№ 20882
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110137989 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът М. К. К. е предявила осъдителни искове срещу ответника
********, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
122.83 лева, представляваща принудително събрана сума по изпълнително
дело № 470/2015 г. по описа на ЧСИ *********** на КЧСИ, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 29.03.2013г., издаден по ч. гр. д. №
4040/2009г. по описа на СPC, като получена на отпаднало правно основание,
както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 36.97 лева, представляваща имуществени вреди в размер на принудително
събрана без правно основание сума по изпълнително дело № 470/2015 г. по
описа на ЧСИ *********** на КЧСИ, претърпени от ищеца в резултат от
незаконосъобразно принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че било образувано изпълнително дело № 470/2015 г. по
описа на ЧСИ *********** на КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от
29.03.2013г. по ч. гр. д. № 4040/2009г. по описа на СPC, издаден в полза на
ответника ******** срещу лицето ********* К. за сумата от 2110.42 лева -
главница, ведно с мораторна лихва, считано от 16.05.2009 г. до окончателното
и плащане, 1 228.57 лева - представляваща мораторна лихва от 11.04.2001 до
19.03.2009 г. Ищецът в настоящото производство - М. К. - била конституирана
като длъжник в производството на мястото на починалата си майка –
длъжникът по изпълнителното дело ******* К., за задълженията по издадения
изпълнителен лист. Ищецът получила покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело с изх. № 9568/18.11.2022 г., с която процесните вземания
1
били претендирания от нея. Поддържа, че процесните суми били недължимо
принудително събрани в хода на изпълнителното производство чрез запор на
пенсия на ищеца, тъй като вземанията на взискателя били погасени по давност
към момента на удръжките, което било признато със съдебно решение №
20074 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 3789/2023г. по описа на СРС, влязло в
законна сила. С молба от 22.05.2024 г. от страна на длъжника било отправено
искане за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че със
сумата от 122.83лева ответникът се е обогатил, тъй като я е получил на
отпаднало основание - след погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок,
поради което ответникът дължи връщане на тази сума. Поддържа, че със
сумата в размер на 36.97 лева, представляваща сбора от 35,48 лева за
такси/разноски в изпълнителното производство и сумата от 1.49 лева за такси
и разноски за ЧСИ *********, ответникът се е обогатил неоснователно,
доколкото при прекратяване на производството на основание чл. 433 от ГПК
дължимите на ЧСИ суми за такси и разноски следва да останат в тежест на
взискателя, а не на длъжника, по аргумент на противното на чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********. Ответникът твърди, че процесната сума не е постъпила
по негова сметка. Излага, че взискателят по изпълнителното дело няма
задължения да внася авансово такса за посочената сума, доколкото таксата по
т.26 ТТРЧЗСИ е пропорционална такса и не се внася авансово от взискателя,
съобразно т.29, буква „б” ТТРЧЗСИ, както и съобразно чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От влязлото в сила на 22.01.2024г. решение № 20074/05.12.2023г. по гр.д.
№ 3789/2023г. се установява, че е признато за установено, че М. К. К. не
дължи на ********, сумата от 2110.42лв. – главница за потребена ТЕ за
периода от м.02.2001г. до м.04.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.05.2009г. до изплащане на вземането, сумата от 1228.57лв.
мораторна лихва от 11.04.2001г. до 19.03.2009г., за които суми е издаден ИЛ по
гр.д. № 4040/2009г. по описа на СРС, 81 състав, въз основа на който е
образувано изп.д. № 470/2015г. по описа на ЧСИ ******* – *********.
По делото е приобщено копие на изп.д. № 470/2015г. по описа на ЧСИ
******** – *********, от което се установява, че същото е образувано по
молба от ответника за образуване на дело срещу ********* К. (починала с
единствен наследник – ищцата, конституирана на мястото на починалото
2
лице). Видно от изпълнителното дело – по същото е разпределена сума от
122.83лв. по сметка на ответника (взискател) за частично погасяване на такси
и разноски по ИЛ, така и по сметка на ЧСИ са събрани суми от 1.49лв. от
10.12.2015г. за такси и разноски, така и 35.48лв. от 17.02.2017г. за такси и
разноски (л.14).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Правна квалификация: предявени са осъдителни искове по чл. 59 от
ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
По иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД В тежест на ищеца е разпределено да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че съответната парична
сума е събрана и изплатена на ответника и отпадането на основанието за това.
В конкретния случай, предметът се свежда до установяване пълно и главно от
ищеца на имущественото разместване, водещо до обедняването му
(преминаване на сумата от 122.83лева от патримониума на ищеца в
патримониума на ответника), обогатяване от страна на ответника, респ. че
ответникът е задължен за тези разходи, така и че се е увеличил активът
му/намалял е пасивът му; липса на правно основание за имущественото
разместване (сумата е събрана принудително след изтичане на погасителен
давностен срок); връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец,
размер на получената от ответника сума, както и че ищецът е била
конституирана като длъжник в изпълнителното производство в качеството си
на наследник на починалия първоначален длъжник.
Видно от влязлото в сила на 22.01.2024г. решение № 20074/05.12.2023г.
по гр.д. № 3789/2023г. се установява, че ищцата, в качеството на наследник на
********* К. не дължи на ответника сумите по ИЛ по гр.д. № 4040/2009г. по
описа на СРС, 81 състав, защото давността била изтекла преди образуване
на ИД. Съгласно чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Това правило
обаче се отнася само за доброволно платените суми от длъжника, не и за
принудително събраните. Видно от приетото по делото удостоверение – от
наследодателя на ищцата принудително е била събрана сумата от 122.83лв.,
която е била разпределена по сметка на ответника (взискател). Оттук съдът
намира, че ищцата е доказал изцяло фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД, доколкото е доказала принудително имуществено разместване от
патримониума на наследодателя си, съответно обогатяване от страна на
ответника, като сумата е била събрана принудително след изтичане на
погасителен давностен срок, т.е. ответникът е получил сумата в рамките на
отреченото принудително изпълнение, поради което в случая тези суми са
недължимо платени на взискателя и подлежат на връщане. Поради това и за
3
тези суми искът по чл. 55 ЗЗД е основателен.
По иска по чл.49 ЗЗД – съдът е разпределил в тежест на ищцата да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. деяние
(действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения); 4.
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът на същите; 5. вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6. виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената от ответника работа. В
конкретния случай е разпределено да се докаже пълно и главно от ищеца, че
вследствие на материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес
ищецът е претърпяла вреда в размер на сумата от 36.97лева за платени такси и
разноски в полза на ЧСИ ******** – ********* с оглед обезсиленото
изпълнително основание, както и че ищецът е била конституирана като
длъжник в изпълнителното производство в качеството си на наследник на
починалия първоначален длъжник.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в
смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на
изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието
4
й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Установено е по делото, че сумата от общо 36.97лева е удържана от
сметка на наследодателя на ищцата по процесното изпълнително дело,
образувано въз основа на погасения по давност изпълнителен лист с оглед
влязлото в сила решение, оттук всички разходи, направени от или за сметка на
длъжника във връзка с процеса по удовлетворяване на спорното вземане,
представляват имуществена вреда, подлежаща на репариране от делинквента.
С оглед приетото по-горе искът се явява изцяло основателен, доколкото се
установява, че след погасяване по давност на вземането за ИЛ ответникът е
инициирал изпълнителен процес срещу наследодател на ищцата, вследствие
на което същата е платила сумата от 36.97лв. такси и разноски в полза на ЧСИ.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът, който е доказал
сторени разноски в размер на 100лв. за д.т., така и е бил представляван от
адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на адв. В. Б. И., л.№ *********,
**********, следва да се определи възнаграждение в размер на 400лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД и чл.49 ЗЗД ********, ЕИК: ********,
***********, да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв.
В. И., **********, сумата от 122.83 лева, представляваща получена на
отпаднало основание чрез принудително събрана сума по изпълнително дело
№ 470/2015 г. по описа на ЧСИ *********** на КЧСИ, образувано въз основа
на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4040/2009г. по описа на СPC, както и
сумата от 36.97 лева, представляваща имуществени вреди в размер на
принудително събрана сума за такси и разноски по изпълнително дело №
470/2015 г. по описа на ЧСИ *********** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ********, ЕИК: ********,
***********, да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв.
В. И., **********, разноски по делото в размер на 100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.********, ЕИК: ********,
***********, да заплати на адв. В. Б. И., л.№ *********, **********,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6