МОТИВИ
към Присъда от 12.01.2016г. по НОХД №7866/2016г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.А.Е., ЕГН:**********,
за това, че на 12.05.2016г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – деецът
е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи - сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, 1 брой кафява кожена чанта на стойност 15 лева, 1 бр.
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** – без стойност,
1 брой контролен талон № *** – без стойност, 1 брой свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство № *** – без стойност, 1 брой дебитна карта,
издадена от „Експресбанк“ № *** – без стойност, 1 брой дебитна карта, издадена
от „Уникредит Булбанк“ на името на И.И.Я. – без стойност, 1 брой карта за
магазин „Метро“ на името на И.И.Я. – без стойност, 1 брой лична карта № ***, от
владението на И.И.Я. ***, без негово съгласие с намерени противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а” и б.“б” от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Е.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Е. да бъде признат за
виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание
от три години лишаване от свобода, което с оглед проведеното съкратено съдебно
следствие да бъде намалено с една трета. Счита, че същото следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Предлага вещественото доказателство да остане
приложено по делото, а направените разноски да бъдат присъдени на подсъдимия.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. М.Г., пледира при индивидуализиране на наказанието
да бъдат отчетени изтъкнатите от нея смекчаващи отговорността на подзащитния й
обстоятелства, като му се определи и наложи минимално наказание лишаване от
свобода, като се приложи привилегията на чл.58а от НК. Не взема отношение относно
първоначалния режим за изтърпяването му.
Подсъдимият
Е. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства.
В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, като изразява
съжаление за стореното, а при дадената му последна дума моли за минимално
наказание.
Нито
подсъдимият, нито защитникът му вземат становище относно вещественото
доказателство и направените по делото разноски.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.А.Е. е роден
на ***г. в гр. ***, живущ ***, понастоящем ***, б., български гражданин,
неженен, осъждан, със
средно образование, безработен, ЕГН:**********.
Свидетелите И.И.Я. и Г.С.К.
работили като *** в *** и заедно ползвали кабинет №***, намиращ се в бл.*** от
медицинското заведение. На 12.05.2016г. свид. Я. отишъл на работа около 08.00
часа. Влязъл в кабинета и оставил там носената от него кафява кожена чанта, в
която имало сумата от 50 лева и следните документи: свидетелство за управление
на моторно превозно средство, контролен
талон, свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство, 2 бр. дебитни карти, карта за магазин „Метро“, военна книжка и лична карта, като всички били
на негово име. След това започнал работа. На същия ден, около 11.00 часа
сутринта, подсъдимият А.А.Е. посетил сградата на медицинското заведение, като
влязъл във втората сграда на болницата и започнал да обикаля по етажите. На
първия етаж проверил дали са заключени няколко от вратите на кабинетите, разположени
там. Установил, че кабинет №*** бил отключен, влязъл в кабинета и видял шкаф със затворени
врати. Отворил едната от вратите на шкафа и видял вътре чантата на свид. Я..
Отворил чантата и видял портмонето. Взел чантата с портмонето, затворил
шкафчето и излязъл от кабинета. При излизането му срещнал свид. К., който също
бил на работа същия ден. Свидетелят
К. попитал подс. Е. с какво може да помогне, а той му отвърнал, че от дълго
време чакал за преглед, но нямало кой да го прегледа. Тогава свид. К. поканил подсъдимия,
за да го прегледа. Подсъдимият отвърнал, че първо щял да мине през
регистратурата, след което се отправил към изхода на сградата. Свидетелят К. не
се усъмнил, изчакал десетина минути и като не се появил подсъдимият, отишъл до
регистратурата. Тогава разбрал, че никой не бил ходил там. Междувременно след
като напуснал сградата на болницата подс. Е.
отишъл в кв. „Изгрев“ на гр.Пловдив. Същия ден на работа в отдел „Криминална
полиция“ гр.Пловдив работили свидетелите С.Й.П. и Е.П.С.. Във връзка с работата
си двамата били в района на ул. “Ландос“ в гр.Пловдив. Там те видели подс. Е. и
го последвали, тъй като знаели, че той бил от активния криминален контингент. Подсъдимият
продължил движението си от ул.“Ландос“ по ул.“Буная“ и като минал между два
гаража навлязъл в храсти, навел се за малко, след което продължил движението
си. Свидетелите С. и П., които го следвали забелязали, че той заровил нещо и
след като подсъдимият продължил движението си отишли до същото място. Видели
прясно разровената пръст и също я разровили. Там намерили свидетелство за
регистрация, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, два броя
дебитни карти и карта от магазин „Метро“, всички на името на свид. Я..
Междувременно около 16,30 часа на същия ден свид. Я. приключил работа и си тръгвал. Тогава
установил липсата на чантата и на съхраняваните в нея документи и вещи. Затова
подал сигнал във ІІ РУ на МВР гр.Пловдив. Свидетелите С. и П. разбрали за
подадения сигнал и от своя страна уведомили свид. Я. за намерената част от
документите му. Същите му били върнати. Наред с това полицейските служители
уведомили колегите си от ІІ РУ на МВР гр.Пловдив за установеното от тях. Работата
по случая била възложена на свид. Д.Р.Я., който установил, че подс. Е. бил
задържан от служители на VІ РУ на МВР гр.Пловдив и се срещнал с него. Провел
беседа и пред него подсъдимият признал за извършеното престъпление и за
механизма на извършването му.
При разследването било
извършено разпознаване, при което свид. К. разпознал именно подс. Е., като
лицето, което срещнал пред кабинета в болницата на 12.05.2016г. Били
предоставени и записи от охранителните камери на медицинското заведение.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна експертиза, от
заключението на която се установява, че стойността на чантата, предмет на
посегателството възлизала на стойност от 15 лева. Всички останали вещи, обект
на престъплението били оценени от експерта като вещи без стойност.
В хода на
разследването била назначена и изготвена техническа експертиза за изследване на
електронни устройства, от заключението на която става ясно, че от предоставените
записи от охранителни камери на УМБАЛ „***“ гр.Пловдив липсва запис за времето
от 11:00:15ч. до 11:07:15ч. на 12.05.2016г.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
И.И.Я., Г.С.К., С.Й.П., Е.П.С. и Д.Р.Я., депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на
цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните
гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на
присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза и техническа експертиза
за изследване на електронни устройства, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – протокол за разпознаване на лица и предмети
/л.26-л.27/, протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с приложен към него фотоалбум /л.28 - 30/, протокол
за доброволно предаване /л.47/, справка за съдимост, ведно с приложени копия на
бюлетини за съдимост /л.50 – л.81/, характеристична справка /л.82/, разписка
/л.95/.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият А.А.Е., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а” и б.“б” от НК,
тъй като на 12.05.2016г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив - деецът
е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи - сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, 1 брой кафява кожена чанта на стойност 15 лева, 1 бр.
свидетелство за управление на моторно
превозно средство с номер № ***- без стойност, 1 брой контролен талон № ***-
без стойност, 1 брой свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № ***- без стойност, 1
брой дебитна карта, издадена от
„Експресбанк“ № ***- без стойност, 1 брой дебитна карта, издадена от „Уникредит
Булбанк“ на името на И.И.Я. - без стойност, 1 брой карта за магазин „Метро“ на
името на И.И.Я.- без стойност, 1 брой военна книжка на името на И.И.Я.- без
стойност, 1 брой лична карта № ***, от
владението на И.И.Я. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно
посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи – сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, 1 брой кафява кожена чанта на стойност 15 лева, 1 бр.
свидетелство за управление на моторно
превозно средство с номер № ***- без стойност, 1 брой контролен талон № ***-
без стойност, 1 брой свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № ***- без стойност, 1
брой дебитна карта, издадена от
„Експресбанк“ № ***- без стойност, 1 брой дебитна карта, издадена от „Уникредит
Булбанк“ на името на И.И.Я. - без стойност, 1 брой карта за магазин „Метро“ на
името на И.И.Я.- без стойност, 1 брой военна книжка на името на И.И.Я.- без
стойност, 1 брой лична карта № ***, от владението на И.И.Я. ***. Без негово съгласие е прекъснал с
действията си упражняваната от него до момента на посегателството фактическа
власт върху вещите и е установил свое владение върху тях.
Налице е
по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на престъплението,
тъй като престъплението на Е. е извършено при условията на опасен рецидив –
чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. Подсъдимият е многократно осъждан. С Определение
за одобряване на споразумение, постановено по НОХД №2070/2013г. по описа на РС -
Пловдив, в сила от 28.06.2013г., подс. Е. е признат за виновен за извършено на
03.02.2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195 ал.1, т.3, пр.2,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и б. „б“от НК, като му е наложено наказание
в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. С Определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД №4867/2014г.
по описа на РС – Пловдив, в сила от 15.08.2014г., подс. Е. е признат за виновен
за извършено на 13.08.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК, като му е наложено наказание от
десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С определение за
одобряване на споразумение, постановено по НОХД №1390/2015г. по описа на РС –
Пловдив, в сила от 26.10.2015г., подс. Е. е признат за виновен за извършено в
периода от 09.01.2013г. до 07.07.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и б. „б“ от НК, като му
е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Посочените
съдебни актове се отразяват на правната квалификация на вмененото във вина
престъпление на Е. и определят извършеното от него престъпление, като такова
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди
движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и
не се отрича от него.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната
правен ред.
За
престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а” и б.“б” от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на
наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената
критичност към стореното, оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното и
съдебното производство, както и ниската стойност на отнетото имущество. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени осъжданията на подсъдимия,
в голямата част за престъпления против собствеността на гражданите, които не влияят на правната
квалификация на настоящото деяние. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието
което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност
на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а
така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото.
Само за пълнота трябва
да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване
от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице
основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава
възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило
по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция
на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната
дата – 12.05.2016г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част
на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
В случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са
налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, тъй като преди
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.61, т.2. вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия А.А.Е.
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.А.Е. следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 117,30 /сто и седемнадесет лева и
тридесет стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР - Пловдив.
Вещественото доказателство - 1 брой оптичен диск тип DVD-R, с марка „Verbatim“ с надпис
„МБАЛ-Каспела“, следва да остане приложено по делото.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ