Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на единадесети
декември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 15506
по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.И.Н. срещу З. „О.” АД ***,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
сключил на 07.04.2015 г. застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ , полица № 23115001008316, валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016
г. за л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № *****. Поддържа се, че на 07.05.2015 г. на
път І-2 /Разград-Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните отклонение за
с. Гороцвет и с. Бели Лом, общ. Лозница, В.И.от гр. Кишинев,
Република Молдова, при управление на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № *****
нарушил правилата за движение и причинил телесни увреждания на ищеца като водач
на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № *****. Поддържа се, че водачът на л.а.м. „Санг
Йонг Кайрон“ с рег. № *****
пресякъл единичната непресечена линия, навлязъл в средната за пътното платно
лента и предприел изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил. При
извършваното изпреварване загубил контрол над автомобила и се блъснал в лявата
пътна мантинела. Отблъсквайки се от мантинелата в лявата пътна лента той се блъснал челно в
движещия се в нея в правилната посока „Фолксваген голф“ с ДК № *****, управлява
от ищеца. Поддържа се, че вината на В.И.е установена с влязло в законна сила
споразумение със сила на присъда, обективирано в
протокол на Разградски районен съд по н.о.х.д. № 775/2015 г. Твърди се, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: съчетана механична травма с контузия на
главата, шията и гръдния кош, тежка мозъчна контузия с вътремозъчни
кръвоизливи в дясно тилно, в ляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол,
счупване на решетъчна стена на дясна очница, счупване
на дъгата на втори шиен прешлен в дясно, контузия на гръбначния мозък, контузия
на десния бял дроб, хематом около дясното око, охлузвания на кожата на лицето и
гръдния кош, разкъсно-контузни рани по двете длани, пострестресионен захарен диабет. Поддържа се, че след
произшествието ищецът изпаднал в коматозно състояние,
с оток и хематом на дясното око. Твърди се, че на ищеца са причинени множество
неимуществени вреди: бил неподвижен, налагало се за него да се грижат близките
му, поради получения световъртеж трудно се придвижва сам. Вследствие на
преживения стрес ищецът развил пострестресионен захарен диабет. Към настоящия момент е с
влошено здравословно състояние.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания, вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка
причинна връзка с ПТП, реализирано на 07.05.2015 г. на път І-2 /Разград-Шумен/
на км 85+700 м, виновно причинени от водача на л.а.м. „Санг
Йонг Кайрон“ с рег. № *****,
чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица № 23115001008316,
валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта-07.04.2015 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
На първо място твърди
недопустимост на иска, поради неизпълнение на З.ължението
на увреденото лице по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г. Това възражение е неоснователно.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на отменения КЗ.
Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако законодателят не им
е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
както е в настоящия случай-договорът е сключен на 07.04.2015 г., се прилага
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди
страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част
четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че
не е изяснена действителната фактическа обстановка по случая. Счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като нарушил изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
както и че управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва иска по
размер с твърдението, че е завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника. Оспорва възражението за недопустимост на исковата претенция като
неоснователно. Представя писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор
ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата
молба твърдения, направените оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения
подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски по делото,
за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност да намали техния
размер като прекомерно завишен. Претендира разноски, за което представя списък
по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа
страна:
С влязлото в сила на 01.03.2016
г. Определение, с което е одобрена спогодба по н.о.х.д. № 775/2015 г. по описа
на Разградски районен съд, В.И.е признат за виновен в това, че на 07.05.2015 г.
по път І-2 /гр.Разград-гр.Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните
отклонения за с.Гороцвет и с.Бели Лом, общ.Лозница, при управление на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“
с ДК № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.6, т.1 ЗДвП, във връзка с чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.42,
ал.1, т.1 и т.2, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, чл.88, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, като на Е.И.Н. причинил: съчетана механична
травма, с контузия на главата, шията и гръдния кош, тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи в дясно тилно, в ляво слепоочно и
в областта на мозъчния ствол, счупване на решетъчната стена на дясната очница, счупване на дъгата на втори шиен прешлен в дясно,
контузия на гръбначния мозък, контузия на десния бял дроб, която тежка съчетана
травма е довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота на
пострадалия.
С оглед влязлата в сила присъда на
наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда споразумение по
н.о.х.д. и на основание чл.300 от ГПК
съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача В.И.и
настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания
на Е.И.Н.-съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош,
тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи в
дясно тилно, в ляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол, счупване на
решетъчна стена на дясна очница, счупване на дъгата
на втори шиен прешлен в дясно, контузия на гръбначния мозък, контузия на десния
бял дроб, са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 01.03.2016 г.
Определение, с което е одобрена спогодба по н.о.х.д. № 775/2015 г. по описа на
Разградски районен съд.
Между страните е прието за
безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица № 23115001008316,
валидна от 07.04.2015 г. до 06.04.2016 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р В. се установява, че след процесното ПТП ищецът е отключил втори тип захарен диабет.
Този тип диабет има генетично предразположение, а към отключването му се добавя
и стреса след преживяното ПТП. Чисто теоретично до инсулиново лечение би се
стигнало след повече от 15 години подобен ход на диабета.
От приетото по делото заключение
на комплексна СМЕ, изготвено от вещите лица д-р П. и д-р К. се установява, че вследствие
на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: 1.тежка степен на мозъчна контузия състояща се от
следните компоненти: двустранни хронични субдурални
/под твърдата мозъчна обвивка/ травматични кръвоизливи, контузионно-кръвоизливно
огнище в левия таламус, няколко малки контузионно-кръвоизливни огнища в ляво от мозъчния ствол, контузионно-кръвоизливни огнища в десен тилен и ляв
слепоочен дялове на мозъка, продължително коматозно
състояние, счупване на дясна орбита, контузионен кръвоизлив
около дясно око, охлузни рани по лицето, 2.травматичен
шок, 3.счупване на дясна дъга на С2/втори/ шиен прешлен, без засягане на
гръбначно-мозъчния канал и подлежащия гръбначен мозък, 4.контузионно-кръвоизливно
огнище в десния бял дроб /върхово/ и 5.охлузни рани
по гръдния кош, разкъсно-контузни рани на двете
длани. При ищеца е проведено комплексно болнично лечение включващо постелен режим, активно неврологично наблюдение, медикаменти,
оперативна интервенция, при която са евакуирани двустранни хронични субдурални кръвоизливи. Общият болничен период при ищеца е
бил в рамките на 60 дни, като след приключване на болничното лечение е
провеждал рехабилитационни процедури.
Вещото лице установява, че
възстановителният период при тежка степен на ЧМТ е продължителен в рамките на
3-4 години. Контузионно-кръвоизливните огнища в
мозъка са резорбирани, като на тяхно място остават зони на мозъчно размекчение, които водят до локална мозъчна атрофия. Към
момента ищецът е в стабилизирано общо състояние, в съзнание с остатъчна десностранна централна хемипареза
умерено тежка. Необходимо е продължаване на рехабилитационните
процедури за поддържане и подобряване на двигателността
в десните крайници. Прогнозата за пълно възстановяване на движенията в десните
крайници е песимистична. Необходимо е поддържане на настоящата мобилност в
крайниците с постоянни рехабилитационни процедури и
лечебна физкултура.
От заключението на комплексната
САТЕ и СМЕ се установява, че основната причина за настъпване на ПТП е че
водачът на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“
с ДК № ***** е предприел маневра „изпреварване“, свързано с престрояване в
средната лента на пътния участък в зоната на ПТП, като дясната лента по която
се е движил лекия автомобил и средната лента, в която се е преустроил са
разделени с единична непрекъсната линия М1. Установява се още, че ако л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“
с ДК № ***** , независимо че е пресякъл непрекъсваната линия е извършил
изпреварването по средната лента, то удар не би настъпил.
Установява се, че скоростта на лек
автомобил Фолксваген преди удара е била 83,8 км/ч.
Установява се още, че лекият
автомобил управляван от ищеца е оборудван с триточкови инерционни предпазни
колани на всичките места в автомобила. Вещите лица установяват, че най-вероятно
ищецът е бил с поставен предпазен колан, но при този механизъм на сблъсък,
действието на колана е неефективно и не може напълно да го предпази от
травматични увреди.
Пред настоящата инстанция е разпитана
и свидетелката М.Д.Н.-съпруга на ищеца, която установява че видяла съпруга си
няколко дни след ПТП, който бил в коматозно
състояние, със затворени очи, не мърдал. Това състояние продължило около 15-20
дни. След това отворил очи, започнал да стисва ръката, когато го питали дали
чува. Коланът се бил отпечатал на тялото му. Дясната му ръка била цялата синя,
в стъкла, в свито състояние. По главата имал наранявания в дясната част, както
и кръвоизлив в окото. По-късно се наложили операции във Варна. След операцията
ищецът разпознавал само сина си, но не и съпругата си, която се грижела за
него. След изписването от болница, ищецът не можел да става сам от леглото, не можел да прави движения. Нуждаел се от
чужда помощ, тъй като нищо не можел да върши сам. Свидетелката заедно със сина
си се грижели за Е.. На ръце го слагали в количката, носели го до банята, с
памперси бил. Това нещо продължило до края на септември. Ищецът казвал някакви
думи, но нищо не му се разбирало и това много го ядосвало. Впоследствие започнали
рехабилитации с рехабилитатор вкъщи. Преди катастрофата ищецът работел в пункт
за технически прегледи на автомобили. Не се върнал на работа след инцидента и
това сигурно няма да стане. Към момента ищецът може сам да се грижи за
хигиената си, но като цяло без човек, който да му помага е трудно. Към момента
се оплаква от умора, световъртеж, от пазене на равновесие, диабета го мъчи,
щитовидната жлеза. Преди катастрофата не се е оплаквал от нищо. В момента е
много отчаян, тъй като му се вие свят,
не може да върви, не може да движи ръката. Не е левичар, по принцип
дясната му ръка е работеща. Свидетелката му обува чорапите, тя всичко прави,
ищецът не може дори хавлията да си облече в банята. Съпругата му го чака на
вратата да му сложи хавлията. С дясната ръка само може да придържа и с другата
да свърши нещо. Излиза да се разхожда само със съпругата си в събота и неделя.
Не може сам да излиза. Не се придвижва с помощни средства. Казва, че не може с
бастун. Рехабилитации са почнати още на следващия ден от излизането от
болницата във Варна и периодично ищецът ходи на такива.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./
е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява, че към 07.05.2015 г. л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № ***** е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, а и спор
между страните по това обстоятелство не е имало.
Безспорно с влязлото в сила на
01.03.2016 г. Определение, с което е одобрена спогодба по н.о.х.д. № 775/2015
г. по описа на Разградски районен съд, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинените травматични увреждания на ищеца.
По силата на сключения договор,
застрахователят се З.ължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното
предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за З.ължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани
почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица.
Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след
тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР
КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното
застрахователно събитие /07.05.2015 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са
както следва: до 2 000
000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните увреждания на ищеца/ следва
да се отчитат
като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в трудоспособна възраст /58 години към датата на
произшествието/, претърпял множество тежки увреждания, доказани съобразно
заключението на СМЕ /1.тежка степен на мозъчна контузия състояща се от следните
компоненти: двустранни хронични субдурални /под
твърдата мозъчна обвивка/ травматични кръвоизливи, контузионно-кръвоизливно
огнище в левия таламус, няколко малки контузионно-кръвоизливни огнища в ляво от мозъчния ствол, контузионно-кръвоизливни огнища в десен тилен и ляв
слепоочен дялове на мозъка, продължително коматозно
състояние, счупване на дясна орбита, контузионен кръвоизлив
около дясно око, охлузни рани по лицето,
2.травматичен шок, 3.счупване на дясна дъга на С2/втори/ шиен прешлен, без
засягане на гръбначно-мозъчния канал и подлежащия гръбначен мозък, 4.контузионно-кръвоизливно огнище в десния бял дроб /върхово/
и 5.охлузни рани по гръдния кош, разкъсно-контузни
рани на двете длани/, като възстановителният период при ищеца с оглед
получената тежка степен на черепно-мозъчна травма е в рамките на 3-4 години.
Ищецът следва да бъде обезщетен и за остатъчните увреждания, за които не се
очаква пълно възстановяване, а именно: десностранна
централна хемипареза умерено тежка, която по-тежко е
засегнала дясната ръка и по-малко десния крак, доколкото ищецът ходи, но трудно
със замятане на крака, отключен вследствие на стреса втори тип захарен диабет.
Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания, за
претърпените неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ, която
продължава и към момента, за това че е налице необходимост от поддържане на
настоящата мобилност в крайниците с постоянни рехабилитационни
процедури и лечебна физкултура.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то това
обезщетения се явява справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да
бъде уважен за сумата от 150 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Заявеното от ответника съпричиняване от страна на
пострадалия е неоснователно
и недоказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е налице,
когато със своето поведение на пътя, пострадалият,
като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за
произшествието, при което е пострадал.
Безспорно със заключението на
комплексната СМЕ и САТЕ се установи, че основна и единствена причина за
настъпване на процесното ПТП е предприемането от водача
на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № ***** на маневра „изпреварване“, свързана с
престрояване в средната лента на пътния участък в зоната на ПТП, като дясната
лента по която се е движил лекия автомобил и средната лента, в която се е
преустроил са разделени с единична непрекъсната линия М1, както и че ако л.а.м.
„Санг Йонг Кайрон“ с ДК № *****, независимо че е пресякъл
непрекъсваната линия е извършил изпреварването по средната лента, то удар не би
настъпил.
Ищецът е управлявал автомобила си
с разрешена за пътния участък скорост, бил е с правилно поставен предпазен
колан и не е извършил нито едно нарушение, с което в пряка причинна връзка да е
допринесъл било за настъпване на произшествието, било за увеличаване на обема на
претърпените вреди.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва, считано
от датата на деликта, поради което Съдът присъжда
лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от 07.05.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради
което такива не му се присъждат.
При материален интерес в размер
на 300 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 7530 лв. на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г. Адвокатско дружество-Й.
и Е.осъществява безплатна правна помощ на ищеца, с оглед на което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение с
начислено ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на дружеството
по ЗДДС в размер на 3 765 лв., съответно 4 518 лв. с ДДС, което е
съответно на уважената част от иска в размер на 150 000 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 810 лв. за възнаграждение на вещи лица и ДТ съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.)
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ..
От тази общата сума от 1260 лв. и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 630 лв., съответна на отхвърлената част от исковете /150
000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв.
върху уважената част от исковете, както и сумата от 300 лв.-заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска /150 000 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество учредено
и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Е.И.Н., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 4, адвокат И.Й. САК сума в размер на 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие
травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП,
реализирано на 07.05.2015 г. на път І-2 /Разград-Шумен/ на км 85+700 м, виновно
причинени от водача на л.а.м. „Санг Йонг Кайрон“ с рег. № *****,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „О.” АД с полица № 23115001008316, валидна от 07.04.2015
г. до 06.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта-07.05.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск за разликата над 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗАД „О.” АД, дружество учредено и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Адвокатско дружество-Й. и Евгениев“,
БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 адвокатско
възнаграждение в размер на 4 518 лв. с ДДС /четири хиляди петстотин и
осемнадесет лв./
ОСЪЖДА Е.И.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 4, адвокат И.Й. САК да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ЗАД „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 630 лв. /шестстотин и тридесет лв./ разноски направени от ответника,
съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважения размер на иска в размер на сумата от 6000 лв. /шест хиляди
лв./, както и сумата от 300 лв. /триста лв./-заплатени възнаграждения на вещи
лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: