от защитата на подсъдимия, че по делото липсва соченото
от държавното обвинение Постановление с дата 16.06.2020 г. за удължаване на
срока на разследване по ДП № 431 ЗМ-878/2019 г., настоящият въззивен състав с
определение № 966/10.12.2020 г. постанови делото да се разгледа в открито
съдебно заседание, като се изиска от РП – Бургас сведение дали посоченото
постановление е издадено, като съответно по делото бъде представено заверено
копие от същото.
По делото беше представено и приобщено като доказателство Постановление на
Административния ръководител, Районен прокурор на Районна прокуратура Бургас от
16.06.2020 г.
В съдебно заседание, представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас намира подадената жалба за
неоснователна. На първо място счита, че от представеното и прието като
доказателство Постановление от дата 16.06.2020 г., е видно, че срокът на
разследване е удължен с два месеца. На
второ място, счита, че посочването на А.М. като представител на юридическото лице също по никакъв начин не е нарушила
правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт са посочени всички
съставомерни факти, обосноваващи обвинението.
Подсъдимият Г.С. се явява лично в съдебно заседание. Защитникът му – адв. Борислав
Янков от БАК поддържа подадената частна жалба. Изразява становище, че
независимо от обстоятелството, че Постановление с изх. № 10070/16.06.2020 г. е
представено по делото, той не е бил запознат с него, поради което намира, че е
допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като при предявяване на
разследването, посоченото постановление не му е било предявено. Относно второто
възражение, направено в частната жалба, за представителната власт на А. М., посочва, че представеното пълномощно не е приобщено по
реда на НПК, както и че в материалите по ДП не се съдържа изрично волеизявление
от управителите на юридическото лице П. и Н., с което да упълномощават А.М. като материално отговорно лице, което да отговаря за
вещите на фирма „И.“ ООД.
В дадената последна дума жалбоподателят – подсъдим С. се присъединява
изцяло към становището на защитника си.
Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото,
становищата на страните в съдебно заседание и като съобрази закона, намира частната
жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Съображенията
за това са следните:
По внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинителен акт пред Районен
съд – гр. Бургас е било образувано НОХД № 4091/2020 г. с обвинение срещу Г.А.С.
за това, че на 22.11.2019 г. в гр.
Бургас, ул. „И.“ № **, от охранителна будка, в условията на повторност в
немаловажен случай, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
лица и имот – повреждане на патрона на вратата на охранителна будка, отнел от
владението на А. А. М., без нейно съгласие чужди движими вещи, собственост на
„И.“ ООД, а именно 1 брой лаптоп,
марка „Асус“, модел „K50IP“, на стойност 150 лева, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК
По делото е било проведено разпоредително заседание на 18.11.2020 г. , като
след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата за връщане
на делото на БРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Съдът е
приел, че от приложените по делото доказателства, предявяването е извършено в
законовия срок, а относно представителната власт на пострадалото лице, посочено
в обвинителния акт, а именно А. М., от приложеното по делото
пълномощно и изброените в него права, които са предоставени на лицето, са
достатъчни за съда. С оглед на това е приел, че изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт съответства на повдигнатото обвинение, поради което не
противоречи на диспозитива на обвинителния акт.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд.
По първото възражение, направено от защитата на
подсъдимия, въззивният съд, с оглед на представеното Постановление от
16.06.2020 г., с което срокът на разследване е увеличен с два месеца, прие, че
постановлението за привличане на обвиняем, предявено на 31.07.2020 г. и
съответно дадените от подсъдимия обяснения, са осъществени в законоустановения
срок.
Досежно възражението на защитата, че с посочването на
лицето А. М., като пострадало
лице в обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правата на подсъдимия, настоящият съдебен състав прие следното:
За да е осъществен съставът на престъплението „кражба“
следва деецът да отнеме чужда движима вещ от другиго, без съгласието на
владелеца и с намерение противозаконно да я присвои. Видно от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленума на ВС
(изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), р. ІІ, т. 3, по смисъла на
Наказателния кодекс под „владение” се разбира и държането на вещта. В тази
връзка е разяснено, че при кражбата деецът може да отнеме вещта от всяко лице,
което я владее, и че е налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя
й. От горното следва извода, че съставът на престъплението кражба не включва в
обективните си параметри собствеността на вещите, а само владението им.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС по т. д. № 2/2002 г.,
ОСНК, т. 4.2., когато не съставляват признаци на
престъплението, фактите, свързани с начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите, могат да се установяват в хода на
съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда, като липсата
им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти,
поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в
досъдебната фаза.
Настоящият въззивен състав счита, че обвинението, повдигнато на Г.А.С., ЕГН
********** с внесения в БРС обвинителен акт е изцяло съобразено с текста на
нормата на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като са описани
престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически
обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване
и от чие владение са отнети чуждите движими вещи), и съответните им субективни
измерения в съзнанието на автора на деянието, доказателствата, подкрепящи
очертаната фактология и приложимия наказателен закон (правната квалификация на
деянието). Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи
съставомерните признаци на деянието и определяне на неговите правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителния акт отговаря на
правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения,
визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е
годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.
С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Това
обосновава извода, че правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на защитата за връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.11.2020 г., постановено по НОХД № 4091/2020
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което е оставено без уважение
искането на защитата за връщане на делото на БРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.