Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
10.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №12787 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Л.Д.Р. ЕГН ********** ***, съдебен адрес
*** чрез адв.Я.Д. от САК, с която е предявен иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да
му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и поддържано
срещу него обвинение в престъпление по чл.211 пр.1, вр.
чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.мл.20 ал.4 от НК, по повод
на което било образувано досъдебно производство и наказателно производство,
което е приключило с оправдателна присъда /влязла в законна сила на 05.08.2017г./,
както и за имуществени вреди в размер на сумата от 11000лв. – представляващи
направени разходи за заплатен адвокатски хонорар за защита по н.д.№ 56/2016г.
по описа на ВКС, първо НО, в.н.о.х.д. №452/2015г. на СГС и н.о.х.д.№1446/2009г.
на СРС, ведно със законна лихва върху претендираните
суми, считано от 05.08.2017г. до окончателното им изплащане и направените
разноски по делото.
Ищeцът
твърди, че с постановление от 24.06.2008г., е бил привлечен в качеството му на
обвиняем по ДП №94/2007г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№48130/2007г.
по описа на СРП за престъпление по чл.211 ал.2 вр.
ал.1 пр.1 и пр.2, вр.чл.20 ал.4 от НК. Със същото
постановление му е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция в
размер на 5 000лв.“
С постановление от 27.06.2008г. на СРП по пр.пр.№48130/2007г., ДП №94/2007г. по описа на ГДБОП-МВР, му
била наложена „Забрана за напускане пределите на България“, която въпреки
многократните му молби до м.юли 2011г.
не била отменена.
През м.юли 2008г. бил изготвен срещу него
обвинителен акт, внесен в съда, въз основа на който било образувано нохд№7853/2008г. по описа на СРС.
С разпореждане от 11.07.2008г. СРС прекратил
съдебното производство и го върнал на Прокуратурата за отстраняване на
процесуални нарушения.
С Определение от 23.07.2008г. СРС допуснал
обезпечение на изпълнението на наказание „конфискация на налично имущество“
чрез налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.София, кв.“*****.
СРП внесла отново обвинителен акт срещу ищеца
за извършено от него престъпление по чл.202 ал.1 т.1 и т.3, пр.2 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК,
въз основа на който било образувано нохд№1446/2009г.
на СРС.
С протоколно определение от 27.06.2011г. по нохд/1446/09г. съдът отменил наложената му забрана за
напускане пределите на РБ.
С присъда от 03.02.2014г. бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на осн.
чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от пет години, бил осъден солидарно с
другата подсъдима по делото да заплатят сумата от 71 241,10лв. на
конституирания по делото граждански ищец – „Център за развитие на човешките
ресурси“.
С присъда №111 от 13.03.2015г. по внохд №452/2015г. по описа на СГС ищецът е бил оправдан по
всички обвинения, а предявения граждански иск е бил отхвърлен. Присъдата е била
протестирана пред ВКС. Поради допуснати процесуални
нарушения от СГС, ВКС отменил присъда и върнал делото на този съд за ново
разглеждане.
С присъда №107/13.04.2017г. по внохд№2000/2016г. на СГС ищецът бил признат за невиновен по
всички обвинения. Тази присъда е влязла в сила на 05.08.2017г.
В резултат на всичко това ищецът твърди, че е
преживял значителни имуществени и неимуществени вреди, които търпи и до днес.
Чувствал се оскърбен и потиснат, доброто му име било опетнено, бил злепоставен
в обществото и професионалните среди. Чрез наложената забрана да напуска
пределите на РБ му била отнета възможността да упражнява пълноценно професията
си на треньор на професионален баскетболен отбор, свързана основно с изяви
извън граница. Бил сложен край на треньорската му кариера, която се развивала
много добре – през 2008г. заемал длъжността треньор по баскетбол в БК „БУБА
Баскет“, а след това и в БК „Левски“. През тези години е имал покани да оглади
националния отбор по баскетбол за юноши, да участва в международни турнири с
отборите. Но това станало невъзможно с оглед повдигнатите му обвинения.
Живеел в непрестанни, ежедневни притеснения
за съдбата му, за семейството, за малолетното му дете, за професионалната му
дейност, не можел да спи. Твърди, че се влошило здравословното му състояние. От
детска възраст имал „псориазис вулгарис“
– кожно заболяване. През 2012г. се наложило да бъде хоспитализиран за десет дни
поради силно влошаване на състоянието му.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът е упражнил
правото си на писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага
подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба
вреди не са настъпили в резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали
доказателства, установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и
воденото досъдебно производство. Твърди, че търпените болки и страдания на
ищеца са в резултат на други наказателни производства, образувани срещу него. Оспорва
размера на претендираните неимуществени вреди, който
не бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява срещу твърдението,
че разгласяването на случая в средствата за масова информация се дължи на
поведението на прокуратурата.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по наказателното дело и иска същото да бъде
редуцирано в минимален размер.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в исковото производство.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 24.06.2008г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.211 ал.2 вр. ал.1 пр.1 и пр.2, вр.чл.20
ал.4 от НК. На ищеца му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в
размер на 5 000лв.“
От приложената по ДП №94/2008г.по описа на
ГДБОП-МВР Заповед №********** от 04.07.2008г. на МВР и съобщение от СДВР
рег.№ДС14635814.07.2011г. се установява, че на ищеца за периода 2008-2011г. му
е била наложена забрана за напускане пределите на страната.
От приложеното определение от 23.07.2008г. по
чнд№2365/2008г. на СРС и обезпечителна заповед,
издадена въз основа на него е видно, че е била наложена възбрана на апартамента
на ищеца в гр.София като обезпечение в наказателното производство.
От приложената и приета като доказателство по
делото присъда №107 от 13.04.2017г. по внохд№2000/2016г.
на СГС се установява, че ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатите
срещу него обвинения.
Тази присъда е влязла в законна сила на 05.08.2017г.,
видно от положения печат на СГС.
Ищецът е представил доказателства за сторени
разноски за адвокатски услуги, предоставени от АД „Д., А.и С.“.
Представено е и прието като писмено
доказателство по делото Споразумение №93-00-267/31.07.2018г.на ищеца с
Министерството на правосъдието на осн. чл.60е ал.2 от ЗСВ, съгласно което му е била заплатена сума в размер на 2600лв. за нарушаване
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на нохд№1446/2009г.
по описа на СРС.
Прокуратурата е направила възражение във
връзка с това споразумение за недопустимост на претенцията на ищеца да
претендира повторна обезвреда на едни и същи вреди от
прекомерната продължителност на наказателното преследване, тъй като е бил
надлежно обезщетен.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.В.Т., живуща на семейни начала с
ищеца и Б.Б.С..
От показанията св.Т., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че образуваното срещу Л.Р. наказателно
дело му се отразило много зле както психически, така и физически, което
продължавало и към момента. Според свидетелите ищецът бил силно притеснен как
делото ще се отрази на детето му, което към момента на образуването му е било
на около 9-10г. Майката, бивша съпруга на ищеца, му забранила да вижда дъщеря
им, което той преживявал изключително тежко. Променил се, затворил се в себе
си. В резултат на стреса се изострило заболяването, което имал от дете - псориазис, като дори се наложило да бъде хоспитализиран за
около десет дни, /видно и от приложената като доказателство медицинска
документация/. И двамата свидетели твърдят, че професионалната кариера на ищеца
е била съсипана в резултат на воденото срещу него наказателно дело. Имал е
възможности да стане треньор на националния отбор по баскетбол за юноши, но
наложената му забрана за пътуване извън страната, довела до невъзможност за
тази реализация. Новината за повдигнатото срещу Р. обвинение се била
разпространила сред спортните среди, като собствениците на БК „Левски“
прекратили треньорския му договор. Психическото му състояние се утежнявало и от
факта, че той бил принуден постоянно да обяснява на своите близки и познати, че
не е престъпник.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите като логични, последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечащи си, съответни на събраните писмени доказателства и
удостоверяващи лични възприятия.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е постановяване на
оправдателна присъда. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна
репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на
лицето, чието репариране се претендира. Видно
от събраните по делото гласни доказателства се установява настъпване на
неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото
състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Същият е бил силно
тревожен и стресиран, притеснен не само за себе си, но и за детето си, как ще
приеме тази информация, че срещу него се води наказателно производство. Следва
да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в определено престъпление, води до накърняване на достойнството му и личната му сфера. Постановяването
на оправдателна присъда е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че
повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право
на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на
държавата в лицето на нейните органи е безвиновна,
обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили
в резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания - Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС
по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. №
855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011
г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.211
ал.2 вр. ал.1 пр.1 и пр.2, вр.чл.20
ал.4 от НК, а впоследствие по чл.202 ал.1 т.1 и т.3, пр.2 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК(виж
чл. 93, т. 7 НК), наказателното производство е приключило с постановяване на
оправдателна присъда в сила от 05.08.2017г., била е взета мярка за неотклонение
“парична гаранция в размер на 5 000лв.”, а следи изменението й - в размер
на 2000лв., което е ограничило в значителна степен имуществената сфера на
ищеца. Вследствие на образуваното досъдебно производство, привличането в
качеството му на обвиняем, здравословното състояние на ищеца се влошило, това
твърдение е подкрепено от показанията на разпитаните свидетели по делото и
приложената медицинска документация. Воденото наказателно производство срещу Р.
безспорно се е отразило на социалните му контакти, на личния му живот, както и
на професионалната му кариера. Съдът
намира, че са налице обстоятелства обосноваващи определяне на обезщетение в
по-висок от обичайния размер, а именно : ищецът е имал възможност да развие
значителна професионална кариера като треньор на националния отбор по баскетбол
за юноши, но привличането му в качеството на обвиняем накърнило доброто му име
сред колегите и сред родителите на децата, които тренирал. Считали го за
престъпник. Новината била отразена и в медиите, което го притеснило
допълнително. Освен това, наложената забрана за напускане пределите на РБ
направила невъзможна изобщо спортната му кариера и резултатът бил прекратяване
на договорите му.
От изложеното съдът достига до извод, че
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в случая е сумата от 35 000лв.,
отговарящ на критерия за справедливост и която ще обезщети вредите на ищеца от
незаконното обвинение, което е заело значителен етап от живота му, а именно
повече от девет години, през които той е следвало да се оправдава, че не е
престъпник. За разликата над 35 000 лева до предявения размер от 50 000 лева,
съдът счита, че искът трябва да се отхвърли, като завишен.
Върху сумата от 35 000лв. се дължи и законна
лихва от 05.08.2017г.
Съдът намира възражението на Прокуратурата за
недопустимост на предявения иск поради заплатено обезщетение от Министерство на
правосъдието по постигнато споразумение за неоснователно, тъй като с исковата
молба не се претендират вреди на основание продължителност на наказателното
производство.
В исковата молба са претендирани
за репариране на осн.чл.2, т.3 ЗОДОВ имуществени
вреди за разходите на ищеца за заплатено в полза на АД „Д., А.и партньори“
адвокатско възнаграждение в размер на 11000лв. по нд
№56/2016г. по описа на ВКС, внохд.№452/2015г. на СГС
и нохд№1446/2009г. на СРС, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 05.08.2017г.
Законодателят е предвидил направените
разноски от подсъдимия в наказателния процес по делата от общ характер да не се
възстановяват, като е уредил в чл.187 ал.1 и чл.189, ал.1 НПК отговорността за
разноски в наказателното производство, без да се предвижда възможност за
лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски. Съдебната практика обаче приема, че не се касае за законодателен
пропуск, който да може да бъде запълнен с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на която подсъдимият не може да се позовава и която в случая е неприложима. Ето
защо в редица свои решения ВКС приема /Решение № 255 от 02.11.2015 г. по гр. д.
№ 1011/2015 г. III г. о. ВКС, Решение № 332 от 04.01.2016 г. по гр. д. №
2807/2015 г. по гр. д. № 2807/2015 г. III г. о. ВКС постановени по чл. 290 ГПК/, че разноските, извършени в наказателното производство вкл. за адвокатско
възнаграждение, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането, и при
предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ за тях се дължи обезщетение от Държавата на
основание чл.4 ЗОДОВ /Решение № 38 от 3.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 39/2017
г., I н. о., НК/.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая е претендирано
ангажиране на обективната отговорност на Държавата за обезщетение за
имуществени вреди във формата на претърпени загуби, поради което е от значение
стойността, с която имуществото на ищеца обективно е намаляло, а не тази
стойност, с която имуществото му хипотетично би могло да бъде ощетено или на
репариране подлежи само реалното, а не хипотетичното, намаляване на имуществото
на ищеца за претендираните действително извършени и
доказани разходи за неговото и неговия защитник явяване пред органите в
досъдебното и съдебното производство и действително извършени и доказани
разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
От представените от ищеца и приети като
писмени доказателства Договор от 05.06.2009г. между Л.Р. и АД Д., А.и С., ПКО
от 05.06.2009г., фактура №4523 от 11.02.2016г. и ПКО от същата дата, фактура
№3930 от 13.03.2015г. и ПКО от същата дата, се установява, че клиентът Р. е
възложил на адвокатското дружество, което е приело и се е задължило да
осъществи защитата по нохд №146/09г., нд №56/2016г. на ВКС и внохд№452/15
на СГС срещу възнаграждение в общ размер на 11000лв. с включен ДДС. Установява
се, че плащането е било извършено с издаването на фактурите.
Съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на
наказателното производство, образувано за тежко умишлено престъпление с взета
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000лв., независимо,
че в последствие е бил намален. Ето защо този иск ще бъде уважен изцяло.
Относно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство от страна
на ответника, съдът намира за неоснователно, тъй като такова не е претендирано.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 10лева, заплатена държавна такса по
сметка на СГС.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на
Л.Д.Р. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** сумата от 35 000 лв./тридесет и пет хиляди/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и поддържано
срещу него обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда №107 от
13.04.2017г. по внохд №2000/16г. /влязла в законна
сила на 05.08.2017г./, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2017г. до
окончателното изплащане, като в останалата част за разликата до претендирания размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на
Л.Д.Р. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 1100лв./единадесет
хиляди/ – представляващи направени разходи за заплатен адвокатски хонорар за
защита по нохд №146/09г., нд
№56/2016г. на ВКС и внохд№452815 на СГС, ведно със
законна лихва върху претендираната сума, считано от 05.08.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.с чл.78 ал.1 ГПК П. на Република България да заплати на
Л.Д.Р.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** деловодни разноски в размер на 10лв. /десет/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: